"Хамлет" е много сложен за тийнейджъри. Съмнявам се че на такава възраст някой сериозно си задава въпеосите на Хамлет Абе, задават си ги, и още как... Тоя вечен въпрос " Two bier, or not two bier" в това горещо време e твърде актуален |
Интересно, наистина, как хора, които са толкова обичани, все се фокусират върху омразата у други, сякаш ги е поразила, имат нещо общо с нея и не могат да я преодолеят, въпреки че произтича от екзогенни основания, които нямат нищо общо с тях | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: maxilianus |
Албертино, изречението за четирите хиляди литра алкохол, двайсетте хилади цигари и три жени, не е на Хемингуей, а е на Кърт Вонегът : "Много, много отдавна - преди почече от 4х. л. алкохол, 20х. цигари и три жени............." Май беше от "Котешка люлка". |
Метохът срещу църквата Св. Стефан от неколко години е в ремонт. Ремонтира го община Истанбул като историческа сграда, да се надяваме че после ще ремонтира и самата църква, че тук-таме е ръждясала и прокапала /както катедралата Ал. Невски, видинската и други храмове/. Според некои архитектори Св. Стефан е първата панелена сграда /във всеки случай не е единствената "сглобяема църква", има ги отдавна в Америките/. Доставена от виенската фирма Вагнер. Според легендата Султанът разрешил на българите да си построят църкв в Стамбул, със срок за строеж от един месец. Единствен начин да се издигне добра църква бързо се оказал железния панел. Изглежда в Стамбул изкупуването на старо желязо е регламентирано добре, иначе досега църквата да я отняма. У нас се изкуват ЖП релси, капаци на шахти, катализатори на коли - все неща "крадени по дефиниция". И разбира се никой нищо не знае, омерта дагие. |
Пак лъжеш!никога в Истанбул не са палели църкви.В града има повече от 200 църкви от които две български и всички са от времето на Османската империя.Има църкви които са от времето на Византия.В града са ставали пожари,но нити турчинът ще отиде да пали църква или синагога,нити пък евреинът или румът джамия.Расказваш неща от бабините ти приказки.Насаждаш омраза по много тарикатски начин но господ лошите не ги закача .Бедата на България не са младите а такива динозаври като теб.А защо българската църква е желязна питай историците ,те ще ти кажат.Ще ти кажат ,че първата църква е планирана като монолитна по проект на калфа Стефан/българин и архитект при султан Абдулмеджит/вторият е на Фосати пак монолитна но още при стротелството се получават деформации.Самото място е имот на Стефан Богориди който е висш чиновник на Високата Порта.И всички тези неща са станали преди Ботев да напише на "На Прощаване" и Иван Айвазов "Под Игото" |
Аааа, не сте прави. "Хамлет" трябва да е - за тези младежи и девойки, които разбират, които имат и съмнения и стремления и осъзнават, че светът е многолик, а таланта трябва да се цени. Пък за масата дали е "Хамлет" или "Ромео и Жулиета" е все тая. Нито едното ще прочетат, нито другото - ще попрепишат туй онуй и до там. Има деца, които все още се интересуват от качествена класическа литература и те трябва да бъдат поощряване, а не приравнявани към чаллга-масата. |
Andrey 25юни 2013 20:29 Камилите в Тополовград се появяват много време след Освобождението. По - точно след като бежанци от Еникьой (Беломорска Тракия) се заселват в града. Те продължават в Тополовград традиционното си занимание - отглеждане на камили. |
Едно форумно хейтърче пита Димитри, не е редно да наричаш форумци хейтъри. Много добре го знаеш. Дори и да не ти харесва казаното от някого. Мома която не желае да я щипят, да не се хваща на хорото. До тук четох. Когато някой не пише като културен човек, спирам да чета. |
Петнадесетгодишен не разбирах защо трябва да уча наизуст: „Какво е туй пред мен? Кинжал? И сочи с(ъс) свойта дръжка моята ръка....” (превод на проф.Огнянов) По-късно прочетох „Хамлет” и гледах двете екранизации с двама изключителни актьори в ролята на датския принц. „Хамлет” не може да отпадне от учебната програма. А за „Ромео и Жулиета” споделям мисълта на Е. Евтушенко : „И днес живеят Монтеки и Капулети – няма Ромеовци и Жулиети” (свободен превод). За днешните събития може би трябва пак да се върнем към „Макбет”: „Ако, веднаж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже.” (превод на В.Петров) |
В града има повече от 200 църкви от които две български Три са българските църкви - желязната св.Стефан (Фенер), св.Иван Рилски в Екзархията (Шишли) и св.Димитър (Ферекьой). |
