Отиди на страница:
А от думите на Ранд излиза, че трябва да преследваш само и единствено личното си щастие, което позволява да жертваш всички други хора ако те ти пречат към щастието. И откъде следва това? Не може ли човек да преследва щастието си без да жертва някого? Точно загрижените за всеобщото щастие жертват без да се замислят всички, които не споделят техните житейски представи. Много е йезуитско да обвиняваш някого в егоизъм и същевременно да го използваш за постигане своите си цели. Също е и е удобно да имаш насреща си алтруисти, които ловко да манипулираш за собствена изгода. |
Вашите заключения са направени от платформата на християнските добродетели, тези от Новият Завет. Да, моите са формирани и от там. Не само от там, но и от там. Затова няма как да се срущнат моята позиция и тази на Ранд. Тя е атеист. Това е бил нейният избор. Освен това във други теми съм казвала, че интелигентният, чувствителен и обичащ човек не може да е щастлив сред нещастни хора. Това пък си е моята позиция.  И само да поясня, че аз също искам данъците ми да отиват за смислени неща и да подпомагат наистина нуждаещи се хора. А не да храня лентяи. Но за да съм сигурна, трябва да съм активен, мислещ и питащ член на обществото. Протестиращ и небезразличен човек. |
И откъде следва това? Не може ли човек да преследва щастието си без да жертва някого? Съжалявам, но дори учениците в девети клас полагат повече старание да мислят. Или поне много биха се замислили, преди да зададат такъв въпрос |
| Като отговор на Сибила: не съм сигурна дали точно този филм съм гледала, по-скоро някакъв друг, защото Питър Фонда щях да го разпозная. Както и да е, дори и същият да е бил, ама никак не ми хареса, независимо от наградите му, всъщност не ми хареса тази жена, представена във филма. Ако щеш на интуитивно ниво - нещо или някой не ти харесва и ти самият дето се казва не можеш да си обясниш защо, но изпитваш неприязън или нехаресване от първия досег с въпросното нещо или някой. В подобни случаи се доверявам на интуицията си. И в спора за възгледите на Ранд не мога да се включа, защото не съм я чела, а нямам и желание да чета нещата и. |
Ама тя го е казала, Писи - не искам нищо даром, не искайте и вие от мен, насила. Свободни индивиди, които печелят без някой да измисля вместо тях на кого да помагат. Печели докторът, печели учителят, печели архитектът, печели филологът, печели инженерът, печели ученият, печели художникът, печели музикантът, печелят достатъчно, за да могат един на друг да си заплатят услугите. Докато са печелили, оставили са спествания за собствената си старост, оставили са на децата си да поемат по своя път, до времето, когато и те ще бъдат възрастни и това е философията - общо взето. Свободата, свободният избор, липсата на принуда. |
| Ами лен, какво да ти кажа. Характерът й е такъв, на Ранд - искала е да бъде желязна, да претвори в живота идеите си за стоицизъм, почтеност, честност, твърдост, безкомпромистност. Да даде пример. Тя по принцип твърди, че разумът решава всичко, а чувствата трябва да бъдат контролирани. Но не е съвсем така, защото нейната изневяра, макар и обявена, причини мъка на най-близките й. Те пък я приеха, защото не можеха да си лишат от нея, била е магнетична. Но страдаха. А накрая страдаше тя, макар да не си го призна. Не бих могла да кажа, че приемам всичките й идеи и принципи безусловно, защото не съм атеист, а пък тя, на всичкото отгоре, клейми и еколозите, а аз съм с екологично съзнание. Не харесвам много и стила и на писател, прекалено ми е схематична / била страхотен математик/ не е от моята литературна порода. Но като мислител я признавам. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сибила |
Сибила Просто имам друго схващане, Сибила. Да, съгласна съм, че когато печелиш е нормално да имаш по-добър живот, но просто не мога да избягам от солидарността. Защото в живота се случва всичко. Няма как Ранд нищо да не иска и да не й искат нищо. Тя живее в социум и не е сериозно да говори така. Пак повтарям. Ранд има интересни позиции, заслужава си да бъде прочетена, но като цяло не ми пасва да духовния мир. Но това си е моя теза. Аз съм изчела доста автори, които не ми пасват на духовния мир, но това не ми пречи, напротив, помага ми. Така по-ясно ообощавам собствените си принципи и възгледи. Освен това дори и автори, с които имаме различен светоглед, имат интересни идеи или великолепен стил, а това е наслада за всеки четящ човек. |
