Отиди на страница:
| Панаойти, понеже не съм наясно с "Натисни тук", моля те влез и намери под името "Ενα κορίτσι 12 χρονών λέει όλη την αλήθεια για την κρίση" и го пусни във форума. |
Цитат: Когато представи предложенията си за опитомяване на банките в края на септември, Пеер Щайнбрюк [опонентът на Ангела Меркел за канцлерския пост] предизвика скандал. Той се обяви срещу преследването на краткосрочна възвращаемост и критикува остро „пазарно-конформистката демокрация“, в която съдбите на хората са станали само играчки за финансовите пазари. Речта на Щайнбрюк продължи половин час или по минута за всяка от страниците на доклада му, но най-интересното в нея беше това, което не беше написано на хартия. Нещо, което до този момент не се коментираше и отсъстваше в предложенията за реформи в банковия сектор – катастрофалната степен, в която държавите са станали зависими от банките. Държавите и банките в сделката на Фауст |
Казано накратко авгиевите обори трябва да бъдат изринати. Централните банки имат нужния за целта дебит, икономиката го очаква, ситуацията е почти узряла. Остава само да се намери юнака, който да отприщи бента подпиран от сегашните финансови лобита. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенка от Прокатния |
Затова, една съвсем доброжелателна подсказка: Ако някой се готви да става банкер (каквото и да значи това) да помисли пак. А ако вече е, да се огледа за нещо по-добро. |
ELGRECO -  за тази препратка! |
| Eх, Пенке, Пенке, ти откри топлата вода! Че държавните облигации вече не са сигурен пристан и че банките и държавата са скачени съдове, които взаимно прикриват факта на фалитите си! Откога говоря аз за държавно - банковия картел с намерението да убедя вярващите, че неолибералния модел не се състои във властта на банкерите "сатанисти", а пък нещастната "бедна" държава, на която разчитат изпадналите в беда граждани да ги храни, пъшка под техния гнет..... Нищо подобно. Неолибералният модел настоява за събиране на краката според чергата - колкото имаш-толкова харчиш и се застъпва за връщането на златния стандарт, тоест на парите с обезпечение и със стойност, а не хартийки, зад които не седи абсолютно нищо. Точно социалистическият утопичен модел на държавата на благоденствието / с черпака/ за всички граждани доведе до спиралата на дълговете, от която няма излизане в сегашна Европа, а още повече в САЩ. ФЕД продължава да бълва шума, която нарича количествени улеснения, а ЕЦБ също завъртя печатницата с главоломна бързина. Докъде ще доведе това? Един Господ знае. |
То хубаво дванайсетгодишното момиченце ни казва цялата истина за кризата, ама не е ли малко ... мъничко за тази работа? Или вече иде модата на ... икономическата педофилия. Аз, да ви река, нещо не се умилявам, като го слушам  Извратено е, да прощавате  |
| Ето и брилянтният анализ на Владимир Каролев за "неолибералния" модел, действащ понастоящем, всъщност доста отдавна в САЩ. Шокиращи факти за американския неолиберализъм "Повече от 107 милиона американци са включени в някаква програма за социални помощи. Добавете 46 милиона, които са в Медикеър (очаква се преминат 70 милиона през следващите 12 години), 22 милиона правителствени и общински чиновници и се получава, че доходите и придобивките на над 165 милиона американци са в съществена степен зависими от правителството. Населението на САЩ е 308 милиона. В щатите Калифорния, Ню Йорк, Илинойс, Охайо, Мейн, Кентъки, Южна Каролина, Мисисипи, Алабама, Ню Мексико и Хавай, получаващите социални помощи са повече от работещите. Хората на купони за храна се увеличават от 17 милиона през 2009 до 45 милиона през 2011. Купоните за храна гълтат 800 милиарда долара на година. Поради двустранно споразумение с Мексико, мексикански граждани в САЩ биват насила вкарвани в програмата за купони за храна, дори и да не желаят това. В повече от 50 града, обаче, е незаконно гражданин да нахрани бездомен гражданин. Откакто Президентът Обама е на власт, разходите за здравно осигуряване се повишават с 32%. През 1980 година те са съставяли 9.5% от личната консумация. В момента, съставят около 16.3%. Около 50.6% от американците с право на глас не плащат данък доход. Това число включва 53.91 милиона американци, които не плащат нищо в данък доход и други 64.7 милиона, които получават повече, отколкото плащат. Простата сметка показва, че над половината