Отиди на страница:
| Наполеон за 2 месеца и половина стига до Москва и я превзема, като армията му е вървяла пеш, а оръдията и провизиите са били теглени от коне и волове. Никой друг преди и след него не е постигал такова нещо. |
| Който нахлуе в Русия, после посреща освободители на централния си площад. Наполеон не прави изключение. |
| Така де така Жое /Клемендоре/,а как и за колко дни офейка след Бородино,изоставяйки армията си,а? Клемендоре беше прочут йога,но почина в Европа от пневмония. |
Безкрайно комплексиран от физическите си недостатъци, някои от тях видими само в мигове на интимност Аре стига ве! Таковата ли му била малка? |
| Във войната от 1812 г., руските "управляващи" прилагат съзнателно, активно и много успешно уникалната руска отбранителна доктрина. В основните си черти тази концепция съществува в Русия поне от XIV век, а като напълно завършена, осмислена и последователно прилагана доктрина - от 1612 г. Точно 200 години преди унищожаването на Великата армия /Наполеон я нарича Велика заради невижданото дотогава военно усилие на Франция; за руския поход, Бонапарт мобилизира 12 души на 1000 от 27-милионното население на Франция, при 4 на 1000 от 38-те милиона поданици на Александър Първи/, руснаците си връщат Московския Кремъл, окупиран една година преди това от полските завоеватели и слагат началото на бързото им прогонване. Водачите в Отечествената война от 1612 г. са гражданинът Кузьма Минин /наречен е "гражданин" един век след смъртта му, но всъщност произходът му е неизвестен; най-достоверните сведения за него са, че баща му се е прехранвал с добив на сол/ и княз Дмитрий Пожарский. Има показателна подробност, свързана с паметника на Минин и Пожарски, верятно главният паметник на Русия. Александър Първи разпорежда издигането му и посочва мястото - на Червения площад пред Василий Блаженни - през 1807 г. Дали като "гърч" пред народното движение или като съзнателно и височайше потвърждение, че и в една нова война Русия отново ще се опре на опълчението? Не зная, но така или иначе всенародната съпротива срещу завоевателите е вековен крайъгълен камък на руската военна доктрина. Другият такъв камък е използването на безкрайните простори за унищожаването на врага - хилядакилометровите "засечни черти", вкарването на противника в избрана от руснаците посока, подвижните отряди, съставени по правило от местни хора, военни или не, атакуването на комуникациите, ариергардните сражения, изгорената земя. |
внимателният! Съветвам те да си редуцираш малко публикацията, че само ако я надушат Бендикса, Линолиола, емкс, йежи, орацлето и прочее конски дофтури на науките... ке бидеш апнат кат македонската наденица за закуската на Искрето Фидоошова!  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Rogatia |
| П.С. На 15 октомври 1612 г., едновременно с превземането на Москва от Минин и Пожарски, е свикан т.н. "Земский собор" - събрание с възможно най-широкото народно представителство, следващото толкова представително "учредително" събрание са френските Генерални щати от 1789 г. Съборът завършва с избирането на 3 март 1613 г. на Михаил Фьодорович Романов за цар на Русия. Наистина си струва човек да се замисли защо през 1807 г. Александър Първи решава да отбележи 200-годишнината от наистина преломните събития на Смутното време с паметник на Минин и Пожарски, а не на основателя на династията си. |
| Натисни тук ... А. С. ПУШКИН Кутузову Перед гробницею святой Стою с поникшею главой... Все спит кругом; одни лампады Во мраке храма золотят Столпов гранитные громады И их знамен нависший ряд. Под ними спит сей властелин, Сей идол северных дружин, Маститый страж страны державной, Смиритель всех её врагов, Сей остальной из стаи славной Екатерининских орлов. В твоем гробу восторг живёт! Он русский глас нам издаёт; Он нам твердит о той године, Когда народной веры глас Воззвал к святой твоей седине: «Иди, спасай!» Ты встал — и спас... Внемли ж и днесь наш верный глас, Встань и спасай царя и нас, О старец грозный! На мгновенье Явись у двери гробовой, Явись, вдохни восторг и рвенье Полкам, оставленным тобой! Явись и дланию своей Нам укажи в толпе вождей, Кто твой наследник, твой избранный! Но храм — в молчанье погружен, И тих твоей могилы бранной Невозмутимый, вечный сон... 1831 |
Оки, Рогати. Детското ми желание бе да посоча по-малко известни факти. Нима има човек, който да не е чел и препрочитал "Война и мир"  |
| Или да не слуша Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |
БОРОДИНО - Скажи-ка, дядя, ведь не даром Москва, спаленная пожаром, Французу отдана? Ведь были ж схватки боевые, Да, говорят, еще какие! Недаром помнит вся Россия Про день Бородина! - Да, были люди в наше время, Не то, что нынешнее племя: Богатыри - не вы! Плохая им досталась доля: Немногие вернулись с поля... Не будь на то господня воля, Не отдали б Москвы! Мы долго молча отступали, Досадно было, боя ждали, Ворчали старики: "Что ж мы? на зимние квартиры? Не смеют, что ли, командиры Чужие изорвать мундиры О русские штыки?" И вот нашли большое поле: Есть разгуляться где на воле! Построили редут. У наших ушки на макушке! Чуть утро осветило пушки И леса синие верхушки - Французы тут как тут. Забил заряд я в пушку туго И думал: угощу я друга! Постой-ка, брат мусью! Что тут хитрить, пожалуй к бою; Уж мы пойдем ломить стеною, Уж постоим мы головою За родину свою! Два дня мы были в перестрелке. Что толку в этакой безделке? Мы ждали третий день. Повсюду стали слышны речи: "Пора добраться до картечи!" И вот на поле грозной сечи Ночная пала тень. Прилег вздремнуть я у лафета, И слышно было до рассвета, Как ликовал француз. Но тих был наш бивак открытый: Кто кивер чистил весь избитый, Кто штык точил, ворча сердито, Кусая длинный ус. И только небо засветилось, Все шумно вдруг зашевелилось, Сверкнул за строем строй. Полковник наш рожден был хватом: Слуга царю, отец солдатам... Да, жаль его: сражен булатом, Он спит в земле сырой. И молвил он, сверкнув очами: "Ребята! не Москва ль за нами? Умремте же под Москвой, Как наши братья умирали!" И умереть мы обещали, И клятву верности сдержали Мы в Бородинский бой. Ну ж был денек! Сквозь дым летучий Французы двинулись, как тучи, И всё на наш редут. Уланы с пестрыми значками, Драгуны с конскими хвостами, Все промелькнули перед нам, Все побывали тут. Вам не видать таких сражений!.. Носились знамена, как тени, В дыму огонь блестел, Звучал булат, картечь визжала, Рука бойцов колоть устала, И ядрам пролетать мешала Гора кровавых тел. Изведал враг в тот день немало, Что значит русский бой удалый, Наш рукопашный бой!.. Земля тряслась - как наши груди, Смешались в кучу кони, люди, И залпы тысячи орудий Слились в протяжный вой... Вот смерклось. Были все готовы Заутра бой затеять новый И до конца стоять... Вот затрещали барабаны - И отступили бусурманы. Тогда считать мы стали раны, Товарищей считать. Да, были люди в наше время, Могучее, лихое племя: Богатыри - не вы. Плохая им досталась доля: Немногие вернулись с поля. Когда б на то не божья воля, Не отдали б Москвы! |
Нима има човек, който да не е чел и препрочитал "Война и мир" Да отворим такава рубрика в "Теми на форумците"? А? Ииих... Не трябваше да предупреждавам! Но да започнем: — Еh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte. Non, je vous préviens, que si vous ne me dites pas, que nous avons la guerre, si vous vous permettez encore de pallier toutes les infamies, toutes les atrocités de cet Antichrist (ma parole, j'y crois) — je ne vous connais plus, vous n'êtes plus mon ami, vous n'êtes plus мой верный раб, comme vous dites. Ну, здравствуйте, здравствуйте. Je vois que je vous fais peur, садитесь и рассказывайте.  |
| Ами да итираме бисмарк" Русия никога не е толкова слаба или толкова силна,колкото изглежда" Има определено мистика в неподдаваюите се на анализ способности на Русия да отрази нашествие. |
 Billy-Joe Winchester мили , от 27 Юни 2012 20:10 ,  , Как мислиш , е било възможно това скоростно придвижване на французите ? ... |
| Не че не съм ги боготворял но напоследък все повече не ме кефат руснаците.Тия когато друг не ги унищожава се самоунищожават сами. Те си имат една поговорка която много точно обяснява победите , а и загубите им: "Сила эсть , ум не надо"(Марсе да ме прощаваш за правописа ). Алегорично казано стихията "Земя" беше на тяхна страна до към 50те-60 години. В момента Америка е единствената супер сила, защото владее "Вода" и "Небе". За това е и в момента големия зор за противоракетната отбрана. С унищожаването на СССР от Горбачов и перестройчиците , Русия е поставена в по-лошо положение от когато и да било до сега. Не стига това, ами и рускините вече не раждат по 10-12 броя пушечно месо. Време е руснаците да започнат да поумняват иначе ги чака нашата съдба. Нещата са тотално сменени, просторите вече нямат значение. Ума все повече има значение. |
Не че не съм ги боготворял но напоследък все повече не ме кефат руснаците. О, родна реч о, майна слатка... ...многострадална!  |
| внимателният, ,сигурно си го чел Натисни тук На края на главата има интересни съпоставки между хитлер и Наполеон. |
| Насо, и за малкия: Натисни тук Начало мая 1867  ПП. Забравих - Ф. Тютчев. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Ами Бийгъл, едва ли ще кажа нещо ново, но все пак Наполеон е един от малкото гении във военното дело и го е доказвал много пъти. Скоростния марш към Москва е част от стратегията му във войната. Руснаците не успяват да построят укрепена позиция преди Бородино, защото постоянно отстъпват. А френската армия е била организирана и подготвена именно за такива скоростни преходи от самия него и това й качество е било използвано много пъти преди 1812, особено срещу прусите. |