Отиди на страница:
| Бе за Дебелянов си помислих и аз. Имам ги двата тома, чел съм ги, ама не мога да помня всичко наизуст. Вярно, Пенчо Славейков е по-студен. |
| На Валери Петров и на всички форумци желая добро настроение за днешния празник и много здраве и късмет догодина. Шъ съ упраим, няма страшно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
кълка на дъждовник гаден, пух от бухал кръвожаден, рог на охлюв, кост на пес, в общото вариво влез! Гениално! С елегантно изместване на ударението от варивО на варИво. Не се усеща - само гений го може. Хм, хм, не знам дали е удобно... Оффтопик... Що ценя ударението на последната сричка... Едно време, като идвали стажантки във в. "Отечествен фронт", прословутият Петьо Блъсков уведомявал мъжкия състав: "Другари, пристигна ново е*ивО!" Астериксът да се чете като "б".  |
Едно време, като идвали стажантки във в. "Отечествен фронт", прословутият Петьо Блъсков уведомявал мъжкия състав: "Другари, пристигна ново е*ивО!" Това асоциациите са си гадничко нещо. Ето, седях си тихичко и си поправях примуса, а сега си представям какво казва секретарят на Бил Клинтън при пристигането на стажантките в Белия дом, мани, мани! |
| "С дълбока нежност..." е от Димитър Бояджиев - поет, незаслужено забравен, но от ранга на Пенчо Славейков и Яворов. Умира трагично-млад. |
| Скъпи Валери,чета те с върховно удовлетворение и все се питам:кое доминира в теб? Валери_поетът,Валери_преводачът,или Валери ЧОВЕКЪТ? Прекланям се пред последното!Поетите и преводачите винаги ще ги има,но страшното е,че човеците стремително намаляват! |
| Шекспир и Валери Петров: РОМЕО Сега е нощ. МЕРКУЦИО Аз казвам, господине, че от умуване нощта ще мине. Най-умното накрая си остава: по-малко ум и повече забава! РОМЕО Тоз път не ми се вижда умно то. МЕРКУЦИО А можеш ли ни обясни защо? РОМЕО Сънувах сън. МЕРКУЦИО И аз! РОМЕО Какъв? Кажи! МЕРКУЦИО Такъв: че сънищата са лъжи! РОМЕО Не, те предсказват истински неща. МЕРКУЦИО Разбрах — при теб била е през нощта Кралица Маб. Това е таз, която бабува на останалите феи. На ръст е като фигурката дребна, изрязана в ахатовия пръстен на някой член на общински съвет; понесена от впряг прашинки, тя препуска всяка нощ по носовете на хъркащите. Нейната каляска е лешник, издълбан от чичо Червей и майстор Катеричко, открай време доставчици придворни на коли за феите; отгоре вместо сенник тя има две крилца на водно конче, за спици служат й крака на паяк, а паяжинни нишки — за юзди; хамутите й са от лунен блясък, а пък камшикът й — от кост на бръмбар с привързан звезден лъч; едно комарче на капрата седи в ливрея сива, по-дребничко от кръглите живинки, които между пръстите се въдят на мързеланите. Тъй всяка нощ Кралица Маб препуска, без да спира, през мозъци на влюбени — и те сънуват нежности; по колена на царедворци — и насън те виждат отличия; по пръсти на юристи — и те броят в съня си хонорари; по устни на моми — и те бълнуват целувки цяла нощ (и туй не стига, но пришки им издува Маб, задето са лакоми за сладки); някой път Кралицата препусва по носа на дърт сановник и на него в миг му се присънва подкупче богато; след туй с опашка на прасе-сукалче носа на пастора погъделичква и нему се привиждат нови служби; а други път по гърлото минава на спящ войник и той сънува в миг велико колене на враговете, засади, пробиви, испански шпаги, наздравици направо от ведрото, бой барабанен… и от него стреснат, набързо изругава две молитви, обръща се на другата страна и пак захърква; Маб е таз, която играе си да счепква конски гриви и нощем прави възли във косите на рошлите, та те да си докарват нещастия, когато ги развържат; и тя натиска в тъмното момите, щом те заспят по гръб, и тъй ги учи да носят онуй бреме, от което се бременее; Маб е тази… РОМЕО Стига! Меркуцио, говориш празни думи! МЕРКУЦИО А как да бъдат пълни те, когато говоря ви за сънищата, тези чада на празна леност, оплодена от празната фантазия, която е по състав от въздуха по-тънка, а по менливост — по-непостоянна от този вятър, който преди малко е милвал хладно-мраморната гръд на Севера, но охладял към нея, с презрение в миг казва: „Фу!“ и хуква към тънещия в росна нега Юг! БЕНВОЛИО Тоз вятър май отвлече ни далече и за вечеря закъсняхме вече. РОМЕО Пък аз боя се, че сме подранили. Душата ми предчувства, че там горе звездите готвят ми неясна участ, която тази нощ ми дава в заем тъй весела забава, за да може след туй във кратък срок да ми измъкне като жестока неустойка този немил живот, заключен във гръдта ми. Но нека води ме по своя воля кормчията на моята съдба! Да влизаме без страх, макар незвани! БЕНВОЛИО Това се иска! Бийте, барабани! |
| Даола, няма съмнение, че да се преведе целия Шекспир и историческо постижение. Хвала на Валери Петров! - Но има и нюанси. Валери Петров като човек е далеч по-деликатен, по-минорен, отколкото Шекспир. Валери Петров наистина "написа" на български Шекспир, но го написав в минор, от Микеланджело направи Рафаело. Чети Шекспир в преводи на други езици и ще се убедиш, че Шекспир е в мажор дори и в Сонетите. Там Свинтила се е справил по-добре. |
| 77 – Shakespeare Thy glass will show thee how thy beauties wear, Thy dial how thy precious minutes waste; The vacant leaves thy mind's imprint will bear, And of this book this learning mayst thou taste. The wrinkles which thy glass will truly show Of mouthed graves will give thee memory; Thou by thy dial's shady stealth mayst know Time's thievish progress to eternity. Look, what thy memory can not contain Commit to these waste blanks, and thou shalt find Those children nursed, deliver'd from thy brain, To take a new acquaintance of thy mind. These offices, so oft as thou wilt look, Shall profit thee and much enrich thy book 77 – Владимир Свинтила Стъклото старостта ще ни покаже, часовникът - отлитащия час. Но някой ред от нас ще ни разкаже неща мечтани от самите нас. По бръчките в това стъкло правдиво пресмятаме изминатия път. А в стария часовник търпеливо минутите към вечността текат. Вложете в някой лист това, което едва ли паметта ще съхрани. Със този плод, откъснат от сърцето, ви чака среща някога - след дни. Как тоя лист, попаднал ни наслуки, за нас е често пълен със поуки! 77 – Валери Петров “Стареем!” – огледалото ти казва, “Лови мига!” – часовникът шепти, а джобното бележниче запазва каквото ще запишеш в него ти. И в бръчките ще виждаш ти отсреща гробове със раззината уста, и черната стрелка ще те подсеща, че Времето пълзи към Вечността, а вписваш ли на бялата хартия каквито мисли ражда ти умът, след време ще ти връща тя ония, които инак могат да умрат. От мен тез три поуки приеми ти и дни ще те очакват плодовити! 77 - Walesrode Es zeigt dein Spiegel deiner Reize Schwinden, Die Uhr der köstlichsten Minuten Flucht; Die weißen Blätter mögen drum verkünden In dieser Lehre deines Geistes Frucht: Die Runzeln, die dein Spiegel wiederstrahlet, Sie mahnen dich an offner Gräber Ruh’, Des Seigers rasch entschwundner Schatten malet, Wie schnell die Zeit der Ewigkeit flieht zu. Was im Gedächtniß du nicht kannst umfassen, Den leeren Seiten magst du’s anvertrau’n, Die Kinder, die aus deinem Hirn entlassen, Verwandt auf’s Neu’ wird so dein Geist sie schau’n. Thust dieses du, so oft du blickest hin – Wird’s bringen dir und deinem Buch Gewinn. |
| 77 сонет - 11 руски превода Този на Маршак звучи като на Валери. * Седины ваши зеркало покажет, Часы - потерю золотых минут. На белую страницу строчка ляжет - И вашу мысль увидят и прочтут. По черточкам морщин в стекле правдивом Мы все ведем своим утратам счет. А в шорохе часов неторопливом Украдкой время к вечности течет. Запечатлейте беглыми словами Все, что не в силах память удержать. Своих детей, давно забытых вами, Когда-нибудь вы встретите опять. Как часто эти найденные строки Для нас таят бесценные уроки. |
Там Свинтила се е справил по-добре. Тц, не се е справил Свинтила, а Маршак (всъщност и той не се е справил), а Свинтила е превеждал не Шекспировите сонети, а Маршаковите преводи (което впрочем се отнася и за преводите му на Р. Бърнс, където, като го е домързяло, е измислил някаква "цъфнала" ръж, колкото да "натъкми" ритъма - пълно безумие). А Валери се е опитал да редактира (не особено успешно, възпроизвеждайки същия неподходящ модел) преводите на Свинтила, тъй като на места последните са чисто и просто безсмислени. В преводите на А. Шурбанов има доста точни попадения, но засега нямаме пълноценни преводи на сонетите. Говоря само за преводите на сонетите - преводите на Валери Петров на Шекспировите комедии са друго нещо, разбира се. От всички руски и български преводачи на сонетите най-блестящо се е справил Пастернак. Ето ви пример: Sonnet LXVI Tired with all these, for restful death I cry, As, to behold desert a beggar born, And needy nothing trimm'd in jollity, And purest faith unhappily forsworn, And guilded honour shamefully misplaced, And maiden virtue rudely strumpeted, And right perfection wrongfully disgraced, And strength by limping sway disabled, And art made tongue-tied by authority, And folly