За жертвите на бомбардировките
Отиди на страница:
...ставаме смешни с този сайт - Аз пък не разбирам какво му е смешното на сайта. Разделът е за контакти - има споменати два мейла за контакт. Другото е списък с тези, които досега са изявили желание за включване в инициативния комите. Специално е подчертано, че са представени с никовете от форума. Какво му е смешното? Може да се каже "неподходящо" или "недостатъчно"... Ама смешно... И за целия сайт... Не го приемам. Ако нещо не ви харесва и имате някаква идея - пишете я на мейла. Пет глави са по-добре от три. Десет от пет... Естествено... Целта на сайта е да популяризира идеята и да привличаме спомоществователи когато сме готови със сметката. Все още го оформяме... Но мисля, че за начало става добре - структурка, поизпълнихме го със съдържание... |
Добре, кажете един таен конспиративен начин - мога да сложа всички имена в една шапка и да ги разбъркам, така че никой да не съответства на ника си - а освен това има и други поддръжници на идеята, така че и бройката няма да е същата. Изброяване на имената по азбучен ред, например ? |
Изброяване на имената по азбучен ред, например ? Също става... Като в училищния дневник и в избирателните списъци!  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
| Всъщност, може би изобщо да свалим Оня Списък от страницата? Тези, които дърпат и бутат, и така вече се знаят и си общуват в обща група по електронната поща. Групата не е затворена, има контактни адреси - даже два - и всеки друг желаещ винаги може да се включи. Списъкът с имената и фамилиите на иницкима е нужен само за регистрация, така или иначе. В думите на Рогатия има смисъл. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
ставаме смешни с този сайт - в рубриката "за контакти" пише : сократ, йори, ловкия, летеца, калки И смешни, и несериозни. А понякога наум идва определението и "страхливи". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Нели |
Летец, мненията ти ми харесват. В тази тема има още 2-3-ма човека, които чета с удоволствие. Относно позицията ми: не пиша анонимно и името ми се знае в този форум от 2002 г. Смятам, че всеки от нас трябва да стои зад мненията и позициите си с реалното си име. Това спестява парите на данъкоплатците (щедро използвани в последните 3-4 години от "Герб" за подслушване и откриване на реалните имена зад форумните) за търсене кой от кое IP пише и кой се крие зад дадено мнение.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Нели |
| А не считаш ли, че това е въпрос на личен избор? И ако имаш аргументи за твоя избор и държиш те да бъдат най-малкото приемани без резерви, просто защото са избор, то не дължиш ли самата ти същото към избора на другите и към техните аргументи? |
Анонимността е най-лошия избор. Тя подхранва злото и лошото у мнозина. Без анонимност нямаше да се спъваме всекидневно в куп лъжи за останалите форумци, грубости, мръсотии и т.н. Излизам от темата  . |
Относно позицията ми: не пиша анонимно и името ми се знае в този форум от 2002 г. Смятам, че всеки от нас трябва да стои зад мненията и позициите си с реалното си име. Спомням си един див форумен скандал, развихрил се по онова време, защото някой беше публикувал името, което се крие зад псевдонима "Чичо Фичо".... |
Това спестява парите на данъкоплатците (щедро използвани в последните 3-4 години от "Герб" за подслушване и откриване на реалните имена зад форумните) за търсене кой от кое IP пише и кой се крие зад дадено мнение. О, Боже, наистина ли трябва да си сложа табелка с името, та да се спести на някой любопитко от работното време? Ами той/тя какво ще прави за занимавка тогава? А особено да се пести народна пара от подслушване - това изкърти мивката, тоалетната и ваната, заедно с фаянса и огледалото! Нели, нали не искаш да ти повярвам, че като всички речем кой кой е, в българската икономика ще настане небивал подем от спестяванията? Някога много отдавна, преди да съществува интернет, Гестапо ловнало един шпиенин и рекло издай съучастниците, щото такива сведения за германската армия има само много високо в Генералния Щаб. Шпиенинът настоявал, че е сам и други няма, те пак. Той рекъл, добре, всички сведения са от пресата! Не може да бъде, рекло Гестапо, такива неща в пресата не пише! Пише, и още как, ама вие не можете да четете, рекъл шпиенинът. Дайте едно месечно течение на местния вестник. Донесли. Ето, четете, тук какво пише: "На сватбата на госпожица