Отиди на страница:
| Правописецо, Всяка твоя поява във форума изпълва благородната ми душа с неописуемо задоволство.  Да живейш! |
... поне се ограмотяваме на стари години. Честно казано, не бях твърде прилежен в правописа, пък и днес не съм. Благодарност и от мен!  |
| В наше село на тази игра й казвахме "Чорик" и я играехме с капачки. Та, понеже немахме таквизи скъпи и лъскави топчета (комбали), немахме никакви дертове. Джиткахме само за спорта без никой да ни ограбва.  |
| Едни и същи механични принципи лежат в основата както на играта на стъклени топчета, така и в ion-solid interactions, във фундамента на мощни аналитични методи, като RBS (Rutherford backscattering spectroscopy), ERDA (elastic recoil detection analysis) и SIMS (secondary ion-mass spectrometry), на техники за отлагане на тънки слоеве чрез магнетронно разпрашване, а така също в игри от рода на билярда, пула и снукъра. Това е пътят на израстването и прогреса - от сирийките и американките, през развлекателните игри, до тежката наука. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| В нашия квартал "доси" беше, когато некой голям и лош батко минеше и безцеремонно обереше всички абета, отминавайки с подрънкващ джоб. Имаше един такъв, дебел, пъпчив и противен главанак, от когото всички се страхувахме, който редовно ни обираше. Не беше от квартала, никой не го познаваше, не знаехме къде учи и живее, просто идваше в разгара на играта, обираше абетата и си отиваше. Какво ги правеше тия абета, не беше ясно, щото никога не играеше с нас, вероятно си ги складираше вкъщи и правеше с тях това, което правят със заграбените абета всички дебели, пъпчиви и противни главанаци... На няколко пъти отнасяхме шамари, колчем някой се опитваше да протестира, докато един прекрасен ден се наговорихме, скочихме му всички и му метнахме един епохален мариз. Избяга с разкървавен нос, оскубан, с ожулени лакти, целият в прах и кръв, със скъсана риза и без една гуменка, която запазихме като трофей, макар и да смърдеше адски гадно. Не го и видяхме повече, тоя мръсен гъз... Това си спомням, като се каже "доси", как дадохме отпор на насилника. |
| А по нашия край на топчетата им викаха коски. И се играеше с дупка, в която се стремяхме да вкараме коската при начало на играта - като който е най-близо започваше пръв. Имаше и друго правило "метър дупка метър коска". Сега като се замисля си е било постижение да праснеш друга коска от около метър, но с тежките лагерни сачми не се получаваше - много тежаха. Ако се докопваме до лагери ги слагахме за колела на направи-си-сам колички да се спускаме по наскоро асфалтирани стръмни улички - кеф (но сегашните лапетии са далеч по-екстремни). Изчитайки форумците преди мене само за тема "топчета" - като термини и глаголи - може да се издаде един съпоставителен речник къде как се наричат. И хич нема да е малък. Направо дисертабилна тема за лингвистите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Утринен зов |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA |
| И също: билички, листенца, мърсолчета. Играеше се на дупка и на триъгълник. Гуди викахме на две топчета на връвка, като ги удариш и се получи резонанс, пращяха като картечници. Никой не играе сега на билички, не знам дали и някой помни правилата. Но поне със скоби и чатали пукахме чорапите на каките.... |
| В Горна Джумая сирийките бяха израелки ! Италианките бяха по-големи от сирийките и служеха за биячи , но това си го позволяваха само няколко човека ! Играеше се на дупка и на триъгълник ! По страните и в средата на триъгълника коски или стотинки 1,2,10,5. С 20 и 50 стотинки си беше вече чист комар ! Чорчик казвахме когато нямаше място за изпълнение на удар клекнал и ударът се изпълняваше от коляно - коленист така да се каже ! Страх от обири нямаше понеже се играеше по махали и там всичко като йерархия беше ясно ! Обири ставаха когато имаше гастрольори полакомени от богатствата на съседната махала ! На капачки играеха циганите от Първо около Пазара ! |
| А при нас бяха "лъскарки" и "бомбошки" едноцветни и шарени. А тези с резенчета вътре --"израелски" По-големите пък -- "комбъли". "Дзвингата" и "челикът" също бяха популярни игри. |
| Никъде в постингите не срещнах култовата за мен дума "бубичка"/същите тези стъклени топчета/.Имахме "мерачи" и играехме на "бубички".Обиране беше синоним на обрънзване,а грабежите се осъществяваха със специална дупка на подметката -най-често на платненка от 4,20лв-настъпваш бубичката и тя си остава в дупката.Шуменски спомени.Някогашни... |
| Авторът на статията е образован и даровит. Много неща съм научил от него през тези години. Все пак никой човек не може да знае всичко и в случая ще обясня откъде идва думата "тайфун" в българския език. Предположението на автора (може би шеговито да го е написал?), свързано с "тайфа" не е правилно. "Тайфун"-ът идва от китайски език и на китайски се пише "台风"(даденият вариант от друг съфорумец по-горе е на старокитайски, моят е на новокитайски или т.нар. "опростен китайски", който се ползва в днешната Китайска Народна Република и в Сингапур, където е един от официалните езици). Приблизителното му китайско изговаряне е "тай-фънг", а в превод означава просто "Тайвански вятър" (буквално) и "тайфун" по смисъл, защото тайфуните удрят Китай основно от посока на Изток, т.е. около Тайван. Предполага се, че изначалната форма е била 大风 (приблизително се чете "ДА ФЪНГ" и "голям вятър". Разбира се има и други етимологии на думата, но тази ми се струва най-убедителната. За останалите - иранска, гръцка и пр. етимологии може да видите в Уикипедия на адрес: http://en.wikipedia.org/wiki/Typhoon#Etymology_and_usage. --- Защо трябва да купим Acer от Notebook.bg? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Далай_татар |
В пясъка зад училищния двор през голямото междучасие или в градинката пред блока играехме на абета, повикът за това беше: айде да лагаме. само че беше преди да се появят блоковете - София свършваше оттатък "Емил Марков"; и преди да асфалтират улиците. блоковете и асфалтът убиха абетата*... ------------- *лексиката очевидно е била ендемична - като чета май извън София никъде не са ги наричали така |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA |
| Таман преди 50 години /малей половин век/ в София играта на топчета беше в началното училище култова. Стартовата линията се казва "танал", "стреляш" топчето с пръсти - придържаш и чукаш с показалци, но без да движиш ръцете /т.е. да "буриш"/. Ако топчето ти остане в триъгълника, го губиш. Абе нищо общо с анонимните интернет-килър игри. |