Отиди на страница:
- карето подчертава важността на текста. Luca, благодаря за обяснението, но не съм съгласен. Първо, то предполага, че тези текстове има някаква важност. Второ, двойна - черна тънка и дебела сива рамка съм виждал само по некролози. Има и по-елегантни начини да подчертаеш нещо. |
| Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: palavnik |
| Г-н Иванов, Коя ли е онази омайна мелодия, която сте свирили? Scandals са поредица шоу програми между 1919 - 1939 г. с много песни /мелодии/, с-таеп танц и т.н. Назовете омайната мелодия. Едно от парчетата е Scandal walk, примерно. На пиано може да го чуем след 2.40 мин от този линк http://youtu.be/AWoPSJNQc4g Или може би сте имали предвид The Man I Love от Scandals Show 1920? http://youtu.be/KnRSzgZ2zqA За мен омайна е втората мелодия  Много са възможностите за омайните звуци, написани от Гершуин /парадоксът е, че усещането за омайност е преди 60-70 г.?/ И се помни. Направо му завиждам, как помни този човек? Допускам че е записвал преживяванията си на нещо като (сурат)тефтер . И от 50 г. - на час по лъжичка - приказки за малки и големи - смешни страшки. Лека нощ ... Good Night... Sleep Tight |
| За тези които споменаха "Бумбара". Имах приятел който живееше срещу кръчмата. Една вечер наблюдавахме следната сцена: Двама малко по-малко пияни излизат от кръчмата и влачат между тях един който си беше направо в безсъзнание - краката му се влачеха шпищ назад. Направиха няколко крачки, единия обаче изпусна "трупа", другия не можа да го удържи сам и този в средата тупна на тротоара. "- Ти що изпусна моя приятел, бе?" вика единия и наби едно кроше на другия. Двамата се сбиха, биха се, биха се, пък по едно време се прегърнаха и влязоха обратно в "Бумбара". Приятелят им остана да си лежи на тротоара. Беше 1978 - много бойна кръчна беше по онова време. |
| Напипахте златната жила г. Иванов. Нищо че на някои им понамирисва. Трафик , посещения , постинги , всичко удари тавана.   Ще направите пари покрай моята грешка г. Иванов, това е добре. НО Ако продължавате да я намествате в колонката мисля че е редно да делкаме хонорара.  |
| "- Сега е друго време. - Да. Сега наричам лайната лайна. - Сега носиш отговорност. Над 60 хиляди читатели събра миналата сряда. Това е един стадион, даже няколко български стадиона. И ти пред всички нарече л ... - Който е на тяхна страна, също е лайно. Челяк защо живей? За една чест и... за какво беше? - И за едно красно име." *** Ба...то верно,че чиляк за едното красно име живее,ама лично на мен не ми стана много ясно за кое точно име е дживял бачу ви Джимо - за даденото му от бубайка и анайка,или за онова,дадено му от водещия офицер. Иначе...ако требе да сме по-сериозни-тва за шейсетте иляди читателя си е чист егзаджърейшън.Сигурен съм,че ботсуанският паяк е кликнал под Джимо поне 400-500 пъти,Воцката-около 300,а малко по-върлите почитатели на лайнометача с резедавата аура и блестящи познания на урду-къде стотина пъти. Та...по отношение на кликванията ми се чини,че ако изобще има некой,де да го сбори Стефко в това отношение,тва ще да са само братята Петрински. Не за друго,а просто щото Kotka и щуравийот тракиолог не спят,а дебнат на пусия под тех и ... кликват ли,кликват.  Ако пък требе да сме най-сериозни ... време е Дмитрий да престане да се заяжда на дребно с читателите на газетата. Ще бъде жалко да запомним един такъв голям публицист не като такъв,а като един жалък лайнометач с наранено его. Пожелавам ти крепко здраве и по-бистър ум,Дмитрий ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bay Hasan |
| Иих,че мирише на чирози тука!!!Фелдфебелшколникът Биглер да не е минавал насам? А, стига вече!Гаче сме в гаров нужник от шейсетте години,където влезеш ли и ти се насълзяват очите....  |
внимателният 20 Авг 2013 21:29 Мнения: 2,642 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Уважаеми г-н Иванов! По скромното ми мнение, Вашата "Омагьосваща мелодия" е най-добрият къс разказ, сътворен на български език. Да, да, знам. Много обичам Йордан Йовков, Елин Пелин, Емилиян Станев... А и нямам професионално-литературни знания. Но вярвам, че имам усет. Замислих се - случва ми се много рядко - и през съзнанието ми преминаха стотици автори. Чехов, Екзюпери, О'Хенри, Чапек, Твен, Нушич, Хемингуей... стотици,Тургенев ... Лянча,ти мое и да немаш пурфесионално-литературни познания,ама наистина къртиш мифффки и де що има теракот и фаянс. Не само с това съзнание,през което кат на парад минават стотици автори,ами и с категоричното ти "скромно мнение",че тоа пасквил за житие и страдания грешного Дмитрия "е най-добрият къс разказ,сътворен на български език". ATA BOY !!! WAY TO GO ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bay Hasan |
| Човече, жаргонът не ти се отдава и не ти отива на възрастта и образованието, а сигурен съм - и на екстериора ти, ако и да не съм го виждал! Нескопосаните ти мъки да използваш жаргон са силен намек за неискреност. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Червен_Боклук |
Спомените се разпадат постепенно; забравяш първо думите, после физиономиите, после мелодиите, после миризмите, докато накрая остане само настроението и като дим от угасена свещ се разсейва в миналото време. Много хубаво и много вярно. Димитри понякога бърка спомените с думи и физиономии, но почти винаги пресъздава настроение. А от две седмици - и миризми. |
