Българинът е загубил куража и смелостта си Не стига куража, ами чак и смелостта си загубил гОркият българин И тоз чукча - писател |
Това ми хареса най-много: Смелостта се самопоражда, самоизковава. Тя е самородна. Извира от словото. Човек си казва: Аз ще бъда смел. Той си заповядва това. И става такъв. И мисля то е, което много хора не искат, не могат, не вярват или не знаят, че могат да направят. Иначе, въобще за интервюто и Калин Терзийски: | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Роки Балбоа |
"...Това е народът, който преди тебе е имал всичко, което е пожелавал... По-рано вярваха, че света е отворен за тях, сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш..." |
- Културата е необходимост, винаги се появява. Тя е насладата на живота. Това, което е над хляба. Културата е това, което ни се ще, след като вече сме се наяли. Тя е разкош, който се появява в пещерата след успешния лов. Но и често - вместо успешния лов. Човек има нужда от нещо над биологичното си съществуване. И културата е там. В това Над. А парите и управляващите са много по-маловажни неща. - Защо все пак е така недоволен българинът? - Обичам един цитат от Августин Блажени: "Толкова страдат, колкото си позволят да страдат". Българинът е загубил куража и смелостта си и просто мрънка. Позволява си да страда и се е отдал на мърморене. Еееееееххххххх, и това интервю се появява в броя, в който карикатурата за деня използва българската поговорка "Не акъл, пари ми дай". Иначе чудесни са думите Ви, г-н Терзийски! Но по всичко изглежда, че у нас духовното ще трябва да бъде наливано с материални средства... |
Войните са занятие на свръхбогатите. В което те хвърлят като месо в мелачка - на хапки - обикновените хора. Така си е . Алчността на свръхбогатите прави войните. Всички войни започват от желанието за грабеж. Има и съвсем редки изключения. Грабителите са обикновено силните и мощните държави. Останалите са принудени да поддържат армии за да се пазят от грабителите. Така че докато има армии на свръхбогати които да побъркват света от войни, в днешно време това са САЩ и НАТО, другите държави ще са в положение при което нямат друг избор освен да поддържат армии за защита на държавите си. |
Иначе разбиранията на Терзийски са напълно основателни. Най-голямото зло е чувството за страх. Човек самодопуснал такова чувство у себе си загива. Мърморенето, вайкането и оплакванията са следствия от чувството за страх. Истината е една - пламенното желание претворено в действие рано или късно довежда до желаното. Но осъществявано спокойно и ведро, без да се изсилват нещата. Това е много важно. Природата на нещата не търпи насилие и вземеш ли много да се пъчеш и изсливаш нещата, обикновено получаваш някакъв вид удряне -- в природата всичко трябва да е в равновесие. Тези неща винаги работят но равновесието се получава някъде във времето (за мирозданието 10, 20 или 30 години нищо не са, често равновесието се получава следващото или по-следващото поколение, викат му още карма. За държавите уравновесяването на нещата се измерва в столетия. Затова нито една "велика империя" не е оживяла. Империите се зараждат чрез войни и насилие над други, с кръв. Те са срам за човечеството. Няма да оживее и американската империя. Трудността е в това човек да открие вътре в Себе си какво му е заложено, с какво иска да се занимава и това да му е за поминък. И да го прави щастлив, т.е. занимавайки се с това което ти е присърце а не това което изискват щампите и мантрите съчинени от обществената матрица. Парите да дойдат като следствие -- колкото толкова, а не чрез изсилване на нещата и занимавайки се с дела дето не са ни по душа. Каквото мисленето -- такива делата. Сега мисленето е насочено към действителния бог на който всички се кланят -- Парите. Парите са богът на съвремието а далаверите заради пари са неговия пророк. Следствията от това са видни из цялото ни битие -- краденето и мутацията и -- корупцията (така най-лесно се придобиват пари), лъжи (за подпомагане далаверите) и множество нечистоплътни междучовешки отношения из обществата. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
= | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
Човек има нужда от нещо над биологичното си съществуване. И културата е там Точно, кратко и ясно обозначаване на явлението култура |
се продадоха в сериозни за страната тиражи Това за територията сигурно са 1000-2000 бройки, колкото едно средно село. Ако Боко Тиквата имаше слабост към четене, вместо мачлета и пъчене, писане на СМС-и и резане на ленти, сигурно щеше да назначи този Калин за главен писател на Республиката. А Терзийски мъжествено щеше да отказва, разбира се. |
Не стига куража, ами чак и смелостта си загубил гОркият българин Ами и смелите хора губят кураж понякога.... |
Човекът е shrink. Обаче не му харесало да бъде такъв и решил, че може да стане писател (колко му е!). На Запад е мнооооо модерно мозъконамествачите да стават писатели. Та и той тъй. Бъбрив, бъбрив, бъбрив, труизми, труизми, труизми... Автотерапия, колкото да не остане на равнището на биологичното си съществуване. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
Не мисля, че К. Терзийски е мозъконамествач, но мисля, че всички, които сте се изявили под интервюто /или почти всички/, не сте прочели и един ред от автора Терзиийски. А човекът не е без талант, чисто литературно погледнато, в областта на културата. Не ми харесва, че често надменността прозира у него, макар и прикрита, някак той се представя над нещата. Отличникът, психиатърът, художникът, писателят, човекът интелектуалец, напалил си огън заедно с Карбовски пред Парламента. Алкохоликът пич, авантюрист, женкар и т.н., а ние сме останалите... Човече, имаш дарба, ала се надценявяш! Не призовавам към скромност, обаче много е голямо това "АЗ", по-голямо от Големия Лебовски |
Чели сме, Шляпо, чели сме. Но София най-горе най-точно е определила проблема на този автор. Едно е да си автор, друго е да си писател. Писателят си личи дори по автографите, какво остава за интервютата. А две интервюта на този автор са достатъчни да те откажат да посегнеш към книгите му. Освен ако не ти се налага чисто професионално. |
Объркани мисли на един объркан от Калейдоскопа човек. Когато вземете една грозна и отблъскваща картина, съставена от ярки петна и ги разбъркате, се получава една измамна красота, наречена калейдоскоп. Именно към тази красова се стреми г-н Терзийски, докато плюе по Армията, която винаги е била основа на суверенитета на един народ. Ако не храниш своята армия, храниш чужда, е казал "простия" народ. Което наблюдаваме в момента не само у нас, а навсякъде, където е победила т.нар. "демокрация". Храненето на чуждите армии в 21 век е модерно, високотехнологично и невидимо за такива като господина, но никой не го е отменял. Няма да обяснявам как става, нека потърси сам. Връх на обърканите авторови мисли обачи си остава проблясъка за това какво мъжество трябва да притежава един нежен хомосексуалист, за да бъде такъв... |
Този с противогаза през рамо, ако чака аз да купя негова книга-умира гладен. Но за всеки влак си има пътници.А другото име на смелостта е ВОЛЯ! Волята да преодолееш страха. |
А човекът не е без талант, чисто литературно погледнато, в областта на културата. Не ми харесва, че често надменността прозира у него, макар и прикрита, някак той се представя над нещата. Определено не е без талант! Не мисля, че надменност е, когато се противопоставяш на ментални нагласи и изградени поведенчески модели. На мен пък ми харесва убедеността му да завява позициите си. |