Отиди на страница:
| В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент- Цитира ме Дяволът,старият Дявол..... Цитира ме,ама верен на себе си,грешно и манипулативно!Не може 86 килограма добре гледано и поддържано месо,покачено на 183 сантиметра,да бъде нещо завършващо на "че"/хейтърче/.Манипулативно- Стефко,не се ласкай излишно,че съм те отправил точно теб към онзи тих парк.Просто пожелах на всички прескочили на попрището жизнено средата да се пазят,защото ръце и крака не ни останаха-само днес,преди обед,в "Н-ската" болница,бяха направени четири катетризации,две клапни протезирания и една цъфнала аорта. И не се лъжи,че /когато му дойде времето/ще гледаш отгоре.Взимаш един транспортир,слагаш "горе" за начало,мериш 180 градуса и там ще е гледната ти точка.Ама няма да се плашиш-и аз ще съм тъдява.Разпоредил съм се да ме кремират,за да свиквам с жегата.Надявам се да не сме в един кръг с теб.Моето местоположение е изографисано в притвора на църквата в Рилския манастир,на два метра в дясно от вратата е  . |
"Толстой основателно се оплаква, че са написани много глупости за Шекспир като философ, психолог, "велик учител по нравственост” и какво ли още не. Шекспир не е системен мислител, най-сериозните му мисли са изказани по неподходящ или косвен начин и не се знае до каква степен е писал с някаква „цел" или дори колко от приписваните му произведения са действително негови. В "Сонетите" той дори не споменава за пиесите като част от творческото си дело, но намеква някак сконфузено за актьорската си кариера. Напълно възможно е да е създал поне половината от пиесите си просто за пари и да не е преследвал в тях цел или правдоподобност — достатъчно е било да скалъпи нещо, обикновено от чужд материал, което малко или повече да става за сцената. Това обаче не е всичко. Първо, както Толстой сам посочва, Шекспир има навика да влага в устата на героите си неуместни разсъждения от общ характер. Това е сериозен недостатък за един драматург, но той не се вмества в портрета, който Толстой рисува на Шекспир като посредствен писател без собствено мнение, стремящ се да постигне най-голям ефект с най-малко усилие. Освен това десет негови пиеси, създадени в по-голямата си част след 1600 година, безспорно имат определена цел и дори поука."  Не знаех тази пледоария на Оруел. Благодаря |
| Вазов е много по-"дълбок" от Ботев. Само за пример едно от стихотворенията на "Народният поет". Ековете V Дойдох в пространното море, де нищо не цъфти, не мре. „Море! Вълни! Стихия, вечност! Дълбоки бездни, безконечност! Кажете ми: Що е живот? Що е човек? И кой го праща в света за мъки, скръб и пот? Защо той мре, защо се ражда? Къде е висшата му цел? Дали в задгробния предел? Или в борбите на живота? Или на страстите в хомота? Защо е той — безсилен роб — от люлката до самий: гроб проклет за битка непрестайна?“ Морето рече: „Тайна!… Тайна!…“ |
| brightside 25 Юни 2013 22:12 "...гайдуцкой песней..." тази част особено звучи твърде неприятно, но поезия не може да се превежда без да се интерпретира, което фактически я променя неузнаваемо. Мда-а. При превод от руски "гайдуцката песен" следва да бъде кочияшка песен или - в най-поетичен превод - йодлер |
В кой кръг на ада са предателите? Не ми казвайте, скоро сам ще разбера. Само тази идея не ми хареса.  За всичко останало- 6!  |
... И в "Сън в лятна нощ" има за любов. Ама тия артисти от RSC (The Royal Shakespeare Company) не ги е срам! Двама препускат по сцената като магаре, първият - като главата и предните крака на магарето, другият зад него като задницата на магарето с такъв член, ... - който през 1972 гледал, видял, възхитил се и запомнил представлението за цел живот - заслужаваше си! А това за министърката - може и да го заслужава. Но ще го приема за джентълменска закачка, май...  |
но поне не ми говори като агитроп за американските бомбардировки Прочетете го отново....вярно, че не е Шекспир... а за целия Ви коментар |
| Имах удоволствието и уникалния шанс да се запозная с голяма част от кореспонденцията и документацията, свързана със строителството на желязната църква на Златния рог, а по-специално с, хм, цялата тръжна документация, някои разчети и счетоводните документи, както и с вълнуващото писмо на Азнавур от Виена, след пробното представяне на църквата пред императора и императрицата... Прочее, голяма част от документите са на френски, изписани, естествено, краснописно на ръка, пък да кажа и че желязната църква във Фанар изобщо не е единствената такава и ги е имало твърде много, освен из самата Англия, Шотландия, Ирландия, Уелс, и из Австралия, Филипините, Южна Америка, за целите на колониализма и мисионерите... Английско изобретение са, пък и Айфел е правел от тях... В тръжната документация и документите по възлагането не видях да се говори за палежи, а най-вече за неустойчивия бряг на Фанар, както го пишат на френски. |
| А дали не се споменава нещо за материала? Очевидно не е от желязо. По-скоро от чугун със стоманени свързващи елементи...? |
| Щом ще приказваме за рапсодии и цветове, не може да се отрече, че написаното от Иванов "Писмо от България -1" е "Рапсодия в тъмночервено". |
| Нафар, ама защо да не наклеветиш, тъкмо се е задал удобен случай... Списувателят, кумир на вдигнатите по-горе палчета, много добре знае, че по българско не е важна истината... Важно е плюенето... Хвърляй кал, поне петното ще остане... |
