Реквием за неолибералната идея
Отиди на страница:
| 85 души разполагат с пари колкото половината население на света Световното неравенство се е увеличило до такава степен, че богатството от 1 трилион лири на 85-те най-богати хора в света е равно на общите средства, с които най-бедните 3,5 милиарда разполагат, сочи последният доклад на организацията за развитие Oxfam. Докладът, озаглавен "Да работиш за малцината", твърди, че нарастващото неравенство е стимулирано от силната хватка на елитите за властта, съобщава „Дневник“. Oxfam призовава участниците на Световния икономически форум, който започва тази седмица в Давос, да обещаят да се справят с проблема, като спрат укриването на данъци и спрат да ползват състоянието си за политическа изгода. Проучване от доклада посочва, че много хора по света смятат, че заможните имат много влияние над това, накъде отива страната им. |
Материал за размисъл: В момента в Европа има около 11,000,000 празни апартамента. Те са достатъчни, за да обезпечат на всеки бездомен в Европа по 2 жилища!!! - Източник "The Guardian" |
| BAD FACTS ABOUT THE USA (15 PICTURES) http://memolition.com/2013/11/02/bad-facts-about-the-usa-15-pictures/ Като например   |
| Новите прозрения на МВФ МВФ радикално променя възгледите си по един основен въпрос: ревностните пазители на свободния пазар и противниците на държавната намеса явно вече не са на мода. Новото прозрение гласи: преразпределението не вреди! Натисни тук http://www.dw.de/ "Изводът от студията гласи: преразпределението не причинява вреди и преди всичко - то не блокира стопанския прираст. Затова пък прекалено радикалните различия в доходите могат в значителна степен да навредят на растежа. Страни, в които чрез преразпределение на доходите е постигнато относително социално равенство, имат средно по-висок стопански прираст в сравнение с онези държави, в които различията в доходите са крайни. Студията отчита необходимостта от стимули, които да карат хората да полагат усилия в работата си и да правят открития. В нея обаче се казва и друго: "Прекомерното неравенство вреди на стопанския прираст, например защото спира достъпа на определени слове от населението до здравеопазване и образование. Това води до вризв на политическата и икономическа стабилност, което пък кара фирмите да избягват инвестирането в нови проекти. В крайна сметка се стига до опасност за социалния консенсус, който е необходим, за да запази обществото способността си да реагира на евентуални шокове" |
| Ако американците искат да изживеят американската мечта, те трябва да отидат в Дания. С БГ субтитри http://www.ted.com/talks/richard_wilkinson We feel instinctively that societies with huge income gaps are somehow going wrong. Richard Wilkinson charts the hard data on economic inequality, and shows what gets worse when rich and poor are too far apart: real effects on health, lifespan, even such basic values as trust. Благосъстоянието на обществото като цяло няма никаква корелация с БВП. Но има тясна корелация с неравенството в обществото. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
| Posted by Janina to ...... at March 29, 2014 at 1:34 AM We are tired of waiting for free energy devices and NESARA , we are sitting in austerity since 2004 here in Lithuania, Latvia, Estonia. We pay 200 -250 dollars in winter time for heating, hot-cold water, electricity and gas per month in winter months. Our pensioners get 300 dollars per month. They are saving everything, hot water, electricity, food.... Since 1950 we never had hungry children or elders in our Lithuania. Now we have. Younger citizens are leaving for Great Britain, Ireland, Norway, Italy, Spain, Sweden etc. in the hope to earn more and help their families, parents From the youngest in secondary schools they are making zombies who do not understand what is going on in the world and hate the elderly people calling them dumb. soviets. |
| 13.04.2014 In Hungary the current situation is here. I try wrote down to what is happening here nearly about the past years. The Hungarian society is totally passive (From 1989 to current days...). I mean for any mean of passivity. If anyone tries to start to change something because it's wrong and not works correctly or it is against the nature of humanity. The population doesn't react for any kind of calls... Like it has no ears, eyes etc... They are only waiting always for the government to solve anything. But they (the government) don't want solve really anything. The like that state... The entire political system here is a mafia. I don't really see any POSITIVE factions on the "surface" "here" who could (be want) can be done any positive things. I just seeing that everything is being centralized and more centralized for as like a dictatorship. It's a imagine democracy. The votes aren't counting... That is a scam and a lot of people are knowing about it, but they not do anything for change which is can be good enough to that entire mafia became as a loser. The cabalists in Hungary are have very huge networks of observations... And of course a lot of people are to afraid or (almost of them) just not care about that thing. The government is a total mafia. They are all of them playing with (us) among each other the divide and conquer games. That is very terrible for me to because i can't do anything... A lot of people have tried in that 24 years to make a demonstrations, petitions in the country, but it not works for any way. The population is just sleeping more... Of course i see some tryings from some individuals, but it has not enough power or support from the general population of Hungary. They are most of them have who have good living conditions have been lobbying to the party system (un)consciously. I mean they following the party and the political system no matter the cost... I tried to find out anything possibility for change. Of course the change is you are, but the environment isn't changes. Just laugh on you or telling that "You doing stupidity..." "What's wrong with the current system?". They are totally asking this who are get fooled by that false promises what is the entire "mafia" is always telling and promising on that only one day when you are important to them. Only on the elections of course... They are promising that to give you job and normal education healthcare etc... But of course this BS are happening always on every election. What is going on here? Because sometimes i don't really understand to what the freak is happening here... (Not that past thought forms and stupid things...) And after the election you can go everywhere you want because the politicians aren't care about you anymore. Just themselves and their little circle. This is not part of the true Hungarian nature from my point of view, They are just care about power and taking away everything from the normal people. Of course the media saying to the country are in successful. But that is not true!!! The total economy is in collapse... A lot of people are has been migrated (1-1.5 million...) from Hungary in the last 4-12 years. Of course before that are started the conditions was much better for a suitable life. But the mafia have creating more and more taxes for every little thing. That is insanity... But in Hungary the monthly payment is not more for an entrant or any kind of people who are want to work and want to start with other plans to start live their life in abundance is not more than 360 dollars (92.000 Ft's). For a typical Hungarian family (3 persons) this salary is too low (WITHOUT LUXURY GOODS, TRAVEL, ENTERTAINMENT etc.). The ideal salary could be 150.000 Ft's/person... Here is that coming in to how many unemployed people are here in Hungary. From my perspective about 2 million people are not finding any jobs. That is a very mixed up thing so i am not going in to the details... And the food prizes is too high in the market for that kind of payment. And the politicians aren't care about anything. They are just want more and more from everyone... |
| Состояние 85 самых богатых людей на земле равняется имуществу 3,5 миллиарда бедняков! 1 Июнь 2014 Когда начался Всемирный экономический форум в Давосе, Швейцария, Oxfam International выпустила новый доклад под названием «Работа для немногих», который содержит поразительные статистические данные. Авторы назвали эту информацию «Растущей волной неравенства». В докладе говорится: 1. Почти половина мирового богатства в настоящее время принадлежит только одному проценту населения. 2. Состояние одного процент самых богатых людей в мире составляет $ 110 триллионов. Это в 65 раз больше чем все имущество самой бедной половины населения земного шара. 50% населения мира владеет таким же состоянием, как 85 самых богатых людей в мире. Натисни тук |
| Натисни тук Британски икономист: Време е да преосмислим идеята за труда като източник на доходи Професор Амос Вицтум от London School of Economics пред Economy.bg за идеята за гарантирания базов доход Край на света, базиран на идеята, че работата може да ти гарантира добър живот, предрича британският професор Амос Вицтум. „Учили са ни, че ако получим добро образование и работим здраво, всичко ще е наред. Това предположение обаче отдавна не е релевантно”, твърди икономистът от London School of Economics. Част от решението според него е в гарантирания базов доход. Така всеки гражданин може да получава определена сума на месец от държавата. Това ще му позволи да се занимава с нещо, което го прави щастлив. Идеята за безусловен базов доход напоследък придобива нарастваща популярност. В Швейцария предстои да гласуват на референдум дали всеки да получава по 2500 франка месечен базов доход (През май швейцарците отхвърлиха на реферндум предложението за минимална работна заплата от 22 франка на час). В Европа наскоро приключи кампания в подкрепа на инициативата, която събра над 300 хил. подписа. Свързахме се с проф. Вицтум, за да коментира идеята за гарантиран базов доход и да ни каже защо счита, че работата вече не ни гарантира приличен живот. Тенденции на пазара на труда „Голямата част от хората разчитат на работата, за да получат някакви доходи. С технологичния напредък обаче голяма част от работата, която хората са вършели досега, вече може да се осъществява от машини. Това се е случвало и преди – автоматизацията кара хората да се преместят от селското стопанство към производството, а по-късно от производството към услугите. Но сега компютрите и технологиите застигат и услугите. Въпросът е колко дълго тази динамика може да продължи. Вечно ли ще трябва да измисляме нови начини, за да получаваме заплата и да си осигурим прехраната?”, коментира пред Economy.bg проф. Вицтум. Друга много важна тенденция според него е разминаването между уменията на хората и наличните работни места, което постоянно расте. „Това означава, че все повече хора работят нещо, за което или са твърде квалифицирани, или не са достатъчно подготвени”, коментира икономистът. По думите му това разминаване не е резултат на това, че хората не са получили подходящо обучение или че нямат точните умения. „По-скоро то отразява факта, че пазарът на труда осигурява все по-малко работни места”. За смисъла на труда „В свят, в който хората зависят от пазара на труда, за да получат доход, това е катастрофа. Това означава, че заплатите ще бъдат намалени и ще нарасне фрустрацията”, подчерта британският професор. Според него това показва, че системата, която разчита на пазара на труда да разпредели финансови ресурси, вече не функционира. „Ето защо трябва да преосмислим идеята за труда”, обясни пред Economy.bg проф. Вицтум. Образованието „В момента всички образователни системи са пригодени да работят в полза на пазара. Целта на образованието е да подготвя хората за работа, а не за живот. А акцентът трябва да е върху това как да обогатят социалния си капитал”, отбеляза икономистът от London School of Economics. Идеята за гарантиран базов доход Едно от решенията според проф. Вицтум е т.нар. „гарантиран базов доход”. „Идеята е да се позволи на тези, които искат да работят, да го правят. А тези, които не искат, да имат възможност да се развиват в областта, която желаят. Ще има достатъчно хора в света, които ще искат да работят, за да получават повече от базовия доход”, смята икономистът. „Нека ви дам пример – ако някой има интерес към компютрите, то той би могъл да си намери работа в тази област, да се развива и да печели доста добре. Същевременно друг човек с интерес към литературата, в момента няма алтернатива, освен да си намери работа. Но работа, която да му позволи да развива интереса си към литературата, няма. Така той се захваща с нещо, което не му допада. Ако получава базов доход, той няма да си губи времето с работа, която не му е интересна, а може да се занимава с това, което го вдъхновява. За него няма да е проблем, че другият, който се занимава с компютри, печели добре и може да си позволи луксозна къща. Защото той ще получава някакъв доход и ще е доволен от това, което прави”, подчерта пред Economy.bg проф. Вицтум. Идеята за базовия доход не предполага хората да не работят въобще. Те биха могли да работят по ден или по няколко дни седмично или да се занимават с доброволческа и социална работа. Живот без работа „Много хора би били ужасени в момента от идеята, защото живеем в система, в която хората са научени да считат работата като единствената цел в живота им. Много хора намират идеята да живеят в свят, в който да не работят, за ужасно плашеща. Защото много от тях не знаят какво биха могли да правят, ако не работят. Работата се е превърнала в нещо като социална терапия”, счита британският икономист. |
| Кой определя правилата – държавите или глобалните корпорации? В нощта на 2002 г., когато Луис Инасио Лула да Силва печели убедителна победа на президентските избори в Бразилия, той предупреждава поддръжниците си: „До сега беше лесно. Сега започват трудностите“. И той не греши. Като ръководител на лявата партия на труда, да Силва бе избран за борба с бедността и преразпределение на богатствата. Една година по-рано партията е изготвила документ, озаглавен „Друга Бразилия е възможна“, в който е предизборната му програма. Атинските вестници след европейските парламентарни избори: “ В шест страни критикуващите неолибералната глобализация, социалистически ориентираните групи получиха двуцифрени резултати, в това число и спечелилата най-много гласове гръцка Коалиция на радикалната левица“. В секцията със заглавие „Необходим разрив“ се казва: „По отношение на външния дълг, в голямата си част вече частен, ще бъде необходимо да се прекрати споразумението с МВФ, за да се избави икономическата политика от наложените ограничения за нейния растеж и по този начин да се защитят търговските интереси на бразилците.“ Но по пътя към инагурацията на Лула, невидимата ръка на пазара разкъсва неговите предизборни обещания и оставя страната изправена пред последствията от своя безразсъден демократичен избор. За три месеца, от победата на Лула до неговата клетва, валутата пада с 30%, от страната изтичат 6 милиона щатски долара горещи пари, а някои бразилски агенции пришиха на Бразилия най-високите рейтинги за дългови рискове в света. „Ние сме в правителството, но не сме на власт, – казва близкият помощник на Лула, доминиканският монах Фрай Брето. – Сегашната власт – това е глобалната власт; това е властта на големите компании, властта на финансовия капитал“. Към днешна дата националните правителства е малко вероятно да разпространят новина, която не е била одобрена преди това от международните капитали и техните пълномощници. Това не е просто кръст, който правителството трябва да носи; ние всички сме приковани към този кръст. Националната държава е била и си остава основното лице на демокрацията. Но като се има предвид мащабът на неолибералната глобализация, държавата очевидно не е това. „По много показатели корпорациите са далеч по-мощни играчи в световните игри, отколкото нациите – пише Бенджамин Барбър в книгата си «Jihad vs McWorld». – Ние ги наричаме многонационални, но по-точно е да се наричат постнационални, транснационални или дори антинационални, защото те отхвърлят идеята за нации или всеки друг ограничаващ ги във времето и пространството регионализъм“. Това противоречие не е нещо ново. То съществува в продължение на дълго време, хвърля предизвикателства, но почти не среща никакви пречки за повече от едно поколение, а политическият цинизъм междувременно расте. „Същността на кризата е само във факта, че старото умира и новото не може да се роди – твърди италианският марксист Антонио Грамши. – По време на периода на „хаос“ се появява голямо разнообразие от болезнени симптоми“. Неотдавнашният успех на крайно десни партии в изборите за Европейски парламент показа доколко болезнени са станали тези симптоми. И открито ксенофобските партии спечелиха най-много гласове в трите страни – Дания, Франция и Великобритания – и повече от 10% от гласовете в още пет. Значението на тези победи на парламентарните избори с малка реална