За жертвите на бомбардировките
Отиди на страница:
| Летец, ракурсът е същият. И азимутът. Срещу войните между държавите - и между хората, и то ближните. Да намират жертвите сигурност, покой и незабвение. |
И не се отчайвай от мен, Летец.  Знаеш, че съм повече вечно боеготовна, отколкото кротка свещопалница дори на свещица от Светите земи. Но отдавам правото на всички да скърбят по своему и скърбя с тях! И за забравените деди, и за своя Град.За Героите - знаеш, другаде. Всекиму по нещо. Но да не ги събаряме! Да унищожиш или оскверниш паметник с паметта около него - или да не построиш нов, когато имаш някакъв шанс, - е антицивилизация! Магаре вместо трамвай, както са намекнали мъдреците. Напоследък магаретата са хит и секси...  |
Летец, ракурсът е същият. И азимутът. Летецът би разбрал по-лесно термините пеленг и прибой, както и аз  |
| Впереди океан... Командир мой спокоен - Безрассудство и риск у него не в чести. Позади караван, Я - корабль конвоя, И обязан свой транспорт домой довести. А мне тесно в строю, и мне хочется боя, Я от бака до юта в лихорадке дрожу. Но приказ есть приказ: я - корабль конвоя. Это значит, себе я не принадлежу. Третьи сутки идём. Солнце палубу греет. Не поход боевой, а шикарный круиз. И расслабился транспорт, навалился на леер, Что с гражданских возьмёшь? Только я не турист. Я-то знаю, чего тишина эта стоит, Я готов каждый миг опознать их дозор. Аппараты на "товсь!", я - корабль конвоя, Я-то знаю, что значит подставить свой борт... ............................................................................. Ал. Розенбаум Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Изпуснах основен куплет: Ну, накаркал: "Полундра"- Выдал пеленг акустик. Чуть правее по курсу шум винтов взрезал ночь. Веселее, ребята, не давай волю грусти, Ждал я этой минуты и смогу вам помочь! Мы догоним ее. Но зачем? Что такое? Почему "стоп машина"! и я в дрейфе лежу? Почему я не волен?.. Почему я в конвое?.. Почему сам себе я не принадлежу... Е, финала изпях: Громом сотен стволов салютует мне база, Обознались, наверно, я ведь шел, как овца. В море я за врагом не погнался ни разу И в жестоком сраженьи не стоял до конца. Кто спасет мою честь? Кто их кровью умоет? Командир, я прошу, загляни мне в глаза. И сказал он в ответ: "Ты - корабль конвоя. Мы дошли, значит, этим ты все доказал!" Лека нощ, приятели.  |
| Отец Иван е безспорно уважаван мъж. Освен това той е и много ангажиран, ако се съди по писаното от и за него. На втори април миналата година е стартирала национална благотворителна кампания за събиране на средства, за да се построи разширението на неговия Дом за сираци в местността Побит камък до с. Нови хан. Независимо от високия патронаж, ако се съди по последните отчети, от необходимите милион и половина лева са събранина 56 964,68 лева към 28 януари. Повече информация Натисни тук На 5 октомври миналата година Отец Иван е принуден да моли за помощ за изхранването на хората в приюта. Следват няколко благотворителни инициативи, повечето от които частни, които вероятно временно му дават възможност да продължи дейността си. Мисля, че в контекста на поставяне на паметен знак в София с ориентационен бюджет около стотина хиляди, ще бъде неуместно да се кани Отец Иван като сватбен генерал. Но ако вместо паметен знак се реши да се построи макар и една от къщичките, за които Отец Иван събира пари - тогава всичко си идва на мястото. Ще има нещо дълбоко символично в това да се изгради дом в памет на разрушените домове, с малка табличка, която да разкаже историята. Ако пък покрай тази инициатива се вдигне повече шум и повече народ вземе да се присъедини към идеята - толкова по-добре. Отец Иван може да бъде лесно намерен за разговор чрез двата му фейсбук профила или чрез групата ДА ПОДКРЕПИМ ОТЕЦ ИВАН ОТ НОВИ ХАН В БЛАГОДНАТА МУ МИСИЯ (забележете грешката в "благородната", иначе не излиза.) Посочен е и номер на мобилен телефон в About точно под аватарната снимка и банковите сметки. |
| Дорис, не познавам отец Иван и не мога да дам съвет по въпроса. По мое мнение вече имаме подходящо лице на акцията - една известна българска поетеса. Не знам дали я познавате лично - казва се Миряна Башева. За да не прозвучи като налагане на субективизъм си направих експеримент: споделих сред близки и познати за акцията и че тази поетеса е един от ревностните и инициатори. Само споменаването на името и предизвива спонтанни усмивки на признателност за таланта и гражданската и позиция. Опитах екпсперимента и с приятели-руснаци и ефектът беше същият. Всички заявиха, че ще участват с дарения - ако тя е лице на акцията. Това ме доубеди, че за мен търсенето на лице може да спре - това е тя. Предлагам на комитетите (че май са повече от един) да положим усилия и я убедим да даде 'лицето си' за каузата. Дорис, замразих участието си в тази тема по няколко причини. Първо, не е ясно кой е в инициативния комитет. Преди няколко седмици изразих мнение, че подобна акция ще бъде провалена, ако хора с доказани партийни пристрастия или предизвикващи дрязги станат нейни лица и пропагандатори. Обясних защо смятам