Освен зимната, лятната и демисезонната работа имах катрсезонна в Народния театър. Тогава там беше и операта - една вечер драма, една вечер - опера, още я нямаше сградата на "Врабча" и "Раковски", с паметника на Александър Стамболийски, дето чужденците мислят, че е паметник на някой голям български оперен певец. Един мой приятел участваше в представленията на операта (вече на "Врабча" и "Раковска". Играеше десния крак на слона в представлението на "Аида" - 2-ро действие, когато Раадамес се връща с победата над нубийците. Когато, обаче, тръгва на война, всички пеят прочутия хор, който ние бяхме променили и го пеехме по време на студенстките бригади като "Радамес отива да пикае, хайде всички да го посетим.." или нещо такова. На тавана на Народния театър, където сега е кръчмата на Антикаджиев, имаше склад за реквизит и декори, зала с роял Petrof за пианистката корепетиторка, която ме обичаше, позволяваше ми да дрънкам на рояла, учеше ме. Роялът Petrof (чехско производство) е много добро пиано. Аз свирих на него в зала Универсиада на един студентски праник на 8-ми декември. |
| Йори, мен също тази мисъл най ме впечатли от цялото писмо. Толкова е истинска и проста, че чак гениална. Бат Джимо |
| " Старите каубои не умират, те изчезват, яздейки към залеза. Old cowboys don't die they fade away riding down into the sunset". На никого вече не му пука нито за "старите gun-fighters" от легендарния гениален филм "Кет Балу"", нито за Гершуин, нито за социалистическото минало, нито за меланхоличната руска поезия. България бавно и не чак толкова бавно загива в смъртоносната прегръдка на мафията. Народът изпаднал в пълна апатия "не гърми глухо и страшно с окови", а чака смирено собствения си единствен залез. |
Това е един камион-цистерна "Зил", който изпомпва септичните ями, а на реверс бълва засмуканото. Камионът във филма, съответно на клипа не е ЗИЛ, а ГАЗ. При това класиката ГАЗ-51, модел 1946 г. Аз верно съм малък, в сравнение с автора, но по мои спомени "медарките" бяха "Татра", едни такива сивички-миризливички. За "разтоварването" на такова МПС на сватба съм скептичен, поради основната причина, че за тази манипулация по мои спомени са необходими поне 2 минути (помпата се пуска ръчно, отвън), а за толкова време сватбарите щяха да са ошамарили атентатора поне три пъти. Иначе, съм ставал свидетел на подобна ситуация, макар и не на сватба, а по повод "докачение на чест". В случая, шофоьорът на Татра-та паркира на заден през оградата (мрежа) у двора на жертвата и пусна помпата, но след изливането на стотина литра "товар" и няколкостотин клетви и попръжни от страна на бабата на потърпевшия спря наказателната операция. После потърпевшият (който го нямаше на местопрестъплението) разправял в кръчмата, че оня трябвало да пусне още малко, та освен пипера и бостана, да натори и доматето, пък той щял да го почерпи със салата от тях. Така поне разказваше дядо ми, лека му пръст. Аз бях малък и в кръчмата не ме пускаха. Виж да гледам как изсипват говна на някой в двора - няма проблеми. Така или иначе, явно това е популярна репресивна мярка, също както тайното сипване на две пакетчета мая , разтворени в еднолитрово шише от лимонада/олио с топла вода във външния кенеф на обекта на отмъщението. Изобретателен народ сме - щом е за мазане на говна по комшията. |
| Бате Джимо, признай си, това писмо си го писал преди доста време, или поне преди миналата сряда. Не ми се вярва, да си си удържал нервите, чак до такава степен, че да не отвърнеш на коментарите от преди седмица. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Железен. |
| Хе, драги Джимо, благодарности за омагьосващата писаница А руската песничка е яка "Много в мире конфет и вина, но еще больше в мире говна". Тя темата е неизчерпаема. Но се сещам се за финала на "Черна котка, бял котарак"- "This is the beginning of a beautiful friendship!" или за рекламата от В. Пелевин за Gucci със селския нужник.Все пак, извинявайте за контраста, кои са точно тия "Scandals" на Гершуин? P.S. Както се казваше в един уестърн, "Не се заяждай със старите стрелци. Защото досега са оцелявали, и знаят как." И един поздрав | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: spectator |
Пълна ми е торбата с приказки, мили деца. Започнах ги преди половин век във в. "АБВ", когато ме уволниха от БТА, и оттогава безспир. Седмица не съм пропуснал било във вестник, радио или телевизия. Така стана форумната ми маса. Клеветниците да си направят тяхна - 50 години и готово - не на моята да паразитират. Сиктир от моята маса. Защо ми се струва, че уважаемият автор всяка сряда присяда на нашата, форумната маса. На тая маса има от всичко, достатъчно голяма е и побира всякакъв народ. Изказват се мнения, изливат се чувства, всеки е свободен (в рамките на позволеното) да бъде какъвто си ще. Неприлично е гостът да критикува домакините, да ги наставлява и обсъжда публично. И други гости има на тази софра, никой не си е позволявал такова поведение. Тоя за къв се мисли?!? В тон с клозетната му лексика  |
| И на мен не ми е приятна употребата на думата "л...а" на маса, и аз невинаги споделям мнението на автора, но преценявам, че си струва четенето, заради удоволствието от оригиналния Джимов стил. Ужасно ме дразни обаче, когато разни умници (в и без кавички), наричат домакина на тази маса Дмитрий. След като се имате за "голямата работа", специалисти по всичко, моля, научете (прочетете) поне името на автора, а то е ДИМИТРИ. Колко пъти да ви го обяснява човекът? |