Отиди на страница:
| "Всеки човек следва да съществува сам за себе си, без да се жертва за другите, нито да очаква другите да се жертват за него. Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот" А. Ранд Толкова за схващанията за морал на Ранд и за това как обществото съсипвало моралните, ако било изградено на неморална основа. Няма как да е изградено на морал общество, ако в него всеки, както препоръчва Ранд, съществува сам за себе си. Той още Аристотел откри формулата за правилно управление, но що ли е толкова трудно да се приложи?  |
Доста пресилени твърдения, след като Айн Ранд никъде не призовава към насилие, унищожение или отнемане на правата на някого. Кокото пресилено е да се каже "оставете хората да работят свободно, тогава бедни ще са само мързеливите", от това твърдение до твърдението "щом е беден значи е мързелив" крачката е много малка... Отличителна черта на всяка тоталитарна идеология е категоризацията на някакви хора по някакъв признак, категоризацията позволява хората да бъдат разглеждани не като човешки същества, а като проблеми за разрешаване. |
| The Fountainhead has achieved the status of a modern classic because it dramatically concretizes the theme of independence versus dependence, between following one’s own ideas or following those of others. This is of particular importance to high-school students who are eager to assert their independence from their parents and need a code of ideas and values to guide them. The student needs to know to what extent he must follow his parents, when it is his right to assert himself against them, when and if he is being improperly influenced by peer pressure, and that it is his right to resist it. He needs to discover that social pressures pushing him toward unsatisfactory career and marriage choices are not irresistible forces defining his life—that he can oppose them successfully and often should. And he needs to discover that unthinking rebellion against the standards of others—being different just to be different—is as abject a form of dependence on them as blind allegiance. By DR. MICHAEL S. BERLINER, Executive Director of the Ayn Rand Institute |
| Писи, аз не се чувствам неудобно, след като вече прочетох Викито, да посоча как Ранд, съвсем по-човешки, мотивира критиите си към т.н, алтруизъм, който предоставя на другите да решават твои лични проблеми, настоявайки да се лишиш от собственото, при това почтено спечелено с почтен труд - ултимативно, безапелационно, насилствено, грабителски, задължавайки те да протягаш ръчичка за просия и да разчиташ на чужда милост, изпаднал в нужда. С оглед на тези обвинения тя изяснява своята концепция с известния пример за човек, който е изправен пред избор да предостави всичките си средтва за лечение на болната си съпруга или да предостави тези средства на фонд за борба с болестта, който ще ги разпредели за лечение на много повече хора. Водещият морал, този на алтруизма, би подкрепил помощта предоставена в полза на повече хора. Според Ранд обаче, такъв избор вероятно противоречина ценностната система на човек, защото го кара да избере не това, което е по-ценно за него — неговата съпруга, а нещо което има по-ниска стойност — помощта за непознат. Следователно, ако човек избере да подкрепи фонда, а не съпругата си, това би означавало, че в рамките на ценностната му система един непознат е по-важен от неговият близък Съвсем логично, да. |
Писи, аз не се чувствам неудобно, след като вече прочетох Викито, да посоча как Ранд, съвсем по-човешки, мотивира критиите си към т.н, алтруизъм, който предоставя на другите да решават твои лични проблеми, настоявайки да се лишиш от собственото, при това почтено спечелено с почтен труд - ултимативно, безапелационно, насилствено, грабителски, задължавайки те да протягаш ръчичка за просия и да разчиташ на чужда милост, изпаднал в нужда. Алтруизма нямаше да бъде нужен, ако не се налагаше съвместна дейност. Още от времето на ловците-събиратели се е налагало колективно да се ловува, сам, ловецът е нямал никакъв шанс срещу огромните мамути например, нито срещу стада бизони, изисквали са се колективни усилия на групи ловци с координация между действията на отделните членове на групата. Често някой е бил раняван, а археологическите данни от онзи период сочат, че не е бил оставян сам да се грижи за себе си, обикновенно за ранени и болни са се грижили доста дълго време след раняването им. Защо? Защото освен конкретните умения за изкарване на прехраната, тези недъгави индивиди са били ценни за групите си, било със знанията, които са имали, било с някакъв друг принос. Та, в социума основите на междуличностнияия алтруизъм са дълбоко в индивидуалния егоизъм, нещо което "мислителят" Ранд не вижда. Да се грижиш и да отделяш "честно спечеленото от теб самия" за немощен, сакат и/или беден днес, в някакви определени условия, ти дава предимство утре, в някакви други условия, за които може да не си толкова пригоден, колкото е пригоден "немощния", който би се грижил за теб. |
