
| >>><<< Урааааа. намерих златото!Сега я почвам мамка и и пуйка. Преди 20 минути я турихххх и шаявада да я почна какттребе Макар и да ми навява други спомени, не мога да се въздържа да не пусна тук рецептата (с поздрав за ДИ): ПУЙКА С УИСКИ (рецепта за мъже) Продукти: една пуйка около 5 кг (за 6 души) и една бутилка уиски. Необходими са още: сол, пипер, червен пипер, зехтин и тънко нарязана сланина. Приготвяне: Пуйката се намазва със зехтин и се наръсва обилно със сол, пипер и червен пипер. Покрива се със сланината и се връзва. Фурната се подгрява до 200°C. Наливате си една чаша уиски и я изпивате за кураж. Поставяте пуйката в една тава и я бутвате във фурната. След това си наливате бързо още две чаши уиски и пиете за сполука. След 20 мин поставяте термостата на 250°C, да бръмчи здраво печката. Наливате си още три чаши уиски. … След охоло шас отварте, обръщте и глеееаш печенто. Фащте шишето и с сипваш няколк глътк. След ощ едн шас фниматлно залитат към печката и обръщт пуйкта. Внимайте дан си згорит ръцет н шибанта врата. Сипвашс ощ едно уйск и така? Пуйкт ощ три шас с оставвв фурнат (няа значен колк) и всек дест минът хоиш д пикаеш. Ако мойш, плзиш към фурнт и вадш мисиркт. Ошт една глътк и пак опитвш да измкнш тават. Вдигш пуйкт от земят и внимааш да н паднш на хлъзгъвя под. И да паднш, няа значен, слагш животнт в тават? Спиш. На следващия ден пуйката се яде със студена зелева чорба и аспирин. |
| >>><<< Не съм аз бе госпппуда, ххексето гое пуссснала след пуйкта на дзимммо, азсссамо гокопнах и го тукнах. |
| Сибир, значи. Питат Радио Ереван: - Коя е най-високата сграда в Москва? Радиото отговаря: - Сградата на Лубянка. От мазето й се вижда Сибир. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| ЛЛвввввввввввввЛ>>>>>>....,<<<<<<<<<<<<,,,, HХХхххххххххексе, ейтукамна те цццитираме иу имш инуччноппоплярна пбликаця схайвск рейтинк.тханкю |
| Всем доброе утро! (това е цитат) Геновева, моля те, разкажи за жената на Штирлиц! Предполагам, има се предвид жената на Тихонов? Много хубав мъж беше! Дон, странно, но аз се чувствах много повече у дома си в Сибир, отколкото (предполагам) в Москва или дори Питер. Особено Москва сега е така комерсиализирана, че ... усещането е хладно и чуждо. В Сибир, запазвайки не само имена на улици, паметни табелки, всичко, свързано с миналото, са запазили някак си и един по-романтично-свободен дух. Да ме простят тези, за които свободата е свързана с пари и консуматорство, имам предвид друг вид свобода. Може би далеч от централната власт, съхраняват някакъв дух от миналото, който на мен поне много ми липсва сега. Само едно смущава душата ми - много е далече, много, много далече ... Слънчо, а ти си слънце! ![]() |
Само едно смущава душата ми - много е далече, много, много далече ... Следующий раз - на самолете... Ближе будет... За онази, другата свобода... Онези с парите и консуматорството няма да те разберат... Ето една хубава песен от България: Натисни тук |
| Не бе, не жената на Тихонов. Истинската жена на Штирлиц! Сега чакам един гост, ще го гощавам с мусака като хонорар за някои художествено-строителни услуги. Като си отиде, тогаз. |
Истинската жена на Штирлиц! Истинската жена на Щирлиц? Та самая, которая... Короче, Штирлиц получил из Центра шифровку: "У вас родился сын". Скупая мужская слеза пробежала по щеке разведчика. Ведь он уже семь лет не был дома. |
| Щирлиц долго думал как ему бьйт после войнъй с его сьйном, какое имя ему дасть. Потом подал шифрогамму Кати; "имя подождет, пока пусть будет только кличка - Даскал Цеко" | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ambasador |
| А потом, окончивший ВПШ, сын Штирлица сделался амбассадором в Монголии. Причем настоящим «AmbaSSador-ом» - с двумя S, а не с одним S. |
| Многострадална, може ли уточните за кой по-точно Штирлиц става дума? Ако е за 'Тихоновския', то I am confused. Щом сте се срещала лично с жената на разузнавача, то Вие би трябвало да сте била в Сибирь преди смъртта на Сталин, т.е. преди 1953 година? В романа 'Отчаяние' на 'бащата на Штирлиц' Ю. Семенов се споменава, че съпругата и синът на Штирлиц са разстреляни по нареждане на Сталин, а самият Штирлиц е бил в затвора по това време. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Yowza |
| Конец саги о сыновях Штирлица: А его брат, как был простой AmbaSador, так и остался. Он до сих пор не знает как пишется слово "Ambassador". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Натисни тук Жената на Исаев-Щирлиц... Элеонора Петровна Шашкова. |
| Элеонора Петровна Шашкова родилась 24 декабря 1937 года. Окончила Театральное училище имени Б. Щукина. С 1963 года играет в Театре имени Вахтангова. Самой известной ролью Элеоноры Шашковой стала эпизодическая роль жены Штирлица Александры Николаевны Гаврилиной в телесериале Татьяны Лиозновой «Семнадцать мгновений весны». Когда она пришла на пробы, Лиознова предложила сделать стрижку. На следующий день должны были состояться съёмки эпизода. Шашкова просила Лиознову дать ей сценарий, чтобы ночью почитать, подумать, подготовиться, но она сказала: «Ни о чем не думай, просто приходи». Она пришла и стала выполнять её команды. У Вячеслава Тихонова в этот день был первый за полгода выходной, но играть без партнера у Шашковой не получалось, ей хотелось видеть глаза «мужа». И вдруг на площадке появился Тихонов, ему стало любопытно, как же выглядит его «жена», и он приехал. Он сел возле камеры, Шашкова всё сыграла, а на следующий день должны были снимать Вячеслава Васильевича, но он сказал, что без «жены» у него ничего не получится. Пришлось посылать за ней машину. Известность не пришла к Элеоноре Шашковой сразу после выхода фильма, её не узнавали, так как ей тогда было всего 35 лет, а её героиня была старше лет на 10−15. Узнавать её начали лишь когда ей стукнуло 40 и она стала похожа на свою героиню. И узнают до сих пор. «Клеймо» «жена Штирлица» приклеилось к актрисе намертво. Сколько бы она ни снималась, сколько бы ни играла в театре Вахтангова, она всё равно остаётся для зрителей «женой Штирлица»[1]. А с 65-летним юбилеем её поздравила Служба внешней разведки и вручила орден, сказав, что она — образец жены разведчика. |