ВЕЛИКАТА ИЛЮЗИЯ НА ФАНТАСТИКАТА
Отиди на страница:
| Отиде си титанът на фантастиката Бредбъри. Нека му отдадем почит тук. Нека си поговорим за онова, което ни е дал... а покрай него да поговорим и за обичаната от него фантастична литература. За мен Бредбъри е вълшебникът от "Вино от глухарчета" и "Нещо зло се задава", от цикъла за просяците, от "Марсиански хроники"... и първият му разказ, който прочетох някога - не фантастичен, просто могъщ и огромен по Уитмановски, струва ми се, че заглавието беше "Електроцентрала". |
| Мъча се да си спомня Първите, които прочетохме в руски превод, свободно. Освен Бредбъри, спомням си и Клифърд Саймак, още Джон Уиндъм, Робърт Шекли, Айзък Азимов. Имаше и едни френски маймуни на една планета. После дойдоха братята Стругацки - друга бира. Станислав Лем също. И т.н. и т.н. , след това малко се разводниха нещата, дойдоха ужасите и високите технологии, а поезията изчезна. Но чарът на Онези книжки остана. |
| Завинаги ще запомня тия негови думи, удивителни, прозорливи и не съвсем разбираеми като древно пророчество: За някои хора есента идва рано и остава до късно в живота, където октомври идва подир септември и ноември докосва октомври, ала сетне няма Витлеемска звезда, няма радост, а вместо декември и Рождество Христово пак идват септември и старият октомври, и все тъй през годините, без зима, без пролет или възраждащо лято. За тези същества есента е единственият нормален сезон, единственото време и друг избор нямат. Откъде идват? От праха. Накъде отиват? Към гроба. Кръв ли тупти във вените им? Не – нощният вятър. Какво цъка в главите им? Червеят. Какво говори от устата им? Жабата. Какво гледа през очите им? Змията. Какво чува с ушите им? Бездната между звездите. Те пресяват човешката буря в търсене на души, изяждат плътта на разума, пълнят гробовете с грешници. Трескаво препускат напред. Като ято насекоми притичват, лазят, промъкват се, бързат, помрачават всяка луна и непременно размътват бистрите води. Паяжината ги чува, трепери – къса се. Такива са есенните хора. Пази се от тях... |
,| В един от руските форуми тази сутрин мернах реплики-зачатък на интересен и за нас разговор: Миненко: да было время Я Брэдбери зачитывался, а сейчас 20 лет книги нечитаю. Гаджеты гады победили Метахнэт: Механический пес из Брэдбери творений по сю пору носится по улицам. Сергей Кузнецов: Ну Стив Джобс и гад же ты, задолбали гаджеты! Как ви се струва опозицията Бредбъри - Джобс? Според мен има почва и у нас за дискусия. |
Как ви се струва опозицията Бредбъри - Джобс? Според мен има почва и у нас за дискусия. "Опозицията" ми се струва фундаментална. Като начало на дискусията - за мен Бредбъри не е писал "научна фантастика", а нещо по-близо до "фентъзи". Доколкото знам, той самият се е определял не като science fiction. Така че "опозицията" е естествена и логична. Преди години в Съюза бе популярно да се говори за "физики и лирики", тук май става дума за същото. |
| И още нещо. Понякога ми се струва, че долавям в писанията на Димитри Иванов полъх от стила на Бредбъри. |
| И за мен Бредбъри не е писал научна фантастика...писал е чиста езотерика, видяната истина с третото око. И не само той, а цялата плеяда класици, упомената по-горе. Засега да добавя Иван Ефремов, че се сетих. Всъщност, мили мои, езотериката е научна фантастика, приета за истина...така погледнато, всички сте триоки и се кланяте на триоки. Марсиански хроники - двете реалности на двете цивилизации, които не се виждат една друга. Реалността на езотериците и реалността на обикновените земляни, а между тях почитателите на Бредбъри, лутащи се между заучените в училище догми и световете на полета на птиците..и двата свята реални, въпрос на избор. Онези фантасти вече ги няма, защото ги изместиха езотериците, които пък вие не приехте и останахте залутани в реалните светове, мислейки ги за илюзия. |
| Опозицията тръгва от съобщението: Писатель признавался, что ненавидит машины, компьютеры и Интернет. «Они мешают нам жить, они отбирают наше время. Люди слишком много работают на компьютере. Они слишком много болтают вместо того, чтобы слушать и слышать друг друга». И от нечия цинична реплика в смисъл - приблизително - аха, ревете над гроба, Бредбъри - гений, мразел машинки и гаджети, бил провидец на човечността. А вчера оревахте Джобс - гений, обожавал машинки и гаджети, бил визионер на търговията. Това беше опозицията. Тя е на светогледи. |
| Какво твърди той самият: "..Като начало не пиша научна фантастика. Написал съм само една научно-фантастична книга, и това е "451 по Фаренхайт“, която е базирана на реалността. Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че "Марсиански хроники“ не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време - всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават за дълго..“ R.I.P. |
Научната фантастика е изобразяване на реалното. Е, точно както аз го казах - научната фантастика е самата реалност. Само че така поднесена, че хората да си въобразяват, че е илюзия...научната фантастика е езотерика в смилаем за масите вид.  |
..Това е причината, че ще се четат още дълго.. Ще се четат, друг път. Вече не се четат. Четат се разни нарнии, с любезната помощ на автора на темата. |
| Хм, Караваджо е прав, само че не нарниите са актуални, а Хари Потър. Според мен таргетът на фентъзито се измести към децата на онези, които са чели изброените от Геновева. Родителите, които сега четат съвременни "социални" романи, наръчници как да не си лузър и антологии за плащането и неплащането на данъци, както и некой и друг Дюкян през уикенда. Светът изостави романтиката на сайънс фикшъна на хартия, услужливо изместена от шарени и глупави трансформърси. Дори и извънземни няма вече като хората - или са машини, или безмозъчни лигавещи се човекоядци... |
| Само да допълня... Не съм съгласен, че Сократ е виновен за случилото се. Мисля, че цялата световна литература някакси се измести ли, промени ли се... Във всеки случай неща, които са се чели от мнозина преди 40-50 години, днес не са актуални (интересни) и остават за историята единствено с вълнението и полемиките, предизвикани тогава, а пък днес ни изглеждат демоде. Не знам, причините сигурно са много повече и по-сложни от тези, които излагам на прима виста... |
| Пардон, Караваджо! С Нарниите нямам нищо общо. И не бих ги пипнал - много са ми наивни. Виж, "Космическата трилогия" на Луис е друга работа. Малко овехтяла, но интересна и оригинална. А упадъкът на фантастиката се дължи на едни някогашни млади талибани (днес вече престарели), които наложиха така наречената "нова вълна". Заявиха, че фхантастиката трябва да зареже разните там науки, космоси и прочие, и да надникне в човешката душа. Е, надникна. И хлътна в такъв песимизъм, че читателите се разбягаха. Тогава дойде големият бум на фентъзито. |
| Всъщност, най-актуалната поредица сега е епосът на Джордж Р. Р. Мартин - "Игра на тронове" Пак фентъзи. |
| Имам всички томове, излезли досега. Много приятно и съвременно... Кръв, секс, подлост, жестокост, на всички положителни герои им се случиха такива гадни неща, че не мога да си представя какво трябва да се случи на отрицателните. А може и нищо да не им се случи...  |
Много приятно и съвременно... Кръв, секс, подлост, жестокост  Хайде тук да си говорим само за science fiction, а? |
| На механичните хора и птиците са им механични..и хлябът - на капсули..и любовта - машинна..Няма как да им харесват приказки за тролове и феи. Морлоките не само се страхуват от светлината. Те я ненавиждат. А Бредбъри освен, че разказваше и светеше |
| NERDS RULE Steve Jobs was revered as a god. Bill Gates is richer than one. And Mark Zuckerberg, well, he’s appeared on “Saturday Night Live.” A lot has changed since the heyday of Ray Bradbury. When Bradbury — who died yesterday at 91 — began writing stories about Martians, time travelers and wicked traveling carnivals in the 1940s, nerds were outsiders. Bradbury used this outsider outlook to inform his strange fantasy tales. Like Kurt Vonnegut, Bradbury was a literary geek who broke in with pulp magazines dedicated to science fiction stories and tales of the macabre. It was the kind of Buck Rogers and Conan the Barbarian stuff adolescent boys quietly obsessed over late into the night. But Bradbury’s works broke out of the teenage bedroom and influenced generations of writers and filmmakers. His signature creation, novel “Fahrenheit 451,” told of a future where books aren’t just banned, they’re burned. It was a Kafkaesque twist on George Orwell’s dystopian future — freaky, dark and deeper than the 10-cent Flash Gordon comic books sci-fi fans were reading. Through “Fahrenheit,” “The Martian Chronicles” and dozens of short stories and TV and movie scripts, Bradbury pushed pulp toward literature. As his art became more respectable, he turned nerd fetish material into mainstream fare. Often called “soft science fiction,” the genre Bradbury pioneered was more concerned with characters than how much thrust a rocket needs to break orbit. He wanted to set scenes, tell tales and put characters in snow globes and shake them up. It’s hard to imagine “The Twilight Zone” or even “Star Trek” existing without Bradbury. Ironically, the writer wouldn’t have fit in with today’s nerds. Bradbury wasn’t a fan of technology — he never learned to drive a car, mocked our Internet addiction and resisted the e-book trend. He was a fan of literature. “I don’t try to describe the future,” Bradbury once said. “I try to prevent it.” The quintessential quote from the quintessential outsider nerd. jgottlieb@bostonherald.com |
Във всеки случай неща, които са се чели от мнозина преди 40-50 години, днес не са актуални (интересни) и остават за историята единствено с вълнението и полемиките, предизвикани тогава, а пък днес ни изглеждат демоде. За мен е обратното - новите неща, разните там властелини, деца-магьосници и тронове са наивни и глупави. Струва ми се, че е настъпила някаква тотална инфантилизация и в литературата, и в киното. ПП. Прочетох цитирания от Дорис текст и трябва да призная, че инфантилната фентъзи винаги си я е имало. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |