Отиди на страница:
| "онези които ще загубят своя дом и родина и ще се лутат из света, онези които фанатично се борят......." Ще се лутат, ще се лутат и най сетне ще достигнат до promised land, ама не в Библейския смисъл: ами Северна Америка (включая и Канада). Не случайно споменах арменците: "Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик...... А, аз Ви питам не кой е виновен, Господа съдебни заседатели: Питам Ви ние къде ще сте денем като постоянно палят чергата в съседа? |
| А с всичките тези съседи (комшии) от Босня до Ирак, сме били преди 135 г. в една държава. Само напомням! Дори Библейският Израел на практика е от 1948 г. А в Сирийската църква службата е на арамейски. |
"САЩ бяха хубава страна, чак след Втората световна се развалиха и почнаха да стават световен жандарм", каза ми адвокатът американец Блаймайер САЩ пак могат да са хубава страна , само че тогава световният жандарм ще е жълт и сегашното напрегнато международно положение ще е идиличен спомен Между другото, най-ценни и красиви по наш край бяха кубинчетата . С три разноцветни листенца в прозрачна сфера. Кога ли ще им дойде и на тях ред за "американско" ? |
| Натисни тук Ето, тук е започната някаква систематизация на част от терминологията. На немски пък са описани дори различни игри с правила, още шампионати и шампиони. |
| Във вашия линк, Посейдон, не са споменали за Мохенджо Даро и Харапа. Невежи! В моя, дето е на англоамерикански, ги имаааа!  |
| Колеги вече писаха, че темата е дисертабилна. Съгласен съм за историята, това е важно за увода на дисертацията. Обаче термините от различните райони на България ги има само на нашенски. Някой добре се е погрижил. Което, разбира се, е едно добро начало за същината. А наистина са много красиви, дори само на фото. Запазих си някои снимки, може да свършат работа за някой PowerPoint. Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук А в Германия съм виждал във веригите магазини на Мак Гайц деко комплекти в различни цветове. Купил съм си 2 мрежички (така са "пакетирани" ). Отдавна вече не играя играта и правилата съм ги забравил, но изглеждат красиво.  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Посейдон |
| Ето да си дообогатите речника с македонски вариянти на темата: Џамлии ( джамлии), коњаци (коняци), зуски, газоски, кулубајчиња (кулубайчиня).. има ли уште имиња за џамлии? били, картали, пичули, топчиня, едноперки (дюс) и шареноперки (многоцветни)... източник: Натисни тук |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA |
| Интересно, на френски е също сродна дума bille. А в темата на немски пише, че в Европа разширеното производство и разпространение са свързани с разработката на изкуствено стъклено око. Още Амброаз Паре през 16-ти век е различавал 2 вида изкуствено око: 1. Фактически проста превръзка от кожа върху очната кухина и завършваща на тила, върху предната част на която е "нарисувано око с клепачи"-доста примитивен вариант. 2. Изкуствено око за поставяне в очната кухина, на мястото на очната ябълка, което е изглеждало далеч по-реалистично. По онова време разбира се нуждата от добра очна протеза е била по-голяма от днес, но и сега има заболявания и травми, които го причиняват и това е важен проблем за много хора. Стъкларят Ludwig Müller-Uri (1811 – 1888) в Тюрингия, град Lauscha започнал да произвежда очи за детски играчки (човекообразни кукли и животинчета) толкова майсторски, че Вюрцбургският лекар и проф. Heinrich Adelmann (1807–1884) се впечатлил през 1832 г. от особено сполучливите изкуствени очета, след като вероятно е имал добри родителски контакти с децата си. Той дава идеята на талантливия стъклар Ludwig Müller-Uri още същата година да започне производството и на очни протези. За съжаление текстът е само на немски. Засега. Натисни тук Ludwig Müller-Uri war ein Thüringer Glasmacher, Kunstaugenbläser und Pionier der deutschen Augenprothetik. Er gilt als der Begründer der modernen Okularistik | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Посейдон |
| Корав варненец , на български не мога да съм абсолютно сигурен, но на испански е disertabilidad, на английски dissertability т.е. с и. Думата идва явно от латински и по моето скромно мнение би трябвало да запазим тази гласна, както е в оригиналната дума. Натисни тук Натисни тук Натисни тук Всъщност на тези езици по-често се употребява друга дума като синоним viabilidad на испански, viabilidade на португалски, viability на английски, в смисъл осъществимост, годност за реализиране (реализуемост ми звучи като неологизъм и доста тежко). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Посейдон |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA |
| Няма проблем. Всъщност не съм езиковед и не съм запознат с подобни дисертации, но е интересно. Минах през етап с биостатистика, дидактика, епидемиология (но не българското значение), епистемиология, висене в спешно отделение с един ЕМГ апарат по над 90 часа в седмица и подобни (2001-2003). А в това време носталгията яко ме гризеше. Но е минало. |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA |
vvatkov 16 Септември 2013 21:42 Като чета, май аз съм баткото по тая тема . За "доси" да е чул някой? Играе се на мозайката на стълбищната площадка, "Доси" е когато каляската остане в танела слад като е избила поне едно абе извън него. Тогава собственикът ѝ взема всичко останало в танела и играта започва отначало. |
| Всъщност, ако става дума за ударението едновременно с гласната, "дисертàбилност" си е правилно. Едва сега го забелязах, съжалявам. Сетих се откъде ми идва тази 'дисертàбелност' (вместо 'дисертабѝлност') - несъзнателно съм я произнасял на френски... Поздравления! Френският език е сред най-трудните европейски езици. На мен така и не ми остана време да завърша започнатото с него. Ех, Жельо, Жельо - каква беля ни докара... Е, не горюй, не е фатално. Един чужд език в повече - едно богатство в повече. |
чи крантата ще трябва да е КОУАУА УАЛНЕНСКА КЛАНТА? Ах, как чалоуно зуучи! Е, не точно, защото има, все пак, някакви правила за транскрибирането на чужди думи в китайския език, както и разни невъзможни за точно транскрибиране нещица от рода на срички като "КО", "ГО" и др. Без да имам претенциите, че ще дам напълно адекватна транскрипция, мисля че ще е нещо такова: "КУО-ЛА-УА УА-ЪR*-НЪН-СЪ-КА КЪ-ЛАН-ТА". Сериозно говоря. За сравнение, на китайски, името на президента на България е ЛУО-СЪН ПУ-ЛИЕ-ФУ-НЕЙ-ЛИ-ЙЕ-ФУ Източник: http://zh.wikipedia.org/wiki/%E7%BD%97%E6%A3%AE%C2%B7%E6%99%AE%E5%88%97%E5%A4%AB%E5%86%85%E5%88%A9%E8%80%B6%E5%A4%AB _____ * произнася се като английското "R r" | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Далай_татар |
| Прекрасен материал! Поздравления, господин Ламбовски. Жалко само, че вълната от носталгия измести посланието на темата. |
| И аз малко по темата за носталията. Варна, 70-те години. Общата дума за всички топчета беше "лимки". Тези с шарената пластмаса вътре бяха "пъстраци". Порцелановите бяха "американчета". Големите топчета бяха "бомби" или "шомби". Другите бяха "обикновени". Всяка лимка си имаше стойност. Обикновените "играеха" по едно, а пъстраците - в зависимост колко са очукани - между 10 и 2 (десет за "сълзичка", две за много очукан). Американчетата играеха поне по десет, в някои махали по двадесет. От тях нямаше много. Никога не сме ползвали стоманени топчета. Най-често играехме на "дос". Досът беше две линии близо една до друга, начертани с мек камък на асфалта. Вътре в доса всеки си "лагаше" "паЯта". Паята обикновено беше на стойност 3-4-5, нещо такова, зависи колко души играят. Ако да кажем е четири, можеш да си ложиш или четири обикновени, или два очукани пъстрака (всеки от тях играе за две). На практика много рядко някой лагаше беочукани пъстраци, защото след края на играта те често струваха по-малко. Досът се чертаеше до бордюра, между две секции. От там насетне, успоредно на доса, на всяка секция на бордюра се чертаят "джизовете". Първи джиз, втори джиз и т.н. За това кой да хвърля първи се "питахме". Питането беше да се опиташ да хвърлиш "бияча" си най-близо до втория джиз. Заставахме зад една дъга, започваща от края на доса. Най-ценно беше да се питаш последен. За целта трябва веднага след края на предишната игра да кажеш "зук". Ако изтървеш това, за предпоследен в "пре". Нататък не се сещам. Ако някой от играчите ти е аверче (демек приятел), двамата сте "сихета". Посволено беше да кажеш "зук и пре за сихе" - тоест, ти ще се питаш последен, а аверът ти - предпоследен. Хвърляше се от тоя джиз, колкото е стойността на лимките в доса. Ако сте трима души и всеки е лагал по четири, първото хвърляне е от дванайстия джиз. Хвърля се с "бияч", който може да е пъстрак, може и да е обикновена, но не може да е бомба. С бомба беше позволено да се хвърля само ако номерът на джиза се дели на броя на лимките в доса (за целта можеше да отидем едни или няколко джиза назад). Целта е да изкараш колкото се може повече лимки извън доса. Колкото изкараш, твои са. Ако "вържеш" дос, взимаш всички лимки от доса. Вързваш доса, ако изкараш поне една лимка от него, а бияът ти остане вътре в доса. Вътре е ако поне се допира до някоя от чертите (както във футбола). Ако биячът ти застане в доса, но не си изкарал никоя лимка навън, само си взимаш паЯта, а играта продължава. Ако някой от батковците мине и обере всичко от доса, това се казваше "капак". Не се сещам да е ставало често. Еь, спомени, спомени... |