Отиди на страница:
| Най-потресаващото в цялата тази история (за мен) е рецензията на Гладилов. Това изтъкване на съчетание от професионални и партийно-политически "заслуги" в духа на най-добрите соц времена .... Даааа... Тази власт, любимецът на народа и неговата сган, май ще успее да ни върне в сталинските времена.  |
Има известна разлика, Калки - по сталинско време им е била необходима работна ръка (затова са изпращали милиони по концлатерите), а на сегашните им трябват единствено пари/те ни/ в брой.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
| Не мога да разбера защо се учудвате! С приемането (от ГЕрбСТАПО, разбира се) на закона ЗРАС на некадърника И(г)натов всичко вече е възможно и най-вече неудържимото "израстване" на нАучни кадри от рода на Лъчо. А това, че си е присвоил чужди трудове да не е нещо неочаквано за него - ми той какъв ненадминат консултант е - може би само Сопола е по-сръчен! Не виждам да се изчервил поне като героя Плотски-Поцелуев от творчеството на Ильф и Петров, когато е крадял. Тоа че стане голем човек, начи! Личи, че доста хора от форума се възмущават и то напълно основателно. Но всички те дали знаят как протичат т. нар "конкурси" за хабилитиране по уникалния герберастки ЗРАС? Едва ли! Формират се журита от пет до седем другари, по-голямата част от които са от същата институция (университет, институт и пр.), които "оценяват" пригодността на тяхното другарче за доцент или професор. Обикновено рецензиите не се четат на глас, а се преразказват в резюмиран вид. Обсъждане почти липсва. Гласуването, ако въобще процедурата може да се нарече с това наименование, се провежда явно (а, посмей, де!) и окичването с новата академична "длъжност" приключва. По този начин в страната текат стотици подобни "процедури" с предрешени резултати и с по един кандидат. Че на Лъчо това ли ще му се опре?! Според гениалната идея на И(г)натов това води до ускоряване на темпа на развитие на българската нАука от "свински тръс в спринт". |
Гневен, че то защитата на дипломната ми работа навремето (далечната 1989 или 1990 - не помня точно, но май отлагахме заради студентските стачки ) мина по-трудно  А след години ми се обадиха от университета, че била ползвана почти едно към едно за дисертация (темата действително си беше нова) и дали съм знаела  Ами не знаех, кой да ми каже, но така и останаха нещата - не съм се интересувала нито кой я е ползвал - халал да му е, наистина я писах с мерак и вдъхновение - нито по-нататъшната й съдба. Сега обаче се замислям, че все пак в ония години някой почтен се е усетил, та ме е издирил и се е обадил, сега такова нещо няма и да се случи. Калки, и за мен това е по-потресаващо, както и писах по-горе. Л.И. вече не е в състояние да ме потресе на самостоятелно основание. |
Може би ще трябва да се звънне на ДАНС да поканят професорите на неделно кафе и да им обяснят, че и те са се объркали. Това което е належащо и полезно да се направи е да се фане онова недоразумение Мумията за вратлето и да му се скърши гръбнака  А защо няма нужда да обясняват на професорите .... Ами те би трябвало да си знаят. Аз даже не доумявам как мозъка е успял да намери готови да пишат рецензии. И как не е имало лавина от "отказали се" Все пак това е работа за която се плаща. Аде остави това ама такъв резил. Изобщо не може да става дума за плагиатство, а за присвояване на съвсем определен материален продукт и права. Все едно да се опита да впише акции или компания на друг на свое име .... Не знам. Прокуратурата да каже каккъв състав е това. А това "чуждестванна статия" па и една. и да не я видят "рецензентите".  Не им знам "правилата", но поне поне копия на заглавните страници не трябва ли да се прилагат  Там не се ли изписват пълно авторите, плюс месторабота, адвес за комуникация .... Та за "чужбинските". Немаше ли международна база данни, за публикаци в областта на медицината PubMed май , но може и да бъркам. Една от най-големите и бързо развиващи се. Защо не се ползва тя за "репер". Наистина в доста области правят "врътки" залади проблеми с публикациите, например геолози, филолози, "общественици", но това е даже далеч извън скандалното. Както и да е. Според мен не само юнака но и рецензентите държат обяснения. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: MB |