власт, като се вземат предвид много ниската избирателна активност може значително да е надценена. Партията на независимостта във Великобритания спечели само 9% от гласовете, Националният фронт – 10.6%, датската Народна партия – 15%. Но тази тенденция не може да се подценява. През последните 30 години фашизмът и неговите 57 разновидности се изместиха от маргинална позиция до господстваща тенденция в политическата култура в Централна Европа. Проблемът в описанието на тези партии като расистки не е дори в това, че е неточно, а че е по-скоро неадекватно. Тяхната привлекателност е отражение на много по-широк спектър от опасения, че нашата политика и икономика са формирани от сили извън нашия контрол. Налице е дрейф към космополитизъм, където преди уверените в своята относителна безопасност, национална идентичност и финансово благосъстояние граждани, се изключват от държавното устройство. Отговорът на този проблем са расовите въпроси. Но тези тревоги са основателно тревожни. През цялото това време, от протестите в Сиатъл преди десет години до съвременното движение«Occupy movement», левите се борят с все същата криза. Последните избори показаха по-малко впечатляващи, но все пак значителни успехи на крайната левица. В шест страни критикуващите неолибералната глобализация социалистически ориентирани групи получиха двуцифрени резултати, в това число, и спечелилата най-много гласове гръцка Коалиция на радикалната левица. Те са евроскептици. Въпреки това, те не са мотивирани от враждебност към чужденците, а от стремежа за по-голяма демокрация в ЕС и за по-голяма национална автономия. „Очевидно е, че <…> национализмът не само не е загубил силите си – твърди Stuart Hall в своето есе «Our Mongrel Selves». – В политически план, това не е непременно реакционна или прогресивна сила“. Национализмът е полезен на крайно десните за да скрие тяхната расова враждебност, това им позволява да изглеждат по-умерени. „Нашите хора искат един вид политика: те искат политика от французите, за французите и с французите – казва лидерът на Националния фронт Марин Льо Пен в речта си след победата. – Те не искат да вървят на подадена им отвън каишка. Това което се случва във Франция е само първият знак за това, какво ще се случи във всички европейски страни – връщането на нациите“. Това е малко вероятно. По какъв начин тези партии ще върнат времето назад и в коя година ще се спрат- е неясно. Нито у десните, нито у левите, решения на кризата няма. Но левите дават голяма надежда за бъдещото създаване на по-отворено общество, както и правото да изграждат своите популистки пълномощия на отстъпления в не най-доброто минало. Без да имат каквато и да е сериозна стратегия за защитата на демокрацията, десните вместо това говорят за защита на „културата“ – възобновяването на „традициите“, издигнати в статута на „наследство“ и представени като неизменни. И се появява митът за чистотата, на която пречат човешките „замърсители“ – нискоквалифицираните имигранти, цигани, мюсюлмани. Списъкът може да се продължи – запишете в него когото си искате. „Малцинствата – това е поредица от изблици на неясноти, служещи като връзка между всекидневния живот и бързата му промяна в световен мащаб – пише Арджун Aпадураи в своята книга «Fear of Small Numbers» – тази несигурност се усложнява и от неспособността на държавата да осигури икономически суверенитет в ерата на глобализацията и може да доведе до липса на толерантност към някоя голяма маса от чужденци“. Целта на такава непоносимост варира в зависимост от контекста – циганите в Унгария, румънците във Великобритания, латиноамериканците в САЩ и мюсюлманите в почти целия Запад. Но реториката и истинския характер на кризата, остават непроменени. Главните герои са мистични сили, но всъщност историята пише глобалната икономика. http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/jun/02/control-nation-states-corporations-autonomy-neoliberalism Натисни тук |
| МВФ: в бедност живеят почти 50 милиона американци Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растежа на икономиката на САЩ през 2014 г. от 2,7 на сто до 2 на сто. В МВФ отбелязват, че САЩ трябва да положат повече усилия за борба с бедността, в която живеят почти 50 милиона американци, пише Би би си. По-специално,според МВФ, в страната трябва да се увеличи минималната работна заплата, да се създадат нови работни места, и да се оптимизира данъчната система, като се отчетат интересите на социално слабите. според МВФ, в страната трябва да се увеличи минималната работна заплата[/u] | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: kaily |
| Миллиардер Ник Ханауэр (Nick Hanauer) обратился к своим собратьям по капиталистическому Олимпу с красноречивым программным предостережением: если мы будем и дальше вскармливать неравенство, итогом станет бунт. Меморандум От: Ника Ханауэра Кому: моим приятелям-мультимиллионерам Натисни тук Но давайте поговорим друг с другом откровенно. Я не самый умный и не самый трудолюбивый парень, которого вы когда-либо встречали. Я был посредственным студентом. Я совсем не технарь – не могу написать ни слова кода. Что меня выделяет, думаю, это толерантность к риску и интуиция относительно того, что произойдет в будущем. Видеть, куда идет дело, – это сущность предпринимательства. И что же я вижу теперь в нашем будущем? Я вижу вилы. Здесь моделью для нас, богатых ребят, должен быть Генри Форд, который понял, что все его автомобилестроители в Мичигане являются не только дешевыми рабочими руками для использования, но и также и потребителями. Форд полагал, что, если он повысит их заработную плату к непомерным тогда 5$ в день, то они смогут позволить себе его модель Ts. А значит, основной закон капитализма должен быть таким: если у работников больше денег – у фирм больше клиентов. А значит, потребители из среднего класса, а не богатые деловые люди, как мы, являются истинными создателями рабочих мест. А значит, процветающий средний класс есть источник американского процветания, а не его следствие. Средний класс создает нас, богатых людей, а не наоборот. http://www.politico.com/magazine/story/2014/06/the-pitchforks-are-coming-for-us-plutocrats-108014.html#.U7FwVJR_sgE |