Да се грижиш и да отделяш "честно спечеленото от теб самия" за немощен, сакат и/или беден днес, в някакви определени условия. Да. Има такива условия. Да избера сама за кой немощен, сакат и т.н да се грижа. И го правя. Но имам право на избор, а не отнетото ми да отива за аноними, а дори и повече - да не съм сигурна къде изобщо отива. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Сибила |
| Или пък това: “God, grant me the serenity to accept the things I cannot change, the courage to change the things I can, and the wisdom to know the difference.” което е доста по сбита интерпретация. |
...известния пример за човек, който е изправен пред избор да предостави всичките си средтва за лечение на болната си съпруга или да предостави тези средства на фонд за борба с болестта, който ще ги разпредели за лечение на много повече хора. Водещият морал, този на алтруизма, би подкрепил помощта предоставена в полза на повече хора. Според Ранд обаче, такъв избор вероятно противоречина ценностната система на човек, защото го кара да избере не това, което е по-ценно за него — неговата съпруга, а нещо което има по-ниска стойност — помощта за непознат. Следователно, ако човек избере да подкрепи фонда, а не съпругата си, това би означавало, че в рамките на ценностната му система един непознат е по-важен от неговият близък Този цитат пък е показателен за нивото философската "мисъл" на Ранд, пълен е с грешни предпоставки. Първо, ако болестта е тежка, бързопротичаща и за нея няма открито лечение, колкото и средства да се налеят в индивидуално лечение, резултата ще е нулев, напротив, предоставянето на средства във фонд за лечение на болестта би могло да даде по положителен ефект въху конкретния болен (съпругата), където идва второто - влагането на пари във фонд за борба с болестта би могло да донесе повече ползи за конкретния пациент (съпругата), предвид това, че изследванията на лечения на тежки болести изискват натрупване на повече информация за протичането на болестта, което няма как да се случи при един единствен пациент. |
"Всеки човек следва да съществува сам за себе си, без да се жертва за другите, нито да очаква другите да се жертват за него. Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот" А. Ранд Толкова за схващанията за морал на Ранд и за това как обществото съсипвало моралните, ако било изградено на неморална основа. Няма как да е изградено на морал общество, ако в него всеки, както препоръчва Ранд, съществува сам за себе си. Доста по-морално от това да жертваш другите (несъгласните) за постигане на политическите и идеологическите си цели. |
Този цитат пък е показателен за нивото философската "мисъл" на Ранд, пълен е с грешни предпоставки. Грешни предоставки? Става дума съпруг/а, син или дъщеря? Интересно ми е кой от Форума би предпочел в този случай да даде парите си на фондация вместо за лечението на близкия си човек, та дори и за удължаване на дните му. |
Според Ранд обаче, такъв избор вероятно противоречина ценностната система на човек, защото го кара да избере не това, което е по-ценно за него — неговата съпруга, а нещо което има по-ниска стойност — помощта за непознат. Тук г-жа Ранд се е объркала с ценностите и стойностите.  Ако за болестта има утвърдена стандартна ефективна процедура за лечение, нито щеше да стои въпроса за " фонд за борба с болестта", нито въпроса за "избора да предостави всичките си средства". Просто решението е дадено на човека в примера наготово от обществото, безстойностно е, като традиция, опит, култура. Ако индивидът самостоятелно трябваше да взема решение кой точно от всичките антибиотици/билки ще го излекува/излекува неговата съпруга, щеше да си умре кат куче в пещерата. Както и сега си умират бездомните кучета. Обаче, когато познанията и уменията на обществото са недостатъчни и няма известен метод за лечение на дадена болест, обществото създава "фонд", не индивида, а обществото, за да се достигне до "стандартна методика за лечение". В тоя случай не изглежда много стойностно човекът да предостави всичките си средства за закупуване на зелен чай, пухени възглавници, телевизори и духалки, опс антибактериални климатици за лечение на съпругата си. Със същия ефект съпругата му би се "излекувала", ако тези средства ги беше изгорил. От друга страна, предоставянето на средства на фонда, дори без ефект за лечението на съпругата, би имало ефект, ако с помощта на фонда се разработи метод за лечение и този метод спаси живота на децата му. Все пак повечето болести, трудно личимите, са наследствени. Но това явно не ѝ известно на г-жа Ранд. Та в йезуитски дух да попитам кое е по-ценно децата или съпругата!?  Още по-йезуитски, кое е по-ценно миналото или бъдещето? Настоящето е само един миг, който сме го изпуснали за времето, докато сме си го помисляли. |
Интересно ми е кой от Форума би предпочел в този случай да даде парите си на фондация вместо за лечението на близкия си човек Ако човекът е тип а ла Ранд, никакви пари няма да дава. Да не е луд да се жертва за другите!? Направо се захваща с лечението на близкия човек, кеф ти изкуствен бъбрек, кеф ти имунопротеин. Пък като успее, ще изкарва още пари с лечение на разни алтруисти. |