| Лъчо Мозъка нямаше да си позволи да присвои чужд труд, ако знаеше, че ще бъде санкциониран. Той просто е уверен, че приятелът му ББ и милата родна партия ГЕРБ ще застанат зад гърба му, както много пъти досега. Това е тест и за ББ и компания, най-вече за лизогъзеца министър Игнатов. Процедурата трябва да се спре, а Лъчко да бъде осъден от автора за кражба. Лъчко да бъде уволнен от Академията и да бъде изхвърлен от парламента. Ако това не се случи, значи се повтаря случая Мишо бирата, а също и случая с плагиата ректор от Свищов - Величко Адамов. Последният стана професор в нарушение на закона и министърът си затрая, защото така му беше наредено от ГЕРБ. Седмица преди да се самопровъзгласи за професор "случайно" Цв.Цв. мина през Свищов уж да изнесе лекция пред студентите. Академичната общност не спи и всичко вижда. Вижда и лобизма на някои хора от ГЕРБ, които си пълнят гушките от такива "мозъци" и "плагиати". |
| А, Денеб, какво съвпадение! И аз писах дипломната 89-90-та в ИФ, и аз след няколко години си намерих части от нея в едно издание. |
Формират се журита от пет до седем другари, по-голямата част от които са от същата институция (университет, институт и пр.), които "оценяват" пригодността на тяхното другарче за доцент или професор.(...) Общо взето е така. Както и следващото. Но от друга страна, рецензиите и отзивите задължително се публикуват в Интернет, финалната част на конкурса е открита, всеки може да присъства и да се изкаже и да наблюдава работата на журито. Не че ще участва в гласуването. Аз съм бивал на конкурси, в които на финалната част присъстват журито, претендентът и жена му, а места има. Но от трета страна, когато се обсъждаше ЗРАС, включително и във форума, публиката приветстваше измененията, ликвидирането на научните съвети и ВАК. Ние, включително и моя милост, предупреждавахме, че ще стане така. Е, обвиняваха ни, че сме за статуквото, че запушваме пътя на по-младите, демек на непризнатите Айнщайновци, че сме мафия и т.н. От четвърта страна, специално за хабилитациите, обикновено те се обявяват при необходимост - има часове, а няма хора, които да четат лекции. Това отваря следващ въпрос. Всъщност, не го отваря, а го припомня - къде са младите? Сега поне могат в рамките на 5 години да станат доктори и доценти, за професори - малко повече, примерно още 3-4. Да си припомняме ли, че за 5 години преди, най-много да станеш ст. асистент. Добре ли е, зле ли е - не е ясно. Проблемът с подмладяването вече се преформатира в проблем за съществуването на катедрите, защото то си има законови изисквания за числеността на катедрите. Могат да се правят още известно време гимнастики със сливането на катедри, за да се запази номенклатурата на четените дисциплини, но и на това му се вижда краят. По естествен път ще отпадат дисциплини, това ще води до закриване на специалности и в недалечно бъдеще, на факултети и университети. Това е добре, казват повечето колеги - в Бг няма нужда от толкова университети - всъщност описаното по-горе се отнася до всички университети. Без изключение. Моята е лесна, мен не ми остава много житейско време, за да видя какво ще стане накрая. А може и да се случи чудото - да заприиждат, млади, знаещи и почтени млади хора, с ентусиазъм да се заемат с докторантурите си, да правят наука, да преподават, да растат в кариерата. Дай боже. |
Трябва да си пълен идиот, за да подадеш чужди статии като свои. Ами да де, именно. Или трябва просто да си депутат от герб. Не смея да гадая дали има някаква зависимост между едната и другата характеристика. |
ppr 2012-07-14 10:17:08 А, Денеб, какво съвпадение! И аз писах дипломната 89-90-та в ИФ, и аз след няколко години си намерих части от нея в едно издание. Е, на мен поне се обадиха по телефона, с което безкрайно ме изненадаха, а виждам, че ти си разбрал направо от изданието. С годините моралът се мени, в "правилната" посока... |
| нямаше и да разбера, ако заглавието не беше почти същото, с един синоним разлика току виж и колеги се окажем |
| Как може такова радиационно природно недоразумение да е депутат !? И после се чудиме защо ни е такова дереджето... Заслужаваме си го. Даже 50 като него в парламента да има са ни малко!!! |
| Проблемът, колеги, е много по-дълбок от желанието на един смешник да се окичи с титла. Проблемът е, че едно 96 процента от научните мозъци на България биха постъпили така, че за тях всяка следваща стъпка нагоре по академичната стълба е свързана не толкова с научен труд и нови идеи, колкото с уреждане и ухажване на правилното жури, резервиране на куверти, почерпки, подаръци... Става дума за всевъзможни научни работници, свързани или не с политиката и политическата измет. Става дума за МАНТАЛИТЕТА на научните среди и АТМОСФЕРАТА, която го поражда. |