doctor-like controlling skill, And simple truth miscall'd simplicity, And captive good attending captain ill: Tired with all these, from these would I be gone, Save that, to die, I leave my love alone. --- Измучась всем, я умереть хочу. Тоска смотреть, как мается бедняк, И как шутя живется богачу, И доверять, и попадать впросак, И наблюдать, как наглость лезет в свет, И честь девичья катится ко дну, И знать, что ходу совершенствам нет, И видеть мощь у немощи в плену, И вспоминать, что мысли замкнут рот, И разум сносит глупости хулу, И прямодушье простотой слывет, И доброта прислуживает злу. Измучась всем, не стал бы жить и дня, Да другу трудно будет без меня. Перевод Б. Пастернак Зову я смерть. Мне видеть невтерпеж Достоинство, что просит подаянья, Над простотой глумящуюся ложь, Ничтожество в роскошном одеянье, И совершенству ложный приговор, И девственность, поруганную грубо, И неуместной почести позор, И мощь в плену у немощи беззубой, И прямоту, что глупостью слывет, И глупость в маске мудреца, пророка, И вдохновения зажатый рот, И праведность на службе у порока. Все мерзостно, что вижу я вокруг... Но как тебя покинуть, милый друг! Превод С. Маршак --- Зова смъртта. На този свят съм сит: достойнства - родено лицемерие, нищожества придаващи си вид, и гаврата с човешкото доверие, и с чест удостоени подлеци, и с девственост търгуваща нечестност, и силата в ръцете на скопци, и съвършенство в мрак и неизвестност, и с вид на вещ, на сведущ глупостта, и в глупост обвинена прямотата, и творчеството с вързани уста, и истината в служба на лъжата. Отдавна бих напуснал тази кал, но, друже мой, за тебе ми е жал. Превод: Владимир Свинтила --- Зова смъртта. До гърлото съм сит заслугата да виждам просекиня, и глупостта - в костюм със бисер шит, и честността - удавена във тиня, и простият език - немил-недраг, и пъченето - признак за наука, и чистото моминство - във бардак, и почестите - пръскани наслука, и нрава строг - покварен от властта, и гордото достойнство - на заплата, и творчеството - с вързани уста, и правдата - във служба на лъжата. Охотно с тази смрад се бих простил, но как да те оставя, друже мил? Превод: Валери Петров Освен дето не са запазили рамката, което е сторил единствено Пастернак - с каквото започва, с това и завършва този сонет - ами и Маршаковото "милый друг" поради незнание на руски език са превели като "друже мил" и "друже мой" (там, където на английски е просто "my love"  ), което намеква едва ли не за хомосексуални наклонности, каквито всъщност оригиналът не съдържа  . А от руски то се превежда просто като "скъпа" - "Еще ты дремлешь, друг прелестный/— Пора, красавица, проснись" и т.н. Ето тук Шурбанов се е справил много успешно: "От всичко туй да бягам съм готов, / но кой ще брани моята любов?"Нищо лошо няма в това да се ползват чужди постижения при превод за пръв път на класически произведения на родния ти език, но отделен е въпросът дали Маршаковите преводи в този конкретен случай са постижение и се изисква поне да се препревежда що-годе грамотно от втория език. | |
Редактирано: 16 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
| Валери Петров е най-ценен с топлото, сърдечно чувство, което се чувства във всичко, което говори, измисля, превежда. Малко хора могат да са равномерно и неотстъпчиво добри хора дълги десетилетия. Особено в тези български години, в които имаше толкова алчност и злоба. - А техническото съвершенство могат да го постигат и хора със съвсем разни души. |
Аблепсията, хайде в Съюза на преводачите (ако не си вече там...). Не че нещо особено де, но теоретичната секция ще спечели.  |
Благодаря, Геновева - вече съм там, но в друга секция. Но това преподавам на студентите Обикновено избягвам да "чета лекции" във форума, но като стана дума за преводите на сонетите, не се сдържах  |
| На «несъвършенните», притежаващите «божествената частица» - да обичат да обичат и мразят да мразят… Честита Коледа! На «съвършенните», които обичат да мразят и мразят да обичат… Честита Коледа! А за душевността на "съавторите" по "Темата – Валерии Петров" едно поетично огледало : БУХАЛ И СВЕТУЛКА (Стоян Михайловски) Измежду полските треви блестеше в нощните тъми една светулка лъчезарна... (С това си качество, уви! и тя е злощастна кат другите светлини на нашата земица!) Внезапно бухалът, врагът на всички светлини, най-грозната, най-злостната и най-коварната птица, подгони светлата мушица и най-подир я улови... – Какво ти сторих?... – Ти ми пречиш! Умри! – Че как ти преча? – Светиш!... |