Хансова с полковник Матиас присъстваха командирът на Трета Райхдивизия с численост 130 хиляди войници бригаден генерал Абел, който е боен другар на бащата на булката генерал Хансов, под чието командване е Седми Пехотен Полк с численост 700 танка и четири кучета. Полковник Матиас е син на неотдавна починалия генерал Матиас, под чието командване бяха 8000-те Тевтонски Тигри до преди две години, преди той да бъде наследен на този пост от полковник Щирлиц." Така, записахте ли си тези цифри, добре. Следващата газета. "На погребението на безвременно починалия капитан Мюлер присъстваха неговите бойни другари капитан Швепс и капитан Швейк, които поднесоха на опечаленото семейство съболезнования от името на своите 350 другари по оръжие от Шести Батальон на Черните Черепи." Записахте ли си? Ами така като поседите половин ден в градската библиотека и всичко научавате за войските в региона, и това без парадите, без официалните изказвания, без водосветите, бойните знамена и прочие. Предполагам, че Гестапо дълго мислило. Отдавна няма нещо, което да може да бъде скрито. Но не виждам защо трябва да отнемам на някого дребното удоволствие да открие как се казвам. Защото следите от откриването остават, колкото и невероятно да звучи. П.П. да ме прощават колегите с някакво разбиране за военни термини, гореизложената шпионска история е истинска, но ме мързи да я търся и превеждам, затова я преразказах във волен превод.  |
| Аз съм съгласна да се изпишат истинските имена (без ЕГН и адрес). ЕГН-то и адресът - само за подписката за набирането на имена. Под такива документи се подписвам с истинското си име, голяма работа че някой щял да го научи. Пуснах линк със снимка, по-любопитните вече са се справили.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Cruella de Vil |
| Кру, ще се чувствам сякаш съм ограбила детска касичка! Или съм изяла някому шоколада, докато съм му разказвала, че всъщност на страница 275 пише, че градинарят е убиецът! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| Мен и без друго всички ме знаят и по име и по портрет, не че имат полза от това, освен за просташки форумни заяждания, затова съм съгласен с г-жа О'Вил |
| Всеки има право да запази анонимността си - това е презумпцията за участие в този форум. Аз нямам проблеми да изляза от анонимност (доколкото е останала такава), но други хора може да имат. Така че - нека уважим мнението им. Предлагам страницата "за контакти" да се промени, като остане само mail-адресът и, евентуално, форма за писма (стига да не е трудно да се направи). Колцина сме и кои сме е достатъчно да знаем ние. |
| Натисни тук За страницата http://www.pamet-sofia.com --- Към подраздела на самолетите, благодарение на Ники Цанев е добавено ново летало, последното за момента в списъка на съюзническите самолети. --- Към раздела на историческите свидетелства по предложение на Летеца бяха разделени спомените - на снимки и спомени, които вече са известни или са публикувани, и на спомени, които са от домашните архиви. Затова ви моля да посетите древните си лели, баби, учинайки, и да ги помолите да споделят техните спомени, а ако има и снимки, още по-добре. Аз все си мисля, че цифрите не са това, което дава представа за ужасите на бомбардировките. Значително по-ужасяващи са историите, които са лични, където зад покривалото на времето изведнаж се виждат реални хора, реални съдби. Онзи аптекар чичо Христо, за когото Слънчо пази детски спомени - той е онази човешка страна на ужаса. Преди няколко дни търсех в Мрежата снимки от бомбардировките на Белград, който е бомбардиран по същото време когато и София. Сред черно-белите архивни фотографии на руините от 1944 просветна икона с детско личице. Само че Милица се оказа жертва на друга бомбардировка. През 1999. През 1944 интернет нямало и тогавашните връстници на Милица не оставили общодостъпен спомен. Но може би все още някой помни за тях. Дори ако идеята за този паметник, за който дърпаме и бутаме, не се осъществи във физическо измерение, то той ще е изпълнил най-важната си мисия: да помене жертвите. Аз не зная дали в Белград има паметник на новите жертви. Но зная за Милица. Паметта е останала. --- Настойчиво моля последното да не се приема като призив за отказ от идеята за построяване на паметник във физическото пространство! Едното не пречи, а допълва другото! Както казва Летеца - да не се разсейваме! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |