Беше за Англия
Отиди на страница:
| . | |
Редактирано: 8 пъти. Последна промяна от: mercury |
Джинджър и джинджифил едно и също нещо ли е? И какво трябва да очаквам като вкус от джинджърското сладко? На първия въпрос - да, едно и също нещо е. Само дето от джинджифил до джинджифил - планина разлика. Тоя, обикновеният, дето е едър и кафеникав, е груб, влакнест и не особено ароматен. Има обаче един тайски джинджифил - тънък, крехък, с нежни филизи, бледо бежов или жълтеникаво-бял на цвят, расте на снопчета и се продава в хубавите магазини по 20 и нагоре евра килото - е това е истински джинджифил! Крехък и хрупкав като прясна гулия, невероятно ароматен и бая лютичък. Много обичам да го рупам заедно с лимета, когато ям хубава риба. А чашка добре изстудена водка и мезе с филенца аншоа върху филийка истински чер хляб, наръсен предварително със сок от лимет и намазан леко с ирландско масло, смесено с фино настърган джиндифил - е това пък е върхът! На втория въпрос - очаквай много екзотично сладко. Хем люти, хем има вкус на сладко и аромат на джинджифил. Аз обичам леко подкиселения вариант, за да не "накъртва" сладкото. На несвикналите може и да им се стори бая екзотично. Лично аз пробвах за пръв път такова сладко именно в Англия и много ми аресА. Пък и аз си падам върло открехнат практически за всякакви кухни и напитки, защото търся в тях новото, интересното, неопитаното, а не гледам дали ми приличат по вкус на шкембе чорба или джанковица. P.S. Едно от върховните удоволствия за мен (а аз съм преживял много удоволствия по широкия свят, вѢрвайте ми) е да пътувам с кола някъде из дълбоката Англия, да мина през китно селце, да спра пред кръчмата, да вляза в нея и веднага да открия местния ейл. Познава се безпогрешно по дръжката на помпата и голямата порцеланова табелка с името. P.Р.S. На всички неопитали препоръчвам да пробват т.н. Barley Wine, напр. Bass No 1, и да си кажат впечатлението. Е а на здраве! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| За Barley Wine можете да прочетете в Гугъла, а аз ще ви рЕдя мои собствени впечатления (така и така стана дума за добрата стара Англия - любимата ми страна). В света на Барли Уайн-а ме въведе, funny as it may sound, един възрастен сърбин (става дума за Англия от преди 30 години, когато сърбинът е бил на 50 и ми се е виждал безнадежно дрът, а аз бях неправдоподобно млад и неземно красив  ). Та тоя сърбин имаше месарски магазин близо до университета, в който работех. Именно в месарския магазин и се запознахме със сърбина. Отиваме, начи, веднъж на кръчма двамата - гледам, сърбинът си взе неква дребна биричка в шишенце, налята във винена чаша на късо столче. Цветът на питието - един такъв красив, червено-кафеникав, "пламък с дим", дето вика Гогол, с тънък синджир от мехурчета отгоре, досущ като на върла анасонлийка. Аз, разбира се, си поръчвам пинта "Джон Каридж Бест Битър" и гледам сърбина присмехулно с неговата миниатюра чашка. Викам му комшу, сърбин си, не се излагай с тия дребни бирета, а той ми хортува - ти, кай, опитвал ли си това питие, Барли Уайн му казват? Викам му: не съм го опитвал, щото много са му ситни шишенцата, пък не е и пърцуца, че да я пия в ракиени чаши. А той ми рЕди: я, кай, върви, кай, и си викни едно ечемичено винце, опитай го и после ще говорим. Отивам аз на тезгяха, викам на бармана дай две, той вади две винени чашки, отваря шишенцата, накланя внимателно и с благоговение винените чашки (както впоследствие разбрах - под ъгъл 120 градуса) и започва предпазливо да излива съдържанието на шишенцата в чашките, щото питието е натурално газирано, като шампоанско. Връщам се аз при сърбина с двете чашки ечемичено вино, слагам ги на масата и ги изпивам почти на екс. Братци! само след броени минути така ме хвана алкохолът, че се оцъклих! Гледам към сърбина - те станали двама, хилят ми се и викат: ово е стАндарт - ... (ама това май беше от друг виц). Та след тоя икспириънс започнах и аз да пия Барли Уайн като хората - бавно и с наслада. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
мезе с филенца аншоа върху филийка истински чер хляб, наръсен предварително със сок от лимет и намазан леко с ирландско масло, смесено с фино настърган джиндифил - е това пък е върхът! Уф, тази комбинация (без джиндифила) ми е любима. Трябва да я опитам и с ginger. Заинтригува ме ужасно. |
| Яуза, рецептата е моя. Аз не само папам и поркам, ами и творя рецепти. Творческа натура, с две думи. |
| Cruella (23 юли, 21:03), Вашият нагледен пример за "черни ирландци", въпреки че е много симпатичен, е мъничко отдалечен от това, което съм чувала (веднъж, в САЩ) и чела (за съжаление, не мога да си припомня заглавието, но съм почти сигурна, че беше исторически роман, т.е. незадължително базиран върху действителната история). Това ме накара да се поровя из нета и ето какво открих: http://www.irishcentral.com/roots/Who-were-the-Black-Irish-92376439.html; https://en.wikipedia.org/wiki/Irish_people#Black_Irish. Едно от описанията /"dark hair, blue or green eyes and fair skin tone"/ отговаря на чутото/четеното от мен, но има и други. Попитах Ви, защото, въпреки че не се занимавам професионално точно с нея, историята на Ирландия представлява интерес за мен. Харесва ми и борбеният дух на ирландците. Сигурно е интересно да се живее сред тях. Би било добре, ако намерите време, да разкажете малко повече за впечатленията си, явно дълготрайни, от тази страна. Вижте колко научихме от едно сравнително кратко пребиваване на mercury в GB. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Darby |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
Дано да имам отново възможност да отида в Англия Дано, искрено ти пожелавам. Такава безкористна любознателност и дарба да виждаш и споделяш хубавото не се срещат често.  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
Получила се е прекрасна тема. За създателката с пожелание да обиколи света само с подобни преживявания  Цъфнала съм кажи-речи по изгрев на работно място, поради известни причини - края на юли, море, туристи (аман)  ще хвърлям тук по едно око за разтуха  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Здравка |
| Darby, Е, бих могла да открия тема за Ирландия, разбира се, имам и много снимков материал. Темата е необятна, може би след време, като утихнат политическите страсти. Пък и нямам нерви да се разправям със заяждания на дребно, които винаги възникват независимо от темата. |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: mercury |
| О, тука имаме магазини с източноевропейски стоки и завиден асортимент от шоколадови изделия. Купих си едни руски бонбони "Василек" (на български синчец), всяка увита в отделна опаковка. Навяват ми едни спомени от младостта, едни душевни трепети... е-е-е-х! Не смея да кажа преди колко години. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Cruella de Vil |
 Аз пък унищожих с малко чужда помощ една кутия украински "Клубники в сливках" топнати в почти черен кувертюр. Ей, как изкушавате човек да си поспамне.  |
| Кариатиди?! И ние вкъщи си имаме кариатида - на мен се крепи къщата. Хайде да не казвам пък мъжа ми каква роля изпълнява като крепи. т.е. как се нарича крепящ мъж? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Кариатиди?! И ние вкъщи си имаме кариатида - на мен се ктрепи къщата. Абе сещам се за едно от "Голите оръжия" с Лесли Нилсън и един мъжки кариатид(а). |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: mercury |