Отиди на страница:
| Иван Хаджийски (1937) Благословената българска земя, в която се ражда всичко, дълго задоволяваше сама простите нужди на нашия народ. Поради това той твърде късно бе пришпорен от нарасналите нужди на новото време. Липсата на дълга вековна опитност, придружена с усмивките на щастливия случай, на който се дължат много открития, обяснява нашата индустриална изостаналост. Най-сетне на Запад учредяването на изследователски институти се дължи не толкова на държавната помощ, колкото на частната инициатива и на частната благотворителност. Къде са у нас богатствата за това? Чрез копиране ние се приближаваме в някои отношения до европейския напредък. За това копиране обаче ние плащаме скъпи връхнини. Когато се върнем от чужбина, ние все донасяме нещичко от наука и техника, без да умеем да пренесем чуждите индустриални тайни, капитали и пазари. Едно нещо обаче ние положително донасяме: европейски вкусове към живота, европейски образци на харчене; лукс, моди, бижута, декоративен блясък и всевъзможни средства за показ. Висшите среди у нас безспорно могат да имат всичко това в нашенски мащаб. Трагедията почна, когато интелигенцията на средните слоеве у нас се зае да им подражава. В това подражаване всъщност няма нищо лошо. Напротив, идеалът е: всеки според способностите, всекиму според нуждите. Въпросът обаче е за средствата, с които ще се реши стопанската гатанка: задоволяване европейски вкусове с българска кесия от днешен стил. Как може да се поддържа известен ранг не с действително благополучие, а чрез харчене... от една мършава българска чиновническа заплата? И тук става дума за тези, които избират не историческия път на всеобщо разрешение на въпроса, а пътя на личното преуспяване. При ограничените възможности, в които се намира нашето стопанство, набавянето на пари за широк живот у нашата интелигенция от дребнособственически произход може да стане само с кариера на всяка цена, с всички средства. И тук се коренят корупцията, продажничеството, явленията на безгръбначие и хищничеството на полуинтелигенцията. Кариерата на всяка цена, с всички средства, която искат да правят интелигентите индивидуалисти, променя у нас действието на такива положителни фактори като общодостъпното образование, партийния режим, липсата на съсловни прегради. Първата работа на мнозина, сдобили се с диплом, е да променят с един нов костюм класовата си принадлежност, да прикрият с всички средства произхода си, да се отчуждят от козинявата торба на бащата, с която ги е отгледал, и да потърсят лека печалба на държавната трапеза, използувайки най-лесния път – партизанщината. И по този начин от лозунга „не щеме ний богатство, не щеме ний пари, искаме свобода, човешки правдини“ се стига до „не щеме ние постни дробчета“. Това хищничество на нашата полуинтелигенция с индивидуалистически схващания добива болезнен вид поради образците на филмите и романите и особено поради разширения апетит на невиделия, невкусилия, неседналия на мека мебел. И тъкмо тези прояви се използват от някои, за да водят борба не срещу основния въпрос – беднотията ни, – а срещу образованието, парламентаризма и липсата на съсловни прегради. Пак поради ограничените ни стопански възможности вместо енергията на нашата интелигенция, разгърната в разтворените простори, да се превърне в съревнование, тя, затворена в тясната ни черупка, се превръща в самоизяждане, злорадство, завист и ненавист. |
| Казаното по-горе от Иван Хаджийски е много важно и за разбирането на ислямизма - с телевизионните рекламни образи на западния живот при пълната липса на възможности за такъв живот у дома. Има и друго важно нещо. Българинът постигна бляскави успехи през Възраждането, защото беше лишен от свободата - или проклятието - да избира депутати, кметове, президенти, съдии. Българинът общо взето е "отличен човек" като частно лице, в "гражданското общество" - способен на дисциплина, рационалност, интелигентно действие, team spirit, организация, градивност, уважение към човека, толерантност, благородство, алтруизъм, щедрост, самоотверженост. Но само докато не се намеси политиката или правото. Появи ли се политиката (или правото), българинът - не всеки, разбира се, но винаги се намират такива, във всяка малка група - става егоистичен, завистлив, безхаберен, безбожен, инатлив, със стаден инстинкт - склонен да образува и следва тълпи, да руши, тъпче различния и слабия, ирационален и податлив на истерия. |
| Как е възможно образовани и умни, честни и с добър вкус българи да харесват Борисов, да гласуват за Герб? Феноменът Борисов е мерило за степента на лумпенизация, декласиране на българина - на липсата му на устойчив поминък и самоуважение, на разпадането на социалните му отношения, натрапването му на примитивни негативни модели на поведение, моралната му, интелектуална и естетическа деградация. |
| Чичо Фичо, Имаш ли нещо общо с Иван Хаджийски или просто съвпадение на фамилиите ? - Иначе тезите ти са крайни, но сега нямам настроение да ги коментирам. Само ще кажа, че нациите на Балканите са чужд геополитически проект, а когато не си себе си, то си обречен на имитация, а значи на вечно догонване на този, когото имитираш. Утре повече, живот и здраве. Сега това Натисни тук . |
| Чалгата е съответствието на герберщината в популярната музика. Тя е съвременна, комерсиална (а не фолклорна), "медийна" и клубна (а не съборна) музика, градска (а не селска), на продуценти мутри и за градския лумпениат - декласираните в града селяни, загубили устойчивите опори на живота си. Естетически в нея няма нищо "традиционно" и "балканско" - тя е късен - от края на 19 век насам - внос от предна Азия и Индийския субконтинент. Автентичният български селски фолклор, запазаен до голяма степен заради откъснатостта и затвореността на българското село до най-ново време, няма нищо общо с чалгата, това са две различни вселени. Чалгата е наследница на късната османска популярна култура на градските низини - постосмански феномен, с което наистина се явява обща "интонационна среда" за днешните балканци. Не сексуалната сугестивност (която е не по-слаба в други музикални култури), а примитивната вулгарност е основен естетически белег на чалгата. Вулгарността, кепазелъкът, липсата на наивност и сантименталност, е наистина приносен момент в балканската чалга, който отсъства в предноазиатските и индийски образци. Създаването на художествения обработен фолклор от класически музиканти като Филип Кутев и др. е модерен авторски проект на западно образовани музиканти модернисти, следващи революционния Игор Стравински от "Пролетно тайнство". Догодина е стогодишнината на премиерата на този балет, има много интересни филмчета за него на нета, и с оригиналната постановка на Ballets Russes на продуцента Сергей Дягилев с хореографията на Вацлав Нижински, сценографията и костюмите на Николай Рьорих. Там е първообразът на модернистичния обработен фолклор - вокална и инструментална музика и балет. Затова чалга съзнанието правилно възприема този "фолклор" като класическа музика/танц. Интересен и паралелът със сватбарските музики, които бяха във възход до 1989 г. Те бяха автентични селски (не градски) предимно цигански музики, изпълнящи предимно българска вокална и турско-арабско-циганска инструментална сватбарска музика, оборудвани в електрическо усилване и инструменти и елементи от модерните рок и джаз, а също и други цигански вдъхновения като индийските филми. В социално отношение те бяха музика на заможния соц селянин кооператор с частно стопанство - "скучаещият милионер" доматопроизводител. Тази категория селяни изчезна след 1989 г. и с тях, доколкото разбрах, май и музиката им. |
| Чичо Фичо, мисля, че съм ти казвал грешката с, която ти, като американец възприемаш нас българите - ние не сме музейни експонати за показване на западните туристи, дето да се дивят на екзотиките на туземците. Ние сме живи хора. Ние имаме основата си в далечното минало, развиваме я в настоящето и сме решени да я устоим в бъдещето. - Чалгата е нашата музика, а Герб са си го избрали 39 % от нас да ни управлява. Това сме ние. И други няма как да станем. Били сме селяни, станали сме граждани и затова вече нямаме селски, а градски фолклор. Не музеен, а жив. И си го харесваме. Ако някой не ни харесва, то това си е негов проблем. Важното е ние да сме щастливи. А чалгата е нашата музика и ни кефи. Напук на душманите. Натисни тук  | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Brightman |
А чалгата е нашата музика и ни кефи. Напук на душманите.  "наша" на Либертас, или "наша" на българите? от което следва, че тези които не харесваме чалгата не сме българи - някакви родоотстъпници сме... чичо Фичо  |
Но въздействието им върху този език е много по-значително, отколкото обикновено пише по учебниците. То не зависи от учебниците, а от подготовката на учителя. Аз ако преподавах само по учебници, голяма трагедия щеше да е за учениците ми. |
Чичо Фичо 06 Окт 2012 06:25 Мнения: 23,362 От: United States Скрий: Име,IP Чалгата е съответствието на герберщината в популярната музика. Тя е съвременна, комерсиална (а не фолклорна), "медийна" и клубна (а не съборна) музика, градска (а не селска), на продуценти мутри и за градския лумпениат - декласираните в града селяни, загубили устойчивите опори на живота си.  |
