Отиди на страница:
| Тъкмо смятах да копирам текстове от Наредба № 7 и т. н., но виждам, че вече е цитирана... Иначе, мога да споделя от личен опит, че винаги, когато се е случвало да поръчвам очила, са ме питали каква част от цената ще бъде заплатена от работодателя, но винаги отговарям: "Никаква." Само че... в магазините винаги са се изненадвали! Идвало ми е на ума, че просто всички останали клиенти успяват да обявят очилата си някак за такива за работа с компютър (или видеодисплеи, както е казано в наредбата). Разбира се, човек може да рискува и да носи и съвсем долнопробни очила, стига да е далекоглед, т. е. да си ги купи за 3 лв. от близкия пазар, само че за късогледите такова решение не съществува. Преди две години харесах на една витрина рамки за тридесетина лева, но излязох от магазина с такива за сто и тридесет. Просто бяха ЕДИНСТВЕНИТЕ, които ми бяха удобни. Тия рамки са с корда, а на тях не могат да се монтират нито тежки, нито неорганични стъкла с по-голям диоптър. Стъклата трябва да са хем леки, хем да не са много дебели, та кордата да ги издържи, а трябва да ги издържи и носът... Както и да е. Поръчах ги едва две години по-късно, и уж започнахме от някакви промоционални стъкла, не повече от 60 лв. и двете, но накрая трябваше да се съглася на варианта две стъкла за 120 лв. Просто няма избор, всичко друго е още по-скъпо... При това стъклата дори не са прогресивни, нито бифокални, само са олекотени и изтънени. Излишно е да казвам, че не ми е минавало и през ум работодателят да ги плати. Мога да кажа и че през 1991 г. счупих дръжката на очилата си буквално на втория ден от престоя си на стипендиант във Франция. Тръгнах някъде около Монпарнас да търся ателие, в което да ми запоят дръжката, но се оказа, че не става... В третото ателие направо ми предложиха да ми намерят рамка, на която стъклата да се монтират без да бъдат изрязвани, т. е. да стават директно, тъй като по онова време тия неща се правели на ръка и струваха доста и те... Ами, намериха, само дето рамката ми струваше 1500 франка, при стипендия 4000. Нямах друг избор, но оптичката ме осведоми, че очилата не се покривали от здравната осигуровка... Не че имах такава, както и да е. Ама Франция била льо пеи дьо ла люнет, рамката, която ми бе избрала, бе италианска, това бил най-солидният дизайн. Е, поне имах оригинален Стерофлекс! Единственото, което можаха да направят в лабораторията ми, бе да ми издействат добавка от 1000 франка за закупуване на литература, та да преживея до края на месеца. Две години по-късно видях същата рамка в някакво друго ателие, на половин цена, и щях да се задавя... По ония времена у нас нямаше как да приемеш, че само една рамка може да е 300 долара (по ония времена на инфлация се смяташе само в долари). Рамката си беше супер и до днес е много яка, но ако си я сложа сега, направо се разсмивам... О, времена, о, моди! Така де, 300 е разумният минимум, допустим за ушите и носа... Пък и нали рамката от известно време служи и за разхубавяване! Тези, които носят очила от деца, като моя милост, сигурно помнят немилостивостта на неочилатите си съученици и приятели... Пък и в София имаше не повече от осем оптики - обикаляхме ги наред, за да си харесаме нещо различно... Към края на 70-те имаше и италиански внос! Тия рамки бяха по 8 лв., истинско разорение! По толкова бяха и най-скъпите стъкла на Роденщок, струва ми се, Фотосолар. |
| Натисни тук Тук открих предишната си рамка (колекция 2010 г.) (тази в червено и оранжево); наложи се да изоставя очилата, точно както и предишните, понеже нечупливите стъкла се надраскаха тъкмо от кърпичките за почистване, което смая оптичарите... Струваше около 100 лв., стъклата - повече, но очилата като цяло ми доставяха удоволствие и... ловяха окото на събеседниците ми.  |