Да се откажем ли от демокрацията ?
Отиди на страница:
| Отварям тази тема, защото напоследък много често ни 'секирят' заради offtopic. _____ Преглеждам снощния обмен на мнения в темата "Станишев към Рашидов: Кои се облагодетелстваха около Борисов?"и се замислям. След като виждате толкова негативни страни във всеобщото и равно право на глас, към каква обществена система да се насочим ? Може би някаква модерна форма на плутокрацията ? Нали отричаме схващането, че елитите са експлоататорска класа - значи, трябва да приемем другата широко прокламирана теза - че богатият е богат, защото е умен и работлив, пък бедният е беден, защото е глупав и мързелив. Получава се идеална обосновка за едно плутократично устройство. Какво ще кажете ? В друга пък тема (личната на Нейно Алгебристие) за моя огромна изненада се изявиха защитници на съдията Линч и на правосъдието според "ветхия завет". Не съм сигурен каква точно е била обществената формация в до библейския период, но за съда на Линч си има доста точно определение - охлокрация. Така че, до тук само за три дена попадам на сторонници на две различни от демокрацията(*) обществени системи. Има ли и други предложения ? Или всичко са само аберации от преддеветосептемврийското празнично очакване ?  ____ * - демокрация от съвременен, 'евроатлантически' тип. ПП. Да отбележа, че става въпрос конкретно за България, нали ?! |
| Калки, твоята тема ме много интересува, за жалост не мога днес да и се посветя - но се връщам към нея следващите дни ! Поздрави Салман |
| Салман, Хубавото на "темите на форумци" е тъкмо в това - не са като "горещите" и не е нужно да се реагира веднага. Приятен ден ! |
| Преди всичко дай определение за демокрация...след като изчетеш това: ЗА СУВЕРЕНА, НЕГОВАТА ВЛАСТ И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА Натисни тук След това направи отграничение между демокрация и нашенски извращения. И чак после кажи от какво точно да се отказваме - от демокрацията или от българската система, наречена демокрация. |
| КАЛКИ, Ако правилно съм разбрал предишни твои постинги, според теб управлението у нас не е на народа (демокрация), не на елита (водачите на народа), а на някакви сили извън нас, да го наречем "ксенокрация". Ролята на "управляващите" е да бъдат посредник. Политическата борба е борба кой по-добре да изпълнява тази роля (разбира се и да получава облаги ). Въпросите ми са: -смяташ ли това положение за нормално? -ако не, какъв изход виждаш? |
Въпросите ми са: -смяташ ли това положение за нормално? -ако не, какъв изход виждаш? Зависи какво разбираш под "нормално". Ако говориш за абстрактна, идеална норма - не. Ако говориш за норма като за нещо разпространено, нещо най-често срещано - тогава да. От позиция на второто тълкувание - не, не виждам изход. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
Преди всичко дай определение за демокрация...след като изчетеш това: Това ще го изчета по-нататък. Като база за размишление ще използвам дефиницията за демокрация от Wikipedia. Натисни тук |
| То нещата по света са толкова объркани, че за нищо няма линеен изход, ще се търси изход из нелинейната динамика. |
| Умишлена провокация ли е обсъждането точно на замяна на демокрация ("от съвременен, 'евроатлантически' тип" ) с нещо друго? Вероятно не са необходими купища доказателства, че управлението у нас е разновидност на охлокрация, естествено в смес с елементи и на въпросната "демокрация", с видими прояви на плутокрация, специфични сериозни добавки на компрадорство... Коректният (практически риторичен) въпрос е искаме ли да заменим тази смесица с нещо друго. Вероятният очакван кратък отговор от мнозинството хора е "да". Интересното започва когато се споделят представите с какво да се замени. А като се стигне до "материала", пътища много. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Heat |
| Тъкмо гледам Големият брат на Дейвид Айк. Който иска, да го вярва, който не иска, да продължава да си блъска главата в стената. Натисни тук |
