Отиди на страница:
| "Разрастването на някои партизански отряди до 7 хиляди души, предимно селяни......" Какъв процент от селяните са крепостни? От значение е все пак. Няма как да партизанстваш на сама глава. Само 37 г. преди тези събития Империята е разтърсена от селска война. Пугачов все пак е от казаците (т.е. свободен). "Когато народът започне да се самоорганизира и предприема действия, чийто размах не му е предварително зададен, управляващите започват да се гърчат в страх, посоката на народната борба не винаги може да се предвиди." 1775... суд принял решение: «Емельку Пугачёва четвертовать, голову воткнуть на кол, части тела разнести по четырём частям города и положить на колёса, а после на тех местах сжечь» «По рассказам современников (переданных, в частности в пушкинской «Истории Пугачёва»  , палач имел тайное указание от Екатерины II сократить мучения осуждённых, и Пугачёву с Перфильевым сначала отсекли головы и лишь потом четвертовали» |
| Первоначально Наполеон не думал воевать с Россией. Наоборот, в период царствования императора Павла - отца Александра Первого две страны вступили в коалицию. Один из пунктов тайного договора подразумевал захват Индии - богатейшей британской колонии. Это был реальный шанс подорвать экономику Англии. Согласно секретному плану каждый из союзников обязался выставить по пехотному корпусу. Всего 70 тысяч человек плюс несколько артиллерийских батарей и казачья конница. Французы должны были перейти Дунай, затем через Таганрог и Царицын добраться до Астрахани. Здесь они соединяются с российским отрядом, морем переправляются в Персию и следуют маршем к месту назначения. Весь путь был рассчитан примерно на полгода. 27 февраля 1801 года в поход выступил авангард экспедиции - четыре казачьих эскадрона - 22 500 человек во главе с атаманом Матвеем Платовым. Но 11 марта в Петербурге заговорщики убивают императора Павла. Трон переходит к его сыну Александру, который знал о заговоре. И он сразу же индийский поход останавливает. - С воцарением англофила Александра шансов на союз с Францией уже не было? - Наполеон всячески стремился наладить отношения с Россией и потом. Даже пробовал породниться с Романовыми. В 1807 году он просит руки сестры императора Александра, принцессы Екатерины, но получает отказ. Потом хочет жениться на другой сестре царя, Анне, и опять терпит фиаско. И только после этого обращает свое внимание на дочь австрийского императора Марию-Луизу. Кстати, известно, что как раз после второго неудачного сватовства Михаил Кутузов предрек, что война теперь неизбежна. - А если Наполеон все-таки осуществил бы свои брачные намерения? - России по экономическим соображениям все равно пришлось бы поддерживать Англию. Но политический расклад мог стать другим. Особенно если русская принцесса родила бы французскому императору сына. Тут можно пофантазировать. Прочный союз России и Франции изменил бы всю Европу. Не было бы войны 1812 года и Крымской войны. В 1870 году Пруссия не осмелилась бы воевать с Францией, не произошло бы объединения немецких земель и как следствие не было бы страшных Первой и Второй мировых войн. Натисни тук |
Маузер, преди 2 седмици имаше много хубаво предаване по History за битката при Курск, какви са били настроенията в съветската армия и т.н. В общи линии "летните немци" (имай предвид лятната офанзива на Вермахта) е бил кошмар за червеноармейците. Тактиката им е била диверсии и партизанлък, за да не навлезат много навътре немците преди зимата. И след един и същ сценарий през 1941 и 1942, най-сетне с цената на осемнайсет хиляди километра изкопани окопи и други защитни ровове, руснаците спират Вермахта при Курск, при това през лятото.  А Наполеон не е тръгнал към Петербург, защото е имал договор с шведския крал. Шведите е трябвало да нападнат Русия от север и да превземат Петербург, а Наполеон - Москва. Наполеон е търсел не унижение за Русия, ами съюз против Великобритания. Планът му е бил да презимува в Москва, а на следващата година френско-руската армия да потегли към Индия. Шведския крал обаче се подлъгал от голите обещания на англичаните и не нападнал Русия, така Наполеоновата кампания останала сама като в пустиня. Тъй пише хер Клаузевиц, пряк участник в събитията. |
| Наполеон изоставя изтощената си армия на произвола на съдбата във Вилнюс и се завръща тайно във Франция. Толкова за великия пълководец. Тhe stunned, frozen and starving spectres who had managed to stagger to Vilnius, many of them to end their days there, had come from all over French-occupied Europe. Eventually, at most some 20,000 soldiers - of the 400,000 who'd marched into Russia at midsummer - finally recrossed the Niemen into Poland. They were meant to rejoin Napoleon, but he'd already gone ahead to Paris to give the news of the catastrophe, and to raise new armies. Натисни тук |
На популярния възглас "Умом Россию не понять" има не по-малко популярна реплика: "Давно пора, ебена мать, умом Россию понимать". Игорь Губерман. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Don |
Отдавна е отчетено, че партизанското движение в тила на Наполеоновата войска има и решаваща понякога роля в развитието на военните действия "Отчетено" е от болшевишката антируска пропаганда.Французите не са го забелязвали, както и по-късно немците. 1. През 18-19 век не е имало наборни армии и 90% от населението не е можело да поддържа и стреля с огнестрелно оръжие. Простият мужик не е имал никакво понятие от пушка и пистолет. Барутът бързо се е развалял без подходящо съхранение. 2. За разлика от болшевишките пълчища руската редовна армия не си е разхвърляла пушките по ливадите на Белорусия и Русия. Т.е. освен друго и оръжие не е имало. 3. 7000 мужици с вили са слаб противник дори за един ескадрон редовна кавалерия. Камо ли пък френската кавалерия от онова време. |
| http://m.youtube.com/#/watch?v=FGgwo0xUc7I На тоя адрес има нещо интересно за войната с Грузия , което изобщо не се знае. Само в списание Криле имаше материал за головодното състояние на руските ВВС. Общо взето нищо ново под слънцето - и през 1812 и през 41 и сега - все същата работа - абсолютни тикви. Както казва нашия Човек " целите са изгорели и пак не са се научили да духат". |
Маузер, преди 2 седмици имаше много хубаво предаване по History за битката при Курск, какви са били настроенията в съветската армия и т.н. В общи линии "летните немци" (имай предвид лятната офанзива на Вермахта) е бил кошмар за червеноармейците. В общи линии и двете летни кампании на Вермахта са стратегически провали, въпреки че са изпълнени с блестящи победи. През 1941 г. още през август при Киев, германците осират основната цел на плана Барбароса (линията Архангелск-Астрахан и унищожаването на боеспособността на РККА до октомври), а през 1942 г. се справят даже още по-зле (не успяват да отрежат кавказкия нефт, донбаските въглища и украинската пшеница, приключвайки при Сталинград). Поради което, през лятото на 1943 г. програма-максимум на операция Цитадела е "крупна военна победа, която да ни позволи да постигнем сепаративен мир със Сталин" - цитат по памет от "Изгубени победи" на Майнщайн. Съответстващо на по-скромните си цели, успяват да постигнат и по-скромни резултати - причиняват повече от големи загуби на руснаците на цената на окончателно изгубване на стратегическата инициатива и "съкращаване на линията на фронта" на 150 км навътре в тяхна територия, окончателно губейки достъп до стоманата, въглищата и житото на Украйна. Оттам нататък са можели само и единствено да заработват Железни кръстове и дъбова шума и дрънкулки към тях. Още през Коледа на 1943г. Хитлер казва на Мантойфел - като коледен подарък ще ти дам 50 танка, докато по това време руснаците произвеждат по 200 Т-34 на ден. По повод това колко малко им оставало да пробият отбраната на руснаците - някои хора забравят, че цял един фронт - Степния (3 армии и 2 танкови корпуса) е стоял в резерв. Голямата дилема на руснаците е била дали да се подложат на удара на германците или да играят ва банк и да ударят първи в края на юни 1943, разчитайки на същия ефект, който е предизвикала Барбароса върху тях през 1941 г. Колкото и да е странно в последно време се появиха изследвания, които твърдят, че ако бяха ударили руснаците са щели да минат с по-малко загуби. |
Голямата дилема на руснаците е била дали да се подложат на удара на германците или да играят ва банк и да ударят първи в края на юни 1943 Заслугите за тази здрава мисъл са на К.К.Рокосовски, който е оценил изключително ниското ниво на командния състав и пълната му неподготвеност за насъпателни действия, и на ВГК Иосиф Сталин, който е оценил и одобрил. ГЛУПОТЕВИНИТЕ за това какво щяло да стане, ако били минели в настъпление се разбиват в една дума - "Прохоровка". Настпващата срещу един панцергренадирски и един танков полк, усилен с тигри, 5-а гвТА загубва 350 танка, а германците - 14. Преди това в същия район са хвърлени на смърт и унищожени 2 гвардейски танкови корпуса. Единствен Катуков запазва отчасти армията си като се обажда лично на Сталин и моли да не го хвърлят в настъпление срещу пантерите и тигрите. Благодарение на това Ватутин и Василевски не успяват да унищожат и 1-а ТА. P.S. товМаузер, ако имаш търпение може да изчетеш двете книги на Замулин - Курский излом - Натисни тук и Засекреченная Курская битва - Натисни тук и Прохоровка - неизвестное сражение великой войны Изключителни изследвания! |
| Америка 1332002, ти си доста глупав и не заслужаваш отговор, но за историята - поражението на Нацистка Германия и на най-мракобесното явление в човешката история след Чингиз Хан и Турските настъпления в Европа започва от зимата на 1942/43 година, когато няма нито втори фронт, нито съюзнически войски в коя да е точка на Европа на изток от Ла Манша. Започва благодарение на безумието на един народ, който наистина няма нищо хубаво, с което да запомни нито един обществен строй или владетел (освен Петър 1, него пък са го мразели църковното духовенство и едрите земевладелци). Прочети книгата "Ivan's War" - има я в секцията за ВСВ в Барнс и Нобъл. Книгата е писана от британска историчка и няма никаква пропагандна стойност. От момента, в който завършва обкръжението на армията на Паулус през Ноември/Декември 1942 при Сталинград, вече няма никава сериозна офанзива и ресурс за такава останал за Хитлер. Когато се открива вторият фронт, това се прави само и единствено за да се спре Съветизацията на цяла Европа. Политиката обаче рядко има нещо общо с мотивите на войника и това, което го кара да стои до край или да реши, че е по-добре да бяга. А Ивановците определено стояха докрай навсякъде. |
| Привет Редакцията, уважаемият "историк", другаря Петрински, написа поредица от епопеи и списувания по повод нечуваният героизъм на руските опълченци, червеноармейци, герои Сталина и прочее, но някак си все пропуска "Съединението" на България. Този вестник в Русия ли излиза или в България? |
| Добра беседа. Трябва обаче да направя някои методологични бележки: Няма такова нещо като "внезапно нападение". По принцип, всяка страна се готви за нападение/отбрана през всяка една секунда от суверенното си съществуване. Това е изобщо, а за конкретната схватка се готви с години. Нападението на Наполеон върху Русия е епизод, изключително важен епизод!, от въоръжена борба, която и двете страни водят повече от 10 години. Наистина е странно, че първото сражение при Судерва е станало на 5-я ден. Преминаването от французите на Неман е продължило 4 дни, а Судерва е на един пеши преход от реката. Освен това, както пише и граф Толстой, френският авангард влиза във Вилно на 24 юни сутринта, а вечерта на същия ден император Александър дава бал на командващия Западната армия граф Бенигсен и офицерите от щаба му. И щабът, и балът са във Вилно. |
Внимателният -  Не обръщайте внимание на някои комплексирани кретени. Лично аз ги подминавам - болестното им състояние ме кара да ги съжалявам. таварищМаузер, прибери си "й" от Манщайн,техническа грешка е. И, все пак - въпреки невисокото ниво на рубриката /колко съм внимателен!/, не е ли по-добре в нея да има материали от родната история? Или малко повече за други народи и времена? Това го мисля аз - русофил по манталитет. --------------------------------------------------------------- Блогът на Генек |
| Не е най-хубавата руска опера, камо ли световна, но да има, да има музика! Натисни тук |
Не е най-хубавата руска опера, камо ли световна, но да има, да има музика! По-скоро съветска опера, заедно с други като "Повест за истинския човек". Ако е за руска опера на тема нашествие в Русия, великата музика е "полската сцена" на Мусоргски, но и "Жизнь за царя" не е за пренебрегване! |