| чалгата не може да докосне музикален вкус, кафанска простотия, в нищо несвързана с фолклор от която и да била фолклорна област на българия, ритъмът е дискотечен и тимтамите пазят да не спят младите уморени, еротичните полуоблечени певачки нимфети пък са вулгарно женско излъчване, голи диджейки само по препаска в хаус и техно, музика направена от компютри за роботи, не са елемент на българския естетизъм, момата от фолклора, а африкански племенни инвенти, без да ще модата предсказва политика, разголване в оскъдна тапицерия са пир пред чума подготовки за война |
| чичо фичо сватбарски оркестри рядко свирят сватби, има групи по неколко инструмента, гайда кларинет тупан да отвеждат булка с балада и хоро пред блока, в ресторанта пък е чалга или диджей фолклор, как да е, чалга буди инстинкти не и чуства, подсъзнание не съзнание подобно примитивите на герб, туй ги свързва в естетични низини и им е емблема |
| Гльодам, известно разочарование цари, че доцентът не е призовал одма на всеоружие и бунт срещу мутрофашизма... Не будят интерес правдивите думи, щом го няма революционният плам. Ц, неке да има нов ВОСР и ова година. |
Как е възможно образовани и умни, честни и с добър вкус българи да харесват Борисов, да гласуват за Герб? Болинството образовани и умни, честни и с добър вкус българи вероятно не харесват Борисов или им е безразличен. Те гласуват за ГЕРБ защото са сърбали попарата на Станишев-Доган-Готски |
| Хора без музикално "ухо" като Brightman ме ядосват, недуразумението "поп-фолк" всъщност е кючек, който няма НИКАКВА музикална допирна точка с българския фолклор, камо ли да бил развитие от далечното ни минало! За 500 г. "турско присъствие" българите не заобичаха ориенталската музика, натрапиха я комунистическите гаулайтери, не минаваше комунистически "банкет" без кючеци накрая. Кючекът е музика, по-скоро ритъм на чужди, далечни и примитивни народи, харесва се на примитивни хора, нямащи музикална матрица за да чуят по-сложна музика. Нещо повече, харесващите чалга имат явно са наследили ориенталски генетичен фонд, нека знаят кои са предците им. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Maximus II |
| Отеца, СЕГА вече и попара не остана, та затуй интелигенцията духат и "сърбат" само таратора. Поне да имаше малко краставици и кисело мляко, пък то... гола вода. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: OLDMAD |
| [size=2][/size=2]Чичо Фичо, благодаря ти за дефинирането на понятието "чалга музика" , но се боя че колегите форумци тълкуват понятието разширително -- като култура, чалга култура. На Брайти ще кажа, че чалга музиката избуя най-напред с мераците за реализация на неизвестните провинциални цигански кандидат певци и певици, след 89-та година. Свидетел съм как мой студент владеещ компютърната техника на звукозаписи задоволяваше тези мераци, главно срещи заплащане от кандидат певците. За него това си беше бизнес. И това далече преди Пайнера да основе студиото си и се превърне в един от разсадниците на този тип музика. |
| Как забравих, много выдающая кючекиня е Емилия Масларова. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Maximus II |
| [size=2]За бонго-бонго - огромната заслуга на Светите братя към езика ни е , че в борба с триезичниците успяха да наложат канонизиране на същия този език и признаването му от останалия християнски свят наред с латинския, гръцкия и еврейския за свещен. Абсолютно прав се, че св.св Кирил и Методий са заварили развит език , но при преводите на Евангелието те са го обогатили със създаването на някои нови християнски думи, които са липсвали в езика на българите. |
Чалгата е нашата музика, а Герб са си го избрали 39 % от нас да ни управлява. Това сме ние. И други няма как да станем. Били сме селяни, станали сме граждани и затова вече нямаме селски, а градски фолклор. Не музеен, а жив. И си го харесваме. Ако някой не ни харесва, то това си е негов проблем. Важното е ние да сме щастливи. А чалгата е нашата музика и ни кефи. Напук на душманите. Брайти, с твое позволение ще те цитирам по съседната тема, тази за децата ни, които изпратихме навън с мило и драго и ги заклехме да не се прибират тук. Ей за това изпратих детето си навън, далеч от майка и баща, за да е далеч от ... вас. Най-хубавите години от живота му, ученическите, минаха в това да се чувства безнадеждно самотна, да се чувства ... бяла врана сред черните. Какво можех да направя като баща? Това, което направих. Казах и спокойно, тате, аз ще те изпратя там, където са белите врани. СЕГА детето ми е там, щастливо, оценено, реализирано, уважавано, със самочувствие, с увереност и надежда за бъдещето си, с приятели, с колеги на нейното ниво, такива, от които има какво да "вземеш", с които да ти е интересно и приятно. А вам ... вам желая да продължавате да сте щастливи. |