Отиди на страница:
| Като наближат зимните празници, някъде запяват Christmas Carols, по-наблизо потропват и нареждат коледари, а у нас си припомняме една приказка, с която много от пишещите тук са отгледали децата си и я знаят почти наизуст. Ето я... ПАЛЕЧКО 1 Колко е студено, колко светло утрото! Синкаво и розово в стаята е вред, на крака си никак не усещам кутрето, пъстрото бърдуче пълно е със лед. А отсам по джамчето приказка позната някой е изписал със перце нощес: веселият Палечто тръгва по земята и загубва пътя в сребърния лес. От камбанки хиляди звън се чува. Гледа: клончета и пилета - всички от сребро! Със брадица сребърна иде един дедо, - Добра среща, дедо! - Дал ти бог добро! Палечко му казва: - Дедо, изведи ме! Дедото му казва: - Гледай онзи пън, с три поклона три пъти го викни по име "Сушкун-Стружкун-Крушкун" и ще си навън... Ала тейко вика: - Я недей се мая, а носи секирчето да го наковат! Ала майка вика: - И тавата дай я да я калайдисат, хем ти е на път! И аз хвърлям чергата, дъхвам си на пръста, слагам си кожухчето, свирвам със уста; и наяве почва приказката пъстра - Палечко отново тръгва по света. (следва) |
...най-големия български композитор не е прехваления Панчо Владигеров, а Петко Стайнов... Сигурно имаш обективен критерий да мериш "големината" на композиторите!?! Тука преди теб тънки познавачи противопоставяха на Валери Петров кого ли не - Далчев, Геров, Фотев... и все с критерии от обективни, по-обективни . П.С. Владигеровата "Рапсодия Вардар" е велика! Но петкостайновата "Ръченица" ми харесва повече. |
| В Мрежата я няма и не знам дали е редно да я препиша цялата, затова - избрани любими картини. 2 Вчера на туй място май че беше дворът, пънът беше тука, снощи го видях, вляво бе колата, вдясно бе стоборът, а сега ги търся - ни следа от тях! В тъмното навярно ще са отлетели: кочината с дъсчени, хлопащи криле, кравата, която щеше да се тели, носеща в корема си спящото теле, а след тях колата с пъстрата кобила, пънът и секирчето, стълбата, плетът; и сега тъй, сякаш нищо не е било, край морето синьо сигурно стоят. А по-вярно всичко тук си е стояло, но докле съм спал и съм сънувал сън, трайно, непрестайно, тайно е валяло и сега цял метър е снега навън. Ето я колата, бяла и заоблена, ето ги, затрупани, външните врати. - Тук сме, ух ти, глух ли си! - в кочината стоплена Божидар, прасето, под снега грухти.  |
| 6 А вънка пара дъхат хората, скрипти снега, звънти псувня и тримата мъже се борят върху огромната свиня. А тя квичи, а тя се мята и дърпа тънкото въже. Виж: бял сняг, алена - свинята и черни - тримата мъже. Четвъртият изважда ножа, опитва го на мръсна длан и през четинестата кожа го вмъква в тлъстия гръклян. И коледно-жестоко туй е, и те се смеят с гърлен глас. Свинята хърка. Тъмна струя в миг удря в бляскавия тас. И със опашчица извита, тъй както тялото и бе, душата на свинята литва пембяна в синьото небе. |
Бичкиджийници?! Бичкиджийници??? В стихотворение?!? Канапе??? Дъски?!? Понеже не съм поет, но съм паметливка, виж тук нещо, само не забравяй парфюмираната кърпичка преди да почнеш да го четеш, щото ний бяхме селяни, които миришеха на лук и вкиснало, и под мустаците увиснали живота псувахме сърдито. Ще бъдеш ли поне признателна, че те нахранихме с събития и те напоихме богато с кръвта на хиляди убити. Ще хванеш контурите само, а вътре, знам, ще бъде празно и няма никой да разказва за простата човешка драма. Поетите ще са улисани във темпове и във агитки и нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита. Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова. По синорите сме се раждали, на завет някъде до тръните, а майките лежали влажни и гризли сухите си бърни. Като мухи сме мрели есен, жените вили по задушница, изкарвали плача на песен, но само бурена ги слушал. Онез, които сме оставали, се потехме и под езика, работехме къде що хванем, работехме като добитък. Мъдруваха бащите в къщи: "Така било е и ще бъде..." А ние плюехме намръщено на оглупялата им мъдрост. Зарязвахме софрите троснато и търтвахме навън, където една надежда ни докосваше със нещо хубаво и светло. О, как сме чакали напрегнато в задръстените кафенета! И късно през нощта си легахме с последните комюникета. О, как се люшкахме в надеждите!... А тегнеше небето ниско, свистеше въздуха нажежен... Не мога повече! Не искам!... Но в многотомните писания, под буквите и редовете ще вика нашето страдание и ще се зъби неприветно – защото би ни безпощадно живота с тежките си лапи направо по устата гладни, затуй езика ни е грапав. И стиховете, дето пишем, когато краднем от съня си, парфюмен аромат не дишат, а са навъсени и къси. За мъката – не щем награди, не ще дотегнем и с клишета на томовете ти грамади, натрупани през вековете. Но разкажи със думи прости на тях – на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили. Понякога ми става жал за гражданите на света, дето толкова са бързали за рая, че са си забравили багажа. После си помислям, че може би той никога не е бил техен. И ми става още по-жал. Абе аз къде си оставих черпака? |
67AF,  Някои граждани, може би и в село са раждани, не понасят тук бичкиджийници и лук. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: читатель |
| "Що се отнася до вагона, с котвите от Арагона, Да бъде питан по въпроса Дон Естебан де Сарагоса. Фернандо /от пропуска/ лично видял го, как онзи продал го на частен хидалго."....... и т.н. и т.н. Пошъл Тошев, GFY please! |
| 67AF, ! И за Японския филм. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| 67AF, стилистиката на творбата, която цитираш, е еднородна и поради това "лук" и "вкиснало" са си съвсем на място. Цитираното е истинска поезия: тук-таме малко насилено и плакатно, дори тромаво от време на време, да, но нека не забравяме, че става дума за "програмна" творба, и като такава тя понася съответните негативи. |
"в дъното на всичко е алчността, жаждата за печалба, която заплашва с гибел човешкия вид, и че тя е остатък, дошъл до нас по генен път от пещерното време, когато "разумният човек" е трябвало да трупа запаси храна в борбата си срещу стихиите и тогавашните зверове..." -  |
Много неща има написани тука и ще трябва да отговоря на най-интересните, няма как. Ооо, има как. Другаде, където ще е уместно. И по начин, който да не асоцииира сериозните Ви естетически изисквания с ботуш. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
да, но нека не забравяме, че става дума за "програмна" творба, и като такава тя понася съответните негативи. Вот и прожили мы больше половины. Как сказал мне старый раб перед таверной: "Мы, оглядываясь, видим лишь руины". Взгляд, конечно, очень варварский, но верный. Дураком быть выгодно, да очень не хочется, умным - очень хочется, да кончится битьем... У природы на устах коварные пророчества. Но, может быть, когда-нибудь к среднему придем. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Ето, тук внимателно се говори за миналия век. Де да беше минала и епохата, за която се говори, ама нейсе, мечтите остават! В гняв и жалба клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти На живота в долапа се ширнали плъхове, заменили с високите звания разума... С мръсни пръсти мерзавец в душата ти рови и скверни това в тебе, що пей и гори. Да даде за стотинка честта си готов е - защо не? - заменил би той тор за пари,... И смърди тази чест,... Денят стана задушен; вонят гнили души и коварство, и кал... Слушаш този глас, който не искаш да слушаш идва този, когото не си позовал! Набий с вятър устата си, мозъка - с глупост, че виж! - оня там в джоба си камък държи и се готви главата ти щом не бъде покорна пред гнусни лъжи... - А има път! Има истини! Има надежди! Те те мамят и чакат, и викат: - тръгни! Но със стиснати зъби и свъсени вежди, ти си още тук - в душните облачни дни Колко трудно е в нашия век да бъдеш честен човек! |
| От кого е това? Звучи ми познато, но не се сещам. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |