Отиди на страница:
| Следвайки наръчника /"Наръчник за коментиране на мои( и не само)постове."/ не съвсем пунктуално - прочетох Носталгията като оръжие на цинизма... Има разлика между "Носталгията като оръжие на цинизма" и "Носталгията е оръжие на цинизма" - от първото не следва второто и като цяло ми се струва превратно и лековато ползването на думата носталгия в подобен аспект... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Vatamov |
Върти ми се в спомените още една кръчма от същата категория като "Шанхай" в тоя район. Хамалите от Сточна гара я обичаха. Не се сещам за името. И друго нещо си спомням за тези кръчми, като в тях включвам и "Сив кон" и "Три кладенци". Шишенцата с оцет, олио и солниците не се крадяха, за разлика от сега в закусвалните!  |
| Относно НОСТАЛГИЯТА - проверете моята теорема: Носталгията е защитна реакция на организма неспособен да се приспособи към новите реалности. Грациан |
Носталгията е защитна реакция на организма неспособен да се приспособи към новите реалности. Може би... Аз я възприемам къто състояние на душата... |
Баш от Юго-източна България съм Марксе (Бургас, с корени в един малък град наблизо - Камено), а "доматето" го написах, понеже ми харесва как звучи, ако ще да е диалект. Е аз съм родом от Северо-източна България и един роднина дълго време ми се пресмиваше за ДОМАТЕТО. Инак по-късно втория ми роден град се оказа Бургас и в момента съм близо до него. Ама през зимата живея в София. |
– А я могу сказать, что вы очень плохой товарищ, товарищ Пастернак! – сказал Сталин и положил трубку». Между другото Сталин е почитал много Пастернак. Затова след това Хрушчов го подгони. |
| Марксе, чак да го е почитал МНОГО??? Търпял го е. Знае се кого Сталин наистина е почитал като писатели - много ясно си го е казвал. Това са преди всичко белетристи - на първо място Салтиков Щедрин, после Чехов, Лесков и защищава Михаил Булгаков заради "Дните на Турбини". |
| „Тя беше нощем да мия улиците с маркуч. Още по-лесно и приятно, сутрин виждаш изгрева. Като дойдат приятели да се бъзикат с теб, маркучът има един наконечник и като го завъртиш, струята става остра, надалеч пръска, ти ги окъпваш целите и става весело.” Г-н Иванов, сетих се, бях чел преди време във вашите разкази, като дете сте обикаляли покрай реките за риболов. Това лято е вече към края си. Питам се, не ви ли минава на ум да видите изгрева някъде далеч от цивилизацията? Не знам. Според мен там е по-хубав. Лично аз бих ви поканил на скитосване из природата за риба. Сега не го правя, защото едни ми оплескаха здравето и ми се наложи за здравето си да се боря с наша администрация. То, вие и без мен го знаете, че хората винаги докарват нещата до оплескване. Не знам защо се залавяте с изправяне на кривините на хората. Дано не греша, ама защото съм по – малък от вас, и нямам вашият опит и познания, стигнах до извода да не изправям хората. След като Маркс не е успял. Бжежински и той с неговите”Шахматни дъски”, ни натреси гумени домати и краставици, и колко други гумени работи. Спомням си вашето интервю с него. Та, аз ли ще изправя кривините на хората. Да ви пожелая добро здраве и дълголетие, пък кой знае някой ден може да идем за риба. Бързам да ви кажа Наздраве, на вас и на всички форумци, щото чух, че и ракията ще я правят гумена. Тогава ще я оплескаме вкупом.  В линковете по-долу има две песнички с балкански темперамент. http://www.youtube.com/watch?v=fZOETOib5tg http://www.youtube.com/watch?v=N6QqFcmoU1o |
| Димитри, То всичко хубаво. Миналата седмица ти писах за прасетата. За руските и българските „партийни другари”. Лайната са си лайна, ама „сиктир”-а – там трябва по-внимателно. Щото времената са такива, че ще ти каже някой: „Ако си мъж - на думата си дръж!” Всякакви ги има.  |
sikmek - чукам, е*а siktir - да те чукам, е*а . Полът на лицето, към когото е отправена сексуалната закана, няма абсолютно никакво значение. Абсолютно същият глагол формира anani siktim - сексуална закана към майката siktir се отправя към лица независимо от пола им. Т.е. глаголът sikmek в никакъв случай не уточнява пола на обектa (съотв. рода на допълнението) |
| Верно се казваше Шанхай. Моят приятел Бойко живееше малко по-нагоре по Волгоград /сега бул. Левски/ и "Кирил и Методий" - в къщата с бомбите - имаше два снаряда като орнаменти на колоните на входната врата. Та той ми е разправял как от Сточна гара в "Шанхай" идват хамали и монтьори с гаечни ключове 40 в джобовете.  Този път Бате е на обичайното ниво. За разлика от предния. Не му отива да отговаря на свирканията от трибуните. |
Миналата седмица не успях да вдигна палче на Димитри. Поради изключително досадното обстоятелство, че нямах тази възможност. Правя го сега, с надеждата, че авторът ще ми прости тази плоска ремарка, но не ми се ще да развалям впечатлението си от неговото майсторско боравене с думите.  Мислех да напиша за онези летни вечери в корабостроителницата, в които вадехме кофража от жб работилниците, там някъде на острова, а с парите си купих Ziphona - Първият и единствен дотогава грамофон със стерео динамична доза. Мислех да напиша за първата стерео тава, попаднала ми в ръцете от моряшкия синдикат -The BEST of Peter, Paul and Mary. Мислех да разкажа как цяла вечер запоявах първия си усилвател с 2 х ECL82 и с говорители, извадени от повредения Ригонда. Мислех да разкажа как на сутринта момичетата от квартала край паметника на капитан Петко войвода минаха да ме вземат за плаж, но аз отказах. копнеех да чуя звука на винила. Но няма да го направя. Не само заради това, че Димитри е мастер, а и заради това, че колко - почти половин век оттогава - не можах да опиша себе си в толкова изящен слог -"Спомените се разпадат постепенно; забравяш първо думите, после физиономиите, после мелодиите, после миризмите, докато накрая остане само настроението и като дим от угасена свещ се разсейва в миналото време. Винилът завършваше с един прост речитатив - Where have all the flowers gone, long time passing? Where have all the flowers gone, long time ago? Where have all the flowers gone? Young girls have picked them everyone. Oh, when will they ever learn? Oh, when will they ever learn? |
В тази тава, Димитри, има още един шедьовър - It's Raining. Там има едно светоусещане като на Дъглас Сполдинг от "Вино от глухарчета". Омагьосва ме. Dandelion Wine. Като Dandelion Girl на Робърт Йънг. И завършва с Anyone round my base is it Ready or not, here I come Allee, Allee, in free Бъди добър, Димитри, кажи ми какво означава това - Allee, Allee, in free? Цял живот се мъча да разбера какво казват тези красиви хора в този финален акорд. |
| Ето го и епизода с лайнарката в филма "Дзифт" Натисни тук |
| Сори за грешката-разбира се, че имах предвид"Дзифт", лайна, вместо "Тилт". То, с тия 'оригинални' заглавия и с тези еднакво некадърно-претенциозни съдържания, човек лесно ги бърка. Изобщо, бг интелигенцията както от Мало и Голямо Кирково, така и от пъпа на София мре за тънкия изказ и празното съдържание, за елегантното увиване на лайното в целофан. И за френското звучене, макар и псоване-пардон, така е било по времето на Войников, сега е английско. Халф станиол, халф псувни-но и изцяло да бе второто, пак щяха да се намерят аратлици да вирят палци и да дирят скрития смисъл, известен само на тях. А как инак искате да ви псоват-с 'Ърта, дайбътвойтамама ли". В сравнение с исконното и идващо отвътре, това си е направо поезия, класика " Да. Сега наричам лайната лайна. - Сега носиш отговорност. Над 60 хиляди читатели събра миналата сряда. Това е един стадион, даже няколко български стадиона. И ти пред всички нарече л ... - Който е на тяхна страна, също е лайно. Челяк защо живей? За една чест и... за какво беше? - И за едно красно име. Сетих се аз за думите на Рачко Пръдлето в "Под игото". Сетил се друг път-така почваше моя постинг предната седмица. Оценката я дава историята, а тя едва ли ще запомни една смутолевена смелост и пет кила вехти спомени.