Отиди на страница:
| Недоразумението наречено Данчо Ментата разбира от банки по-малко и от мен. Ще опрощава, когато си направи банка. Ония, които се разпищолиха и раздадоха парите на акционерите и вложителите си на "куцо и сакато", да си носят последствията от поголовната несъбираемост.Това е техния риск ! Играха като за последно. В държава като нашата не би трябвало единственото жилище да се приема като ипотека. Бизнесредата е изключително нестабилна. |
| Лоши, лоши политици. Как не ги е срам да развалят доброто име на банките? Сетих се за този виц  Синче на системен администратор го моли: - Тате, разкажи ми пак приказката за добрия, схватлив и интелигентен потребител... |
| Господин Манолов, преди да критикувате, си избистрете позицията. Аз например не разбрах вашата теза. Какво общо има някаква си неготова европейска директива с липсата на личен фалит в България? Не разбирам защо лихвите по потребителските ни кредити са на много добро евро равнище, но пък ипотечните са на нива от 7-8 % ГПР в най-добрия случай, което е над два пъти по-вискока лихва от средноевропейската. И когато говорим за риск... ми той е и за двете страни, затова се подписва договор, всеки да си носи отговорността. Когато клиент не плаща на вноска, банката е втора в редицата на кредиторите, но когато работодател не изплаща заплата, работникът е последен в редицата кредитори. Кво прайм? |
| Антидържавните изказвания на господина са повече от странни, като се има предвид какви привилегии си уредиха "добрите" банкери и как си ги уредиха. "Нескопосаната" държава доколкото зная е осигурила текстове в над 26 основни закони и безброй правилници за прилагането им, които създават безпрецедентни привилегии на банкерския бизнес над всички останали. Поне да се бяха извинили за дългогодишното подвеждането с текстове с малки букви в договорите и за цял ред специално разработвани хватки за фактическо лишаване на клиентите от право на информиран избор. |
Те защитават интереса първо на своите акционери, второ на вложителите И като как защитават интереса им без адекватна оценка на риска при отпускане на кредити? Даваха на куцо и сакато, сега що били лоши. |
| Само в Бг няма закон за фалит на физическите лица! Спрете да философствате! Да, няма да се опрощават дълговете, но длъжника няма да е длъжен да плаща за апартамента, който е продала банката заради неплатените му дългове. Проблема е, че един имот от 40 хиляди лв, може да е станал 160 хиляди и това го твърдя от опит на роднини. Те искат да го продадат и да си покрият заема, но това е невъзможно. Сетете се защо! |
| Нещо не разбрах.Теглили са заем за 40К за да си купят имота после той поскъпва и става 160 000, но не могат да го продадат? |
| Ах колко са добри банкерите,само дето ако ги докопат кредитополучателите ще ги одерат живи ,както те ги дерат сега,защо миличкия Хампарцунян не отговори как се определя референтния му лихвен процент,защо не си призна че бъркаики си в носа и поглед забит в тавана и хоп нов по-висок лихвен процент,в Европа има и отрицателен лихвен процент,в Австрия лихвен процент 1,5 откъдето си е изтеглил Радосвет,а тук баламите по 11-15% и ви се вижда малко изроди и маикопродавци |
Образът, който повечето политици създадоха на банкера, е на алчен, арогантен, антисоциален милионер, който задължително иска да ви открадне или единственото жилище, или бизнеса. Г-н Манолов, не политиците, банкерите си го изработиха и си го поддържат гореспоменатият от вас образ!  |
Проблема е, че един имот от 40 хиляди лв, може да е станал 160 хиляди и това го твърдя от опит на роднини. Те искат да го продадат и да си покрият заема, но това е невъзможно. Сетете се защо! По-скоро в момента тенденцията е обратна на описаната - имоти, които са оценявани високо преди няколко години и са послужили като обезпечение за кредит в размер, съответстващ и на стойността на обезпечението, сега са с цена поне 1/3 от тогавашната, и то на свободния пазар, а не при публична продан и точно това води до резултата дори и при продажба сумата да не достига за погасяване на кредита. Не бива да се забравя обаче, че не само ипотекирания имот, а цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредиторите (извън несеквестируемото), отделен е въпросът дали разполага с такова. И аз не се сещам защо не могат да продадат имота, освен преситения пазар и намаленото търсене. |
| Не видях нито един аргумент в подкрепа на тезата на автора. Европейската директива, приета или не въвежда минимални стандарти за защита на потребителя от банките. Никой не е казал, че държавата не може да си въведе по-висока от минималната защита. Не разбирам защо рискът трябва да остава само у кредитоискателя, а не у акционера и спестителя. Не разбирам защо по-висока защита на потребителя трябва да доведе до поскъпване на кредитите - а не може ли да доведе до намаляване на печалбите на акционерите и бонусите на ръководителите на банката, например? |
