За жертвите на бомбардировките
Отиди на страница:
| Браво на експедицията! Очаквам с нетърпение разказите ви! --- Получи се предложение за разширяване на страницата, по-точно за нов формат за представяне на историческите документи. Ако някой има идеи и мечтания в тази посока, за които не е споделил, най-любезно ви каня да го направите по-скоро, та да не я преработваме два пъти. Не че не може, може, стига да е за делото!  |
Получи се предложение за разширяване на страницата, по-точно за нов формат за представяне на историческите документи. А какво е предложението? |
| Предложението е от екседицията: Пътувайки се избистри една идея за оформлението на сайта. Разделът Исторически документи ще трябва да е този , който да "агитира" за делото. Затова е добре да го обмислим още, за да го направим още по-добър. Та разсъждавайки стигнахме да следната идея: 1. Разделът да бъде наречен "Исторически свидетелства". Като се кликне върху него да се отива към три подраздела - "Научни текстове" (където ще сложим текстовете от Руменин - аз другата седмица аз съм отпуск и ще мога да ги подготвя), "Спомени и снимки" (където да отидат нещата за Стоянов ) и "Архивни документи" (където да отидат нещата от Хауптмана и моя текст по пратеното от него) |
По подсещане, една книга е запазена и за Дорис, дори и да не я иска  Тъй като ми се спи вече, имам само един въпрос: Къде е инициаторът на предложението? Сократства(словоблудства) си по разни форумни теми и ни за**а с извинение  Лека нощ |
1) някъде на първите страници на тази тема припомних и за инициативата на ПП"Атака", помня, че тогава разговарях с техния областен координатор, тъй като те са внесли някакво искане в общината за направата на подобен паметник, средата на февруари се очакваше отговор - та, ако някои има контакти в общината, може ли да провери - за сега се оформят ТРИ инициативи - нашата, на ПП"Атака" и съществуващата на "Мати болгари"; 2) името Руменин се появи във връзка с противоречивите съобщения относно броя на жертвите и от необходимостта те да бъдат потвърдени; Аз споделям тук изказаното мнение, че надали е необходимо точното цитиране на броя на жертвите; 3) аз съм един от малкото, прочел с лист и молив книгата на Руменин "Летящите крепости над..." - едно чудесно, академично изследване на темата от автора и неговите сътрудници (цитирани в книгата), изключително подробно, с много добър справочен апарат; препоръчвам на всеки да го има в библиотеката си; 4) смятам, че името на г-н Руменин се натоварва(ше) с излишни очаквания - едва ли не да бъде новата Galionsfigur (Цанев разбира) на мястото на Дм. Иванов и/или Сократя; 4.1. Мое мнение е, че това няма как да стане - г-н Руменин е много добър, но тесен специалст, известен на сравнително ограничен кръг специалисти, считам обаче неговата подкрепа и съдействие на това начинание за основание за гордост - ако попляризираме и неговото дело покрай нашата инициатива, ще бъда особено горд; 4.2. нека се готвим и за варианта (според мен твърде вероятен) да действаме без начело да стои някоя известна обществено позната фигура - според мен липсата на такава не пречи на делото - вижте "Орлов мост" или подобни (не влагам никакъв политически смисъл) 4.3. разбирам, че вече е свършена подготвителна работа, и други медии (освен в. Сега) проявяват готовност да дадат публичност на начинанието, канят се и се присъединяват и хора, не пишещи тук, и наши сънародници от чужбина - има всички предпоставки да успеем; 5) мисля, че вече се открои "круг энтусиастов" = мотор на начинанието, от който кръг за съжаление липсва инициаторът и духовен баща на това родолюбиво дело - Сократ, затова Сократе, моля, дай благословията си да продължи работата, иметото ти ще остане в аналите и с това добро дело, благодаря; Искам да благодаря и на тези энтусиасты за свършеното, за отделеното свободно време, за изминатите километри, пропуснатия сън, ругатните, които ...; Благодаря на Йофцо за подготвителната рабата, свършена от него, направила екседицията успешна; очаквам експедиторите, след като се наспят и отпочинат, да информират по-обстойно; 7) нека се концентрираме върху "близките" задачи (както викат военните), а именно: 7.1. конструирането на иницкома, неговото официално регистриране, оформяне на представителството; предлагам да се реши въпроса как ще се обявят онези членове, които не пишат тук, нямат "цевдоними" но са дали трите си имена и ЕГН-та? 7.2. да решим какво искаме да направим 7.2.1. паметен знак по повод бомбардировките 7.2.2. място за поклонение пред паметта на ... 