Изучаване на майчин език, различен от официалния за страната
Отиди на страница:
| Аз вероятно съм стара, но помня как в тогавашното училище "Димитър Благоев" в Пловдив имаше паралелка по арменски език, водена от една сладкодумна учителка, която малката група арменчета обожаваха. Беше факултативна, но имаше желаещи. И мисля, че беше абсолютно правилно. В наше село има френски начални училища и френски гимназии именно за да се учи майчин език, тъй като основният език на мнозинството е английският. Води се борба на живот и смърт за услуги на френски, за двуезичен персонал в болниците. В Монреал има училища, в които се учи гръцки, италиански, китайски, има болница, в която персоналът задължително говори или мандарин, или кантонски в допълнение към двата официални езика на Канада. И всички смятат това за нормално. По-добре е да имаш образовани хора, които говорят добре ДВА езика, отколкото хора, сричащи на двата. Та да питам - с какво турския спрямо българския е толкова по-различен от френския спрямо английския в Онтарио? Толкова ли е страшен? Ако да речем тези шест часа повече на седмица са за сметка не на българския език (който си остава задължителна програма, без мърдане), а на ходенето в джамията да се наизустява арабски? Ако учебниците по турски език са написани в България и печатани в България, нали те ще отразяват БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА идея, че децата, които ги четат, са БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ!!! Че те са част от страната ни, че тази страна им е бащина/майчина и като такава се грижи за тях, вместо да ги дава на съседите да им помагат с ученето! Сами си оставяме колата в калта, а после знаменитата фраза за гащите! Представете си Ахмедчо, който говори на турски така, както го е научила баба му у дома. Та този Ахмедчо отива на гости на леля си в Истанбул и като си отвори устата, е срам за семейството, защото турският му е като от преди един век. (Съвсем като нашите банатски българи!). И леля му вика, виж, остани тук да миеш чинии една годинка, да понаучиш език. А сега си представете същият Ахмедчо, който идва на гости, говори литературен модерен турски език и казва, ама защо да идвам тук да уча, аз и у нас си мога, хем не мия чинии. |
До колкото знам в еврейското училище в София се учи иврит. 134 училище в София. По спомени от 90-те години се изучаваше иврит, но факултативно и не за сметка на другите предмети. Едните паралелки бяха с иврит, другите - не. Смятам, че факултативното изучаване на езика на етноса (ако може така да се нарече) е право, гарантирано от държавата, което не би трябвало да прераства в задължение, както искат от ДПС. Поради простия факт, че етносът е и въпрос на самоопределение особено при смесените бракове. Въпросът с религията също беше решен задоволително с факултативното й изучаване. Аз не виждам защо отново се поставят на дневен ред въпросите с майчиния език и религията, след като който иска може да ги изучава. Проблем са децата, невладеещи добре български. За тях трябва да се предвиждат допълнителни часове по разговорен език, а също така да се обучават усилено поне две години преди постъпване на училище. |
Смятам, че факултативното изучаване на езика на етноса (ако може така да се нарече) е право, гарантирано от държавата, което не би трябвало да прераства в задължение, както искат от ДПС. Според мен Лютви Местан се опитва по много деликатен начин да намекне на българската държава да започне да си защитава не правата, а ИНТЕРЕСИТЕ. Има търсене за изучаване на турски - значи ще има предлагане. Този, който пръв успее, той ще натовари основните придобивки. Ако българската държава е заинтересована в своите граждани, тя ще тропне с крак и ще разкара емисарите - като предложи и наложи свой, по-качествен продукт, отговарящ на българските национални интереси. Има още турска филология в СУ (поне доколкото зная), има още кой да пише учебници, има кой да ги печата и налага. Ако ли не - нямаме никакво право да се жалваме, че емисари обикалят Родопите и другите райони с население, чийто майчин език не е само български. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| Животът е много ироничен. Случи се така, че от високомерна софиянка се превърнах в член на малка другоезична общност в друга изключително толерантна европейска държава. И ми се наложи да се сблъскам с другата страна на медала. Да си различен е изключително енергоемко. Обаче според мен тук всички ние визираме нещо съвсем различно. Визирамер тежката сянка на Турция и домогванията й и то в един невесел балкански контекст. Как да се реши този ребус? Най-вече с акцент върху изучаването на българския език. Алтернативните езици почти винаги зависят от финансирането. Ако алтернативен език се изучава в нши училища като СИП, можем да контролираме процеса. Ако няма пари за нашите деца обаче, според мен следва да се акцентира на първо място на основния език, който се ползва в държавата и чак след това да се мисли за другото. Тук, обаче, нека не се лъжем, не обсъждаме това. Тук