Отиди на страница:
| Пък,аз до сега съм мислил,че Кутузов е откривателят на *фирката,щото рекъл на Наполеон-Махай се от Русия,че ще ти го *укна в устенцето. Но първооткриватели сме си ние!На една народна песен,датирана към десети век,припевът е: Дирли,Дирли дишка, мома свири на *ишка.  |
| Каша от история, музика, литература, лингвистика, български професори, германски епос, лични спомени, пикантни подробности, нарцисизъм, и какво ли не още..... Е, да продължим варенето и бъркането....Край на резюмето. Проф. Владимир Христов, син на изключителния поет-символист Кирил Христов, е светилото на 20-ти век по геодезия и картография. Немски възпитаник, с докторантура от Университета в Лайпциг. Работил по най-мащабните проекти в България и Германия. Признат и приет навсякъде. Награден с „Дъбови Клонки” от Третия Райх. Лично А. Хитлер го удостоява с моралното право „ да слушат Вагнер заедно” . Не ми е известно с такова „право” да е бил декориран друг. Известно е, че Хитлер е обичал да слуша Вагнер сам. Не е известно дали проф. Вл. Христов се е възползвал от „правото” си. Когато комунистите идват на власт след 9 септември 1944 г. въпреки очакванията, че той ще бъде убит както много други видни интелектуалци (само да спомена проф.Б. Филов, проф. Б.Йоцов и проф. Ал. Станишев) той е „спасен” от съветските служби и е принуден да работи за тях. По-късно е главен геодезист на Варшавския договор. “Kampf zwischen Nibelungen und Hunnen”-Detail eines Freskos in der Nibelungensälen den Münchener Rezidenz. Проф. Иван Венедиков, син на изестния военен деец и историограф ген. Йордан Венедиков, е светило по тракология, ( минал през школата на проф. Ал. Балабанов, проф. Д. Дечев, проф. Гав. Кацаров, проф. В. Бешевлиев- хайде да не ги изброявам – от същото добро тесто е омесен и споменатия в статията проф. К. Гълъбов) но посвети една от книгите си, а именно „Златният Стожер на Прабългарите” и на връзките в епосите на българи и германци. Защото немският Etzel е Аттила, родът му Дуло , а Kremhild = Idilkó – der letzen Nebenfrau Attilas. Тяхната сватба и последвалата смърт на Бича Божий оттекват толкова дълбоко в историята на Европа по онова време ( 5 в. сл. Хр.) , че ехото се запазва чак до края на 12-ти и началото на 13-ти век сл. Хр. Чак тогава се записва Nibelungenlied и се поставят писмените основи на германския епос, въз основата на който Вагнер ще създаде прочутата си музикална тетралогия. Чудя се как авторът Д. Иванов ( няма връзка с бележития професор по органична химия Д Иванов) е пропуснал да впише тази наша си връзчица с Вагнер. Не може да не я знае! |
| Каша от история, музика, литература, лингвистика, български професори, германски епос, лични спомени, пикантни подробности, нарцисизъм, и какво ли не още..... Е, да продължим варенето и бъркането....Край на резюмето. Проф. Владимир Христов, син на изключителния поет-символист Кирил Христов, е светилото на 20-ти век по геодезия и картография. Немски възпитаник, с докторантура от Университета в Лайпциг. Работил по най-мащабните проекти в България и Германия. Признат и приет навсякъде. Награден с „Дъбови Клонки” от Третия Райх. Лично А. Хитлер го удостоява с моралното право „ да слушат Вагнер заедно” . Не ми е известно с такова „право” да е бил декориран друг. Известно е, че Хитлер е обичал да слуша Вагнер сам. Не е известно дали проф. Вл. Христов се е възползвал от „правото” си. Когато комунистите идват на власт след 9 септември 1944 г. въпреки очакванията, че той ще бъде убит както много други видни интелектуалци (само да спомена проф.Б. Филов, проф. Б.Йоцов и проф. Ал. Станишев) той е „спасен” от съветските служби и е принуден да работи за тях. По-късно е главен геодезист на Варшавския договор. “Kampf zwischen Nibelungen und Hunnen”-Detail eines Freskos in der Nibelungensälen den Münchener Rezidenz. Проф. Иван Венедиков, син на изестния военен деец и историограф ген. Йордан Венедиков, е светило по тракология, ( минал през школата на проф. Ал. Балабанов, проф. Д. Дечев, проф. Гав. Кацаров, проф. В. Бешевлиев- хайде да не ги изброявам – от същото добро тесто е омесен и споменатия в статията проф. К. Гълъбов) но посвети една от книгите си, а именно „Златният Стожер на Прабългарите” и на връзките в епосите на българи и германци. Защото немският Etzel е Аттила, родът му Дуло , а Kremhild = Idilkó – der letzen Nebenfrau Attilas. Тяхната сватба и последвалата смърт на Бича Божий оттекват толкова дълбоко в историята на Европа по онова време ( 5 в. сл. Хр.) , че ехото се запазва чак до края на 12-ти и началото на 13-ти век сл. Хр. Чак тогава се записва Nibelungenlied и се поставят писмените основи на германския епос, въз основата на който Вагнер ще създаде прочутата си музикална тетралогия. Чудя се как авторът Д. Иванов ( няма връзка с бележития професор по органична химия Д Иванов) е пропуснал да впише тази наша си връзчица с Вагнер. Не може да не я знае! |