| "When employers stop thinking about employees as costs to cut, but instead as customers, they see it is in their self interest to raise the minimum wage. We need to change their concept of self interest." NICK HANAUER http://nick-hanauer.com/ |
| Ляв бриз задуха плахо над Ню Йорк четвъртък 17ти юли 2014, от Ерик Алтерман Макар и управлявани от демократи, повечето големи американски градове оставят социалната сегрегация да се разраства и вкоренява. В Ню Йорк обаче, откакто през ноември за кмет бе избран Бил де Блазио, като че ли е ударена спирачка на тенденцията „всичко за богатите“. Промяната явно не е празна дума за кмета, ако се съди по гневния отпор, който среща. ДАЛИ Ню Йорк няма да стане Новата Хавана? Откакто на 5 ноември 2013 г. демократът Бил де Блазио бе избран за кмет на главния американски град, това опасение гложди Републиканската партия, която определи приемника на Майкъл Блумбърг за свой „главен враг прогресист“. Според Ню Йорк таймс „републиканските водачи гледат на младата администрация на Де Блазио като на въплъщение на страховете си от настъплението на една „нова левица“. Тази левица проявявала „популистко пренебрежение към богатите, афиширана симпатия към работническите организации и непрестанно внимание към неравенството в доходите“ [1]. Още на предварителните избори на демократите за кметството на Ню Йорк Де Блазио постави неравенството в центъра на изказванията си, като неуморно повтаряше, че историята на Ню Йорк се е превърнала в „повест за два града“ [2] – на свръхбогатите и на всички останали. Натисни тук |
Кайло, за лятно четиво ти препоръчвам Капитала на Тома Пикети (Thomas Piketty) - не е марксист, само французин.  |
| Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас... плутократите Автор: Ник Ханауер, Политико Най-вероятно не ме познавате, но точно като вас, аз съм представител на онези 0,01 процента, горди и несъжаляващи за нищо капиталисти. Аз създадох, участвах в създаването на и инвестирах в повече от 30 компании в различни индустрии - от съвсем малки - като нощни клубове, до огромни - от рода на Amazon.com - там бях първият инвеститор, който не беше член на семействата на основателите. След това създадох aQuantive, компания за интернет реклама, която по-късно продадох на "Майкрософт" за 6,4 милиарда долара. Кеш.Заедно с няколко приятели притежавам банка.Казвам ви това, за да ви покажа как в много отношения не съм по-различен от който и да било от вас, мои скъпи милиардери. Като вас имам добро разбиране и перспектива за това какво е бизнес и капитализъм. Като вас бях награден повече от щедро за успеха си с живот, който 99,99% от американците не могат дори да си представят. Къщи по целия свят, личен самолет, т.н., и т.н. Знаете за какво говоря. През 1992 все още продавах възглавниците, които произвеждахме семейно, на големите вериги магазини, а интернет беше бавно и непознато нещо.Но спокойно мога да кажа, че дори тогава много от моите клиенти, големите вериги магазини, вече бяха обречени. Осъзнах, че в момента, в който интернет стане достатъчно бърз и сигурен хората, щяха да започнат да пазаруват онлайн. Довиждане, книжарници, магазини за дрехи, магазини за техника. Това, че осъзнах какво ще се случи малко по-бързо от другите, беше основната част от успеха ми.Късметът ми дойде от това, че имах двама приятели, и двамата невероятно талантливи, които също видяха потенциала на мрежата. Сигурно никога не сте чували името на единия от тях - Джеф Таубер, или другия - Джеф Безос. Толкова бях развълнуван от бъдещите възможности, които мрежата предлагаше, че казах на двамата, че съм готов да инвестирам във всяка идея. Така се случи, че вторият Джеф - Безос, ми се обади първи с предложение. И така, аз му помогнах да започне мъничкия си бизнес за онлайн продажба на книги.Другият Джеф започна онлайн магазин, наречен Cybershop. За съжаление, доверието в онлайн трансакциите не беше голямо и беше прекалено рано за подобна идея - хората не искаха да купуват стоки, които не могат да видя и пипнат „на живо” (за разлика от книгите, чието качество не се променя - гениалното прозрение на Безос). Cybershop не се справи и мина в групата на „поредния дотком”. Amazon беше относително по-успешен. Сега си имам много голяма яхта. Но нека говорим откровено. Не съм най-умният, нито най-работливият. Бях посредствен ученик и нямам никакви технически познания, нито съм добър с компютрите. Това, което ми помага, мисля, е желанието да поемам рискове и добрият усет за бъдещето. Да виждаш предстоящите събития е основно изискване за добрия предприемач. И какво виждам в нашето бъдеще?Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас. Докато хората като мен и вас си живеят живот, който надминава мечтите на който и да било плутократ в човешката история, остатъкът от страната - 99,99 процента, изостава. Разделението между имащите и нямащите се задълбочава, и то с огромна скорост. През 1980, най-богатият 1% е контролирал около 8% от приходите на САЩ. Най-бедните 50% си делели около 18%. Днес най-богатият 1% има около 20% дял, а най-бедните 50% си делят едва 12%. Но проблемът не е в неравенството. Известно неравенство е задължително за всяка добре функционираща капиталистическа икономика. Проблемът е, че в нашия случай неравенството е по-високо от всякога и се влошава от ден на ден.