7.2.3. нещо по-монументално? В зависимост от това може да поработим върху формулировката (името) - това е важно и за внасянето на искането в общината; Аз съм за един достоен паметен знак, който да почете цивилните жертви - не ме питайте какво значи "достоен", не съм готов да отговоря, продължавам да мисля, във всеки случай нещо повече от сегашния отрязан камък; 7.3. къде искаме да го направим - днес повторно обиколих няколко места > на мен ми харесват (а) или градинката пред Военния клуб - там има две възможности - едната е по протежение на ул. "6 септември", другата е зад главата на Стамболов, по протежение на "Руски" (б) на зелените площи до църквата "Св. Неделя"; ...благодаря | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: проф. дървингов |
една книга е запазена и за Дорис, дори и да не я иска Как да не я искам? Що за съмнение, драги Цанев?  |
| Софийски Общински Съвет все още официално не е обсъждал предложението на ПП 'Атака' и ВМРО за паметник/мемориал/паметна плоча вкл. и на последното си заседание от 14.03.2013. |
...надали това е най-важното. Уважаеми професоре, това беше най-важното, което аз трябваше да съобщя от "екседицията". Естествено, че другите двама имат да споделят и по-важни неща. Изпращането на снимки, смятам за маловажно и вече е свършено. |
| Колеги, всичко е важно. За мен наистина е важно, че г-н Руменин е подарил свои книги на първопроходците. Това е още едно признание за общото ни дело и за нас като хора. Няма на света автор, който да подари свои книги на хора, дето няма да оценят жеста и творчеството му. Да запомним този благороден жест и след време, Дай Боже, намерим начин да се отблагодарим. Доб. Къде са обещаните снимки, Никола? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Yowza |
Доб. Къде са обещаните снимки, Никола? Изпратени са на приемопредавателната пощаl, преди да пиша във форума. |
Професоре, дручко си е да има отпред едно такова Но в краен случай и без него ще минем, работата върви полечка. --- Жанче, ти и Йори сте на ход! Пращайте пълномощните, да можем ние от най-далеч да се организираме и да ви пратим това, което е нужно. Необходимо ли е инициативният комитет да има "кратко име" или може да си остане "Инициативен комитет за построяване на паметник на жертвите от бомбардировките над София 1941 - 1944 година"? Аз лично съм против "10 януари" - да, това е датата на най-смъртоносната бомбардировка над София, но първо е слабо известна, и второ, паметникът е за живота, а не за смъртта и датата не е само една. --- отивам да търся снимките. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| Снимката е получена в три варианта. На нея са Майстора (на паметник), г-н Руменин (отляво, според архивни материали) и двама усмихнати мъже. Поради това, че аз не ги познавам лично, ще се наложи да изчакам някой от участниците в екседицията да ги идентифицира (очевидно третият е снимал). След това ще я сложа на страницата и ще я препостна тук. |
| Накратко за мисията. Няма да ви отегчавам с подробности, макар че имаше и прелюбопитни, като маскарада в Земен и конкурса за мис Кюстендилска девойка .... Както и консумация на провизии тук-там. Намерихме г-н Руменин без проблеми, човекът ни чакаше (благодарност към Йоуза). Беше приготвил книгите, които ни връчи и за които Цанев вече е докладвал. Мисля, че беше донякъде поласкан от интереса към труда му и към него самия. Въпреки възрастта е в чудесно ментално състояние, свежа и точна мисъл, прецизен изказ. Разговорите бяха водени основно от Летеца, който веднага намери общ език в сферата на работата и познаването на архивите. И така, г-н Руменин ни даде разрешението си да ползваме както и колкото намерим за добре текстове и снимки от книгата му. Съгласен е да бъде упоменат като сподвижник на инициативата и да помага с каквото е по силите му. Комуникацията с него ще е малко по-сложна, защото е втзможна само по телефона и лично. Основен акцент на предложенията му беше дейността да не се ограничава до бомбардировките в София, а да се обърне внимание и на тези в други градове - Враца, Радомир, Дупница и т.н. Според него не е реалистично да се търси точна бройка на загиналите, нито да се изброяват имената им, най-малкото защото не за всички жертви има доказателства и със сигурност ще останат неупоменати. Предложи на бъдещия паметник (мемориал) да се изброят само датите и населените места, където са били хвърляни бомби. Препоръча също така да направим всичко възможно инициативата да получи по-голяма публичност, да се потърси начин да се организират изложби на снимки и документи в пострадалите населени места, да се потърсят и други форми на гласност. В тази връзка - търсят се хора, които имат контакти на местно ниво и биха могли да помогнат. Руменин счита, че в по-малките общини всеки опит да се постави нещо - например, паметна плоча - ще бъде отклонен и насочен към местните гробища, а това не бива да се позволи (пак по негово мнение). Така че - който може да направи нещо, да се обади. Ами, това е по същество. Другите да ме допълнят, ако съм пропуснал нещо. Цанев е разказал вече за книгите. Специални благодарности на Летеца за транспорта ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
Снимката е получена в три варианта. На нея са Майстора (на паметник), г-н Руменин (отляво, според архивни материали) и двама усмихнати мъже. Хората на снимките не би трябвало да са едни и същи. На всяка от тях е скулптурата на Майстора, г-н Руменин и моята (не-чак-толкова)скромна особа. Другият "усмихнат" е или Летец55, или Никола Цанев. Би трябвало да се появи и едно куче, което не си каза името  |
| Здравейте всички и извинете за закъснението. Румен Руменин е изключително интересна личност. За съжаление реалностите на съвремието и тяхното въздействие върху професионалната му сфера ( в която няма идеологеми поради естеството си ) го е потиснало и той е намерил психическото си оцеляване в един собствен свят в самота и без радио, без вестници и без телевизия... Книгата "Летящите крепости на България" е професионалното дело на живота му. Познаващ отлично фондообразователите на военния архив, техните функции и характера на създаваните от тях документи, научно-техническата обработка на архивите и нивото на описите, той е направил това, което го предположих след като прочетох книгата. Извадил е документите с най-концентрирана информация, изучил ги е, засякъл е важната по темата информация с поне още един източник (ако не е получил потвърждение не е използвал информацията ), структурирал е темата, подредил е хронологично документите и информацията в тях, изучил е другата научно-историческа литература за онова време и е подбрал най-подходящите цитати. В резултат се е получил един наистина впечатляващ научен труд. ( Който, макар и представен подобаващо, не се ползва от "интерес" от страна на книгоразпространителите... ). Не се създаде ситуация да поговорим за конкретни документи. Явно детайлите вече са минало. Той помни и охотно разговаря за любопитни и интересни случки и събития, които е срещнал в архивните документи и които според него заслужават проучване и внимание. Това е разпространена "болест" сред архивистите. Така че ще трябва да се оправям сам. Самата книгата и постнатото от Хауптман дават възможност за ориентация. Въпросът с документирането под някаква форма на еднозначното му съгласие да ползваме книгата би могло да решим с някаква форма на писмено приветствие или обръщение към инициативата. (проф. Дървингов е прав по отношение на възможностите за някакво друго, по-дейно негово участие ). Аз поех ангажимент да го подготвя, ще го споделя с инициативкома на специалната поща, ще очаквам два-три дни мение, ще го принтирам и ще отскоча до Шишковци след предварително чуване по телефона. Това е накратко и от мен за вчерашната "изследователска" мисия. И ако някога с нещо някого съм засегнал - да ме прощава... Натисни тук пуснах тази песен и миналата година. Но много я харесвам...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: letec55 |
| Мето, прати, моля ти се, един валиден електронен адрес, че се изтормозих да чистя препратки как пощенският гълъб не може да те намери! Моля всички останали, които биха искали да се включат активно в работата на иницкома, но още не са го направили, да се престрашат и да изпратят начин на връзка. |
| те тука един интересен матриал: Натисни тук издирих, че е публикуван в т. 44 от споменатите Известия ...  |