Става дума за МАНТАЛИТЕТА на научните среди А не. Става дума за похватите на амбициозната посредственост. Целта, то е ясно, съвсем не е научното постижение. Целта са титли, постове и власт да се облагодетелстваш и да мачкаш кадърните. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Simplified Solutions |
Става дума за МАНТАЛИТЕТА на научните среди и АТМОСФЕРАТА, която го поражда. А той е? Какъв е манталитетът на научните среди? С какво е по-различен от манталитета на артистичните, политическите, финансовите, военните, медицинските, спортните и т.н. среди? Що за изисквания поставяме пред тях, пред научните среди? Да бъдат безкористни служители в храма на науката, като си запазваме правото да ги иронизираме, наставляваме и даже поучаваме? Всеки сульо, прочел някаква популярна книжка или нещо от Уикито, си въобразява, че е наваксал десетилетния труд, необходим за да може поне малко да се вдене какво е това наука и образование и отговорностите, свързани с тях? И започва да ръси умнотии, за импакт-фактори, цитируемости и тути кванти. И се размахват назидателно показалци - ама как еди кой си, написал еди каква си рецензия или отзив! Как можело да се отстъпи под политическия или икономическия натиск?! Ами ей тъй, може! Тук поне процедурите са открити, всеки може да прочете материалите, да отиде на съответното заседание и да си изока болката. Кой го е направил? Кой от възмущаващите се го е направил? Кой е отишъл и е нацепил, както дисертацията или хабилитационните материали, така и журито? Никой! Колко от възмущаващите се проявяват такава принципност и неотстъпчивост в ежедневието си, в бизнеса си? Нищожна част, затова сме на това дередже! Впрочем в конкретния случай, именно от научните среди тръгва цялата патардия. Което показва, че все още тези среди притежават самоочистващи се способности, за разлика от останалите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
А не. Става дума за похватите на амбициозната посредственост. Целта, то е ясно, съвсем не е научното постижение. Целта са титли, постове и власт да се облагодетелстваш и да мачкаш кадърните Точно, Симпли!  Бих добавила само: на овластената (вкл. във вузовете) амбициозна посредствоност. |
А не. Става дума за похватите на амбициозната посредственост Според мен тъпа наглост. Поправям се това е тъпо нагло и най-вече некадърно! По интересни са рецензентите. Те некомпетентни ли са или съучастници. А преди да се определят рецензенти е минало и на научен съвет. Мислех, че подобно "чудо" е възможно поне в София само в НБУ-то. Е не чак толкова краен вариант де  Но явно се развиваме  Това е доста по тежък случай от този на "Калина". Поне според мен. Тя поне само изготвя документ. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: MB |
Изискванията за доцент са за 25 публикации, от които поне 15 като първи автор и поне 3 - в чуждестранно списание. Въпреки това рецензиите и становищата на членовете на комисията са положителни и препоръчват Иванов да бъде избран за доцент. Това за първи автор малко не върви,. В много области е прието този, който дава научната идея и ръководи работата да е последен автор. Но така са приели така да бъде. Хамел, ясно е очертал бедите, които носи този закон за науката и образованието, главно премахването на ВАК и превръщането на званията в длъжности. Нещо повече, лично аз не веднъж съм защитавал тезата, че хора, които са на правителствени и политически позиции (в смисъл в Парламента и в Правителството) да нямат право да се издигат в научната област по времето на тяхната служба там. Първо, те нямат реално време да правят наука и второ тяхното издигане е свързано с подлизурство, а и скрита корупция. Така министър Игнатов, който не беше станал голям доктор и професор в неговия НБУ, въпреки, че там беше ректор, Щом стана министър и ибрикчиите му дадоха степента и званието. Като падне правителството трябва сериозно да се разследва как е станало това, особено степента ДОКТОР НА НАУКИТЕ. |
"Трябва да си пълен идиот, за да подадеш чужди статии като свои...." Е, кой е това ако не Лъчо Мозъка? |
| Истината може да е много по-грозна, защото според мен, макар и да не съм сигурен, освен списък с публикациите авторът трябва да представи копие от публикациите в документите за кандидатстване. Защото т.нар. резюмета нищо не означават сами по себе си. Смешно ще е, ако комисията си е съставила мнение на основата на резюмета. Сетих се и за Геновева Алексиева. Няма причина Мозъка да не си е сам комисия на себе си и сам да се оценява. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Васик |