Страната ни се движи от капитализъм към феодализъм. Освен ако драматично не променим политиката си, средната класа ще изчезне напълно и ще се превърнем във Франция от 18 век. Преди революцията. И така, имам послание за хората като мен, за отвратително богатите, които живеем в добре бранените си богаташки балончета: Събудете се, хора. Това няма да продължи дълго. Ако не направим нещо, за да поправим гигантското неравенство в икономиката, разгневената тълпа ще дойде пред вратите ни. И ще си носи вилите. Нито едно общество не може да поддържа подобно постоянно нарастващо неравенство. Всъщност в цялата човешка история няма нито един пример, в който е имало подобно акумулиране на богатства, без вилите да излязат. Покажете ми общество с големи социални различия и аз ще ви покажа полицейска държава. Или пък бунт. Няма примери за обратното. Въпросът не е дали, въпросът е кога? Много от нас си мислят, че сме специални, защото “това е Америка”. Мислим си, че сме имунизирани срещу силите, които започнаха арабската пролет, руската и френската революции. Знам, че вие, драги, от тези 0,01 процента напълно отричате аргументите ми, много от вас дори са ми казвали в очите, че не съм с всичкия си. И да, знам, че сте убедени, че неравенството е измислица, понеже веднъж сте видели бедно дете с iPhone.Ето какво искам да ви кажа: живеете в измислен свят. Това, в което всички искате да вярвате, е, че когато нещата стигнат критична точка и преминат от „кофти за масите” в „опасно и социално дестабилизиращо”, ние някак си ще сме разбрали предварително. Всеки студент по история ще ви каже, че номерът не става така. Революциите, също като фалитите, стават бавно и после много бързо.Един ден някой се самозапалва, после хиляди хора са на улицата и преди да разберете какво става, цялата страна гори. И ние няма да имаме време да стигнем до летището, да скочим на частните си самолети и да отлетим за Нова Зеландия. Винаги е ставало така. И ако неравенството продължи, ще стане точно така. Ние няма да можем да предвидим кога и ще бъде ужасно за всички. Но особено ужасно за нас. Най-ироничното в тази ситуация е това колко напълно ненужна и самооборваща се е. Ако направим нещо, ако променим политиката си така, както, да кажем, Рузвелт направи през Голямата депресия, така че да помогнем тези 99% и да спрем революционерите и откачалките, онези, които първи ще заразмахват вилите, това ще е най-добрият изход за нас, богаташите. Не само ще си спасим кожите, но и с почти пълна сигурност ще станем дори по-богати. Тук трябва да следваме модела на Хенри Форд, който бързо осъзнава, че всички служители във фабриката му в Мичиган са не само евтина работна ръка, която може да експлоатира - те са и огромна група консуматори. Форд осъзнал, че ако повиши надниците им до космическата за онова време сума от 5 долара на ден, те щели да могат да си позволят да си купят кола. От него. Каква чудесна идея. Моето предложение е следното: нека да го преиграем.Трябва да опитаме да направим нещо. Идиотските политики в момента намаляват хората, които могат да си позволят да купуват стоките ми. Или вашите стоки. Когато осъзнах това, реших да напусна удобния си малък супербогат свят и да започна да се занимавам с политика. Не директно, кандидатствайки за офис или ставайки един от редицата милиардери, които подкрепят някой кандидат.Вместо това реших да се опитам да променя мисленето с нови идеи - подкрепяйки това, което аз и съавторът ми, Ерик Лиу, наричаме „средна икономика”.Това е дълго отлаганата промяна във възгледите за икономиката, които са приемани за почти свещени в партийните редици и които причиниха постепенния й упадък и прецакаха американската средна класа.„Средната икономика” отрича концепцията, че икономиката е ефикасна, механична система и предлага много по-акуратния възглед за комплексна екосистема, изградена от хора, които зависят един от друг. Точно затова в основата на капитализма трябва да лежи идеята, че ако служителите имат пари, бизнесите имат повече клиенти. Това прави консуматорите от средната класа, а не богатите бизнесмени като нас, истинските създатели на работни места. Средната класа дава пари на нас, а не обратното. На 19 юни 2013 "Блумбърг" публикува моята статия „Защитата на един капиталист за минимална надница от 15 долара”. Форбс отговори с „Ник по пътя към лудостта”.Въпреки това едва няколко седмици след публикацията моят приятел Дейвид Ролф, организатор на синдиката на работниците в сферата на услугите, започна стачка сред служителите във веригите за бързо хранене, изисквайки минимална надница от 15 долара на час.И едва 350 дни след публикуването на статията ми кметът на Сиатъл Ед Мъри подписа наредба за същото нещо, превръщайки го в закон.