| Ако да речем едно ипотекирано жилище е купено за 40 хиляди, а се продаде за 200 хиляди при неизплащане на ипотеката, банката с удоволствие ще си прибере печалбата. Ако обаче е купено за 40, а се продаде за 20, банката не иска да поеме загубата. То и аз не бих искал,ако бях банкер, ама не разбирам защо това е несправедливо. |
| Общо взето, доколкото схващам, господинът е казал просто следното - печалбата на банката трябва да е гарантирана, защита на клиента - само минималната, която изисква от нас ЕС. Но, иначе, банкерите са много готини, а не такива алчни изроди, каквито ги изкарват политиците. |
| БИСЕР МАНОЛОВ Официална биография Финансист. Член на борда на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Един от създателите на Българската дилърска асоциация. Водач на листата на "България на Гражданите" в Разград. Така. Формацийката на Пръмова влезе в Реформаторския блок. Реформаторският блок е силата, която протестиращите искат да вкарат в парламента. Значи, ето какво искали "умните и красивите" протестиращи и защо искали да свалят правителството. Ми че те ще посегнат на печалбите на г-н Манолов и г-н Хампарцумян! Е, как да не ги свали човек? |
| Както вече се спомена във форума, съществува възможност да се купи жилище, без риск да се дължат пари при невъзможност да се плаща и това е лизингът. Спомена се също, че интерес от купувачите няма. |
То и аз не бих искал,ако бях банкер, ама не разбирам защо това е несправедливо. По-горе се опитах да обясня, че подлежи на връщане не само обезпеченото, но и необезпеченото задължение, т.е. то не престава да бъде такова и при липсата на обезпечение или неговата обезценка. Проблемът на масовия длъжник в момента са не стойностите на обезпеченията, а липсващите или ниски доходи, които не им позволяват да изплащат задълженията си, дори за битови сметки, да не говорим за по-големите. И без специална защита на длъжника, при невъзможност продажбата на обезпечението да покрие изцяло размера на кредита и липсата на друго секвестируемо имущество, по правило именно банката/или друг кредитор, все едно, ще поеме риска, като се принуди след време да отпише кредита като несъбираем. Всъщност безимотният длъжник не е проблем за себе си, а за кредиторите си. По-скоро защитата на потребителя трябва да е на ниво информираност и трезва преценка на възможностите за обслужване на задължение преди неговото поемане, а не след. Може да се мисли евентуално в посока на особени правила при ипотека на единствено жилище, но не и в генерален план. |
| Манрико, досега не съм виждал която и да е банка или друга фирма да предлага лизинг на жилища. Дай инфо, да се запознаем с условията на някоя оферта. Да видим лихви, годишно оскъпяване. |
| Би трябвало при ипотека банката да се задоволи само с ипотекирания имот и нищо повече. Нали при сключване на договора ти вземат такса за оценяване и ти отпускат кредит между 60 и 80% от стойността на имота. Да са си правили сметката! Оше нешо - какво означава това - става въпрос за съвършено неразбиране на материята и по-специално на начина, по който функционират банките. Те защитават интереса първо на своите акционери, второ на вложителите Не трябва ли вложителите, т.е. клиентите на банката да са на първо място? |
Би трябвало при ипотека банката да се задоволи само с ипотекирания имот и нищо повече. Нали при сключване на договора ти вземат такса за оценяване и ти отпускат кредит между 60 и 80% от стойността на имота. Да са си правили сметката! Сметките се правят при една икономическа обстановка, но при дългосрочните договори тя може да се промени, включително обезпеченията да увеличат или да намалят стойността си. Законът е предвидил и такива хипотези, съответно разрешение и няма да откриваме топлата вода. Призивът за правене на сметката важи и за кредитополучателите. П.п. Много трески за дялане имат банките, но точно тук не само банките не са си направили сметката, а и длъжниците. Нямаш представа (предполагам, че и не ти се налага професионално да имаш) колко хора са изтеглили кредити с ясното и предварително намерение да не ги връщат, и с ясното и предварително знание, че нямат и възможност за това. Не споделям виждането, че именно на такива хора законът трябва да даде засилена защита. |
| Аз пък не разбирам защо от гледна точка на законодателя едни клиенти - вложителите да са с предимство пред други клиенти - кредитираните. Съвсем пък не разбирам защо акционерите на банката, както и нейните мениджъри, които господинът удобно е пропуснал, следва за законодателя да са с предимство пред клиентите и. И също бих искал да отбележа, че желанието за такава промяна показва не неразбиране, а напротив - чудесно разбиране на принципите на функциониране както на банките, така и на всяка частна фирма. Те работят за печалба. Именно затова съществува защитата на потребителите, и тя далеч не е българско изобретение. Представям си само как биха изпищяли българските бизнесмени, ако тук се въведе американското законодателство и съдебна практика по защита на потребителите... |