американци имат директен интерес да гласуват за политик, който им обещава още повече правителствени харчове, финансирани с дълг или печатане на пари. Де факто, каквито и разумни или неразумни неща да се предлага от другата страна, тя чисто математически няма шанс. Към момента, САЩ има около 16 трилиона долара национален дълг (над 100% от БВП) и бюджетен дефицит от около 1.1 трилиона долара (около 6.97% от БВП). И двете числа експлоадират при „десния“ Буш и „спасилият“ средната класа Обама. Ако включим задълженията на федералното правителство по социалните програми, медикеър и пенсионирането на федералните служители, задълженията надхвърлят 86.8 трилиона долара или 550% от БВП. За 2011 година, годишните разходи по Медикеър и социалните програми са около 7 трилиона долара. Това число не влиза в калкулирането на бюджетния дефицит. Доходът на всички лица изкарващи над $66,193 на година е $5.1 трилиона, а корпоративният доход е около $2 трилиона. Ако се обложи цялата средна класа, богатите и корпорациите със 100% данък, парите нужни за финансирането на тези между 7 и 8 трилиона долара в разходи няма да бъдат събрани. Обама спечели втория си мандат, обещавайки, че с леко повишаване на данъците единствено върху най-богатите американци, проблемите ще бъдат решени. Ако Китай продължи да купува американски дълг със същите темпове, в близко бъдеще, лихвите, които САЩ плаща на Китай, ще са изцяло достатъчни за финансирането на китайските въоръжени сили. Към 2020, САЩ ще харчи само за изплащането на лихви, повече, отколкото Китай, Англия, Франция, Русия, Япония, Германия, Саудитска Арабия, Индия, Италия, Южна Корея, Бразилия, Канада, Австралия, Испания, Турция и Израел харчат за въоръжени сили и сигурност. Половината американци нямат достатъчно спестени пари, за да финансират разходите си за три месеца, в случай, че останат без работа. 28% от американците нямат спестен нито един цент. Държавните (държавно-спонсорирани, ако трябва да сме коректни) Фани Мей и Фреди Мак, през 1980 година гарантират ипотечни кредити, най-често на хора, които не могат да си ги позволят, на стойност около 200 милиона долара. През 2007 година, това число вече е 4 трилиона долара. Правителствени програми, чиито инструменти са организации като Фани Мей и Фреди Мак, стимулират частни банки да отдават ипотечни кредити на хора, които не могат да си ги позволят, прехвърляйки риска от кредитора към държавата и всички данъкоплатци. Целта е да се купят гласовете на американците, които не могат да си позволят дом с моментната си работа, като за сметка на всички данъкоплатци, те биват форсирано включени в американската средна класа и мечта. Мечтата рухва през 2008 година и всички обвиняват частния сектор. През 2007 година, 19.2% от американците имат нулево или негативно нетно състояние. През 2010 година, това число вече е 32.5%. Американската средна класа през 1971 година съставя 61% от населението. В момента е 51%. Средното нетно състояние на средната класа намалява с 28% от $128,582 през 2001 до $93,150 през 2010 година. Средното нетно състояние на богатите се увеличава с 1%. За това състояние, 62% от средната класа обвиняват Конгреса, 54% обвиняват финансовите институции, 47% обвиняват корпорациите (над 51% от заетите в САЩ работят в големи фирми, повечето от тях са средна класа), 39% обвиняват международната конкуренция, 34% обвиняват администрацията на Обама. Само 8% обвиняват човека в огледалото. Все още ли смятате, че има нещо неолиберално в Съединените Американски Щати?" Натисни тук |
Извратено е, да прощавате Фирмин, извратена е финансовата система! И затова, в този си вид в който е сега, трябва да бъде редуцирана до нивото на което е хазарта - само за хора или с много свободни пари или с патологични отклонения - да си се надлъгват помежду си в специално оградени за целта места, но да не засягат останалата част от икономиката. ...Без прошка. |
Сибила, златния стандарт има многобройни и непреодолими недостатъци. Няма никакъв икономически смисъл да оценяваме една къща (например) в злато. Ама наистина никакъв. Това дори носи многобройни негативи. Златото е било нужно във времена когато не е имало сигурни обществени институции и е било надежден (пре)носител на стойност. Днес обаче, когато можеш по електронен път да вършиш разплащанията, златото е абсолютен анахронизъм. Други са начините. |