Как се случи това, чувам ви да питате? Случи се, защото ние напомнихме на масите, че те се изворът на растежа и просперитета, не ние, богатите. Напомнихме им, че когато служителите имат повече пари, бизнесите имат повече клиенти и имат нужда от повече служители. Напомнихме им, че ако служителите, които живеят с надница, която е една идея над границата на бедността, данъкоплатците не би трябвало да доплащат разликата. И когато свършихме с напомнянето, 74% от гласоподавателите в Сиатъл се съгласиха, че 15 долара на час минимална заплата е страхотна идея. Основният довод срещу повишаването на минималната надница, който се предлага от републиканците, техните спонсори, а и от доста от демократите е, че повишаването на минималната заплата ще причини намаляване на работните места. Този довод е показателен за настоящия възглед към икономиката. Ако сте учили „Основи на икономиката” в университета, знаете, че ако надниците се увеличат, служителите трябва да се съкратят. Законът за търсенето и предлагането и такива ми ти работи… Тогава обаче защо имаме Джон Бойер и други републиканци в Конгреса, които твърдят, че ако поставите по-висока цена на труда, ще получавате по-малко от него? Сериозно? Защото ето какво е странно. По време на последните три десетилетия компенсациите за президентите на компаниите нарастваха 127 пъти по-бързо, отколкото тези за работниците. От 1950 съотношението между заплатите на президентите и служителите се е повишило с 1000 процента, и не, пръстът ми не се подхлъзна на нулата. Президентите получаваха 30 пъти по нормалната заплата, сега взимат около 500 пъти повече. И все пак нито една компания, за която аз съм чул, не е елиминирала висшия си мениджмънт или ги е аутсорснала в Китай, или е намерила начин да бъдат заместени от компютър. Вместо това сега имаме повече от всякога изпълнителни президенти и висш мениджмънт. Същото важи за финансовите служители и технологичните специалисти. Те ни струват все повече и повече и ги наемаме все повече и повече. Това е номерът с нас, хората от бизнеса - ние си харесваме клиентите богати и служителите - бедни. Откакто е имало капитализъм, капиталистите казват същото при всеки опит за повишаване на надниците. 75 години оплаквания от големия бизнес - от моментът, в който минималната надница е приета като закон, когато жените изискват равно заплащане, когато законите срещу детския труд влизат в сила. Всеки път капиталистите казват същото нещо по същия начин: "Ще се разорим. Ще трябва да затворим. Ще трябва да уволним всички". Не се е случило досега. Всъщност изследванията показват, че когато служителите са по-добре платени, бизнесът като цяло е по-добър. Повечето от вас сигурно мислят, че 15 долара минимална заплата в Сиатъл е безумие, което поставя икономиката ние в риск. Но в Сиатъл дори настоящата ни надница от 9,32 долара е с 30% по-висока от федералното изискване. И съсипана ли е икономиката ни? Е, оплакващи се икономисти, вижте какво казват цифрите: на национално ниво има два града с най-висок растеж на заетостта от малки бизнеси - Сан Франциско и Сиатъл. Познайте сега кои градове имат най-висока надница? Сан Франциско и Сиатъл. Най-бързо развиващият се град в Щатите? Сиатъл. 15 долара не е рискова политика. Просто е добавка към стратегията, която вече дава възможността на нашия град да бие вашия град по точки. И ако се замислите, е напълно логично. Ако служител изкарва 7,25 на час, каква част от надницата на този човек ще се върне в касите на местните малки бизнеси? Почти никаква, ето каква. Този човек ще си плати наема, ще напазарува от най-евтината верига магазини и, ако има късмет, ще си купи карта за градския транспорт. Но няма да иде на ресторант. Няма да си купи нови дрехи. Няма да купи цветя на 8 март. Дали това е тема, много по-сложна, отколкото я описвам? Разбира се. Има много фактори, които участват в определянето на заетостта. Но моля ви, моля ви, спрете да настоявате, че ако плащаме повече на работниците на надница, безработицата ще стигне невиждани нива и ще съсипе икономиката. Това е пълна глупост. Най-лошата част от сегашната икономика не е вярването, че ако богатите забогатеят още повече, това е добро за икономиката. Най-лошото е вярването, че ако бедните забогатеят, това е лошо за икономиката. Знам, че всички вие смятате, че задължаването на бизнеса да плаща на служителите повече е нечестно или прекалена намеса. Повечето от вас вярват, че трябва да следваме добрите примери на фирми, които плащат на служителите си толкова, че да не умрат. Или да позволим на пазара да определи цената. Но! Когато тези, които налагат лошите примери, като МакДоналдс, плащат на служителите си абсолютния минимум, това, което казват е, че биха плащали на служителите си дори по-малко, ако беше легално. В големи групи хората не правят правилното нещо. Затова икономиката ни може да бъде ефективна само ако се води от закони. Уол-Март е най-големият работодател в страната с 1.4 милиона служители в САЩ и повече от 25 милиарда печалба преди данъци. Спокойно може да си позволи да плаща на милиона минимално платени служители допълнителни 10 хил на година, да ги измъкне от пълна бедност и да им позволи да пазаруват в Уол-Март. Това не само ще спести на данъкоплатците допълните разходи по лечение, социални помощи и финансова подкрепа, но Уол-Март ще изкарва по още 15 милиарда преди данъци. Уол-Март няма (и не бива) да предлага на служителите си повече от конкуренцията си. Но, за да имаме функционираща икономика, всички фирми трябва да са задължени, а не помолени да плащат надници, с които може да се живее, а не оцелява. Ние, богатите, сме погрешно убедени от образованието си и обществото, а след това сме убедили и себе си, че ние сме основния фактор за създаване на работни места. Но истината е, че никога няма да има достатъчно супер-богати американци, че да поддържат икономиката самостоятелно. Аз лично изкарвам около 1000 пъти повече от средния американец, но не купувам 1000 пъти повече неща. В последните няколко години семейството ми е купило няколко коли, не 3000. Купувам си по няколко ризи и панталона на година, както повечето американци. Купих си два чифта чудесни вълнени паналона, които моят партньор Майк нарича „мениджърските панталони”. Предполагам, че бих могъл да купя 1000, но защо да го правя? Вместо това си спестявам парите, с което обаче не правя много за икономиката. Затова забравете за идеята, че Америка е велика заради хора като мен, вас, и Стив Джобс. Знаете истината, дори и да не искате да я признаете - ако се бяхме родили в Сомалия