Правилно, Сибила!  Нежеланието на някого да бъде вкаран в схема, каквато той не желае не означава, че същият този човек няма доброволно да поеме ангажименти към обществото, но само за каузи, които според него си заслужават. Всеки от нас поставя интересите на семейството си и своите на първо място, но кой знае защо ако някой го признае открито го заклеймяват и обвиняват в егоизъм и мизантропия. Самият факт, че родители даряват органи за децата си, а не за непознати красноречиво го доказва. |
| Здран, аз не намесвам нищо, а моралността съществува реално и независимо от Кант и изреченията, които определяме като категорически императив. За Кант само може да се каже, че е описал тези явления. Аз не намесвам нищо, което да го няма по принцип. Човек трябва да е почтен заради почтеността, а не защото може да спаси чужд живот. Не можеш да кажеш, че ще си почтен само там, където всички останали са почтени. Това ще е много лесно, но е нереално. Човек е принуден да е почтен, където всички останали са непочтени. Реалността ни не е такава, че лекарите да обявят жив човек за умрял, за да му вземат органите. С мозъчната смърт са свързани редица предразсъдъци, главно поради високото ниво на необразованост. |
Писи, разбирам, Сега изчезвам, защото се уморих. Целувки, И аз изчезвам. Отивам на сладки приказки и коктейли. Целувки и то мен, и от нашето град.  |
това правят учените и докторите срещу много високо заплащане, но в повечето случаи не от държавата. В над 90% създаването, съхраняването и подържането на познанието става чрез държавата/монарха посредством събирането на данъци и създаване на институции, включително полиция, регистри, правила, норми. Традиция от преди фараонско време, спазвана на приливи и отливи (тъмното средновековие и сега либералния профанизъм). Сляпата вяра било в Бог или в либертарианството се лекува лесно, но скъпо като чумата през 13 век - 70% от европейците измрели. После идва Ренесанса.Става въпрос за заплащане на лечение от квалифициран доктор, който е професионалист и много добре знае какво е лечението, консумативите и болничните грижи Бля, бля, бля! Да не би да му плащаш шест/десет годишното обучение с един медицински преглед барабар с цялото оборудване!? Пък болницата навярно е изградена и персоналът е обучен специално за индивида-пациент "Ранд" след като преди това е заплатил с "огромното си богатство"!? Иди при бушмените, хора с опит, но от друго естество. Като изгориш на слънцето, дори и да знаеш лечението, няма кой да ти осигури киселото мляко. Друга среда, други традиции и млечно-киселите бактерии там не виреят.Не зная какво й е известно на г-жа Ранд, но пък и нейният човек не знае за какво да предостави всичките си средства. Бидейки човек, който "следва да съществува сам за себе си, без да се жертва за другите, нито да очаква другите да се жертват за него", не би следвало да очаква, че някой (лекар) ще се жертва (зарази) в негова услуга пък било то заради всичките му средства. При всяко положение наличните му средства, колкото и да са, няма да му стигнат как на Садам Хюсеин не му стигнаха втория път, нито пък на Кадафи.  В нашата мила родна картинка проблемът "здравеопазване" на първо ниво се нарича "ниска здравна култура" (липса на достатъчно образование и наука), а на второ ниво е организационен (дайте да дадем, пък после ще видим ... и досега гражданите нямат индивидуални здравни карти). В близко бъдеще няма решение поне докато се подхожда на принципа "загубите - обществени, печалбата - частна" (публично-частно партньорство с "калинки" от двете страни). Заради тоя принцип рухнаха големи банки, с традиции и опит, дори вековен, ама хванаха един либерален вирус "силния и свободен човек" и за пет години се стопиха до просешка тояга. |
Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот" А. Ранд Баси, таа още не е стигнала до осъзнаване на човека като обществено животно. Ми човекът може ли да живее без общество, а Сибило? |
| Сибила, и аз харесвам много австрийската школа, но срещу един от основните и постулати - златния стандарт - има силни възражения. Струва ми се очевидно че въвеждането му ще доведе до дефлация, а дефлацията демотивира поемането на инвестиционни рискове, тоест икономическата активност ще намалее. Кажи ми твоето мнение. |
Човечеството може да избере - общество без бедни и богати или общество с бедни и богати. Да, ама не! Всъщност не може! Общество без бедни и богати явно противоречи на законите на природата и се разпада, понякога с катастрофални последици. Така че по-добре да приемем фактите и да се опитаме да ги използваме. |
Сибила, и аз харесвам много австрийската школа, но срещу един от основните и постулати - златния стандарт - има силни възражения. Струва ми се очевидно че въвеждането му ще доведе до дефлация, а дефлацията демотивира поемането на инвестиционни рискове, тоест икономическата активност ще намалее. Кажи ми твоето мнение. Аз пък харесвам школата на Дън Сяо Пин, който преди повече от 30 години каза, че не е важно дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки. Явно теорията му работи. А към коя школа принадлежи Дън?По отношение на критиката към златния стандарт: какво ще стане с лошите заеми, отпуснати от банките, ако не сработи сценарият с издаването на еврооблигации и печатането на евро (доларите са вече напечатани и чакат), а Меркел открито се противопостави на този сценарии и по този начин про-инфлационно да се изчистят частните и държавните дългове? Ами банките тогава ще трябва да отписват вземания, защото очевидно срещу тях не стоят реални активи, което също ще доведе до дефлация. Не е ли така? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rakita |
Общество без бедни и богати явно противоречи на законите на природата и се разпада, понякога с катастрофални последици. Така че по-добре да приемем фактите и да се опитаме да ги използваме. А обществата с много бедни и малко богати не се ли разпадат? Българското общество, което принадлежи към тази категория, в какво състояние се намира в момента? Доскоро към тази категория се намираше и руското общество, но там богатите и средната класа се взеха в ръце и спряха разпада. Нашите още нехаят, защото са заслепени от лични и корпоративни интереси и от алчността си и не виждат по-далече от носа си, продължавайки да режат клона, на който седят и да душат кокошката (народа), която снася златни яйца. Извинявам се за клишетата! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rakita |
Общество без бедни и богати явно противоречи на законите на природата Бихте ли уточнил/о, кои конкретни природни закони биха били нарушени от това общество? |
"Всеки човек следва да съществува сам за себе си, без да се жертва за другите, нито да очаква другите да се жертват за него. Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот" А. Ранд и още: "Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот" А. Ранд ето още един цитат: "Do what thou wilt shall be the whole of the Law." Aleister Crowley Сибила, дано не си информирана и затова да ти е смешен факта, че А.Ранд е известна и като "Кръстница на сатанизма". Най-изявените сатанисти я сочат като техен вдъхновител. Това не е никаква тайна. Направи си труда да попрочетеш малко и усмивката ти бързо ще изстине. Цялата й "философия" (с извинение) се основава на самолюбието и егоизма. Моралните хора са обявени за глупаци и насочени към ешафода. На обществото като задружни хора му се забранява да бъде съпричастно с хората в нужда и се разрешава само единична, отделена помощ ако си в настроение. Не си заслужава да се пише повече. Всеки който иска може да проучи въпроса. Дарвинизъм, Евгеника, Окултизъм, Либерастия, Сатанизъм просто различни имена на едно и също нещо - ЧОВЕКОМРАЗИЕ/БОГОБОРСТВО. Тя напълно изключва възможноста за съчувствие, съпричастност и саможертва в името на любов |