Туткалчев, спорът за обхванатия в учебните програми материал е принципен и не е редно да се персонализира. (Що се отнася до "структуралистките абракадабри", с тях никога не е бил "пълен" нито един учебник за деца.) Министерството определа какво да включва учебната програма, то прави конкурсите и пак то одобрява учебниците. Недоволствата - към чиновниците и министрите там. Впрочем - за литература се говори, а за промените в останалите учебни предмети - нито ред. Държа да отбележа, че положението с учебниците по география, биология и пр. хич не е розово, по история - също. Претъпкани са с излишни подробности, които трябва да се зубрят. Моят гимназист вкъщи впрочем всеки път, като се обърне с учебника в ръка за помощ по химия към баща си - професор по физикохимия, татко му отива в тоалетната първо да се напсува на воля, и после се заема да обяснява. |
наистина произведенията, които сега се изучават са страшно много - просто се препуска през тях и се заучават наизуст едни кухи анализи, няма замостоятелно мислене. Като се почнеше едно "изучаване" глава по глава, по три месеца на едно произведение, ум да ти зайде. И на всяка глава - какво е искал да каже авторът?, какви чувства събужда у нас творбата Х?, направо да ти се доповръща абе к'ва си му ти на тоя автор, г-жо даскалице, дето ще кажеш какво е искал да каже? това, което се изучава за няколко седмици или месеци, може спокойно да се събере на две страници - фабулата с основните моменти, основните герои, историческият контекст и основните послания - това е, какво го мъдриш, и без това след време само това ти остава в главата Пример: нужно ли е да изучаваш три месеца "Немили-недраги", за да стигнеш до извода, че било .... произведение, заредено с патриотизъм или някое друго тъпо клише. Спомени им там речта на Странджата и минаването през Дунава и това е, синтез на цялото произведение |
Анимали, доста точен ник... Ако беше и чел /а/ - щеше да разбереш, че говорим за ИЗКУСТВОТО литература, а не за някакви смътни представи какво е това ПРЕДМЕТ литература, представи, получени при интелигентно нискокалорични дрямки на последния чин, шрез сънищата как дремеш на плажа... НЯМА 'Какво е искал д акаже авторът?". Авторът, каквото е искал да каже - казал е. Въпросът е ТИ какво разбираш за себе си от казаното...Но възлова дума не е 'Ти", както си въобразяваш, а "разбираш" - непозната за теб... Пфу, аман от нагли безграмотници и дърва /не само без корен, но и без плод/! --------------------------------------------------------------- Блогът на Генек |
Държа да отбележа, че положението с учебниците по география, биология и пр. хич не е розово, по история - също. Особено по история! Там пак е действала с размах Комисията по дискриминация! |
Няма никакъв начин в часовете по литература да си изучи всичко значимо в световната литература. Аз съм за изучаването на повече произведения като основна идея без отегчителните литературни анализи на всяка строфа или всеки ред на произведението. Колкото и лаишко да звучи, на мене този подход в училище ми беше по-интересен. Естествено, с прочитане на произведението и предварителна подготовка вкъщи. А и не мога да разбера обсесията на обществото единствено с българския език и литературата като най-важен предмет. Нима математиката, физиката, химията и биологията не са важни като базови науки на техническия прогрес? А информатиката, чуждите езици? За съжаление те остават на заден план и само специализираните гимназии дават достатъчно добра подготовка по тях. |
Светице, няма да оспоря нищо от това, което казваш за учебниците по другите предмети. Почти всички учебници са невероятна боза и са свидетелство главно за комплексарщината на авторите им. Е, не всички, де... Два от учебниците по история за VІІ клас например не са никак лоши. И то е разбираемо - те са за античната култура и цивилизация. А за литература трябва да се говори най-много. Защото е най-важният предмет. И най-проблемният. |
Ето част от аргументите за промените в учебните програми по български език и литература за 8. -12. клас: http://bglog.net/blog/queen_blunder/site/posts/nachobrazovanie/programi_bel_gimnazia. |
Литературата е много важен предмет. Толкова колкото и другите общо-образователни. Проблема е, че децата не са достатъчно зрели за материала който взимат. Голяма част от Българските класици са трудни и подхожда да се учат само в университета. Има недъг и във вишето образование нищо не-пречи там също 2-3 години да се учи литература където да се изучават трудните автори. Относно забележката, че човек трябва да знае само това което му трябва за да се нахрани е просто небивало нелепа - това те праща директно при маймуните те си знаят всичко което им трябва. Циганите затова не си пускат децата след 2-3 трети клас за какво им е? По-голяма глупост от "Лукчовата" скоро не бях чел. |
Основния проблем на образованието ни според мен е, че то образова, но не обучава. Децата не се обучават какво да правят с натрупаните знания и това обезсмисля тези знания, прави ги абстрактни. |
queen_blunder 24 Юни 2013 10:50 Точно същото съобщение с линк към личния си блог сте дали по темата в "България". Това е спам, уважаема Поли. Но при това положение ще си позволя да препостна и отговора си под Вашето авторекламно усърдие там: Най-впечатляващото в блога Ви, уважаема Поли, е следното съобщение с очевидно рекламна цел: Курсове за 7 клас edutech.bg/по български език и математика записване за 2013/2014 На Ваше място при това положение би ми било неудобно да набивам на хората в очите размишленията си в личния си блог като истина от последна инстанция. Някои от тях доста спорни при това. И не се оправдавайте с гугъл, ако обичате. Кохортата люде, превърнали литературното обучение и образование в частен бизнес, е не по-малко престъпна кохорта, отколкото мафиотските медицинско-фармацевтични картелчета. Те естествено имат най-голяма полза от нови програми, нови учебници, нови учебни помагала и така, докато... учениците не започнат да повръщат от обучението по литература. |
