Отиди на страница:
| *** Собсвеността е резултата от живота и труда ни и тя е важна именно като материално изражение на нашия живот. ***Защото на село хората имат малко и ако им отнемеш плодовете на труда им, ще умрат от глад, тоест кражбата на село за мен се равнява на убийство. В града се печели повече, но това не е основание безнаказано да може някой да влиза в дома ти и да нямаш право да го застреляш или заколиш, щото той нали само крадял. Да се въведе ред в полицията в такива случаи. При кражба полицията е длъжна да възстанови имущиството на ищеца, ако не го открие до 6 месеца. Като за целта сумата се взема от бюджета за заплати. Да имат мотивация дори за дребни кражби да се размърдат. А бюджета на полицията и съдебната система да не мърда изобщо докато не стигнат поне 90% успеваемост. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| с написването на статията журналиста бакалов получи своите 5 минути на славата.видяхме го и на тв екрана...когато даден човек е с 90 престъпления и не е в затвора,какво повече може да се каже по случая.дали престъпниците са българи или цигани,няма никакво значение...държавата е слаба...има достатъчно добри закони,само съдебната система трябва да ги изпълнява...и задължително да има истински контрол върху изпълнението на тези закони...без да бъда краен,понеже сме във българия,даже контрол над контрола !!! сащ,затова са най-голямата демокрация във света,защото в истинския смисъл на думата частната собственост е свещенна,неприкосновенна !!! повярвайте ми,ако някой влезе незаконно в дома ми,го чака същата участ...ПРЕЗИДЕНТА Е ДЛЪЖЕН ДА ОСВОБОДИ ОТ ОТГОВОРНОСТ / ПОМИЛВА / Г-Н ОПИЦ !!! ангел лабов |
| Господин Бакалов дали си е мръднал пръста да напише макар и два реда, когато цигани убиха професор Станимир Калоянов. |
Бих му дал 10 години със физически труд само заради котетата... Да се възстанови смъртната присъда. Изпълнение - в гръб; при полупрофил - в око с газов пистолет, докато. . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: CarpeDiem |
| Полезно е писанието на тоя, не ми пука стрелеца какво ще плати и лежи, ефекта от всички "за" и "против" ще окаже някакво влияние на престъпността. Ако не снижаване, поне намаление на растежа.  |
| Колко много се изприказва! И все повече хората се настройват срещу "убиеца". Но никой не коментира убийството на двамата младежи в Катуница - за сравнение. Верно, не са убити с "умни куршуми", но са предумишлено убити, и наказанието на убийците е много по-леко, отколкото на Опиц. И ЗАЩО не се сещате за това? ЗАЩО не ви дразни? Злорадо племе сте, съжалявам да го кажа. Повечето мъже изпитват влечение към оръжия - още от деца. 6-7 годишни си правеха "пищови" с ластик и клечки кибрит. Сега, когато може да се купи - съм сигурна, че много мъже държат у дома "за всеки случай" по някой пищов, или поне ловджийска пушка. За газови, въздушни и подобни - да не говорим! Както журналистът Бакалов описва случката - съвсем ясно е, че се е създала напрегната ситуация, в която всички са се старали "да действат" - без да имат време да мислят - но това си е чисто мъжко качество, уви! И се е случило най-нелепото. ВЕДНЪЖ СЛУЧИЛО се това - аз мисля, че всеки, който е могъл, си е излял безчувствието над него. И сега и той е осъден на смърт - съвсем съзнателно! - докато една условна присъда със забрана да има оръжие - щеше да е много по-ефективна. Знаем, че в затвора никой не се е поправил. Аз лично чувствам вашите призиви "Разпнете го! Разпнете го!" - равностойни на тълпите около местата за екзекуция - когато са се събирали стотици само за да гледат как някой умира. Това се нарича ЗЛОРАДСТВО. Съчувствието към убитото момче и приятелката му е друго - но то не бива да изключва едновременно и съчувствие към Опиц. Аз имам голям опит да наблюдавам наркомани, много скъпи приятелчета умряха от свръх дози, без да съм подозирала, че са се дрогирали. Съчувствам на нещастниците, особено на близките им; знам, че не могат да се излекуват... Опитах се да помогна на един от тях, 24 годишен, взех го на работа при мен - умно и сръчно момче е, изпълнителен, доста добър с компютрите - давах му да ми сканира текстовете, за да ги текстувам после. Давах му всякаква работа - и с учудване виждах, че идва и работи - макар да не искаше да работи другаде. Плащах му. Подарих му стар лаптоп... 2-3 години... Чувствах се благородна и горда, докато се усетих, че постоянно ми изчезват пари, по някое бижу... Но все обвинявах себе си, че харча неразумно, или някоя чистачка, че може да се е съблазнила от украшение. Дори пропуснах покрай ушите си случайно дочутите разговори, че с приятелите си предлагат трева. Докато не го хванах пряко. И безжалостно го изгоних. И даже го забравих - не ме интересува какво става с него, макар майка му - моя бивша колежка, жално да ми се извини и поиска да ми върне парите. Историята му е същата като на Мариян - с метадона, който му носеше някакъв тип - болницата не дава!; с лечението в институция, с психолози и какво ли не - и аз все помагах. От майка си редовно крадеше. Сега, когато не може да краде от мен - нищо чудно да се провали при някоя по-организирана кражба, или да го хванат при продажбите... Жал ми е за майка му, разбира се - вдовица... Тя вече се е отчаяла. И за него ми е жал - но в минало време. Сега съм отвратена. Не го мразя - просто го изтрих от паметта си. Давам си сметка, че би могъл и да ме убие при случай? И понеже не съм мъж, и не съм въоръжена - няма да можете и мен да ме обругаете!... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Milady2009 |
Миледи, за едно коте БИХ пребила човек. За две - двама. За три, камо ли около сто - отсичам главата на лейди Уинтър насред реката Лис.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
