На снимката зърнах и нещо "весело". Текста на снимката ПАЦИЕНТЪТ ПОЛИТИК. Хубав синтез на мераците на "Академик Лъчо". |
С постингите под двете статии, май свършихме работата на анкетната на анкетната комисия към Медицинска академия по случая "Лъчко мозъка". И то безплатно . В момента нищо друго не ни остава , освен да чакаме с интерес Боко какви ответни мерки ще предприеме. Не го ли направи и пак замижа с очи, ГЕРБ го чака съдбата на Costa Concordia. Чудя се, къде се губи lilliola, да ни успокои |
hamel, не мога да не се съглася с повечето ти расъждения и заключения. Даже въпросът не се отнася толкова и единствено за случая с Лъчо, който за мен е доказан (но ненаказан!) мошеник, лишен от всякакви скрупули. Той е обида за лекарското съсловие, но не и за т. нар. парламент, който изобилства с такива като него. Но по повод на неговия случай отново се разкриват последиците от натрапения изключително лобистки закон за развитие на академичния състав. Мотивите от рода на това, че се дава път на младите са само прикритие на мераците на много лица, мечтаещи да се окичат с академично звание без да имат нужнто покритие. ЗВАНИЕ, а не длъжност! Яростта на министъра да прокара закона е лесно обяснима с невъзможността да стане професор с няколко жалки "труда". Затова и той закри ВАК, която институция наистина трябваше да се реформира, но не и да се унищожи. Сега и в бъдеще ще берем плодовете на герберското законотворчество! Дано само не е за дълго! |
Мозъка скоро ще попадне в PubMed и Cochrane, ама статията ще се казва "За един скандален случай на плагиаризъм". |
Коментарите по форумите не казват нищо, което научната комисия да не го знае. Самите членове на научната комисия са минали по този път и знаят добре условията за провеждане на конкурс. Това пак ни връща към Геновева Алексиева. |
Оффф срамна работа. Като си спомни човек колко тъпотии натвориха демократите през последните 20-сет години се пита дали останаха свестни хора в България? |
Самите членове на научната комисия са минали по този път Васик, подозирам, че това ще попадне в Гинес /е поне ако беше успяло/ А и определено не може да се класифицира като "плагиатство". По скоро като "състав". /да ме поправят юристите, ако бъркам термина/ Въпрочем ако можеш да ме поправиш давай. Но наистина да "чопнеш" статии на друг. При това достатъчно известен и увжаван. Почти да успееш да ги "прокараш". Да минеш рецензии ...... Пак повтарям интересно ми е рецензентите какви ще ги разправят. Да определено не съм разбрал. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: MB |
МВ членовете на комисията сами са минали през конкурса и затова няма как да не знаят правилата за конкурс. Още с приемането на документите има компрометиране на конкурса, защото трябва да има приложени копия на статиите и монографиите и не може Иванов в движение да добавя нови стати и да изважда други от списъка. Сигурно не си ми разбрал коментара. |
Още с приемането на документите има компрометиране на конкурса, защото трябва да има приложени копия на статиите и монографиите Това е точно така. Материали от научното творчество трябва да се представени, за да могат рецензентите да се запознаят с тях. Въобще, гафът на ЛМ е прекалено голям, и ми е много чудно същия как е разчитал, че конкурсът му ще мине тихомълком, при условие, че е публична личност. От тук нататък ръководството на Медицински университет е изправено пред много сериозен тест по отношение на това, каква трябва да бъде реакцията. Искрено се надявам, че те като сериозна институция, няма да си плюят на авторитета заради политически връзки. За всички е ясно, че Лъчо Мозъка е допуснат до конкурс за доцент не заради неговите "уникални" качества на преподавател. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: skyspirit |
Лъчезар Иванов забива пореден гвоздей в ковчега на ГЕРБ. Скрийте го този човек,дами и господа от ГЕРБ,пратете го посланник,да кажем в Папуа и Нова Гвинея,там може да му излезе късмета. Лъчезар Иванов, единствения депутат на ГЕРБ в предишния парламент за пореден път попада в скандал и срива поизтъняващия имидж на партията си. Натисни тук |
Материали от научното творчество трябва да се представени, за да могат рецензентите да се запознаят с тях. Скайспирит, запознали са се очевидно, като чета рецензиите - обсъдени са. Именно затова смятам, че не само са посочени в страницата, но и са приложени на хартиен носител. Иначе няма как рецензентите да ги коментират. Или той/усърдната секретарка?/ им е писал рецензиите? И аз чакам всеки ден някой да ми напише и внесе в съда я искова молба, я отговор, я жалба или защита, ама такива конспиративни работи извън моята воля не ми се случват, все сама си ги пиша и внасям Дали да не го питам кой му е помагал в подготовката на документите, да ми го преотстъпи като помощник само няколко месеца Ако спечеля делото, ще казвам, че аз съм ги писала, ако загубя - помощникът На този принцип правих навремето вино (само веднъж) - комшията помага със съвети и изрично му казах, че ако стане - ще се хваля, че лично съм го правила, ако не - комшията го е правил Стана си виното и се изпи, но и комшията похвалих, лека му пръст вече... Дерек, сакън в Папуа Нова Гвинея - такива райски кътчета останаха малко, да не ги зацапваме с подобни люде...Къде ще се денем един ден от пустата ни "цивилизация"? Аз натам смятам да се запътя, не искам да го заварвам |