Добре, колега Лукчо, но ти самият, след като си прочел някоя книга, не си ли се замислял след това върху прочетеното? Ей, тъй на, да си зададеш въпрос: "Всъщност защо книгата ми беше интересна и какво научих аз от нея?". Или: "Ей, тоя автор си го бива, много хубаво пише!" Ако си си задавал тези въпроси, ти несъзнателно си направил опит за анализ на прочетеното. А ако си го споделил с друг човек ето и задълбочаване на анализа и опит за дискусия. Литература е хубаво да се учи, не е хубаво, когато преподавателят се опитва да те вкара в рамка, кара те да си служиш с клишета и не допуска различни мнения и различно тълкуване на прочетеното. Мисля, че теб точно това не ти харесва и съм съгласен с това. Иначе благородно ти завиждам за библиотеката, която притежаваш. "Понеже знам наизуст, разбира се, "Опълченците на Шипка”, и съм чел стихотворението на Яворов, не мога да намеря никаква връзка между двете." Не връзка, съпоставка. Съпоставяш ги и заявяваш: няма връзка, нямат нищо общо. Това също е мнение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бай Илия |
Странен ми е аргументът, че не всички деца можели да прочетат и разберат ТОЛКОВА много произведения. Както обясних, те не са толкова много, защото част от тях се учат само на второ ниво. Отговорът ми на подобен аргумент е следният. Поради тази причина има оценки от 2 до 6. Целта е да се види кои наистина са най-добрите по даден предмет, а останалите да получат една обща култура и способността да разсъждават върху въпроси като любов и омраза, свобода и робство, родно и чуждо, модерно и архаично., смешно и тъжно. Като казвам да разсъждават, нямам предвид на разсъждават на нивото на университетски професор, а на едно средно ниво, но да се научат да формулират своя позиция, а не да преповтарят готови разработки.. Проблемът, че съвременните деца не четат, не е само на съвременните деца. Той е общ. Почти двадесет години им се набиваше в главите как, за да успеят, трябва да могат да знаят азбуката (кирилица и латиница) и да работят с компютър. Че знаенето на около 2- 3 000 думи на български и английски, ги прави много конкурентни. |
Лукчо И аз съм невинна жертва на даскалиците по литература, и на мене ми нанесоха травма в детството! |
Унизените и оскърбените взеха думата. Очаква се свои ценни мисли за това, как трябва да бъде преподавана литературата в училище, да споделят битите жени и пострадалите от войните и фашизма. |
Най-важен та най-важен... За да се подреди "бърз, по-бърз, най-бърз" се мерят скоростите /средни или моментни, в еднакви мерни единици/ и се сравняват числата. Айде да ме научите, как да сравнявам учебни предмети, та да си подредя "важен, по-важен, най-важен"? И още, ако има най-важвн, предполагам има и най-маловажен предмет. Кой е тоя предмет? |
Моите спомени от гимназиалната програма по литература са за едно нелепо следване на хронологията, което изобщо не е съобразено с интересите и възможностите на учениците. Ето, програмата на министерството за 9. клас включва Константин-Кирил Философ, Йоан Екзарх, Библия (!): Стар завет; Нов завет; Евангелие от Йоан; Евангелие от Матей, Еврипид, Есхил, Омир, Софокъл и все от този род, та чак до Пиндар, Сафо и Теогнид. С досконалното изучаване на античната литература ни повече, ни по-малко учениците трябва да усвоят: 1. Връзката между космоса, общността и индивида - човекът е положен в изначалния ред на космоса; - законите на неговите общности са също така значими, както и законите на космоса - всяко нарушение на родовите или обществените закони води до космическа катастрофа; - литературата използва различните средства да въздейства върху връзката между индивида и общността; - основата на античните цивилизации е във върховенството на колективното благо. 2. Християнската нравствена норма - принципа на любовта като основен; - принципа на отговорността; - принципа на опрощението; - принципа на саможртвата. 3. Въздействите на християнството върху формирането на европейския културен модел - принципът на имитацио като императив за човешко поведение; - принципа за поучението. Като прочетох само горните точки, а има още десетки, си казах: че за какво им е по-нататъшно образование на децата? Те готови доктори на науките излизат! Космос - общество - индивид - морал... Има ли нещо извън тях? В 12. клас пък е включена цялата съвременна литература след Първата световна война. Няма да цитирам целите на програмата за последния гимназиален клас, защото не правя анализ на самата програма. Имам само следния въпрос към онези, които повече разбират от училищна литература: не смятате ли, че материалът трябва да се обърне? В първите класове на гимназията да се изучава съвременната литература, която е далеч по-разбираема и близка до учениците, а в последните години да се изучава класиката? В края на краищата нали децата не изучават история на литературата, а общочовешките ценности, поднесени на нейния език? Защо тогава трябва да се робува на датировката? |
Толкова много и толкова скучни произведения са набутали в програмата на младежите, че няма как да не намразят предмета. А и само с литература да се занимават, пак няма да смогнат да прочетат всичко. Плаче за редуциране и осъвременяване тази програма. |