Отиди на страница:
| Цитат от google, с намигване към форумците: "......Съществува софийският квартал, бивше село, с име МУСАГЕНица , същевременно един от прякорите на бог Аполон е МУСАГЕН/Т/=мус/О/-покровител. Значи, местните шопи, по някакви причини, са кръстили това поселище на бога покровител на музите,.." |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Валери Петров  Боико Ламбовски, благодаря за интервюто.  ПЕСЕH ЗА СТАРЧЕТО Hа Валери Петров Старче белобрадо, старче белокосо, как вървиш все още из тревата босо с този ревматизъм ишиас, лумбаго? Колко си ми мило, колко си ми драго. Упорито ходи, упорито дишаш, старомодно мислиш, старомодно пишеш. Hо в теб има нещо, дето още мами с тази старомодност модните мадами. Тези стари джинси, и това сафари имат си предимство, че са малко стари. За това не страдай, не мисли за гроба. Младите момчета ще ги сложиш в джоба, старче, белокоси, старче, белобради -- като се наложи ряпа да се вади. Недялко Йорданов |
| А на чичо Фичо казвам че най-големия български композитор не е прехваления Панчо Владигеров, а Петко Стайнов, но си нямал вестници и лоби да го хвалят. Няма как да е най-големия, написал героичната увертюра "Девети септември", познайте за кой девети септември става въпрос, от три пъти. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Maximus II |
| *** | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: sybil |
Максимус Вторий, вий ми мязате на ифандия, ако знаете какво значи. Всяка прилика с фамилията на журналист от Скатската тв не би била случайна.  |
| Както и Фичо писа - Валери Петров е забележително цялостен творец и човек. Не мога да разбера защо - дори и да не разбираш нещо или да не ти допада - да не можеш да си премълчиш с уважение към факта, че поколение след поколение ценят и поета и интелектуалеца и преводача, че почти вековния му труд има огромен принос за културата ни, че гласът му и особената му чувствителност за човечността са се превърнали в икона за множество "вътрешни стаи"? Който иска - да си е гражданин на света. Но, за нас, дето ще си върнем пръстта, от дето сме я взели, едно от богатствата на България е, че е дом за толкова различен народ и - от века. Какво по дяволите пречи човек да си премълчи!? |
| Приличам на себе си, но вместо това проверете, има много информация в нета, помислете извън идеологическите шаблони и пропагандата. И аз не вярвах докато не започнах да проверявам фактите. Например да поровите колко от избитите и тероризирани от болшевишката власт след 09,09,1944г. са евреи. А увертюрата "Девети септември" също е факт, и венцехваленията на комунизма на Валери Петров са факт, но повече говори това че не обичат сега да си спомнят за това си минало. |
| Човек като има мислене на ЗКПЧ няма значение дали налага комунизма, порит-коректността или раздава заповеди да се споменава Христос - резултатът е все същия. Истински вярващият няма нужда да натрапва вярата си на другите хора. Прекалено му е ценна! |
| А да напишеш за Коледа а да не споменеш Христос си е издевателство и подигравка с чувствата на християните и очевидна измама и подмяна. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Maximus II |
| Абе Макси. Коледа не е христиански празник. Щото Коледа или Коляда е славянско божество. Христиански празник е Рождеството Христово. Комунистически празник пък е Рождеството Иосифово; снощи го празнувах с другари!  |
| От ранни младини залюбих дискутирания автор. С това стихотворение. Все актуално, дори и в подчертието. КЛЮЧЕТО Снощи късно пред къщи си гарирах колата и ключето от нея изтървах в тъмнината. Тази сутрин излязох да го диря към седем, тротоара пред къщи със учудване гледам - със зъбати листенца цял постлан край москвича и на жълто ключенце от тях всяко прилича! И е доста студено, дим струи от комини, но сред клоните редки небесата са сини, и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка и колата далече сред мъглица се мярка, и е жълто и тихо, с оня мирис на есен, такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен! И живота си чувствам как е минал през мене в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене. Ах, до люлката детска така близо до гроба - откъде тази завист и защо тази злоба? Трябва друго! - И ето, на полянка открита бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита: - Какво още там дириш, остаряло момченце? - Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце. |
| а издевателство и подмяна с чувствата на християните ли е да не си християнин? и може ли като не си християнин все пак да имаш своето отношение към празника? позволявате ли от инквизицията или не? и последно - каква разлика виждаш между себе си и онея троглодити от Пакистанските племенни региони, дето почват да паляти убиват понеже някой си бил нарисувал карикатура на пророка? |
"Вик от детинството" - Валери Петров Откъде се намери, откъде се намери, долетяло до мен като сън, това тънко: "Валери!", и след малко: "Валери!", на децата отвън. Знам, уви, тоя зов от далечното детство не за мен, не за мене е той - викат друг един малък, живеещ в съседство, едноименник мой. Но макар, че от случки, подобни на тая, честно казано, малко боли, аз преглъщам я мълком, защото си зная, че е смешно, нали, ако горе, от свойта библиотечна бърлога се надвеси набръчкан старик и отвърне плачливо: "Не ме пускат! Не мога!" на детинския вик. Дано дълги години е жив и здрав нашият Валери Петров! За да ни учи на доброта и човечност!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: читатель |
| Спомням си преди тридесетина години, май на Аполоновите празници в Созопол имаше среща с Валери Петров в църквичката при Морската градина. Имаше много хора и сред тях и една жена с малко дете. Детео плачеше, но майката се опитваше да го успокои, но неуспешно и естествено пречеше на всички. Заради детето никой не и правеше бележка от криво разбрано неудобство. Тогава този добър, мек човек Валери Петров много внимателно я помоли да излезе, за да не пречи на всички. Та и аз сега смятам, че мястото на внимателни, максимални пошляци не е в тая църква. Но понеже не съм добрия поет, бих казал Друм, вашата...   |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
На остров гол живеят двама и го поливат нощ и ден. Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен. Жената, хвърлила черпака, се просва в хълцания зли. А вий се смеете във мрака на глупостта, че сте дошли. Защо? Нима сте духом голи подобно оня остров там? Ако е тъй, то за какво ли се трудиме над вас, не знам! Но на екрана, мълчалива, жената се изправя пак, за да полива свойта нива все тъй, черпак подир черпак. Сега вървете към вратите, шумете, смейте се на глас — докрай, додето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас! Ако ли не е станало поетически ясно за някои граждани на света и някои празнуващи Коледа християно-езичници, Пенчо бре го е формулирал много правилно! |