обсъждаме друго и горещият картоф е друг. Случаят е друг. Когато една алтернативна общност е в близост до държавата майка, която води агресивна експанзионистична политика, нещата се усложняват. Печатането на карти изяждащи територията на всички околни държави също не помага. Тънкият деликатен въпрос е къде е границата и как да постъпим? Виждате какво става в Норвегия и Швеция.... Ето защо никога няма да има проблем да се изучава какъвто и да е друг език под формата на СИП. Ето защо в Испания за българите и развиването на общността им са отворени буквално всички врати, но самите испанци имат жестоки сблъсъци по отношение изучаването на каталунския диалект. Защо, ами много просто - каталуния иска да се отделя от Испания и застрашава националния й интегритет. Българската общност, напротив, статистически е най-бързо интегриращата се общност в Испания. Противно на негативните публикации излизащи в нашата собствена преса, в Испания имаме добро име на хора, които работят и не създават проблеми. Като резултат от това имаме право да ползваме за целите на българските неделни училища буквално всяко общинско испанско училище. По подобен начин е уреден и въпросът за извършването на православни служби в която и да католическа църква. Покрай многобройните български магазини и неуморните български домашни помощнички във все повече къщи навлиза българската кухня и се купуват български продукти, но няма агресия. Мисля, че в това се крие разликата. Но ние не заплашваме испанския национален интегритет. Когато една общност нараства и започва да го прави агресивно, тогава възникват проблемите и се задават логичните въпроси къде е границата на толерантността, така че дискусията изобщо не касае конкретния език, а начина, по който ще живеем оттук насетне. |
| Може и да съм го споделяла и друг път. Не помня. Наш много добър приятел в Канада беше изпаднал в следната ситуация. В общината /примерно / в Торонто трябва да подаде документи и се реди на опашка. Идва неговия ред и момичето зад гишето започва да се прави, че неразбира английският му. Той, че говори дървено и със силен акцент сам си го знае, въпреки, че живее вече четвърт век там. С ирония момичето го пита дали не говори някакъв друг език. Той и казва да. Тя, какъв. Той - немски. Тя пък не го знае. Друг? Да - руски. Тя пак не го знае. Друг? Да - български. Същото незнание. Друг? Да - сръбски. Опашката се залива от смях, а момичето цялото пламнало като божур, изведнъж започва да го разбира идеално на английски. Направило ми е силно впечатление, че евреите изселили се от България през четирдесетте години на миналия век, говорят безупречен български език. Те са от различни крайща на страната ни, но говорят съвременнен български, този от телевизията и радиото. Не мога да си го обясня. |
| Проблемът, както го е отбелязала по-горе Аранита, не е в езика. Проблемът е Турция. Така че - хайде да си говорим истината. Някой предлага ли някаква мярка за държавно ограничаване влиянието на турския език и култура в България ? Някаква забрана ? Или обратното - да направим България и българския по-привлекателен ? |
Не мога да си го обясня. Умните хора правят добре нещата. Българският език на Местан е безупречен. А благодарение на новите технологии общностите получават напрекъснато всички телевизии. Получава се интересен феномен. Българските общности в чужбина гледат може би повече българска телевизия от хората в България, защото за тях това е компенсаторен механизъм за самосъхранение на идентичността. Много често по този повод в този форум ме критикуват за прекалено патриотарство. Всъщност е естествен компенсаторен механизъм, както споменах и по-горе - не е лесно да си различен. Според мен в турския случай не би имало никакъв проблем, стига да не бяхме съседи с огромната по размери Турция и най-вече стига политическият й манталитет да не бе така експанзионистичен. Това е истинският проблем. Чувстваме се застрашени и имаме основание да се чувстваме по този начин. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Aranita |
Някой предлага ли някаква мярка за държавно ограничаване влиянието на турския език и култура в България ? Именно. Като бъдат научени българските турци, че те са български. Нищо, че говорят турски, те са български граждани. Както всички квебекски граждани знаят френски, но са канадци. Пък за турската култура - при наличието на толкова турски сериали на български, защо трябва да се гонят тези на турски?  Мили Боже, че то има вече и екскурзии за поклонение пред къщите на този или онзи измислен герой от сериалите (на нашата туристическа групичка постоянно й показваха ето тук, ето там е снимано), а ние сме седнали да обсъждаме а-бе-ве- то... |
Здравка: Изучаването на майчин език обаче няма място в общинските и държавни училища на Република България под каквато и да е форма, била тя СИП, ЗИП, МИП и пр. Закон за народната просвета, 8(2)(Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.): " Учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата." Мисля, че много точно е казано. |
