За жертвите на бомбардировките
Отиди на страница:
| Аз също много харесвам идеята на слънчо6. Според мен е най-удачното място и ще бъда най-лесно технически да се осъществи - няма нужда да се отделя площ и има къде да се монтират паметна плоча с надпис и някаква скулптурна композиция. |
| Ето ви идея от ЧУДОМИР Туй било, онуй било, ама интелигент човек е кметът на село Крива слива, инициатор човек — не ще приказки! Сушилня за сливи, кай, ще направя, и я направи да си суши жена му чергите в нея; яма за смет и умрели котки ще изкопая, кай, изкопа я човекът, за да падат живите нощно време. Каквото намисли — прави го! По едно време, като му бръмна: паметник, та паметник! Признателност, кай, трябва, почит и уважение към тия, гдето си проливаха кръвта за отечеството! Можеш ли да му възразиш? От общинския бюджет отдели нещо, вечеринки, представления, волни помощи, даде кой крина царевица, кой ръж или парче сланина, а баба Дойка — нали и двамата й синове загинаха — цяла бяла меджидия подари, дето й я беше дал едно време хаджи поп Койо, кога му целуна ръка като млада булка. Прави-струва кметът, значи, с лесничея и от общинската гора можаха да откачат 50–60 кубика материал за целта и, кажи-речи, събраха се доста парици. Като се събраха и като усетиха каква е работата, че като запристигаха едни рунтави майстори на паметници, едни широкогащести каменари — скулптори ли им думат, безскулптори ли, — изпоплашиха кучетата и за една неделя докапчиха виното на селото за бог да прости падналите герои. Един ден кметът обяви търга. Пообадиха се тук-там някои и даскалчето помърка, че тъй не ставало, че не било редно и законно и че трябвало да знаят и да разрешат големците от София, ама изниско се обаждаха все, да ги не чуе някой. Тайна опозиция един вид. Смее ли някой да излезе на кмета насреща? Държи ли му? Обяви се търгът, значи, поръчват вино рошавите майстори и хем черпят, хем наддават. Един слезе, да речем, долу под девиза, другият се спусне още по-надолу, а пък третият взе, че се намъкна с кмета заедно съвсем надолу — чак в зимника на кръчмата. И нали бил като него и ловец, и рибар — взе търга като нищо, постоя още един-два дена и се изгуби. Най-напред казваха, че паметникът щял да е от мрамор, после казаха, че от бял врачански камък щял да бъде, и най-после се разбра, че целият ще е от цимент и ще представлява войник. Най-отдолу, значи, две-три стъпала, после нещо четвъртито като сандък, на страните на който ще се напишат имената на убитите, и отгоре войник с пушка да пази и тях, и нас от външни и вътрешни врагове. Мина се не мина месец, ето ти, рошавият майстор пристигна с няколко коли сандъци, камънаци и инструменти. Запретна се с няколко работници и дорде се усетим, струпаха го като панаирджийска барака на бърза ръка пред общината. Събра се цяло село да гледа. Един не харесва войника, че бил с криви крака, друг — че главата му била голяма като на Боня Бялмустака, трети на пушката намери грешка, че била тънка като евзалийка; дядо Насьо Нищелката се докачи пък, че пропуснали да пишат името на брат му, и си искаше назад подарената крина ръж. Само Руси Кършулят нищо не рече човекът. Той пък си е жив и здрав и се върна от пленничество из Гърция още преди да поръчат паметника, ама понеже го водели за умрял в общинските тефтери и му правили домашните помен — писали и него при умрелите. — Човешки магарии — викаше Руси, — случват се! Само господ не греши. Нека си седи името ми там! Какво има? Нали в края на краищата няма да побия кол на земята? И аз ще умра. Нека ме има при другарите! Осветихме си, както му е ред, една неделя паметника, пореваха жените, почерпиха се мъжете и всяко чудо за три дни. Дойде есента, мина зимата, през лятото — насам-натам по работа из полето — кой ти поглежда паметник и кому на ум за него! От време на време някое малаче ще се почеше на него и ще го пооцапа или дечурлигата ще се покатерят по стъпалата да се подписват с ножчета за спомен и — толкоз. Кога се прибрахме към Димитровден в кръчмите пак, забелязахме, че ушите на войника окапали и на пушката му половината я няма. Цимент нали е — дъжд го прал, вятър го брулил — развалил се. — Ще му окапят ушите — викат някои, — разбира се, малко ли студ беше зимъс, а човекът тъй си прекара зимата без качулка! — Хайде ушите от студа, ами пушката? — За пушката е лесно — обади се кметовият син. — Тейко каза, че ще му тури истинска, оная старата бердана, дето е в общината. И нали е интелигент кметът и инициатор, както каза син му, тъй и стана. Очукаха останалото парче, пробиха с длето една дупка на ръката на войника и му намъкнаха берданата. А пък инак, да речеш, му прилича, пущината! По-истински изглежда и като че ли е бил и пребил с нея от мобилизацията досега. Само че се обърка редът и дисциплината в общината и нощният пазач Кольо Панкин щеше насмалко да си подаде оставката. — Не стига — дума, — дето не са ми платили пет месеца, не стига, дето ми не ушиват форма, а и една пушка имах — и нея ми взеха. Че аз нощен пазач ли съм, или свинар, та със сопа да ходя из селото? Но кметът пак разреши въпроса. Издаде заповед: денем общинската пушка да я държи при нозе войникът от паметника, а нощем да я взема Кольо Панкин и да пази с нея. То колко го разреши, ний си знаем, ама можеш ли да възразиш? Стиска ли ти? Измъкне Кольо вечер пушката от ръката на войника, пообиколи тук-там, дорде затворят кръчмите, след това кривне по дола нагоре, извика до Големия камък, уж че се кара на някого, намъкне се след това на пръсти у тях, окачи я на водника и легне, та се на-а-аспи като буба в чергите. Той обезоръжен, значи, войникът от паметника, и той без пушка, и ний тъй сме си останали на произволие и няма кой да ни пази нощно време ни от външни, ни от вътрешни врагове. Край |
| Идеята на Сиров е хубава - да се сложи пушка някак си в паметника. имаше и идея за бомба отстрани. Може да се обедиянят и арсенала да се увеличи. Да сложим топ, например. Шегата настрана, дадох идея с едно клипче за това как да се сложи допълнителна информация върху едни стълбчета наоколо, както е направено някъде по морето, но никой не реагира. Протестите ли да изчакаме да минат или да се включим в тях.    | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
имаше и идея за бомба отстрани. Самолетна бомба е най-подходяща за композицията. А колонки с допълнителна информация изискват доста повече площ от тротоара с бункера. Пък и каква би била тази информация в конкретния случай? |
| >>><<< Въпреки вувузелите... Гласовете ви чувам! Имам някои неща на ум. Малко еклектично, но ще стане добро. Като ги понаправя, ще се обадя, а така, преди да има нещо, не - само зян да станат  . |
| Здравейте, на страницата има нови снимки Натисни тук, предоставени лично от полковник професор д.в.н. Димитър Недялков. Ваканция е, значи предложенията до Софийска община отлежават до работни времена. Това не пречи да се мисли по въпроса, например под чадър на плажа или пешачейки по планински пътечки.  http://www.pamet-sofia.com/Home_Page.html |
...паметник на американските летци, които разрушиха половин София в края на 1943 и началото на 1944 година; тогава загинаха 1243 столичани, а сринатите сгради бяха над 5300. ...горното според Кеворкян, източник - днешния брой на в. Преса |
Ура, видях си идеята реализирана! Що не казвате бе, ами то имало развитие. Браво на вас!  Сега какво ли ще става в тази неразбория из кракоклатациите, дето се сменят с всеки началник?  там дали има граждани изобщо, за софианци не питам, щото 67 и Симпли не са софианки, а са сърцати като ...като такива. |
