
| а ето и виц за супостатите (уви, не се оказа валидно за злодея черчилль, причинил безброй страдания на прогрессивное человечество): The problem with speaking English... 1. Japanese eat very little fat and suffer fewer heart attacks than us. 2. Mexicans eat a lot of fat and suffer fewer heart attacks than us. 3. Chinese drink very little red wine and suffer fewer heart attacks than us. 4. Italians drink excessive amounts of red wine and suffer fewer heart attacks than us. 5. Germans drink beer and eat lots of sausages and fats and suffer fewer heart attacks than us. CONCLUSION: Eat and drink what you like. Speaking English is apparently what kills you. |
| Вчера си купих мандарини от супермаркета. Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се разправям. Почнах с касиерката, после някакъв управител дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Амбицирах се тогава и му казвам: - Хубаво, хайде сега щом са Ви толкова прилични, изяжте си ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага! А той, идиотът му надъхан такъв, млад кариерист, ми се върза на акъла се съгласи. Изяде две и вика: - Това е, толкова е дневната ми доза. А аз му обяснявам: - А-а-а не, не приятелю! Не сме се разбирали за никаква дневна доза - яж ги всичките! Изяде и петте плесенясали мандарини, тъпанарът! Вижда се явно, че му е гадно, ама яде! На края го похвалих: - Юнак! ...А сега повикай главния мениджър! Идва мениджърът, а аз му казвам: - Здравейте, ще може ли да ми дадете пет нови мандарини, че тоя ваш служител изяде моите? |
| Един перничанин тича при лекаря. -Докторе, уапа ме змя. Докторът: -Къде те ухапа? -Епа, те там-зад трафопосту. -Не бе, за какво те ухапа? - Епа, те така- за нема нищо. |
| Един дядо от Шоплука отива при лекаря и му казва: "Докторе, подуя ми съ коленете." А докторът: "А ти къде искаш да са ти?" |
| Три блондинки си говорили за времето. Първата казала: - Гледах времето и утре го дават да вали много сняг. Втората казала: - И аз го гледах, ама казаха, че ще е 40° C. Третата слушала,слушала и накрая рекла: - Малиии, как ша чистим тоз сняг на таз жега! |
| 2-ма чукчи на московската гара, единия пита един служител: - Този влак ще ме закара ли до Чукотка? - Не - отговаря служителя. И другя чукча пита: - А мене? |
| — Докторе, искам да ме заразиш с неква... ама много страшна венерическа болест. — Ти, добре ли си, бе! — Глей са... ти, като ме заразиш мене, аз ше зараза жената. Жената ше зарази попа, попа - попадията, попадията - кмета, кмета - кметицата, а кметицата - горския... ше ми бие той кучето. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: svetulka |
| Разговарят мъж и котка. - Как си, как сте вкъщи? - пита котката. - Абе мани, родиха ми се четиризнаци, какво ще правя, не знам... - отвърнал мъжът. - Еее, какво толкова, ще ги раздадеш. ![]() |
Не е точно виц, ама почти https://www.youtube.com/watch?v=Vogp-n1-JPA ![]() |
| Бай Пешо, български емигрант който пристигнал в Америка някъде в средата на миналия век, мечтаел сина му да се ожени за българка. Сина на бай Пешо също имал мечта. Сина му да се ожени за бяла жена. Внукът на бай Пешо мечтаел само за едно. Сина му да се ожени за жена. |
![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
| - За делфинарника във Варна. - Делфинариум се казва! - Баба ти на село свинете в свинариум ли ги е гледала? |
| Сър Джон се прибира пеша към вкъщи по някаква улица в Лондон. Спира го улична проститутка: - Господине, да Ви предложа услугите си? Сър Джон я поглежда тъжно и продължава. Но след малко се връща, дава й 20 паунда и казва: - Госпожице, това е за доверието... |
| Имало едно време едини султан. Човекът бил строг, но справедлив владетел - гонел подтисниците, наказвал корумпираните, събирал данъците и се грижел за благоденствието на поданиците си. Султанът имал един евнух, в една година родени, израснали заедно, играли заедно като деца. Когато вечер, уморен от ежедневните тежки държавни грижи той искал да отмори и разтуши тялото си, да се потопи в ласките на любовта, пляскал с ръце, евнухът тичал бързо към харема и довеждал по най-бързия начин една от многото красиви ханъми. След известно време я връщал обратно пак така, по най-бързия начин. Минали много години. Сребърни нишки пролазили в косата на султана, очите отслабнали, но погледът му все още бил строг, умът му бил все още остър и режещ като бръснач, краката му здрави и силни, кръстът му също... А какво станало с евнуха, неговият приятел и другар от детските години? Той се състарил, съсухрил, сбабичосал, краката му веч не го държели и не можел да изпълнява своите обязаности така експедитивно както преди. Каква е поуката от тази приказка? Не е****нето състарява човека, а тичането около него. |
Не е точно виц, но звучи като виц и щеше да е смешно, ако не беше трагично: |