| РЕВиЗОР-чо, престани да се правиш на господ. Има и такива дето може да си помислят, че ти си единствения дето правил катетеризации и клапни протезирания и че живота на планетата зависи изцяло от божествената ти намеса. Пък мнението ти за собственото ти местоположение едва ли интересува някого. |
| Веднаж смятах книгите на Димитри. Веднаж смятах годините на Хемигуей. Обичам и да чета и да смятам. Четях Хемингуей още рез 60те, ама трябва да е било някъде през 70 когато съм му смятал годините, щото вече бях почнал да пия и да пуша. А той казваше, че когато бил на 4000 литра алкохол и 20000 цигари... което ще рече, че млад се е пропил. Та тогава незнаех колко пие преводачът на Хемингуей. И сега незнам, но прочитам от него, че доста пиел. Пак от него прочитам че се закъхърил за последните неща. Млад си още бе, г-н Иванов. Млад си. Баща ми вече не му се ходи по кръчми защото там имало само младоци на по 60-70 години, с които нямало какво да си каже, понеже те не разбирали още живота така като него, не били ходили на война и още много работи не били правили, но пък продължава да си пие пиенето в къщи всеки божи ден. Понякога си кани гости, приятели на чашка, в беседката , особено ако сме оставили някоя по-лъскава бутилка недовършена, след като съм си ходил да ги нагледам него и майка ми . Та недей да се сягаш за никъде ами вземи ни разкажи колко пиене си изпил. Знаем че си елитен преводач и топ жърналист, знаем колко си чел ама ей такива хемингуееви пикантерии незнаем. А те са интересни за хората на всяка възраст и от всички култури. Разкажи нещо и за елитната питейна култура, спрямо която не можеш ни излъга, че си бил само наблюдател. Много е важно за младите да научат и знаят за истинските неща не само от кварталния самохвалко, ами от истински капацитети и авторитети. Моля да бъда извинен за проявената от мен и незаслужена от Вас грубост. Моля да не приемате моето или нечие друго желание или пожелание към Вас, като намеса във вътрешния Ви мир, въпреки че Вие се месихте навремето, а и сега продължавате да се "намесвате" в нашия живот, макар и не грубо. "Манипулирайте, но правилно"- сигурно си го спомняте. На времето доста хора мечтаеха да се промени социализма и живота така, както Д.Иванов и неговите съмишленици го виждат и желаят. Кой друг да даде тон за мечтаене сега? |
| Идеята да бъде заменен "Хамлет" с "Ромео и Жулиета" е добра. "Хамлет" е много сложен за тийнейджъри. Съмнявам се че на такава възраст някой сериозно си задава въпеосите на Хамлет. Тогава всичко изглежда постижимо и решително ще да го бъде. Терзанията на главният герой предизвикват снизходителни усмивки. С навъртането на километража, сблъскването с реалностите на социалната конструкция и натрупването на непостигнати цели в живота начинът на мислене се променя. Интересно е да се наблюдава отстрани как гледат на абитуриентите хората които са само десетина години по-големи . Уж почти същото поколение , ама вече получили първите щърбини по възторжената вяра в безусловното "Ще го бъде , разбира се! ". Същата работа с "Илиада". |
Димитър Спасов беше голяма работа. Хубаво, че още има някой да си спомня за него. Димитър Спасов беше невероятен човек! |
Отпечатали книжлето в Цариград в приземието на метоха. Там има паяжини и една допотопна печатарска машина. Не знам още ли е там. Ако ви се случи път, моля ви, надникнете и ми кажете. Метохът е срещу "Свети Стефан"; на турски "Ая Стефан" или "Булгар Килисеси". "Българската църква", наричана "Желязната църква". Сигурно ще влезете в нея, за да запалите свещичка. Заради подпочвените води край Златния рог не могли да изкопаят основи, ще ви кажат. Аз на ухо ще ви кажа друго. Ако бяха толкова високи подпочвените води, метохът нямаше да има приземие, а църквата - подземие. Желязна е заради палежите. В Цариград по онова време е имало няколко български печатници. Тази, в приземието на метоха, е била църковна и не е печатала светски книги, вкл. и Шекспир. Печатарска машина в приземието няма от времето, преди да се е родил Димитри. Копие на тази машина се намира в къща Георгиади (музей Възраждане) в стария град на Пловдив. Направено е при социализма и за съжаление отливките са загубени. Поради което не може да се отлее второ копие за бъдещия музей в метоха. Желязната църква първоначално е планирана като каменна, но са сменили проекта поради подпочвените води. Защо в метоха (който е само на 10-тина метра от църквата) няма такива води? Ами метохът е строен върху твърд бряг и старата византийска стена, опасвала града и граничила с водата. По късно са започнали да изхвърлят пръст и наносите са създали неголямо парче суша. Върху него е издигната църквата. През 19 век (и това се вижда на стари литографии) тя е била на 1-2 метра от брега на Златния рог. Днес терена е увеличен с нови засипвания и включва еднопосочното автомобилно платно в посока Златния рог, както и известна тревна площ. Фирмата, отляла елементите на църквата, е австрийска и се казва Вагнер. Ако си спомняте българския филм Вагнер на Андрей Слабаков, той носи името на машината, на която работеше главната героиня и която машина е произведена в същата фирма. |