Отиди на страница:
| В тая закусвалня срещу ЦУМ (до бившия магазин "София" ), в пилешка супа, намерих част от печено пилешко крило. И приключих със закусвалните. Винаги ме е дразнело и това че в София всички говорят само за пари. Туй от край време. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
Вие като чуете за Манделщам, кажете първо нещо хубаво за Пастернак. Онзи ден те нарекох по невнимание Керпеден, щото така ти прочетох ника. Но виждам, че днес даже Д. Иванов те е споменал - дали се е присетил, но стана известен тоз керпеден. Сега за Пастернак мога да кажа пет неща. Прекрасен превод на "Фауст", това първо. И обезателно е да се види предговора на Вилмонд. Второ, бил съм в музея във вилата му в Переделкино. Трето, не помня колко пъти се беше женил тоз човек, ама май към три пъти. Което пък дава основание на Гр. Климов да го причисли към легионерите. (Ако наистина харесваш Пастернак, недей в никакъв случай да четеш тези характеристики на Климов за него, дори и да им се подиграваш. Защото са много убедителни, а хич не са приятни). Четвърто, казваш, че Сталин е тряснал на човека слушалката в ухото. Трябва да ти издам една тайна - Сталин не е тряскал никога нищо, нито е удраял с юмруци по масата. Много сдържан човек е бил, макар под гигантско напрежение. Поставил е слушалката така тихичко, че че прокънтяло като гръмотевица. Пето, ами тъкмо Пастернак, който отлично се е разбирал със Сталин, е казал по времето на Хрушчов - да, имахме култ към личността, ама имахме личност, а сега имаме свиня и негодник. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: наско милев |
| Уважаеми г-н Иванов, ... - Сега е друго време. - Да. Сега наричам лайната лайна... Не подобава Вам да изричате таквиз слова, дори и когато Ви прекипи л@@@@@@то...  Да не отварям дума за "говновоз"-а, познат и като "лайнарка"... Проза, никакъв полет на мисълта и въображение - на торен бръмбар. Вкратце ще споделя една истинска история за един Отело, ревнивец по български... Шофьорът на такъв спасителен ах_тонобил забелязал, че половинката му често го замествала, когато извиквали колата по бърза работа. Опитал се той да уреди работата по нормален начин, но - не се "случило". Опитал се да се разбере и със съперника, но - на камък. Знае се, че "Necessity is the mother of invention " - и ха бакалъм, замислил отмъщение. За зла участ съперникът живеел на първия етаж на панелка. И след успешна спасителна мисия в някакъв друг панел, българският Отело паркирал колата под прозореца на всекидневната и цялото съдържание - вътре! ... Защо цялата история - ами човекът карал "медарката" на града! МЕДАРКА ! А Вие падате с това - г.....воз, л@@@на...!  Недейте с рого! Следното не го е казал нито Манделщам, нито Айнщайн, нито Рамщайн: "Quod licet Iovi non licet bovi". Не е по-неизразително от стиха на Манделщам, май...  Уважавайте ни за нашите различни мнения... А музиката на Гершуин е изключителва и запомняща се, особено изпълнителите й. В таз жега за всички по_здрав с |
| Банскалии за хора, които се големеят или парадират с образование, богатство, възможности, примерно такива като протестиращите Х.У.И.,казват: "Тия нали са от горната кора на лайното..." |
| Уважаеми г-н Иванов! По скромното ми мнение, Вашата "Омагьосваща мелодия" е най-добрият къс разказ, сътворен на български език. Да, да, знам. Много обичам Йордан Йовков, Елин Пелин, Емилиян Станев... А и нямам професионално-литературни знания. Но вярвам, че имам усет. Замислих се - случва ми се много рядко - и през съзнанието ми преминаха стотици автори. Чехов, Екзюпери, О'Хенри, Чапек, Твен, Нушич, Хемингуей... стотици,Тургенев ... И тук си спомних нещо от Иван Сергеевич: "Не бих написал нищо друго, ако имах щастието да съм Ги дьо Мопасан". Тогава разбрах какво именно са Вашите къси разкази, г-н Иванов. П.С. Най-учтиво Ви моля обаче да промените позицията си към двамата колеги от миналата седмица. Нито те я заслужават, нито Вие. |
| zdran, има такова графично решение - карето подчертава важността на текста. Преди години като видяхме в надписите на един френски филм името на Ален Делон в черно каре си помислихме, че е умрял... Оказа се, че така е прието да се обозначава звездата, която участва във филма. Не знам дали още го практикуват. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Luca |
