Отиди на страница:
ако може малко по-внимателно, говорим за литература, все пак. Май трябва да се повторя - където е уместно и по начин, който да не асоцииира сериозните Ви естетически изисквания с ботуш. |
| С цялото уважение към възраста на Г-ин Петров и с респект към продуцтивният му творческят живот, трябва да кажа, че римуваето на дребна темица по този начин е повече в стила на поп-текст за среден изпълнител (Ранен Пол Маккартни и мн. други тн. 'точ-в-точ' и други невероятни рими, подхождащи за тийн-еиджър, отколкото на поет от ранга на В. Петров), но не за поезия. Въобще има голямо неразбиране - хубавата поезия се постига с много, много труд - римуването - не с толкова много. Цялото интервю и разговори са с прекалено клишезирани изводи и не естанало добре, за съжаление. |
| Чичо Фичо, оригиналните поетични творби на Валери Петров биха били поезия само ако в поезията имаше жанр "ежедневизъм". Пределно ясно ми е какво се е опитал да направи Валери Петров в оригиналното си поетично творчество: опитал се е да сглоби в едно утилитарно-рутинното и нетленно-философското; желанието и положените усилия за това са налице. Но не му се е получило. Поезията не е подреждане на думички и нагласяне на рими. Поезията е общуване с Бог. В този контекст, поетите, които съм цитирал, са в пъти по-добри от Валери Петров. Стиховете им може и да не ви изглеждат толкова добре изпипани, защото те не правят компромис със съдържанието, за да донатаманят формата. Валери Петров прави точно обратното. Фичо, това което си казал за Фотев и Пеньо Пенев, само Господ може да ти го прости, аз не мога. Тук някой беше споменал Маяковски: велик поет, спор няма. Когато чета Валери Петров, си представям чичко с писалка седнал на бюро и пише. Когато чета Фотев, Пенев, Маяковски, Томас, и прочие, не си представям нищо: аз не съм себе си вече, аз се задъхвам, очите ми се пълнят със сълзи, аз съм екстатичен и сюблимен, аз съм всичко и всеки, аз съм Вселената. Ето това е разликата между не-поезията и поезията. Преди сума ти години Ботев беше казал на нас, българите, че почитаме калпавите, а талантливите ги низвергваме, считаме за луди. И досега не сме си дали сметка, че в това се крият всички беди на България и българския народ: на всички нива, във всяка област на живота властват/настанили са се и обират лаврите само калпавите, а талантливите са избутани в кьошетата. Помислете си върху думите ми преди да ги отхвърлите. |
Тия как се разбраха? Да те клишезират в Цариград! Ти си знаеш какво значи, защото в нашия език няма такива думи, освен в Цариград.  |
| Tawdry Toddy, Кто есть бляди Вл. Маяковский Не те бляди, что хлеба ради спереди и сзади дают нам е*cти, Бог их прости! А те бляди - лгущие, деньги сосущие, е*ать не дающие - вот бляди сущие, мать их ети! |
оригиналните поетични творби на Валери Петров биха били поезия само ако в поезията имаше жанр "ежедневизъм". Пределно ясно ми е какво се е опитал да направи Валери Петров в оригиналното си поетично творчество: опитал се е да сглоби в едно утилитарно-рутинното и нетленно-философското; желанието и положените усилия за това са налице. Но не му се е получило. Поезията не е подреждане на думички и нагласяне на рими. Поезията е общуване с Бог. Когато чета тези откровени нелепости, се сещам за великолепния си учител по литература. Той ни казваше така: "Ако имате един красив букет от цветя, всички ще му се радвате. Но ако някой накъса на парчета цветята, от предишната красота на букета няма да е останало много." Това правиш и ти. А от "ежедневни" цветя съм виждала прекрасни букети. Стига да ги подреди майстор! Когато чета Фотев, Пенев, Маяковски, Томас, и прочие, не си представям нищо: аз не съм себе си вече, аз се задъхвам, очите ми се пълнят със сълзи, аз съм екстатичен и сюблимен, аз съм всичко и всеки, аз съм Вселената. Ето това е разликата между не-поезията и поезията. Не мислиш ли, че "по вкусу и цвету товарищи нету"? Преди сума ти години Ботев беше казал на нас, българите, че почитаме калпавите, а талантливите ги низвергваме, считаме за луди. И досега не сме си дали сметка, че в това се крият всички беди на България и българския народ: на всички нива, във всяка област на живота властват/настанили са се и обират лаврите само калпавите, а талантливите са избутани в кьошетата. Помислете си върху думите ми преди да ги отхвърлите. Ботев е казал: Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: "Богат е", казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Имал е предвид устройството на системата. А не е плюл по българите. Той е направил "ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба"и е излязъл на борба със стихиите. А ние го перифразираме както ни дойде! Та помисли и ти по нашите думи. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: читатель |
И досега не сме си дали сметка, че в това се крият всички беди на България и българския народ: на всички нива, във всяка област на живота властват/настанили са се и обират лаврите само калпавите, а талантливите са избутани в кьошетата. Помислете си върху думите ми преди да ги отхвърлите Помислих. Но не се съгласих. Просто талантливите си хабят силите на правенето на нещо добро, разумно и вечно. За което отива огромен човешки потенциал и не им остават сили за друго. А в същото време калпавите драпат, блъскат се с лакти, подправят дипломи. В това отива тяхната сила. Има цяла гама от междинни състояния. Тук вече става въпрос на избор. Във всеки от нас има и твар, и творец. Кое ще преобладава - това е онзи въпрос, на който си отговаряме от началото до края. За жалост, изискванията на тварта са много по-малко, остават сили и средства за дребни удоволствия. А да се сътвори онова, което ще накара читателя да се чувства, че той е Вселената - помисли си, колко енергия трябва да се вложи в подобна творба! По закона за съхранение на енергията, тя трябва да се вземе от някъде. Спомни си приказката за онзи доктор, ученик на Смъртта, който преливал от неговото кандило в това на болното дете, на майка си и на съпругата си. Не помня дали приказката е българска, но принципът е същият. Може би просто маслото за твоето кандило е от друг доктор на душата, но това не значи, че моето е по-маловажно за мен си. Аз се радвам на това, защото иначе щяхме да сме еднакви като кубчета за игра, а така можем да се налагаме по главите с любимите си поети и да си доказваме един на друг, че ябълките са по-добри от портокалите, и така до края на света. Не обичаш ябълки - не ги яж! А, да, Господ му трябвали много и различни хора да направи човечеството. Дай да не го мислим за толкова прост!  |
Въобще има голямо неразбиране - хубавата поезия се постига с много, много труд - римуването - не с толкова много. Ето малко от самия Валери Петров относно лесното писане и римите: "Но безполезни приказки са тия - на масата ти чака топ хартия и трябва да го изхабиш - уви - за да си кажат: - Леко му върви! - А колко мъка искат тези рими, които уж са все неповторими, а всъщност като тракане на влак повтарят се и се повтарят пак, докато разбереш, че вече спрел си и свириш тъжно върху глухи релси сред счупени траверси - стихове, тук липсващи, там още две по две, които бавна уж, но всемогъща тревата на забрават поглъща". (Из "В меката есен" ) Ранен Пол Маккартни и мн. други тн. 'точ-в-точ' и други невероятни рими, подхождащи за тийн-еиджър, отколкото на поет от ранга на В. Петров А можеш ли да кажеш кой е този поет и дали му подхождат на ранга римите му: "Закажи Балде службу, чтоб стало ему невмочь; А требуй, чтоб он ее исполнил точь-в-точь. Тем ты и лоб от расправы избавишь, И Балду-то без расплаты оставишь". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: myrmorko |
| Имам пълната (поне така си мисля) стихосбирка на П. Пенев с грамофонен запис. Наистина отдавна не съм я преглеждал. Но винаги съм го харесвал. Поет е, наистина. Като че ли няма друг през социалистическо времв. Спокойно го нареждам до Вапцаров и Гео Милев. Рядко се раждат такива честни и талантливи хора. |
Струва ми се, дойде врме да приканя критиците на Валери Петров да ни ... попеят. В смисъл, да споделят тук нещо тяхно в ... рими. Може да е и делнично. Щото това да противопоставяш Фотев или Вапцаров на Петров, за да докажещ несъстоятелността на последния, не ме убеждава. И не бързайте да ме осъждате. Предложението ми съвсем не е безумно, струва ми се даже много рационално и логично. Та не е ли логично да предположа, че човек, който толкова дълбоко и изтънко познава поезия и поетика и ... стандартите им за добри (поетични) практики, може да ... сглоби нещо дребнотемно, ежедневно в рими. Ей така на - за демонстрация и с учебна цел. Не искам нищо гениално, не. Стига ми и нещо на посредственото ниво на занаятчията на словото Петров. Е?  |
Но аз казах "в спора", а тъжната истина е, че двата лагера изобщо не спорят, те просто се игнорират... Ала тази тема е за мен неизчерпаема и ако продължим... Не можем да продължим да спорим, ако другият лагер е в хладилника до май месец. Аз не съм Хамлет да си чета монолозите с черепа на Йорик в ръка! |
| Целувам ръка на вълшебника на доброто и кротко слово, на великолепния поет и преводач, БЪЛГАРИНА Валери Петров! |
| Пошъл Тошев, даже и най-големите умове грешат. Понеже съм математик ще дам пример с Коши за който едва ли някой колега ще изрази съмнение че е един от най-великите математици. Той е отхвърлил работите на Фурие които в последствие стават основата на анализа на Фурие без който трудно мога да си представя съвременните цифрови комуникации и много други съвременни неща. Затова с леко сърце прощавам някои грешки на тези които са доказали не веднъж че са велики българи. Освен това, бих добавил че е глупост да се изказва мнение в дадена област публично, ако не сте истински професионалист в нея. Затуй, ако не сте написали поне една стихосбирка в живота си, Пошъл Тошев, редно е да се извините на Валери Петров. |
Аз не съм Хамлет да си чета монолозите с черепа на Йорик в ръка! 67... Бъди! Нямаш избор. Освен между двайсетина Йоришки кратунки със семки бонбонки унутре. Всеки ден ги ринем около Клуба с багера на Цецо, такъв е жувотят.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| (снимка: натиснете тук) (снимка: натиснете тук) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| Има умни поети, има дълбоки поети, има мъдри поети, както и изящни поети. Валери Петров е всичко това накуп. Освен това притежава и едно специално качество: неговите стихове се четат леко, с удоволствие. И оставят светла следа в душата. |
| Уникалния Валери Петров! Уникален поет, преводач и Човек! Тинтявата Валери Петров Бих го взел преди известно време тоя стар турист с голо теме, услужлив и мек съм общо взето возил съм мнозина по шосето, пък сега надолу слизах празен и навярно по - разнообразен моят път би бил и бих узнал нещо извън своя си квартал – но спирачките натиснал вече порива ми изведнъж пресече лоша мисъл: от таблото вчера някой ми свали електромера, завчера един ме нагруби - откъде да зная, може би да е именно от тях и тоя?... И не спрях, и гледах до завоя стария човек да се смалява. А държеше китка от тинтява и навярно беше не от тия, дето ще ти сторят мръсотия. И си казах, леко огорчен: - Утре ще си спомни той за мен как съм го отминал и на други ще откаже своите услуги, и така нататък до безкрая... Дребен случай, но след него зная как и ние, меките учтивите ставаме от грубите и дивите, ставаме железни, нелюбезни със беззвездни във душата бездни. Хора на доброто не умирайте! Първите си пориви не спирайте! Още сме едни във други сплетени, Още е тинтявата в ръцете ни! |