Отиди на страница:
Носталгията е оръжие на цинизма Жалко твърдение! Ако наистина мислите така за носталгията... то и другите ви съждения следва да се приемат определено с доза съмнение! |
| Наръчник за коментиране на мои( и не само)постове. 1. Прочети внимателно.2. Отвори приложените линкове и прочети(чуй) кво има в тях.3.Провери да не съм преписал в гугъла, за да ме оплюеш. Така ще намериш още повече по темата.4. Внимателно анализирай всичко. 5. Формирай алтернатива.6. Намери аргументи и факти да я подкрепиш.7 Моите поздравления. |
Добре тръгна ДИ, но накрая пак издребня и до егото си опря  !Пиши дедо спомените си, там ти е силата, и сега му е времето, та да ахка и ихка форумният интелектуалитет!  п.п. За масата става въпрос дедо, спокоен да си, адмирации към нея нулеви  и още нещо, Воцката се извини и замълча /както постъпват широко скроените личности в подобни ситуации/, а ти? |
Зе Мария 21 Август 2013 15:40 Наръчник за коментиране на мои( и не само)постове. 1. Прочети внимателно.2. Отвори приложените линкове и прочети(чуй) кво има в тях.3.Провери да не съм преписал в гугъла, за да ме оплюеш. Така ще намериш още повече по темата.4. Внимателно анализирай всичко. 5. Формирай алтернатива.6. Намери аргументи и факти да я подкрепиш.7 Моите поздравления.. Е, Зе Мария!!! Обикновено много харесвам това ,което пишеш , но този път май се опитваш да пикаеш от балкона във ветровито време. |
| За всяка ваша дума, за всяка мисъл, за всеки спомен, за всичко споделено с нас, г-н Иванов:  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Йозеф К. |
| Е, ама наистина е много подло и много нагло да се мусира сътрудничеството с ДС и да се кара когото и да било да се оправдава за него. На ДС сътрудничеше една пета от дееспособното население в България, при това онази една пета, която имаше някакво обществено положение. Верно, не беше чак "всеки трети е ченге", а всеки пети, тоест поне 1 млн. и 400 хил души. Първо, сътрудничеха всички служещи във Въоръжените сили. Лично аз като войник съм докладвал писмено три пъти на ВКР. Двата пъти беше за външни, но третият - за човек от батареята. Напи се като свиня, свинчето му със свинчетата и почна да се хвали в кръчмата колко важен "номер" е, какво точно прави, за колко време. Ясно е, че го прибрахме в казармата и докладвахме - къде ще ходиш да не го докладваш? - ясно е, и че го ошмулиха с 10 денонощия. Па и ние го опердашихме, щото ни лишиха от градска отпуска за два месеца. Второ, на службите докладваха всички партийни членове. Защо, мааму, никой не отвори партийните досиета? Да се видят истинските "агентурни сведения". На трето място бяха т. нар. "секретни" сътрудници. Кавичките са уместни, защото в цялата работа нямаше нищо секретно. В тази група не попадаха представителите на интелигенцията, както се ласкае един колега по-горе, а всички от категорията "ръководители на изпълнители". Всички, задължително и без изключения. Началник смени, завеждащи участъци, ръководители на цехове, отдели, редакции, програми, всички. Обособяването на тази група имаше специален смисъл. Партийните членове сътрудничеха на ДС и без да са "секретни" сътрудници, но понякога на ръководни постове попадаха и безпартийни, та заради тях... И няма никаква нужда да се четат досиета за сътрудничество с ДС, достатъчно е да се погледне дали човекът не е работил на ръководна длъжност. Висшият пилотаж в сътрудничеството с ДС се извършваше от категорията "ръководители на ръководители". Не от всички, по-малките големи началници оставаха в групата "секретни" сътрудници, но висшите партийни номенклатури трябваше да работят с ДС по начин, различен както от този за широките партийни маси, така и от този за по-малките шефове. На тях им даваха военно-отчетна специалност "Държавна сигурност" и звания на офицери от ДС. Някой да е чувал нещо за техните досиета  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: внимателният |
Е, ама наистина е много подло и много нагло да се мусира сътрудничеството на г-н Иванов на ДС. Така е! Защото цапачите като правило не са информирани или грешно информирани.Не са редни и спекулациите с възрастта му , но доброто възпитание не е качество което се култивира в интернет форумите. |
Милицията ни арестува в кино "Влайкова" на ул. "Иван Асен" и ни заведе в педагогическата стая. Хм... Няма да се учудя, ако се води репресиран тоя... |
За тези които споменаха "Бумбара". Имах приятел който живееше срещу кръчмата. Една вечер наблюдавахме следната сцена: Двама малко по-малко пияни излизат от кръчмата и влачат между тях един който си беше направо в безсъзнание - краката му се влачеха шпищ назад. Направиха няколко крачки, единия обаче изпусна "трупа", другия не можа да го удържи сам и този в средата тупна на тротоара. "- Ти що изпусна моя приятел, бе?" вика единия и наби едно кроше на другия. Двамата се сбиха, биха се, биха се, пък по едно време се прегърнаха и влязоха обратно в "Бумбара". Приятелят им остана да си лежи на тротоара. Беше 1978 - много бойна кръчна беше по онова време. ИнжИнере, Сцената, която описваш така живо,е шедьовър! Ако бях кинаджия, щях да ти я открадна! |
| Който вярва на информацията от/за извадените досиета е много прост. Който вярва на такава информация публикувана в интернет е безмерно (няма мерна единица) прост. Вече се повтарям! ама безнадеждно много безмерно прост народ има по цялата татковина. |
| .... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Зе Мария |
| Историята на вучковото есе е интересна, имам малко време да я разкажа. През Филипово бях някакъв фактор. Всеки следобед пред кабинета ми се редеше един як мъжага, добре облечен, лъскав, макар и с мутренски кич. Оказа се мой колега по професия. Влизаше тихо, затваряше тежката врата и полугласно ми задажаше един и същ въпрос"Айде,бе, докога ще търпим тия комунисти". Интимата му беше да махнем сегашния директор на структурата и да стане той. Аз добре познавах обекта за махане, но нямаше как да му обясня, че беше се окопал над главата ми с хора нависоко. А и инфото за въпросния антикомунист беше доста съмнително. Както и да е, той идваше всеки ден, докато се махнах от там при следващата власт. Той продължи контактите с мен, беше приятно нахален и настойчиво досаден. По онова време не беше престижно да си седесар, партията ни броеше файтон хора и по събрания се събирахме толкова. Един ден не издържах и му казах "Не сме 18-19 век, има си партии, избори и т.н-ела, запиши се, бори се за победа и тогава искай". Отпуших бутилката и дяволът излезе. Последвалото е описано от Доленга-Мостович в "Животът и чудните приключения на Никодим Дизма". Помогна му и времето, започнаха събитията. Той, разбира се, стана директор, а аз не можах да предотвратя това. А вече бяхме разбрали, че е доносник на ДС, превербуван наново, знаехме и кой е сторил първата вербовка. Преди десети пребивал в мазето на милицията хора. Самият вербовчик от ДС, коскоджамити полковник, напираше и станал член на СДС, докато за зла врага един репресиран го познал на някакво събрание. Наглостта на тези хора бе безкрайна, Никодим Дизма на два пъти аха да овладее СДС, а единствения депутат от СДС-цели три народни мандата, се оказа също ДС. Та както и да е. Никодим Дизма беше беше роден в едно известно врачанско село, което не беше виновно, че бе много глупав, като обща култура, но сигурно е виновно, че бе голям хитрец, нагаждач, келепирджия и мошеник. Беше станал студент на трийсет, окъсвайки в тоалетната страниците от падналата се тема. Нейсе, смени вс-яки партии десетина години, краде яко, направи доста недвижими имота където се сетите и накрая се прибра с трийсет години по-млада булка в една хасиенда да си гледа старините. Един ден, още по Костово, разбирай в пълна сила, при мен дойде френд и извади от задния си джоб изрезка от вестник. 'Чети"-кима. Четем и се смеем-едно към едно писано за Никодим. Кой е автора-питам.Ами Вучков-отговаря ми.Есето се разпространи като апокриф из целия град. Години след това го вкарах в нета. Като споменах врачанско, сетне ще разкажа друго. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Зе Мария |
Встрани от Пастернак, Манделщам и прочие , понеже сме "на маса" и стана въпрос за кръчми, да попитам някой дали знае в София да са останали някои стари шкембеждийници ? Скарата - като скара, салата от боб с лютеница - никъде другаде няма такава. Навремето израснах с тях на Заимов /Регентска/, после в Надежда след Триъгълника, последно преди Богров на пътя вдясно имаше преди година-две, сега незнам къде. А за статията - 5 и половина., ако го нямаше това обоняние накрая - 6. Pechen, на Централни гробища, срещу входа на Военни гробища все още съществува страхотна шкембеджийница. Шкембето там няма равно НИКЪДЕ! Бульонът е сравнително рядък /не се слага брашно/, но с много хубав, едновремешен вкус и аромат, а мръвката е от специално подбирано от майстора полско или унгарско телешко шкембе. Освен това има скара и още поне 30 вида манджи. Опитай и телешкото печено - готвачът е магьосник! Страхотен пич, на около 70, много едър и приветлив симпатяга. Прави манджите много вкусни, с чувство за мисия! |
| Много от скоро помните. "Шанхай" беше "Сталинград", после стана "Волгоград" и чак тогава - "Шанхай". Булеварда се казваше "Константин Стоилов", после "Сталинград", после "Волгоград", после "Васил Левски". ("Константин Стоилов" остана само парчето след Сточна гара, до "Козлодуй".) Повече от 30 години ресторанта следваше името на булеварда. |
Мария, твоя наръчник ме подсети за Пена и Вуте. Заженили се и вместо брачен договор си споделили някои изисквания. Първи започнал Вуте и казал, че има неписан наръчник, как да бъде посрещан, като се прибира вечер. Ако каскета му бил наклонен наляво, значи бил в добро настроение, но ако пък бил надясно - то много се бил налютил. Пена приела и казала своето условие. Ако Вуте я види пред портата с ръце на кръста - много да внимава накъде ще наклони каскета си!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
Повече от 30 години ресторанта следваше името на булеварда. Ресторант звучи много помпозно. "Шанхай" винаги си е било каруцарска пивница. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dude3075 |