Джимо, хубави разкази за отминало време!  Плажа беше "Чайка". "Иван Асен" е Втори, и аз така се обърках преди време - търсех адрес близо до "Влайкова", за който ми бяха казал, че е на Иван Асен, а и аз като теб този си знаех, а той - оня без номера - бил около НДК. "Шанхай" си беше много свестна кръчма и трябва да си бил много изнежен, за да такова... което често се споменава. Чел съм че, конкуренцията направила кръчма "Предпоследен шанс", преди тази ко0ято споменаваш. Такива ми ти работи и не се ядосвай! Много сме хората, на които доставяш истинско удоволствие с "писаниците" си. Може и да бъркам, но за всеки случай Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
| "Писмата от България" по същество са автобиографични мемоарни разкази. Георг Брандес дели автобиографичните мемоари, които вълнуват и възпитават поколенията, на три типа. Първият е създаден от Августин. Той казва на читателите: "Ето как се отклоних от праведния път и как отново се върнах към него." Вторият е изповедта на Русо - един особен тип мемоари - които казват: "Вижте колко порочен съм бил. Но кой ще дръзне да смята себе си за по-добър?" Най-после съществуват мемоарите на Гьоте, които казват: "Ето как се е развивал един гений при благоприятни условия." Към кой ли вид трябва да причислим "Писмата от България"? Може би към втория? Или може би към третия но леко изменен: "Ето как се е развил един надарен българин при неблагоприятни условия." |
Сега носиш отговорност. Над 60 хиляди читатели събра миналата сряда. Това е един стадион, даже няколко български стадиона. И ти пред всички нарече л ... Джимо, събрал си 60 хиляди. Предполагам, че са прочели написаното от теб не заради някакви л...., а заради това, което пишеш. А днес то ми хареса. |
| "Шанхай" си я спомням, беше на ъгъла на "Волгоград", сега "Левски" и колелото на Сточна гара, срещу сегашната Бърза помощ. Другата велика кръчма в тая махала/"Дразмаала"/ е "Бумбара" или "Бумбаро", на "Родопи" и "Козлодуй". Има си я и до днес - напълно автентична! Запазила си е атмосферата от шейсетте - няколкотото маси отвън под навес по тротоара, никакво движение отпред по павираната преди "Балканската" "Родопи", шопска, мастика, шкембета, мембета, кюфтета! ЗаповЕдайте! |
След всичко казано, финален въпрос на ЙВС: - Скажите, Борис Леонидович - но Мандельщам - Мастер? Мастер ли он? Правда? CarpeDiem, не вешайте лапши на уши, пожалуйста. За това си има пилони пред НДК. А определението на великата руска дума "мастер" е дадено тук "— Вы — писатель? — с интересом спросил поэт. Гость потемнел лицом и погрозил Ивану кулаком, потом сказал: — Я — мастер, — он сделался суров " Цитирам по Михаил Булгаков, "Мастер и Маргарита", "Атикус" СпБ, 2012, стр. 165 |
| Не бях погледнал бройката. Едни екскременти да докарат такъв трафик? Глей ти! То било лесно. Изкушението е голямо. |
Прекрасен превод на "Фауст", това първо. Не съм го чела... Преводът на "Хамлет" обаче е блестящ и ненадминат! Г. Климов не ми е известен. Чела съм това за - прав сте за "тихото" - полагане на слушалката, струва ми се, у Ема Герщайн. Тя пък издаде някои доста нелицеприятни подробности около Манделщам и жена му... Но... Да не говорим за тия неща! Нямаме право. Съжалявам много, че ви зачекнах. А Керпеден го търсете на http://forum.skycode.com  |
А определението на великата руска дума "мастер" е дадено тук Внимателний, а откъде е взел Булгаков думата като изобразяваща творческо величие, ако не от ЙВС, когото е изследвал най-подробно, вкл. предоктовмвийския му период и дори има пиеса за него: «Бату́м» — пьеса М. А. Булгакова о юности И. В. Сталина (основой сюжета стала рабочая демонстрация в Батуме 8-9 марта 1902 года). Задумана в 1936, начата 16 января 1939 года. Первая редакция под названием «Пастырь» закончена в середине июля 1939 года. Вторая редакция, возникшая в результате перепечатки набело текста первой, создана 17-27 июля того же года. Пьеса была одобрена Сталиным, но к постановке запрещена. За фантазиите на Булгаков за Сталин, малко тъжни и много хумористични, прочетете спомените на жена му Елена Сергеевна, прототип на Маргарита. |