Отиди на страница:
| И аз съм убедена, че многообразието на нашите диалекти (толкова много на такава малка територия!) е повод за гордост, а не за срам, както се опитват да ме убедят разни самопровъзгласили се аристократи. Категорично отказвам да се потрисам при сблъсъка ми с диалектна реч, даже напротив - става ми мило и драго. Но само, когато се лее от устата на обикновен човек в обикновен разговор. Диалектният изказ от страна на учители, журналисти, политици и др., чието професионално задължение е да говорят книжовно, не само ме потриса, но и отвращава. Особено, когато се лее на талази от радиото и телевизора. Дали ще ми говорят с чуждици или на диалект, посланието е все едно и също - изразяване на презрение към родния език и неговите правоговорни норми. И накрая, така и така стана дума - да пощипна Д. И. и всички участници в тоя моабет с малко нашенски диалект: "Рачето"  |
| Да пораздвижим дискусията, като цитираме един простак и неграмотник, подкрепящ просташкия банкянски говор, т.е. скрит Боковак: Обликът за I. лице множествено число у глаголи от I. и II. спрежение завършваше книжевно на -м: четем, четеме. Образцов пример имаме със стиховете на Вазова „Помним още онез двама; помниме ги ний" (в „Радецки"  . Обаче прозаичната практика признаваше само първия завършек -м. Йордан Трифонов, именит учитель по български език, проявяваше недоволство, колчем чуеше член от интелигенцията да си служи в реч и със западния завършек на -ме. Той се числеше в реда на книжевници, които знаеха четем, а незачитаха четеме. Как е дошел Вазов, и то още толкоз рано, до съзнание, че и четеме е книжевно, не може да знаеме; може само да твърдиме, че усетът за българска книжевна реч, прозаична и поетична, го е ръководил и в тоя случай, както и в други подобни, да налучва правото без много мъдруване. Отвореният гласежно западен облик четеме придава на езика хармония там, дето я затлачва обликът четем. „Ний летиме за свобода кръв да леем".Днес двата облика, западен и източен, уравновесяват неволята, чувствувана само с един облик. А покрай западна черта четеме са настанали изобщо и облици за спрежение чета, четат (1. лице ед. ч. и 3. лице мн. ч.) вместо източни четъ, четът ( = чета четат). |
| Milady2009, Не съм съвсем съгласен с мнението Ви за казаното от наши (български) държавници за българският език на преселниците-евреи от 47-49 г. 1. Защото не съм убеден, че въпросните "държавници" достатъчно добре говорят български за да правят преценки (според мен). 2. Защото голямата част от тях са били достатъчно грамотни за да не ползват "диалекга" на родните си места. 3. Това "който днес в България никой не говори" си е вярно, защото за толкова години езикът ни се променил, а те са го прилагали, почти само при разговори помежду си. Просто те ползват някои думи и изрази, които понастоящем тук са архаизми. 4. И все пак те ползват оня мек "еврейски" диалект останал от домашния им език, който някои наричат "ладино", а други "испански". Това се отнася поне за тези български евреи, които в Израел наричат "сефаради" Поздрави SBUR70 |
sbur70 Разбирам, че сте живели там дълго...А там казват "сфарадим"... Първият, когото чух да го казва, беше Петър Берон (- нали така се казваше и съвременният?) - вярвам да е достатъчно достоверен. Те ГОВОРЯТ правилен и красив съвременен български език! Но пеят - тъпи сантиментални градски песни с превзети сопранови тремоло! ИИИХХХССС! М. По повод друг комент на неблагородна събеседничка - да правим разлика между ДИАЛЕКТ и ОФИЦИАЛЕН език - и всяко нещо - на мястото му. ВЪН от телевизията нигръмотнитйи гувурйитили и синуптйици, дету ни съупщавът къкво ши бъди врйемиту и пулйитикътъ утрйи! | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: Milady2009 |
А пък що за "аксесоар" е вратовръзката? Тя е конформизъм. Тя е част от униформата на западната клика. Българската клика отначало тръгна с бели чорапки (сакън, не зелени), после с вратовръзки и костюмирана. Баща ми, лека му пръст, казваше, че вратовръзката била глаголът на интелигенцията. Беше следвал в Загреб, ученик на асистента на Никола Тесла. Нямаше нито един пуловер, а с шлифер приличаше на Гари Купър... Помня и моя приятелка, писателско дете, чиято майка казваше, че репортерките в телевизията могат да ходят и по бални рокли насред лехите с домати. Е, то имаше и една такава, де, не го казваше без повод.  *** Относно диалектите, до известно време и моя милост разсъждаваше като автора на това мило четиво (писмо). Само че... да не забравяме, че правоговорът, в известен смисъл, е със същия статут като правописа. Тъй че... все още се изненадвам да чуя репортери в БНР да говорят (да го наречем, ако не меко, то) неправилно. *** Теди Москов е пич. А в една от книгите на порф. Иван Славов пишеше, че по-лесно е да кичиш бор, отколкото да бориш кич. И че който вади кич, от кич умира. Но... кич кич не избива. *** Когато човек отиде някъде в страство, обикновено се опитва да научи езика на местните. Не трябва ли и тези, които говорят на диалект, сменят ли си местожителството, да заговорят езика на новите си съграждани? Някои от по-интелигентните ни състуденти бързо научаваха и столичния говор... Но пък, от друга страна, веднъж един грузински езиковед ми каза, че нямало смисъл грузинец да говори руски като руснак. Е, може би има право. Но хората с музикален слух усвояват чуждите говори по-лесно! Прочее, наздраве. *** Хората се подиграват на чуждите дефекти или недостатъци от страх... В случая с брадавицата на носа - да не им израсне някоя такава и на тях... |
Как`Сийка ??? А вие ЧУВАЛИ ли сте истинския шопски диалект? Аз НЕ говоря на него. Аз говоря, доколкото не съм повлияна от жаргона - на книжовен език. Името Миледи съм заимствала от "Тримата мускетари" и съм зодия Скорпион... - ако това ви подсказва черти на характера... А спорът кой език да е официалният е завършен още преди да се родя - не ми се оспорва сега наново - опонентите ми са отдавна в отвъдното. Чудомир е писал на диалект преди всичко, за да осмее героите си - макар дори и със симпатия. При това не е спазил именно ОНЗИ "диалект", за който говоря! - по-точно ПРОТИВ, де. Опитайте се да го изпишете - и ще видите каква е реазликата! Миледи |
| Забелязвам с приятна изненада и че много българи, говорещи тук на диалект, на френски във Франция говорят без диалектът да се узнава... Значи... биха могли да говорят правилно и на български!  *** Струва ми се, обаче, че това есе не е за говора и употребите или злоупотребите му, а за нещо много по-дълбоко! |
буквата Е се произнася Е подобни изказвания издават дълбоко неразбиране как работи езика - некоректно е да се говори за "произнасяне" на букви "Ний летиме за свобода кръв да леем". тука наблюдаваме сериозна непоследователност: трябва да е или летиме-лееме, или летим-леем |
Nafarr: Струва ми се, обаче, че това есе не е за говора и употребите или злоупотребите му, а за нещо много по-дълбоко! Да. Но ДИ ВИНАГИ - пише квото пише - се бори с простотията, по-скоро НОВОпростотията, НОВОбoгаташите, с НОВОбайганьовците и пр. Аз - след 25 години отсъствие - с огромна изненада видях да се шири и пропагандира тук онова, което най-много презирахме някога: ПСЕВДОрелигията, ПСЕВДОкултурата, ПСЕВДОполитиката, ПСЕВДОизкуството... много ПСЕВДО! Целуване на икони публично!!???, сватби на новобогаташи по селата и във взети под наем народни носии, друскане на хорца по повод и без повод, репортажи по телевизията за "изкуство" от пластмасови отпадъци, сантиментални лиги по "селския бит" - когато вече няма села, нито селяни, нито бит - защото бития– много отдавна бит, а... кво беше?... - та НЯМА селяни - значи се праим на ПСЕВДО селяни, за да прикрием селяндурщината си - и за това - дайте да е официален език по ТВ - диалекта! ПОКАЗНОСТ И ЛОШ ВКУС! Да сте виждали Кралицата на Англия да целува ръка на поп, или неква олигавена отвсякъде икона? Колкото до Сирано - след като бе изигран от Жерар Депардио - вече няма смисъл да се поставя - всичко е казано | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Milady2009 |
Не трябва ли и тези, които говорят на диалект, сменят ли си местожителството, да заговорят езика на новите си съграждани? А ако новите съграждани говорят на по-тежък диалект от родния им, трябва ли?  (Много е трудно да се потопиш в чужда среда и да се опазиш от местния диалект, особено когато си още младо и зелено. Но не е и невъзможно.) Точно това се забелязва в София - кореняците не говорят така ужасно, както новодошлите и опитващи се да се впишат в пейзажа с надеждата да не ги разпознаят, че са пришълци от село. Разпознават се и още как, независимо кое поколение са - второ или трето. И биха били само смешни, ако не се подиграваха на корените си. Това вече ги прави жалки, нищо, че го приемат за признак на интелигентност. Не е. |
| А там казват "сфарадим"... А тук казват, както съм го написал ... направене си справка в Еврейската Електронна Енциклопедия (вярно ще е на руски). Тук казват и Вашингтон а не както в САЩ... и Пекин не както в Китай ... И да говориш и пишеш на родния си език не е признак на неграмотнаст. Не съм живял в Израел, не познавам тайните на иврит, но съм контактувал с много българси евреи от Израел в България и това ми дава основание да не съм съгласен с Вас. Що се отнася до "мекото" ладино, дало отражение върху говора им, термина не е е мой а на езиковеди от Университета в Кордова - Аржентина, които баха преди години на "бригада" в България и сабираха стари баби еврейки за да им говорят на тяхния диалект и им казват стори испански поговорки от преди откпиването на Америка. За тях това било все едно за някой български едиковед, да събуди някой от рода на Цар Иван Шишман за да му говори български от неговото време. На това му казват още: "език в затворена общност" |