Доста по-морално от това да жертваш Няма понятия като по-морално и най-морално. Или е морално, или не е. Освен това, подменяш тезата ми. Никъде не съм твърдяла, че е морално да жертваш другите заради собствените си възгледи и цели. А от думите на Ранд излиза, че трябва да преследваш само и единствено личното си щастие, което позволява да жертваш всички други хора ако те ти пречат към щастието. За мен истината е в деликатния и труден баланс между егоизма, който живее във всеки от нас, и солидарността, която пак спасява всеки от нас. Затова ясно казах в един от постовете си, че Ранд е интересна, но не може да е авторитат за мен. |
| Чета последната страница и ми се струва, че критиката към Ранд е както правилна, така и грешна. Зависи от гледната точка! Вашите заключения са направени от платформата на християнските добродетели, тези от Новият Завет. Докато за другата гледна точка, подозирам, че тя не стъпва на посочената за вас. Има достатъчно изследвания именно върху тези две гледни точки - най-общо, с голяма доза приближение може да се позиционират върху Старо- и Ново Заветната част на Библията. И то дотолкова, доколкото може да има нещо общо от морална, етична и хуманна гледни точки... Някой считат, че основни за живота са 10-те Божи заповеди, други считат, че превес имат 7-те закона на Ной. И за съжаление, последните са установили превес и командват "парада"... От там и дисонанса в света понастоящем. |
Да не забравя, Патагонец,  Аполитичен, Ако за болестта има утвърдена стандартна ефективна процедура за лечение, нито щеше да стои въпроса за " фонд за борба с болестта", нито въпроса за "избора да предостави всичките си средства". Просто решението е дадено на човека в примера наготово от обществото, безстойностно е, като традиция, опит, култура. Ако индивидът самостоятелно трябваше да взема решение кой точно от всичките антибиотици/билки ще го излекува/излекува неговата съпруга, щеше да си умре кат куче в пещерата. Както и сега си умират бездомните кучета. Обаче, когато познанията и уменията на обществото са недостатъчни и няма известен метод за лечение на дадена болест, обществото създава "фонд", не индивида, а обществото, за да се достигне до "стандартна методика за лечение". Бля, бля, бля..... Става въпрос не за фонд, който да измисля лечение - това правят учените и докторите срещу много високо заплащане, но в повечето случаи не от държавата. Става въпрос за заплащане на лечение от квалифициран доктор, който е професионалист и много добре знае какво е лечението, консумативите и болничните грижи стига да му се заплати подобавъчно, тъй като и той не е съвсем алтруист, а не протегнал ръка за милостиня от някакъв фонд. Ако имаш пари да заплатиш на такъв специалист, защо ти е изобщо някакъв фонд? В тоя случай не изглежда много стойностно човекът да предостави всичките си средства за закупуване на зелен чай, пухени възглавници, телевизори и духалки, опс антибактериални климатици за лечение на съпругата си. Със същия ефект съпругата му би се "излекувала", ако тези средства ги беше изгорил. От друга страна, предоставянето на средства на фонда, дори без ефект за лечението на съпругата, би имало ефект, ако с помощта на фонда се разработи метод за лечение и този метод спаси живота на децата му. Все пак повечето болести, трудно личимите, са наследствени. Но това явно не ѝ известно на г-жа Ранд. Пак алабалистики. Откъде знаеш какво й е известно на г-жа Ранд? Тя изобщо не третира въпросния ти казус, който ти с измислил, за да доказваш недоказуемото. Та в йезуитски дух да попитам кое е по-ценно децата или съпругата!? Още по-йезуитски, кое е по-ценно миналото или бъдещето? Настоящето е само един миг, който сме го изпуснали за времето, докато сме си го помисляли. ????? В нашата мила родна картинка, проблемите със средствата за здравеопазване са конструирани неморално. За здравно осигуряване не правят вноски: държавните чиновници, пенсионерите, студентите, циганите, 2 милиона, които по разни причини не ги внасят - хиляди, маса народ. Та какво морално виждаш в това 1 милион да плащат за здравето на 6 милиона? Тези, които ги внасят са точно този морален човек, който в неморалното общество бива стъпкан толкова по-бързо, колкото по-морално постъпва. Но ти, предполагам, си държавен чиновник. Интересът ти е друг, да надничаш в чуждата паничка и да казваш - малко ви е, още, още повече трябва да бъдете оскубани. |
| Ами "добрите" си плащаме перманетно за трупането и подържането на общественото познание. Било то за библиотеки, било за медицинска апаратура, за образованието на специалистите, които да могат да "прочетат" специализираната литература и да работят с най-добрата известна към момента техника. Плащаме без да ни се налага конкретно да ги ползваме, плащаме с риск парите да отидат на вятъра. Но по-добре нещо отколкото нищо. Пък когато ни се наложи, плащаме още веднъж за ползването на специализираната апаратура и/или помощ. И винаги с едно наум, че не сме толкова велики, че да надживеем света. Сиреч няма вечен живот и вечна печалба за конкретния индивид, все някога ще умре, а с него и богатството му. |