така. Наблюдавам, че се организират 2 инициативни комитета - единият официален (на сайта), единият - нещо като частен клуб. Изявих желание да участвам в срещата организирана от Сократ миналата семица. Останах с впечатление, че входът е свободен и писах до един от участниците (не е Сократ) дали можем да се видим. Не ми беше отговорено изобщо. Може би са се притеснили да не наруша с нещо приятелската атмосфера? Та, какво повече да коментирам? Организираме ли всенародна, надпартийна инициатива с широко обществено и форумно представителство в инициативния комитет или се събира частен клуб и си решава по приятелска линия, а на останалите великодушно е отредена ролята на пълнещи касичката? Това трябва да е ясно на всеки. Второ, не е ясно какво правим. Има няколко идеи. Аз ще дам мнение по една от тях. По време на престоя си в България миналата седмица отидох да видя мемориала на Мати Болгария. Хареса ми. Скромен, но излъчващ достойнство. Вписва се добре в околната среда на градинката и площада, а дърветата наоколо - не са високи - хем естествено ограждат мемориала от шума и движението в центъра на София, хем очертават перспектива - сякаш загиналите са в сенките под клоните и наблюдават нашата суетня. Не мисля, че е необходимо да се гради стена около камъка - това би го отделило от дърветата, би се получило нещо като преграда за погледа, докато идеята на създателите му е точно обратната - сливане с околната среда, докато погледът ми се устремява към дърветата - търсещ сред тревата стъпките на загиналите. Същото важи и за снимките - видях проекта на Симпли с рамките, но не ми хареса - пак се получава преграда. Снимките биха подхождали по-добре пред камъка - долу, почти до земята. Не бива да са много - 1-2, максимум 3. Така ще постигнем и известна градация - материалните разрушения колкото и ужасяващи да са стоят по-ниско от унищожените човешки животи. Добре би било също да се помисли за цветя, но без да се претрупва: колкото са по-малко - толкова повече и по-силен ефект ще бъде постигнат. За мемориална плоча на някоя сграда - ще изчакам докато идеята се очертае и изясни. Дорис, надявам се, че ме разбрахте. Това е моето решение - замразявам участието си докато в България решите кой ще е лице на акцията, кой ще е в инициативния комитет, какво ще се прави. Аз ще преценявам как да участвам след като имам цялата информация. Мога да участвам и в инициативния комитет - ще се прибирам в България често през следващите месеци-години, но трябва да знам отговорите на въпросите, които вече поставих. Ако срещнете някъде Миряна, моля предайте и, че имам заръка за автографи на нейни стихосбирки. Става дума за 4-5 - само за най-близки хора. Тя е много обичана от хората, моля кажете и и това. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Yowza |
| Яуза, никакъв проект не е моето. Не ми е и работа. То е само сурова вариация на предложената идея за дъга зад морената, за да не е каменна стена. При това само по снимка. И главното в нея е разказът в снимки (и още текст?), защото поколенията след бомбардировките, ако въобще са чували (най-младите), няма как да помнят. Толкоз. Непрекъснато повтарям, че инициаторите първо трябва да изберат мястото. Аз съм само помагач. И като такъв трябва да добавя, че първата ми мисъл беше за нещо ниско, но проблемът с откритите пространства е поддръжката - снимки, текст, ще се прашат, мокрят и зацапват. С цветята също има проблем - ежесезонно засаждане, ежедневно поливане, плевене и пр. грижи. Та така... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
Яуза, никакъв проект не е моето. Не ми е и работа. То е само сурова вариация на предложената идея за дъга зад морената, за да не е каменна стена. Симпли, разбирам позицията ти. Ще добавя, че стоейки пред скалата преди няколко дни си представих съществуващия мемориал на Мати Болгария, но леко модифициран чрез добавяне на снимки и текст гравирани върху цилиндричната повърхност на камъка. Камъкът е доста висок - почти метър и няма опасност от запрашаване на снимките ако са гравирани в горната половина на цилиндъра. До скалата малък - наистина малък (за да не доминира над камъка) - алпинеум, олицетворяващ разрушена сграда и направен от тухли, камъни, дори малко арматурно желязо (стига да не заприлича на ултарсъвременна скулптура). Между камъните - цветя: малко здравец, тревица, бръшлянче, непременно цвете с малки червени цветчета - като капки кръв сред камъните и зеления здравец. Семпъл проект, лесен за изпълнение и за вписване в съществуващия, изключая гравираните снимки и текст - за тях ще е нужно разрешение от Мати Болгария. Предполагам, че и общината няма да се тутка дълго с издаване на разрешение защото няма да има грандиозна промяна на вече съществуващия мемориал. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Yowza |