Звездице,  на Слънчо за проекта. Виж, има и други предложения, Яузето пусна едни водни феерии, също интересни. А за бягането на дълги разстояние с прескачане на бюрократични препънки - това си е отделна история, която се движи според както може. Нея я бутат също готини хора, не само софиянци, пу-пу-пу, да не им е уроки. Аз ужасно се гордея с тях всичките!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| >>><<< За тези, които са разгледали или ще разгледат скиците и макета давам няколко (мои си) пояснения . Цялата идея е не само да се почетат хилядите невинни жертви на бомбандировките, но и да се създаде внушението, че това не трабва да се повтори никога. За да се отдели пространствено микромемориалния комплекс ММК от околната среда, са използвани малки колонки-пюпитри. Те са увенчани с наклонена, както във всички пюпитри плоскост, направена най-вероятно от тъмен или черен камък. Черно лабрадоризиращо габро, черен гранит или от патинирана неръждаема стомана са добри възможности. Тези плоскости (35х35 см) носят информационните текстове, снимки и графични изображения изработени със съвременни техники. Всяка колонка-пюпитър има своя информационна функция и е само част от цялото. Няма идея за това, посетителят да ходи и последователно да чете всяка от тях отляво надясно. а просто като погледне, да види нещо ново, което не е знаел или само е чувал за нещо подобно. Колонките са с височина неудобна за сядане, което неудобство се засилва от наклона им. Може обаче човек да се облегне и си допие кафето. Двете пана върху челната голяма стена и страничната стена са оставени за арт-отражението на събитията. Понеже спомените ни за изчезналите в разрушенията са от царсвото на сенките, идеята е решенията на паната да бъдат в силуети. Подбрал съм силуети с внушенията на живота, изчезнал в един миг. Целта на водното огледало е да оглежда силуетите и ги раздвижва при всеки полъх на вятъра или цамбуркане на стотинки... Водното огледало е заложено плитко - достатъчно дълбоко дечицата да могат да цапкат лятос из него и достатъчно дълбоко да не изкушава тинейджърчетата да го прецапват за да повреждат паната. Отстрани на артефакта се предполага да бъде основния надпис, за който имаме вече нещо като принципно съгласие. Вратичките на артефакта са предвидени да имат метална декоративна решетка с вградени трите основни религиозни символа - кръст, шестолъчна звезда и луничка...Бомбите не са подбирали по вяра... Те са оставени и като малки олтарчета за полагане на цветя. Едната странична площадка, пред малката стена е запазена за някаква скулпторна символика...има предложение за една наклонена забита надолу бомба...Опасявам се обаче, че след време това ще даде име на обекта - БОМБАТА, което пък не е чак толкова лошо, като напомняне. Има и една малка стена отпред, предвидена за пояснителен и дарителски надпис. Толкова по ИДЕЙНИЯ проект, скиците и макета. *** Имах идея водното огледало да отразява едни ажурни елементи от кован метал, закрепени между хоризонталните гредички на пергола, върху козирката на челната стена. Стори ми се доста претрупано и не съм ги включил в макета и скиците. По-горе 67 е дала линк към страниците на обсъждането и на проекта. Благодаря!!! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
| При това скоростно развитие на живота, къде да успее един линк да се вреди! Ето един чисто новичък! Натисни тук http://www.pamet-sofia.com/-Slancho.php за всеки случай. Или ако пак нещо куца - минете през началната страница, после Обсъждане/Проект на Слънчо. Под него са на Яузето водните огледала. |
| Ами, като ще си представяме идеите, да напиша и аз нещо. Ето една нощна снимка на вертикалните водни огедала. Автор на проекта е Сър Роберт МакАлпайн. Натисни тук Ето още една нощна снимка на същите огледала - ясно се виждат играта на водните струи и цветовете: Натисни тук Все не ми остава време да отида една вечер и да заснема не само снимки, но и видео. Ето кратко описание на идеята: Представете си стена - груби неизмазани тухли, бетон, вижда се бетонно желязо - символизиращи разрушена от бомби сграда. На стената с метални букви има надпис - каквото реши иницкома. Пред стената е този екран, с водно огледало, в което се подава въздух под налягане на интервали от по 20-30 сек. (Не като в аквариум, където струята да е силна, а по-леко и лежерно. Като погалване.) Образуват се стотици водни мехурчета, които се разпиляват като...прах...Така както са се разпиляли някои от загиналите, чиито останки дори не са били намерени. А тогава не е имало ДНК. Та, за водното огледало. Водният екран е една голяма лупа, зад която проблясват металниет букви в стената. Всяко изстрелване на въздух 'рисува' във водата и всеки път 'рисунката' на водата е различна. Може би се постига с леко завъртане на шлюза/отвора/прореза на маркуча на водната помпа, не знам. Рзабиращите ще кажат. Но всеки път е различна, неповторима. През нощта също е много впечатляващо - с подходящо осветление, дори музика. Под водното огледало или около него - архитектите по озеленяването да кажат - си представям малък алпинеум, който е и част от стената зад екрана и 'прелива' към нея. Или кашпи. Тук-таме малки червени цветчета - като капки кръе по бетона и тревата... Искам да подчертая, че идеята е заимствана от проекта на Слънчо, към когото изпитвам адмирации. Надявам се, че той не се сърди, и с трепет в сърцето очкавам неговата оценка на специалист. Идеята за водата като символ на вечността и прахът, в който са се превърнали хората, не ми излизаше от ума и ме измъчваше доста време, докато изведнъж се сетих за тези огледала, които видях преди време. Възможни предимства на този проект - евентуално по-лесен за изпълнение, по-практичен при зимни и есенни условия - няма да има нападали листа, клонки, няма да прашасва водата, едно измиване на стъклото ще е необходимо отвреме на време. При добро изпълнение няма да има необходимост да се закрива водното огледало през зимата поради опасност от замръзване и мемориалът ще е 'действащ' през четирите сезона. За алпинеума и цветята ще трябва да се полагат грижи, обаче. Но няма да е необходимо да се поставят заграждения 'Внимание!' и т.п., защото не е открита водна площ и няма да има опасност за живота на деца и възрастни. Пак може да се използва идеята за колчетата (от Бургас ли беше, проксима?), но може би няма да се налага да са толкова много, особено ако проектът е на тротоар, които и без туй са тесни в центъра на София. Ами, това е. Ако някой има въпроси - да пита. Ще се опитам да отговоря. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Yowza |
с вградени трите основни религиозни символа - кръст, шестолъчна звезда и луничка...Бомбите не са подбирали по вяра... Те са оставени и като малки олтарчета за полагане на цветя Според мен това е ненужно, няма какво зорлем да се намесват религии където не им е мястото. За останалото - поздравления. |
| Може би днес вече изглежда остаряло и ненужно. Но сети се за "Без кръст, без гроб!" Паметникът е не само за тези, които идват, но и за тези, които са си отишли "без кръст, без гроб". За някои от тях това е било от значение. |
| Аз уточних, че това е свъсем лично мнение. Говорим за смърт, там религия няма. Подкрепям проекта независимо от звезди и кръстове, просто предлагам поглед над (отвъд) религията. Решението е ваше, аз ще го подкрепя. |
| Премиерата на новия филм на Адела Пеева – „В търсене на Списаревски“ е на 15 октомври 2013 от 19 часа в Дома на киното. Тя е под патронажа на Кмета на София г-жа Фандъкова и в навечерието на празника на ВВС. Филмът е с участието на Иван Юруков и разказва за летеца-изтребител Димитър Списаревски, който през Втората световна война защитавайки София по време на англо-американските бомбардировки се блъска със самолета си в американски бомбардировач и загива като герой. Филмът е посветен на 70 годишнината от гибелта му. Входът за премиерната прожекция е с покани, но филмът може да бъде видян веднага след това в Евро Синема - (бул. "Александър Стамболийски" № 17) на 17 октомври от 17:30ч., както и в следващите дни. Прожекции ще има и в Дома на киното (ул. „Екзарх Йосиф“ 37) на: - 18 октомври - 13 часа - 21 октомври - 17 часа - 22 октомври - 15 часа - 23 октомври - 19 часа Интервюто с Адела Пеева за предаването на БНТ „Денят започва с култура“ можете да видите на: http://bnt.bg/bg/productions/121/edition/35009/denjat_zapochva_s_kultura_14_oktomvri_2013 - 18”26` |
| На Сократ-май бе предложена протегната ръка за издигане над дребнавите разногласия. Не пожела да я поеме. |
| Изтрито от мен. Извинявам се на Цанев и на форума. Политическите различия не трябва да ни тласкат към омраза. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Сократ-май |