Отиди на страница:
Пролейте сълза. |
 В онези години на нихилизъм към минало и добродетели, на подритване на родовата памет и наследеното от поколенията той строго и убедително доказваше, че достойнствата и блясъкът на значимите фигури в българския живот не се създават за ден, че изграждането на рода е мъдрост, съзнание и воля. Това е ключът от палатката. Лошото е че тези години още не са отминали!  |
| Христо Ботев е за мен еталон. Гениален поет, зрял политик и най-вече патриот. Бил е наясно какво го чака, но е удържал на думата си и е изпълнил дълга си. Като много други преди него. Поклон! Сегашните ни мижитурки не бива да си позволяват даже да произнасят името му. |
| Всеки, повтарвм, всеки човек, готов да постави на карта живота си заради някаква идея, заслужата поклон доземи. Не понасям лефтизма/комунизма, но и до ден днешен не мога да прочета стихотворение от "Моторни песни" и някъде към средата да не се задавя от сълзи. Това е положението. |
| Тошев, да вдигнем глави: .......Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. "Тя – моята – свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял. "Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. Човекът спокойно, тъй – дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента. И тука започва развръзката, значи..." Как мислиш, читателю, ти? – Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно! Ужасно! – Разказвате, сякаш като че там сте били!"... Какъв ти тук ужас?! – Той пеел човека. – Това е прекрасно, нали? |
| Дорис Но ето, да кажем, вий вземете, колко? – пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? – Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право – миг след грабежа ще бъда аз нищо. Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити, моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър? А как ще щурмувате, моля? С куршуми? Не! Неуместно! Ресто! – Не струва! – Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити! |
| И Вапцарова го харесвам. Но тук за Ботев е думата. Човек от друга величина. Къде се бутате? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
| Винаги стигам до Може би искате и не мога да продължа повече. Това е положението. Даже като го пиша сега, пак не мога да продължа.да я сразите моята вяра във дните честити, |
| Ботев ми е малко по-далечен, може би защото татко ми, Бог да го прости, ми рецитираше Вапцаров "Пролет моя, моя бяла пролет" като бях малък, много малък, не знам... |
И Вапцарова го харесвам. Но тук за Ботев е думата. Човек от друга величина. Къде се бутате? Ботева всекий българин знае наизуст. Думата на Калин е за паметта, българщината и възрожденския саможертвен дух. Жив е той, жив е... През вековете. Днес - не знам. (Ти, Дабедабе, да беше споменал и Ферманджиев, за когото става дума също...) |
| дабедабе, не знаех, че човек трябва да е извънземен, за да рецитира поезия на детето си. Жалко, че баща ти не ти е рецитирал нищо, и двамате се изпуснали много! |
| Ами какво тогава таквозинака? Какво е крив баща ми? Не му беше до поезия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
| Това тука дето го плесна Моят татко нищо не ми е рецитирал. Той беше земен човек и се бореше с живота според силите си. прозвуча като заяждане. |