или Конго, ние всички щяхме да сме босоноги, седнали на прашния път и продаващи плодове от кошница. Не че Сомалия или Конго нямат добри предприемачи. Просто най-добрите им предприемачи са принудени да продават плодове от кошница до прашния път, защото това е всичко, което клиентите им могат да си позволят. Така че защо да не поговорим за „Нова сделка за американския народ”? Една, която ще се хареса и на левите, и на десните? Първо, бих помолил приятелите ми от Републиканската партия да се замислят реалистично за намаляването на размера на правителството. И да, да, да, прави сте - федералното правителство е прекалено голямо. Но няма начин да намалите служителите му, не и в момента. Рейгън и Буш имаха по 8 години всеки да го направят, и се провалиха с гръм и трясък. Републиканците и демократите в парламента няма да намалят правителството само с позитивно мисли. Единственият начин действително да се намали екипът на правителствените организации е да се върнем обратно в основните икономическите принципи - трябва да намалим нуждата от правителство. Ако хората получаваха по 15 долара на час и повече, нямаше да имат нужда от купони за храна. Нямаше да имат нужда от помощ с наемите си. Няма да имат нужда от мен и вас, за да си плащат медицинските грижи. Ако консуматорската средна класа се завърне, няма да имаме нужда от голям социален апарат. В същото време приходите от заплащане и данъци ще се увеличат, намалявайки дефицита. С други думи, това е икономически подход, който може да обедини дясно и ляво. Може би това е причината за неизбежното разбуждане на дясното. Дори републиканци като Мит Ромни и Рик Санторум наскоро подкрепиха увеличаването на минималната надница, влизайки в конфликт с другите от партията си. Сигурен съм, че всички можем да се съгласим, че тази промяна няма да започне във Вашингтон. Там мисленето е закостеняло, аргументите - консервативни. И от двете страни. Но, според мен, това е напълно приемливо. Повечето социални движения са започнали с победи на общинско и щатско ниво. Битката за 8-часовия работен ден, която приключи в столицата през 1938, започна на места като Илинойс и Масачузетс в късните 1800. Движението за социално осигуряване започна в Калифорния през 1930. Дори „Обамакеър” щеше да е невъзможна без примера на Мит Ромни в Масачузетс. За съжаление, много малко демократи и никой от републиканците разбират това. Президентът, макар че е с добри намерения, също не го схваща. В тазгодишната си реч той спомена за нуждата от по-висока надница, но не каза, че по-малко неравенство и възраждане на средната класа ще спомогнат за по-бързо растеж на икономиката. Вместо това, аргументите, които чуваме от повечето демократи са все същите стари оплаквания за социалната неправда. Единствената причина да помагаме на работниците е съжалението. Републиканците казват растеж. Демократите казват справедливост. И губят всеки път. Но само защото двете партии във Вашингтон не са го разбрали още, не значи, че ние, богатите, можем просто да продължим както досега. Тонът на разговора вече се променя, дори милиардерите да не го чуват. Знам какво си мислите. „Окупирай Уолстрийт” и всички останали „капитализмът-е-зло” протести изчезнаха без следа. Но това не е вярно. Разбира се, трудно е да накараш хората да спят в парка в името на социалната справедливост. Но протестите, които имахме в началото на финансовата криза през 2008 наистина положиха началото на промяната в дебата - от дългове и задължения към социално неравенство. Само дето много от плутократите не схванаха посланието. Скъпи 1-процентковци, много от нашите сънародници започват да вярват, че капитализмът е проблем. Аз не съм съгласен, сигурен съм, че и вие. Капитализмът, когато е добре управляван, е най-великата социална структура за създаване на благоденствие в човешкото общество. Но безконтролният капитализъм има склонност към централизация и последващ колапс. Може да бъде контролиран така, че да носи облаги на малкото в краткосрочен план или на многото в дългосрочен. Работата на демократите е да го побутнат към второто. Затова инвестирането в средната класа работи. А данъчните облекчения за хора като нас - не. Балансирането на силата на работниците и милиардерите чрез повишаването на минималната надница не е лошо за капитализма. То е безценен инструмент, който умните капиталисти могат да използват, за да построят капитализма стабилен и траен. И никой няма повече ползва от това, колкото квадрилионерите като нас. Най-старият и най-важният конфликт в човешките общества е битката между концентрацията на власт и богатство. Хората на върха като нас винаги са казвали на тези на дъното, че съответната позиции са правилни и добри за всички. Исторически това е било божествено право, сега е икономика. Що за глупост е това? Наистина ли съм по-добър човек? Наистина ли имам право да определям морала и икономиката? А вие? Моето семейство, Ханауер, е започнало в Германия, продавайки пера и възглавници. Когато Хитлер ги изгонил, те се озовали в Сиатъл, в притежание на друга компания за възглавници. Три поколения по-късно, аз спечелих от това. После извадих огромен късмет, че в ерата на Интернет имах приятел на име Безос. Дори и най-добрите от нас, обаче, в лошо стечение на обстоятелствата, могат да се окажат босоноги, на прашния път, с кошница плодове пред тях. Никога не трябва да забравяме тази мисъл, или това, че Съединените Американски щати и тяхната средна класа ни направиха това, което сме, а не обратното. Или пък можем да си поседнем на палубите на яхтите си, да не правим нищо. И да чакаме разярената тълпа с вилите. http://glasove.com/komentari/39369-vijdam-razgnevena-tylpa-s-vili-i-idva-za-nas-plutokratite |