Спомени, спомени, но вчера бе годишнината от нахлуването на братските армии в Чехия. И се намериха, Слава на Бога, млади българи да се извинят, боядисвайки паметника на окупатора, вместо мухлясалия ни елит и списвователи. Които зъб не обелиха за повода. Да взема аз да разкажа как помня август 68. А днес по новините един човек си призна "Повечето българи подкрепяха инвазията в Чехословакия." Боя се, че е прав-но с тази интелигенция-толкоз.Затуй, паметник неръкотворен-нанай. По време на национални трагедии хората се тълпяли пред дома на Вазов. А днес -пред народното събрание, за да изгони подкрепяните от помиярските ни списвователи киряци. Изкушавам се да цитирам буля ви Чудомирица В нашата история, като започнем от отец Паисий и минем през Ботев и Вазов, Гео Милев, Вапцаров, Пеньо Пенев, Веселин Ханчев, Димитър Димов, Димитър Талев, Алеко Константинов - всички те са участвали, и то с творбите си, в обществения живот. Така че това загърбване на живите проблеми, които има нацията, основно от по-младите писатели, според мен се дължи не толкова на една литературна самомнителност и горделивост, колкото на липсата на талант. Тъй като тези хора нямат силите да влияят на обществото, предпочитат да живеят в един по-тесен свят на литературни прищевки, глезения, хепънинги и т.н. Но когато допрат до сериозните неща, виждат, че там пари до болка. Не е верен митът, че само старомодните автори, само някакви си динозаври се занимават с обществени въпроси. Според мен един писател е истински, когато го четат и нелитератори. Когато той с нещо привлича - със своите идеи, с начина на говорене, с позицията си. Радичков, Хайтов, Валери Петров, Станислав Стратиев, Радой Ралин - повечето от тях, уви, покойници, бяха в непрекъсната връзка с това, което се случва и имаха ясно изказана позиция. Добро-зло.Да имат много здраве някои новоизпечени теоретици на литературния херметизъм. П.С Разбира се, че носталгията, сама по себе си не е нито цинизъм, нито е оръжие. Носталгията е съпромата на сварения мозък-пак умност от емигрант. Но носталгията в Бг е точно оръжие на миналото и мрака и техния цинизъм. |
Manrico 21 Авг 2013 11:34 Мнения: 25,213 От: Bulgaria Тъй като темата за агент "Стефан" е засегната в статията, коментирането и би трябвало да се разглежда като коментиране на статията. Като информация имаме само решение 54/26.11.2008 на Комисията по досиетата: Три имена Димитри Константинов Иванов Дата на раждане 01.01.1932 г. Място на раждане Гр. Асеновград Вербувал го служител Майор Павел Енчев Маринов на 26.02.1960 г., регистриран на 17.03.1964 г. Ръководил го служител Майор Павел Енчев Маринов; о. р. Кирил Борисов Евгениев; о. р. Дойчо Вл. Деливлаев; о. р. Цветан Бузовски; о. р. Георги Стоименов; ст. лейт. Борис Тодоров Ангелов; лейт. Георги Димитров Сотиров Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление Второ, отдел първи, отделение английско; управление II-VIII; управление VI-I-II; управление VI-I-I Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент Псевдоними Стефан Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-27254; работно дело IР-12655. Снемане от действащия оперативен отчет 1984 г. Публична длъжност или публична дейност Програмен директор на II ТВ-програма от 15.03.1991 г. до 11.05.1992 г. Manrico, |
| Е,те тва: Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; не се много-много връзва с: " Аз казах идете проверете дали са от мен или за мен доносите...",ама нейсе.... Бачу ви Джиму е получил възнагражденията не за доноси,а за агентурни сведения. Агентурни сведения от сърцето на капитализъма и империализъма. Нищо,че е бил страшно много репресиран от социализъма.  P.S. И не...нема нужда да се покайваш пред лайна кат назе,Стефко. Всевишният е този,който ще ни съди ...и тебе,и мене,и всички ни. Пред Него всички сме равни .... и тези с резедави аури,и тези без никаква аура. От сърце ти желая леки сънища! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bay Hasan |
Относно НОСТАЛГИЯТА - проверете моята теорема: Носталгията е защитна реакция на организма неспособен да се приспособи към новите реалности. Грациан При цялото ми уважение към тебе,позволи ми да не се съглася с тая твоя теорема,Грациане. Не ми се вярва,че раздялата с близки ,познати и Родина има нещо общо с каквато и да е защитна реакция,а по-скоро с чувствата и характера на даден човек. Лично аз отдавна се приспособих към реалностите в наща Америка,но...майка България, анайка,бубайка,братя и сестри ми липсват до болка. Липсват ми. И вечно ще ми липсват.  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Bay Hasan |
Марксе, чак да го е почитал МНОГО??? Търпял го е. Знае се кого Сталин наистина е почитал като писатели - много ясно си го е казвал. Това са преди всичко белетристи - на първо място Салтиков Щедрин, после Чехов, Лесков и защищава Михаил Булгаков заради "Дните на Турбини". Г-н Милев, не сте за тая тема... Както и аз, де... Некви Пастернаци, Сальтиковы-Щедрини, Дяди Вани-Левши... А знайно е, че - не виждате ли мейнстрийма на Форума? Вот он: Нам, товарищи, нужны Подобрее Щедрины И такие Гоголи, Чтобы нас не трогали! И - непременно нещо родно, близко, любимо, магнетично - за изпитана хамалска кръчма, най-сочно кебапче, най-люта ракия, най-гърдеста келнерка... Ще си позволя да рискувам по темата с една скоросмъртница от Ал. Блок /уви, без красивите подробности/: Я пригвождён к трактирной стойке. Я пьян давно. Мне всё — равно. Вон счастие моё — на тройке В сребристый дым унесено… Летит на тройке, потонуло В снегу времён, в дали веков… И только душу захлестнуло Сребристой мглой из-под подков… В глухую темень искры мечет, От искр всю ночь, всю ночь светло… Бубенчик под дугой лепечет О том, что счастие прошло… И только сбруя золотая Всю ночь видна… Всю ночь слышна… А ты, душа… душа глухая… Пьяным-пьяна… пьяным-пьяна… Или с една "каменарка" от Сергей Есенин, жалко, нема го адрезът на кръчмата, нито на фаталната курва: Пой же, пой. На проклятой гитаре Пальцы пляшут твои в полукруг. Захлебнуться бы в этом угаре, Мой последний, единственный друг. Не гляди на ее запястья И с плечей ее льющийся шелк. Я искал в этой женщине счастья, А нечаянно гибель нашел. Я не знал, что любовь — зараза, Я не знал, что любовь — чума. Подошла и прищуренным глазом Хулигана свела с ума. Пой, мой друг. Навевай мне снова Нашу прежнюю буйную рань. Пусть целует она другова, Молодая красивая дрянь. Ах, постой. Я ее не ругаю. Ах, постой. Я ее не кляну, Дай тебе про себя я сыграю Под басовую эту струну. Льется дней моих розовый купол. В сердце снов золотых сума. Много девушек я перещупал, Много женщин в углах прижимал. Да! есть горькая правда земли, Подсмотрел я ребяческим оком: Лижут в очередь кобели Истекающую суку соком. Так чего ж мне ее ревновать. Так чего ж мне болеть такому. Наша жизнь — простыня да кровать. Наша жизнь — поцелуй да в омут. Пой же, пой! В роковом размахе Этих рук роковая беда. Только знаешь, пошли их нахуй! Не умру я, мой друг, никогда. Като се надявам, че от малко малко се вписах във Форумния мейнстрийм, имам чест да се оттегля зад кулисите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: CarpeDiem |