Именно. Като бъдат научени българските турци, че те са български. С много работа по тяхното образование. С планиране за следващите 50 години. Същото и за циганите. С просвещение. С такт. |
Де е дядо Иван? За какво ти е? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Aranita |
Die Hexe:И аз не харесваям формулировката "майчин" език А бащин, бабин или дядов? Отново ненужни евфемизми. Че какво ѝ е на формулировката? Английският mother tongue - и той същият, и за комуникация, и за манджа става! Убеден съм, че физиците добре знаят как сумарният термин не е сума от термините. "Жива сила" не е сила, която е "жива", нали? Майчиният език е термин, с който се означава "първият" език на детето - онзи, с който то е закърмено. Той може да не е един, а може и да не идва от майката, когато например детето е отгледано от бабата. Тогава просто "майчиният език" е този на бабата. Къде да съзра евфемизма? Я да науча mother tongue кой език прикрива? Прочее, бабини деветини е евфемизъм, който няма общо нито с "бабата", нито с "деветините". |
| Ах, че като ми даде един пример от английския - и веднага изразът става не-евфемизъм, така ли? Че това е родината на евфемистичното изразяване! Да ти имам и логиката и примерите! |
| Какъв евфемизъм е, госпожо, ако майчиният език на Вашите деца е българският? Или трябва да се посмея заедно с Вас, че това е също техният "бабин" и "лелин" език? |
| Добре де, можем да му казваме "език свещен на моите деди", но е по-дълго. Майчин език си е кратко и ясно. Та като стигнахме до Вазов, кое от това, което е написал, не е вярно за езика на българските турци на ден днешен? Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива? Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални! Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал! Тъй слушам сè, откак съм на света! Сè туй ругателство ужасно, модно, сè тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно. Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье; ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа. Пловдив, 1883 |
| То вече и терминът "първи език" не е много точен предвид това, че има и деца от смесени бракове, които научават еднакво добре и двата езика на родителите си. Ситуацията става още по-сложна ако родителите са имигранти. |
Ето защо в Испания за българите и развиването на общността им са отворени буквално всички врати, но самите испанци имат жестоки сблъсъци по отношение изучаването на каталунския диалект. Защо, ами много просто - каталуния иска да се отделя от Испания и застрашава националния й интегритет Аранита споделям позицията ви като цяло,но не приемам за удачен примера ви с Каталуня.Катала и кастиляно се използват във всички обществени места в областта(за съжаление не винаги равнопоставено).Историята на стремежа за пълна автономия на областта е много дълга.Каталунците празнуват официално освен на 12 октомври и на регионалния си празник 11 септември(не е ден на победа а на падането на Барселона през 1714 година и загубата на суверенитет).Влияние оказва и дългогодишното подтисничество на всеки стремеж за самоидентификация по времето на диктатурата на Франциско Франко.В крайна сметка децата тук учат и двата езика и се възползват от предимството което това дава. |
| Тук Здравка не визира езиков проблем, а проблем от друго естество. Не става дума за езиците и бройката им. Става въпрос за чувството на идентичност на индивида говорещ езиците. Става въпрос доколко една агресивна културна експанзия следва да се допуска. Това е общото основателно опасение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Aranita |
Аранита споделям позицията ви като цяло,но не приемам за удачен примера ви с Каталуня.Катала и кастиляно се използват във всички обществени места в областта(за съжаление не винаги равнопоставено).Историята на стремежа за пълна автономия на областта е много дълга.Каталунците празнуват официално освен на 12 октомври и на регионалния си празник 11 септември(не е ден на победа а на падането на Барселона през 1714 година и загубата на суверенитет).Влияние оказва и дългогодишното подтисничество на всеки стремеж за самоидентификация по времето на диктатурата на Франциско Франко.В крайна сметка децата тук учат и двата езика и се възползват от предимството което това дава. Ами, ами. Много си ми е удачен примерът. По същество искат отцепване каталунците. По същество и ние от това се боим и то напълно основателно и нашите да не го поискат. Всичко друго са приказки за иванча. И всичко пак опира до усещане за единност и за идентичност. Ако българският турчин се чувства българин - проблеми йок. Ако каталунецът се чувства испанец - проблеми йок. Колко националности има в САЩ - безброй, но с гордост се наричат американци. Ето там е заровено кучето на мирното съжителство. И хайде повече мисъл и повече откровенност. Това е по същество дискусията. Как да проработи механизъм, при който турци, българи и всички останали да са щастливи и да не искат да правят глупости. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Aranita |