| Българите (повечето) са добри хора сами по себе си и могат добре да се самоорганизират за общи неформални цели - взаимопомощ, култура, благотворителност, та понякога дори и за саможертва - все неща с идеална цел... докато не се намеси политиката. Когато се стигне до истинската "формална" политика, в която се разпределя официализирана власт и реални (или дори имагинерни) блага, работата се разваля. Затова и последните години на турското робство били време на общонароден подем - лишени от собствено политически права, българите се отдали усилено на работа, търговия, просвета, църковно-национална и национал-революционна борба в тяхната идеалистическа фаза, дето за награда се страда и се мре, а земни блага не се разпределят. Политиката по български, дори на микроскопично равнище в малки групи, дето никакъв практически келепирец няма, дори и при образовани и иначе свестни българи, по правилно е пълен провал. Политически активните българи са най-вече и най-безскрупулните екземпляри - хора, у които жаждата за официална власт и облагите, произтичащи от нея затъмнява правосъзнанието и разсъдъка, да не говорим за порядъчността (морала) и вкуса (естетиката), които иначе и те проявяват в обикновения си извънполитически живот. Това са също най-често хора, нереализирани във всекидневието си, без стабилен поминък, самоуважение, богати лични връзки и осмислен живот. Тези хора са малцинство, не повече от 10-15% максимум, а лидерите (трендсетерите) сред тях са още по-малко. Но те упражняват непропорционално влияние върху хората. И ако всичко дотук не е изключително българска черта, специфично нашенското идва с плебейския, пролетарски егалитаризъм, с който са просмукани тия люде. "Защо не и аз?" е техният лозунг. От друга страна, добрите, нормалните хора, които са до 80-85% от всички, са политически пасивни, гнусят се от мръсотията на политиката и се боят от рисковете, свързани с нея, и така лесно стават заложници на агресивното малцинство. Политическата "демокрация" според представите от развитите западни страни в България беше невъзможен проект в 1989 г., а и днес е почти толкова невъзможен. Не само поради горното (макар и то да стига), но и поради липсата на много други условия, които са налице в развитите западни страни. |
| Всеки строй има недостатъци. Общото на всеки строй е, че върхушката страда от прекомерна алчност, което води до силни деформации в държавното устройство, на националните приоритети, накрая до икономическо залиняване и упадък. Демокрацията е единствената политическа система която чрез естественият си регулатор - гражданско общество предлага адекватна саморегулация на тези процеси. Затова гражданското общество трябва да ползва със специална протекция от закона, но по-важното с протекцията на съдебната власт която интерпретира законите във всеки един момент. Няма гражданско общество съставено от индивиди които цял живот са чакали на някой друг да взема решенията за тях. Затова в България все още липсва този първостепенен регулатор. Ще минат 1-2 поколения за да се изгради функциониращо гражданско общество. Дотогава ще опипваме стените, а тези отгледани от партията Кърмилница, свикнали тя да взема решенията ще се питат : "Да се откажем ли от демокрацията ?" |
| Седесарите в 1989-90 г. учеха, че държавната собственост правела българина зависим и политически пасивен, а като станел частник, щял да се оправи. Това не се осъществи - българинът си е същият и в САЩ, и като частник. Ирационализмът, пълната липса на достойнство и екзалтираността (до налудност) са много характерни за българския политически лидер по призвание и намират отзвук - правят силно впечатление на тези 10-15% от българите, които са склонни да се интересуват активно от политика и да следват лидери. Гражданско общество имаме, но то работи (когато има условия, като сред българите в САЩ) само докато не се намеси политиката. Докато примерно сме само читалище, на другарски начала, с идеални цели за просвета и култура, всичко е прекрасно. Когато се появи някой кандидат политик (чети: амбициозен некадърник социопат) да почне да се бори за "демокрация" в читалищната управа (чети: за официална власт и евентуални морални и материални облаги), всичко отива по дяволите. Това се отнася с пълна сила и до правото. Българинът обикновено е порядъчен човек на неформална основа, докато не се намеси правото. Една довчерашна група близки приятели съмишленици се инкорпорира - и край на приятелството, край на смислената дейност. Започват "дела, дела и само дела", кой да води бащина дружина, започват разколи и люспения, доноси и интриги, на порядъчните хора - многото - им се отщява да живеят, нищожествата - малцинството - триумфират. Отрицателната селекция работи без пропуск. Българското гражданско общество може да работи добре на grassroots равнище, докато не възникне спонтанно нужда (поради растежа му) или не му се наложи "отгоре" по разни държавни причини да се официализира чрез правото и политиката. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Темата е : Да се откажем ли от демокрацията ? - която води до последственния въпрос : ако се откажем от "демокрацията" - от какво се отказваме ? От кои "качества" на демокрацията сме готови да се откажем (на теоретическо ниво) и които влизат в дефиницията на понятието "демокрация", качества които една демократична политическа система на практика трябва да показва за да може да се нарича "демократична" ? Тук аз още не говоря за България и в каква степен сегашната система изпълнява критериите залегнали в понятието "демокрация". Аз имам един отговор който според моята анализа формулира един базален критерий за да може една политическа система да се нарече демократична и този отговор се състои само от едно понятие : понятието "равенство". "Равенство" е за мен концептът който най добре характеризира демократичният строй. И сега новият въпрос : какво означава "равенство" в една функционираща демократична система ? |
| Гражданско общество викате...наскоро се присетих - бе преди присъединяването Европа колко пари наля по програми за развитие на гражданското общество и къде отидоха тия пари? Аз гражданско общество не виждам, то всичко се прави или со дупе, или со паре. |
| Kaily, аз респектирам твоето мнение и въпросът ти е напълно коректен и на место. В момента обаче е по скоро нашите вътрешни престави желания на които аз се опивам да фокусирам. |
| За да се откажем от нещо трябва да го притежаваме, един вид. Демокрацията нема нищо общо с нищо: -оригинално тази дума означава управлението на икономически активните граждани на градче с 100 000 жители, които гласували за всичко което се случва с града им. - Днес и се придава смисъл на магически еднорог серящ дъга която все се излива върху някой друг обаче, а не върху гражданите на обществата които трябва да .. хмм облагодетелствува, задето са отишли /или не / да гласуват за една от предложените им кукли на конци притежание на глобалният капитал чиито роби те се явяват в неосъзнатият си транс наричан будно съществуване. Така че на този въпрос ще отговоря по същество: крокодилът наистина е по-зелен отколкото дълъг. Всъщност основата на целият проблем е в заменянето на ЕСТЕСТВЕНАТА ВЕРИГА НА СТОЙНОСТА: живот> човешки живот> човешки нужди> производствени средства>икономика с ИЗКУСТВЕНАТА: стойност>пари>производствени сили>капитал>труд>консуматори роби, произвеждащи роби и т.н. и т.н. Ако заменим каквото и да е с каквото и да е без да променим фундаменталната грешка - самата основа на мирогледът в ИЗГРАДЕНАТА от нас хората /икономиката по никакъв начин не е свързана с природните закони, тоест тя е базирана изцяло на измислици на нас хората и съответно може да баде променена изцяло, за разлика от физиката например - да се има в предвид при спорове с икономисти - те ще ви предложат "закони" които всъщност са просто мантрите с които са индоктринирани/ ще стигнем до същото нещо - тоест самоубиваща се система в която човешкият живот струва пари и колкото е по използван тоест колкото е един човек по болен мизерстващ и с проблеми толкова повече пари могат да се правят от него. Ще стигнем до система в която докторите рушат здравето и т.н. и т.н... Трябва да поставим живота в основата на ценностната си система. |
kaily 09 Сеп 2012 10:48 Преди всичко дай определение за демокрация...след като изчетеш това: ЗА СУВЕРЕНА, НЕГОВАТА ВЛАСТ И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА http://kaily.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=54979&df=45&dflid=3 Прочетете го  |
| Това равенство за което говоря не трябва да се разбира каkто в икономическо отношение така и като насилствено оеднаквяване на индивидите според един модел. Аз разбирам "равенство" в аналогия с християнското "равенство пред Бога" като една ценност която всеки човек притежава в еднаква степен независимо от социално положение, пол, богатство, IQ, плитически убеждения и така нататък. За мене само в една демокрация може да бъдат гарантирано такова равенство между хората. |
