
| >>>>>><<<<<< В спектъра на българската поезия Валери Петров заема такова място, че ако се отстрани, ще зейне празнина, все едно че цял основен цвят липсва. |
| >>><<< Да си ни жив Валерий като онзи "там на Балкана"- Глас над всички човешки вери... Та да видиш и ти "чо че стане"! |
кандроф, подмокряй се богато, само се махай оттука, че ми стана много тая вечер и ако те фанем, ше ми пуснеш и шо секрет ти е останало. Марш оттука. |
Здрасти Мето, и Само ЦСКА!!!! Не се нерви, този е нацвъкал навсякъде. Дори и там, където, ако няма какво да кажеш, си мълчиш Форумна демокрация, какво да правиш, не се пали, защото няма смисъл. Весело посрещане на Нова Година, и те чакам за една "Виенска" на "Шандор Петьофи" ПП Май тази вечер влязох в ролята на форумен успокоител, а така ми се искаше да напсувам двама, трима и да си бия камшика завинаги ![]() |
| Здрасти, Цанев, само ЦСКА, братле. Аз тая вечер пратих препоръка на Беев да си земат Балотело, шото иначе немат шанс срещу червената лавина. Не се прай на бот, неблагодарна работа е. Догодина сметам да ритаме виенска по некое време, само да зема отпуска и децата и жената да ме упущят и съм готов! |
| Прочетох няколко постинга и все си мисля, че ако човек не може от сърце да се зарадва на едно пораснало момче на 92, което все още вярва, че бъдещето ни е "справедливо и човечно общество", по-добре да спре ръката си, която клика на "добавяне на мнение". Вярвам, че всеки добър преводач е добър поет поне по една причина - превеждането на поезия е пренаписване на другия език. И ако пренаписаното носи удоволствие на този, който знае и двата езика, ако го кара да се чувства горд с родния си език (или как той звучи на чужд език), значи преводачът е постигнал целта си. Валери е чудесно доказателство за това. Като говорим за преводи, ето един на "Луд гидия" на човек от форума. Давам и българския, и английския вариант Луд гидия Teкст: Пенчо Славейков Музика: Михаил Кочев Не е лудо като други от селото – тамбура му яворова на бедрото. Рано утром млад гидия почва леко, свири леко, а се чуе надалеко; надалеко по полето до жътварки – сърпи пущат и зафърлят паламарки. Плясват ръце и залавят хоро вито – извиха се, изтъпкаха златно жито... Дойде пладне, лудо-младо не почива, колко свири, толкоз повеч зле отива: че се чуе до невести на реката – те забравят бухалките и платната, та на хоро се залавят пощурели, дойде порой и отвлече платна бели... Падне вечер, луд гидия не престава - на бабите край огнище мир не дава; насам, натам – унесат се в глас далечен; огън гасне - все зелника недопечен!" Hothead Lad Lyrics: Pencho Slaveykov Music: Mihail Kochev He’s a hothead lad but quite un- Like the others – Always with his lute – with little Else he bothers. Early morning breaks as he will Start his playing, Playing softly but the tune is Growing, swaying; Far away the cropping maidens Pick the sound – Ditch the sickles and the swaphooks On the ground. Clap their hands and whirl the round Dance, and madly – Through the crops, as golden wheat is Trampled badly… Noon is here, hothead lad is Never lunching, The more playing, the more menace He is crunching. Mothers, washing linen on the River – jumping, Washing boards forgetting, snowy Linens dumping, Whirling, twirling, round dance in Frenzy, thrashing, As the river takes away the Linens washing… Night is falling, hothead lad is Still provoking – And at grannies by the fire- Places poking. Blissfully, they listen to his Distant playing, Cabbage pie not ready – as the Fire’s waning! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Нели |
Нели, превеждането на поезия е всичко друго, само не и "пренаписване на другия език". Виж, пресъздаване, съатвторство - да.Иначе благодарим за предложения превод, но тук ли му е мястото? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
| Ами къде другаде, пишем под Валери Петров и говорим за преводи? Горният превод, на "Луд Гидия", по мое мнение е великолепен. BTW, как ще преведеш "До-ре-ми" от "The Sound of Music" на български, ако не пренапишеш всичко? Трябва да звучи като оригинала, но да е със съответните национални традиции и разбираем за съответния читател. За подобно нещо трябва да си повече от поет, трябва да си ерудит. Не желая да говоря негативно за състоянието на сегашната преводна българска литература (не говоря дори за поезия, за проза говоря), но само един поглед на Славейков и ми се свива душата. Как пък може толкова много бездарие и безличие на едно място. Такова ниско равнище! Съжалявам да го кажа, но ако четете съвременни преводи на американски книги днес трябва мнооого да внимавате кой е преводача. Понякога дори не мога да разбера, че става въпрос за същата книга, която съм чела на английски. Често виждам пълно отсъствие на дори средна грамотност и образованост. Да не забравя, преводите на американските филми или сериали, които се дават в момента по българските програми, са също много зле. Атмосферата просто изчезва, няма нищо общо с оригинала. За този който знае двата езика преглъщането на превода е наистина голям личен проблем. Аз до скоро не можех да чета дори "Евгений Онегин" в превод. А става въпрос за хубав превод. За това казвам, че преводът е пренаписване - той винаги е нещо друго, никога не е оригинала. Майсторството е това друго да хареса на знаещия. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Нели |
не можех да чета дори "Евгений Онегин" в превод. А става въпрос за хубав превод. Кой от всичките преводи? И защо "дори"? |
| Григор Ленков. Четох Онегин за първи път на руски. Трудно е след това да приемеш превод на български, пък бил той й на Ленков. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Нели |
...този спад е свързан с очевидното духовно оскудяване на хората, но виновни сме и ние, писачите на поезия... Не, не сте виновни... Недей, поете, саможертвено да поемаш чужди грехове... и да говориш от първо лице, мн. ч... Недей... Оскудяването е нужно на тези, които виждат в хората само обекти, "купуващи" тяхната продукция. Независимо каква - стока, политика или култура. Като политиката е водеща. Защото тя дава власт... Някои са се засегнали от думите за оскудяването. Някои са реагирали с типичната за тях първосигналност на "лявото"... И без да се усещат потвърждават точно тези думи на поета... Някои просто не харесват такава поезия... Но покрай това се изказват непочтено към личността на Валери Петров... С което и те потвърждават думите му... Уви, поете, прав си... Поклон и пред вярата ти в бъдещето... Но... |
| Преди години щях да се хвърля в дискусията, но от доста време гледам спокойно и студено на подобни битки с пошлостта и простотията. Ако нямаше нужда, Господ нямаше да създаде глисти, бацили, простаци...Негова рожба са и те...Нужна, много необходима. Сложиш така - един до друг - подобни типчета и духовни великани като Валери Петров и...В сравнението идва разбирането. Гномчетата до колоса... По-гадни са провокатори като фалцета. Хем добре разбира защо са метнати във фризера единомишлениците му /защото и те са с едничка мисъл, а са и мишоци/, хем се пери отнесен за свободата на словото. Пали гадничко фитили и се крие в сянката... А за Валери Петров казвам едно - имам и чета всичко негово, което ми харесва. Много е! Чист и духовно извисен българин! Весели празници, поете! ------------------------------------ Блогът на Генек |
| Валери Петров живее в малка двуетажна къща на ул. Елин Пелин, Лозенец, току до къщата на самия Елин Пелин. Кабинетът му е в малка стаичка на втория етаж. Срещу неговата къща имаше 4-етажна кооперация. Наскоро я събориха и построиха 7-етажен луксозен билдинг. Сега къщичката на Валери Петров е без слънце. Поетът не започна борба срещу общината, която позволи да вдигнат там този мастодонт. Поетът продължава да живее тихо и скромно в сянката на силните на деня. |
| Ма колко им е мъка на някои, че не могат очерни поета! Току преписват един от друг партенки като онази за Сталин. Напрегнете гънката, колеги, прочетете я сами тази партенка и ми кажете кой ред, коя фраза, коя мисъл в нея има каквато и да е прилика със стих на В.П. А защо точно на него ви е толкоз яд изобщо не е нужно да се обяснява. |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Защо ме изтриха? За изказване на мое личчно мнение, или затова че сравних ВП със Смирненски? Или Ботев е грешен? |
ГЛАДИАТОР, Хр. Смирненски Спокоен той спря сред арената ширна, спокоен изправи глава — гърми там тълпата и глъчка неспирна отронва неясни слова. Отляво до входа, в сребриста туника, робинята малка стои; по златните къдрици факлите бликат игриви, златисти струи. Удари той с меча трикратно по щита, ехото далеч прозвъни и ето: тълпата, охолна и сита, крещи пак от всички страни. Но странно: от дързост незнайна обзети, край него се роби тълпят, захвърля той щита и скръства ръцете на голата бронзова гръд: „О, блудни, пияни патриции, пак ли жадувахте кърви и смърт? И тази ли вечер разискрени факли за диви възторзи горят? Безумци! Стоманен е всеки мой мускул и меча ми в кръв е кален, че тая арена не съм я напускал от никого в бой победен. Пронизвах аз братя. Все нови и нови! О, жертви, без име, без брой! Но таз вечер вие бъдете готови, аз вас призовавам на бой…“ Сред ужас нечакан, сред паника бурна, патриции хукнаха в миг, а вдигна той меча и вихром се втурна тълпа гладиаторска с вик. Смутената стража изпречи се с крясък пред буйната робска вълна; и мигом обагри се жълтия пясък със кървави тъмни петна. Но втурнал се първи, той първи възпре се, простре се с пронизана гръд; през трупа му с рев се тълпата понесе, пробила си шеметно път. И само робинята спря бледолика: в кръвта му намокри едва тя края на своята снежна туника и тръгна, привела глава. А там — из града, за разплата желязна тълпите повел бе Спартак и бурно ехтеше в нощта златозвездна: „На крак, братя роби, на крак!“ |