| Яузе, мисля, че за момента недокрай сформираната организационна структура създава впечатление за множественост на комитети, което не е така. Страницата е направена с цел да помага организационно на иницкома в София - поради отдалеченост на някои от нас да ни даде възможност да участваме посилно в работата и обсъждането. Комитетните членове са все хора работещи, до ушите в дела поети далеч преди идеята за паметника, понякога отговарят на втория ден, понякога след седмица, и не поради нежелание, а поради елементарна липса на време (аз вече взех да му свиквам). Затова мисля, че когато всички успеят да впишат в програмите си И тази задача, нещата ще се улеснят от чисто логистична гледна точка. "Москва не сразу строилась". Затова мисля, че в момента обсъждането на различни проекти дава възможност да се стигне до няколко общи мнения, после да се направи иницкомовски "конкурс" между най-популярните идеи, с реалистични аргументи "за" и "против" от технологично, законово и финансово естество. Междувременно търсим връзки в Художествената Академия, а защо да не гледаме по-широко, толкова талантливи българчета има разхвърляни по света и при това във водещи художествени институти. Пък после каквото сабя покаже. Лично за мен този проект е донякъде тест дали хората "отвън" можем да работим заедно с хората "отвътре" в България. Китайските диаспори го практикуват от десетилетия успешно, ние да не сме по-лоши. При съвременните средства за комуникации не виждам проблем. |
| Яуза, изключено. Инициатор е Сократ и той ще си остане. Аз ще помагам с връзки, ако се наложат, не че имам много живи... Здравето и възрастта ми изключват всеки друг вариант. На добър час! |
Дорис 25 Фев 2013 00:16 Yowza? 67? Simply? Мъже не питам. В профила на Йовца за пол пише мъж. Съмнението ми се потвърждава. Покрепям идеята за съвременен паметник на жертвите ни от бомбардировките. Готов съм да се включа с каквото мога да помогна в това родолюбиво дело. Къде да бъде той? Скромното ми мнение за мястото му е,че възпоменателния знак на Мати Болгария трябва да се надгради.Т.е. надграждането на знака на същото място да говори за единство и развитие в прочита във времето на признателността към жертвите. Всяко ново място,колкото и по защитимо да е то за възпоменателен белег ще се тълкува като известно несъгласие с тези,които вече са положили първия знак там и повод,че се търси пак разделение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: абидал |
| Йовца дава интересна идея. Идеологически подкрепям проекта, но материално - не, но за паметник на Иван-Асен Георгиев, Бойко Борисов или Тодор Живков съм готов веднага да изпратя четирицифрена сума във валута, по идеологически причини. |
Комитетните членове са все хора работещи, до ушите в дела поети далеч преди идеята за паметника, понякога отговарят на втория ден, понякога след седмица, и не поради нежелание, а поради елементарна липса на време Въпросният комитетен член е имал време да отиде и да присъства на организираната среща, а е нямал време да отговори на мейла ми с 2 изречения - дата, час, адрес? Айде, няма нужда. |
Ако си писала на мен, мейлът ми във форума не е активен. Много правилно! От момента, в който си активираш акаунта, нямаш електронна поща. Абе, имаш, ама не е еднолична. |
Въпросният комитетен член е имал време да отиде и да присъства на организираната среща, а е нямал време да отговори на мейла ми с 2 изречения - дата, час, адрес? Айде, няма нужда. Явно въпросният "комитетен член" не съм аз, а някой друг. Излиза, че от шестимата, присъствали на срещата, ти вече се сърдиш на двамина, което си е 1/3-та. Добро постижение, имайки предвид че дори не ни познаваш лично. |
| Пропуснала съм някои страници и събития вероятно, но вчера имах разговори със служители в НАГ за процедурите (дълго време не излизах, че ме нападнаха разни болести) - имам предвид техническите, за инициативния комитет е ясно. Моля за извинение, ако пиша за неща, които вече са факт или изяснени, но не съм изчела. След като се избере мястото, ще трябва да се направи снимка (възможно е да бъде от ГИС или гугъл) и да се отбележи на нея разположението на паметника (плочата), предложението ще се внесе първо в районната администрация, съответно кметът ще докладва предложението, а от експертна страна ще се произнес и специален отдел в НАГ. Така или иначе, поех ангажимент за контактите с местните власти и администрация, вече ще мога и да ги осъществявам, в пълна изправност съм. |
Въпросният комитетен член е имал време да отиде и да присъства на организираната среща, а е нямал време да отговори на мейла ми с 2 изречения - дата, час, адрес? Хайде вземи и го назови тоя "член", че да престанем да се кахърим. И не бъди толкова сигурна - на мен, например, спам-филтърът в mail.bg слага писмата от 67 направо в кошчето. |
| Другата седмица почвам проучвания в архива. И софийското кметство ( за София ), и държавата са създали структури за описване на щетите, на жертвите, за компенсиране на понесените щети и пострадалите. Колеги ще ми помогнат да стигна до конкретните описи. Вторник-сряда ще ги прегледам и ще поръчам архивните единици за читалня. Ще подбера подходящи ( обобщаващи документи ), ще им направя копия, ще ги сканирам и ще ги пратя за качване на сайта. Ориентировъчен срок - от днес три до макс. четири седмици. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: letec55 |