Реших да напиша отговор на г-н Иванов, защото виждам, че чете мненията под статиите си. Чете, значи, след като напише. Жалко, че не чете преди да пише, така стават преводачески грешки - избързаш ли, двеста страници нататък се оказва, че не били компютри, най били компоти. И се оказва, че предаваш автора не от глупост, както обичайно се прави, ами от чист мързел. И после трябва да се връщаш и да бришеш. По принцип преводачите умеят да четат. Сигурна съм, че г-н Димитри Иванов е чел "Борба" и "Елегия" и трудно би ги нарекъл патриотични стихотворения, ако въобще си беше дал труда да провери какво от Ботев точно отпада. Тогава нямаше да стреля напосоки, за да използва случая да се похвали, че е гледал Кралския шекспиров театър. Шекспир, прочее, също е бил налаган като пример за white supremacy, превъзходството на белия - видите ли, ние имаме право да ви владеем, защото нашата култура е дала на света... Както и да е. Няма да говоря нито за колониалния патос на "Бурята"(ако ще се надцакваме с постановки, то най-разкошният Калибан беше в "Книгите на Просперо", нито ще влизам в подробности защо постколониалната критика е сляпа за Османската империя, да речем, и се интересува само от литературата на Commonwealth-a и Магреба. Зададох този въпрос на Тери Ийгълтън (проф. по постколониализъм в Оксфорд по него време, to have my share of name-dropping), а той ми отговори намусено "защото има по-добри автори". Въпрос на вкус. Или на лош превод? Вместо да се делим на лавъри и хейтъри, по-добре да се запитаме защо в програмата остават именно "силно да любя и мразя", а отпада "погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде" и "свестните у нас считат за луди/глупецът всеки вредом почита,/богат е, казва, пък го не пита..." Промените са предложени от учители от цялата страна. За мен е тревожно, че те предлагат да спестят на учениците си усилието да обяснят какво значи "мълчим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода". Ако попаднат на свестен учител, децата биха могли да използват тези стихотворения като един от малкото шансове да поговорят на граждански теми в училище. А ако им стане интересно, току-виж поискали да се образоват. Тревожно е, че повечето от хората, които скачат на всяко вестникарско заглавие "Махат Ботев", не четат статията отдолу. И отдавна не четат Ботев. Хеле пък преводачи. |
Реших да напиша отговор на г-н Иванов, защото виждам, че чете мненията под статиите си. Чете, значи, след като напише. Жалко, че не чете преди да пише, така стават преводачески грешки - избързаш ли, двеста страници нататък се оказва, че не били компютри, най били компоти. И се оказва, че предаваш автора не от глупост, както обичайно се прави, ами от чист мързел. По принцип преводачите умеят да четат. Сигурна съм, че г-н Димитри Иванов е чел "Борба" и "Елегия" и трудно би ги нарекъл патриотични стихотворения, ако въобще си беше дал труда да провери какво от Ботев точно отпада. Тогава нямаше да стреля напосоки, за да използва случая да се похвали, че е гледал Кралския шекспиров театър. Шекспир, прочее, също е бил налаган като пример за превъзходството на белия - видите ли, ние имаме право да ви владеем, защото нашата култура е дала на света... Както и да е. Няма да говоря нито за "Бурята"(ако ще се надцакваме с постановки, то най-разкошният Калибан беше в "Книгите на Просперо", нито ще влизам в подробности защо постколониалната критика е сляпа за Османската империя, да речем, и се интересува само от литературата на Commonwealth-a и Магреба. Зададох този въпрос на Тери Ийгълтън (проф. по постколониализъм в Оксфорд по него време, to have my share of name-dropping), а той ми отговори намусено "защото има по-добри автори". Въпрос на вкус. Или на лош превод? Вместо да се делим на лавъри и хейтъри, по-добре да се запитаме защо в програмата остават именно "силно да любим и мразим", а отпада "погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде" и "свестните у нас считат за луди/глупецът всеки вредом почита,/богат е, казва, пък го не пита..". Промените са предложени от учители от цялата страна. За мен е тревожно, че те предлагат да спестят на учениците си усилието да обяснят какво значи "мълчим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода". Ако попаднат на свестен учител, децата биха могли да използват тези стихотворения като един от малкото шансове да поговорят на граждански теми в училище. А ако им стане интересно, току-виж поискали да се образоват. Тревожно е, че повечето от хората, които скачат на всяко вестникарско заглавие "Махат Ботев", не четат статията отдолу. И отдавна не четат Ботев. А когато става въпрос за колеги, е още по-жалко. |
СЪН В НОЩА СРЕЩУ ЕНЬОВДЕН! Велика нощ и магичен ден! Днес смених Еньовчето над иконата на Света Богородица с ново... Благодаря, бачо Дмитре! И не бързай! Да ни благослови Господ, дано... А луната бе СУПЕР! Ей, това е върхът на живота. После зрънце по зрънце си отива. Но Ботев ще остане дорде има българско! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Doctor Neboli |
Фокусирана и силна "писаница". Както винаги, прочетох с любопитство и възхищение към автора. Бъдете здрав и пишете... |
Димитри!!! Ало, планктончетата, защо чечете Димитри, като не го харесвате!? Типично за промитивите - непременно да се покажат тъпотията! |