| Отново, много добре написано. Жалко, че темата за простотията пак е налице. За съжаление няма отърваване от простотията. В България тя вече си е намерила дом. |
| Леко се изумих, че се повежда разговор за правилния изговор, който практически не съществува в истинските разговори, защото езикът е жив и се говори по различен начин в различните места(тук изобщо не става въпрос за области, старите колонии са разпрострели езика си над цели държави) и т.н., всички преводачи знаят това. Разбира се, строго погледнато има начин на говорене, който е най-близо до писмения език, но не познавам човек който да го ползва в живата си реч-наистина ли всички пишещи тук казват всеки път: "Как си?" "Какво правиш?" и никога не казват "кво", "праиш", "ами-ъ-ъ" и пр. Така че аз бих тръгнала "с по-малката кошница" относно правилното говорене. Правилното писане е съвсем друга работа, не случайно любовта на Сирано е епистоларна, демек в писма. Ако има нещо, което истински ме притеснява в телевизионните коментатори и всякакви други журналисти е че не знаят български-не да изговарят правилно думите, те не познават самите думи. Покрай Олимпиадата научих (от друг вестник) че имало спорт стипълчейс-е на снимката ясно се вижзаше че хората се състезават в бягане с препятствия, но не това пишеше в текста. Да не говорим пък за "интервенция", "вип-персона" и пр. думички от криворазбраната циЛИвилизация.. Относно диалектите-няма как да превеждаш диалекти на правилен български, защото ефектът ще се изгуби. Ако обаче се познамат всички диалекти, могат да се смесят, въпреки че не знам какъв ще е ефекта. Диалект не значи просто различен акцент и интонация а някой път използване на различни, специфични думи (каун вместо пъпеш,който пък на други места се нарича диня и пр.) Относно Сирано на Моксов не съм съгласна изобщо-гледала съм пиесата. Напълно е възможно Москов да беше накарал Владимир Карамазов да говори не като човек от Източна България (откъдето съм и аз самата), а от някое софийско село. Опасявам се обаче, че ефектът на провинциалиста нямаше да се постигне, та нали много хора тук си вообразяват че "аз говориМЕ на най-правилниО български". И как щяха да смеят тогава? За мен Москов е като представител на поп-арта, който преднамерено произвежда кич, за да покаже некичозни послания. В крайна сметка, от гледна точка на онова време, Сирано е бил модерен и истински, горделив и своенравен биткаджия с грозен нос и нежна душа, та не виждам голяма драма драмата да се пренесе във времето. Това им е хубавото на тези произведения-че могат да се играят и пред "дигиталната" публика на 21 век, без да им се загуби смисъла.  |
| Възхитен съм от коментарите на Как'Сийка и Izumena. Жалко, че не коментират по-често в този форум, който има неистова нужда от свеж въздух. |
| да теди москов е пич, чел съм интервюта и не познавам сценичната му работа, и в тия интервюта струи оригинална мисъл а не цитати, връх в интелекта е смехотворенето, и изобщо изкуството е мислене и начин мисли да облечеш в сценичен или друг изказ, да ги снабдиш с чуства за да са живи и вълнуват.....а пич обясних е синоним съвременен, остарееш ли в два си пътя, овехтял ненужен и съвременен и в живота, що касае диалекти де ги няма, често не разбираш нищо в друга диалектна зона, и за туй официална комуникация се води на литературен български, правилен в контекста мислиш на роден език |
| До izumena: Димитри смесва европейското с английското по отношение на диалекти и статус. В Европа диалектите имат географска ориентация. Високо образован човек от дадена географска област би говорил както и каруцар от тази област. По този начин диалекта не е свързан със статус. Във Великобритания, аристокрацията, независимо от коя област е, говори по един и същи начин. Така, диалекта е статус. Както се казва: По говора ще го познаеш. Навремето в България, най-вече с навлизане на телевизията, се въведе английската система. Правилното говорене бе характерно за образованите хора. |
десет: да теди москов е пич Обидно е да се обръщаш към някого с "пич". Пич е турска дума и означава копеле. Не употребявайте тази дума. |
| едва ли е турска, в смисъл е израсъл от корена и силно жизнен, с атмосфера край себе си, и естествен център със сензитивност и излъчване, и сетен път повтарям сленга не е мой, а младежки и ако животът се разглежда в психология поведение, то доминацията ни разпределя в различни роли, пича ще даде на туй който иска да задържи, правото да доминира, ще уважава за да му се връща, думите без сила хранят мъртви, джимо още го размислям |