Цялата тази история представлява значителен интерес не само с частния случай, засягащ скандалния кандидат (вече не искам дори и името му да споменавам), а доколко тя ще помогне да се пукне гнойният абсцес, създаден с новия закон за научните степени. За да излезе всичко на бял свят, дори и със задна дата, и всеки да си получи заслуженото. С риск да повторя много от вече казаните неща, ще обърна отново внимание на най-важното - т.е. на публикациите. Навремето се искаше точен списък, задължително придружен с копия от публикациите. Към него можеше да се добави единствено машинописен текст и фигури на статии, вече приети за печат, със задължително писмо от редакцията, потвърждаващи това. В случай, че по време на процедурата статията излезеше от печат, оригиналното й вече отпечатано копие можеше да се добави към документите. И нищо друго. Списък и копие на резюметата се представяше отделно и те не се смятаха за публикации. Надявам се, че и сега е така - ще се радвам ако някой го потвърди. В такъв случай при добросъвестни рецензенти, няма как фалшификатът да мине и да не бъде забелязан. И така, възможностите са две: изискването все още съществува и в такъв случай вина за скандала носят не само ЛМ, но и рецензентите, съзнателно или несъзнателно допуснали пропуска. А ако това изискване е премахнато, вина покрай ЛМ носят и тези, които са "творили", или по-скоро опропастили новия закон. Ако Медицинската академия държи да си запази физиономията, длъжна е не само да направи разследването и да обяви публично резултатите, но и да вземе отношение както по случая, така и по Закона. PS Прочетох внимателно както рецензиите, така и отзивите. Е как не се намери поне един, който да направи някакви, макар и незначителни критични забележки От кумова срама! | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Anastass Stasev |
Анастаси, професорът, който се възторгна от Вашингтонската награда и специално наблегна, че е чак оттам има един лееек намек в тази посока, почти незабележим, но нюансът се усеща, защото в другите отсъства съвсем. |
Като говорим за плагиатство,ей го на ПРИЗНАНИЕ „На П.” Аз бях добър, аз бях невинен, но хвана ме и мене бяс: щом няма как да ви надрасна, поне да дораста до вас. Оставих простите си дрехи, сърцето, острия си ум, облякох нов костюм и тръгнах по вашия известен друм. И неусетно над живота изгасна слънчевия ден; дойде нощта със свойте буйства, със викове и мрак студен. По масите звънтяха чаши, от дъното ревеше джаз и със селяшка доверчивост на всичко се отдавах аз. Но и пиян, но и отчаян пак никога не изтървах ни вашите фалшиви думи, ни вашия неискрен смях. Творци на вицове и сплетни, шумяхте вие до зори, присмивахте се над Вапцаров и с Ботев спорехте дори. Един за друг крещяхте „браво”. Лютеше от тютюнев дим. Вбесявах ви, но ме търпяхте, защото бях необходим. Ръцете ми лежаха тежки като прекършени крила, но аз с очите си ви плашех, смразявах ви с усмивка зла. И ваште благоверни дами към мене гледаха със страст, че любех аз от вас по-силно и пиех по-добре от вас. Когато тръгвах да си ходя от тези сцени отегчен, над масите превити, вие със завист гледахте след мен. Защо? Щастливец ли изглеждах? Къде излизах от нощта със този възел на челото и с гневно сключени уста ? Кой би могъл да си помисли, че като никога преди една усойна тежка мъка ще легне в моите гърди; че аз до сутринта ще скитам из градските градини сам и под дърветата ще плача от огорчение и срам; че като птица ще се моля на изгрева червен и тих: дано ме върне при земята, при хората, при моя стих ! |
пратете го посланник,да кажем в Папуа и Нова Гвинея,там може да му излезе късмета. Долу ръцете от Папуа и Нова Гвинея! Там такива не ядат. Спазват хигиена. |
Анастасе "С риск да повторя много от вече казаните неща, ще обърна отново внимание на най-важното - т.е. на публикациите." Пак си се отвлякъл по процедурните въпроси. Това, което пишеш, е вярно, но не е най-същественото. Важното са качествата на публикациите. Ако ще би този лъчко да си е представил работите по най-изрядния начин, ако ще да има 200 публикации в апокрифни български списанийца и още 100 в "чуждестранни" списания (дето не са и помирисвали ISI Thomson даже не е ясно имат ли ISSN), той изобщо не може да бъде допуснат до докторска защита с тези боклуци. Камо ли до нещо повече - доцент, професор и т.н., Тук един пумпал се беше изцепил за латиносите, демек за латиноамериканските страни. В тези страни (Мексико, Бразилия, чили, да не говорим за Аржентина) за Университетите които познавам, за да станеш доктор, днес се искат поне 1 публикция в списания ISI Thomson, а в много от тях и 2 публикации в списания ISI Thomson. Така че абсурд е да дойде някой млад доктор без поне 1 публикация в списание ISI Thomson - повечето идват с 2-3 публикации в списания ISI Thomson, останалия боклук (местни и "чуждестранни " списания, конгреси, просидинги и т.н.) не се брои. А като гледам, в България скоро ще се напълните с доктори и професори без една свястна публикация. Както сега май имате най-много студенти на глава от населението, ще станете страната на професорите. Най-добрите професори по Карнобатската и Каспичанската наука. |
Явно никой от споменатите Папуа Ню Гони не е ходил там. Да види охраната на банки въоръжена с лъкове и стрели или копия. |
Открийте разликите! Филмът "Двойникът", 1979г: Почитаеми членове на научния съвет, уважаеми присъстващи, дисертанта Кънчо Пеев е обществено активен, старателен, изпълнителен и трудолюбив. Посещавал е всички събрания и мероприятия... Както споменава Weed361, това "Агресията при 15-дневни агнета" като тема ряпа да яде... тук имаме достижения в световната политика... |