Отиди на страница:
| "айде да (си) лагаме" На топчета се играеше от ранна пролет. Сезонът на игрите започваше със стопяването на снега. Въздухът беше изпълнен с една особена миризма на влажна земя донесена от топлия вятър в самия център на София, която и до днес предизвиква в мен особена тръпка и очакване. Като казвам център имам пред вид Халите и Минералната Баня, това само за уточнение, нищо повече. По това време нямаше още блокове, защото всичко още предстоеше, дори и полета на първия космонавт. Сега да Ви разкажа за следния феномен: половината ми приятелчета на улицата на коята живех бяха арменци. Съвсем естествена ми се струваше, двуезичната, среда. Дори си представях, че в България сме fifty - fifty с арменците. Тогава циганчетата живееха някъде много далеч на Запад. Голямо забавление беше да се метнеш от зад на конската каруца и да се возиш. Някои по безразсъдни се возеха и отзад на трамваите. Особено когато имаше мач - отзад и по вратите на трамвая хората висяха на гроздове. Веднъж едно "цигане" ме шибна през лицето с камшика за да се пусна от каруцата. Бил съм 6-7 годишен. Той да е бил една две години по голям. Никакви лоши чуства. Така беше устроен света. В средата на шестдесетте повечето арменци заминаха за бъдещата си Родина - Америка. |
| Топчета играехме по вътрешните дворове на къщите (там наистина беше по безопасно) или в двора на Църквата (там беше опасно). Семействата на болшинството от нас живееха под наем в т.нар. Софжилфонд. По едно семейство в стая и с т.нар. "обща кухня". В кухнята се вечеряше по график, на три смени. Но пък колко много деца имаше! Само в един двор не ни пускаха - в т.нар. кооперация "Белия дом". Сградата на северозападния ъгъл на "Кирил и Методий" и "Георги Димитров". Там казваха, че семействата живеели в отделни апартаменти. Но на това трудно можеше да се повярва. |
| Да припомня и аз нещо за играта. Абетата "се лагаха" на "танела" и след това "се хвърляхме" към една черта на около два метра от танела, наречена "калето". Който хвърлеше топчето си най-близо до "калето", стреляше пръв. Но и за хвърлянето си имаше ред. Който кажеше пръв "зук", беше последен. Следваше "пред зук", "предо"... Шарените топчета, които при Бойко Ламбовски са "сирийчета", при нас бяха "американчета". Всичко хубаво беше американско. Дядото на жена ми, майстор - галванотехник, като най-скъпа и качествена е предлагал "американиш паста". Но за играта - ако първия улучи някое абе, плочка, ашик или друго топче, продължава докато пропусне или докато обере "танела". За да махне препятствие, играчът вика "чорчик" и си изчиства терена. Играе следващия и така. Ако по пътя си уцелиш чуждо топче, изхвърляш собственика му от играта и прибираш "бияча" му. Добрите приятели се съюзявахме и ставахме "мартаци" (очевидно от ортаци). Обикновено двама, максимум трима, иначе срещу кого ще играем. Най-добри в играта, обикновено бяха тези които се "маризеха" най-добре. "Кодексът на честта" не позволяваше на маризчиите да обират малките, а те пък не позволяваха на други големи да крадат, а и не помня да е имало. Единствената опасност бяха безразсъдно смели и бързоноги циганета, които в крайна сметка биваха наказвани. Нещата се промениха, когато започнаха да се "лагат" стотинки, като става сега и в Сирия... |
в покрайнините обитавахме фамилни къщи и затова абетата се лагаха на неутрален терен - на съответната улица. общокварталните сблъсъци се провеждаха в градинката пред читалище "Светлина" - там се събирахме "горните" и "долните" (в зависимост от това дали живеехме над или под "Нишава" . тогава се появяваше рисков момент - някой по-голям батко да подмени ложената монета от 1 стотинка с абе; това в най-добрия случай - можеше просто да я вземе и да си продължи пътя...а сирийчетата май наистина идваха ат арабско. на едно момче баща му беще ТИРаджия и само то разполагаше с подобни съкровища в неограничени количества; у тях за първи път видях мандарина  |
| "Листета", "соденки", "биренки", "мърсолки", "топуци" (пластмасови), "гипси" (гипсови, порцеланови и т.н.). За да си запазиш ред се викаше "зад", съответно "предзад". Играеше се на триъгълник, целеше се от черта на поне 4-5 метра. Който я настъпи "отиваше да пикае" - хвърляше от наказателна дистанция + 2 метра. Имаше едни топчета - комбинация от пластмаса и стъкло или прозрачна пластмаса - викахме им "кестени". Един такъв вървеше за 4-5 "листета", водеше се бяха най-добрите биячи. Сачми от лагери не се използваха, понеже чупеха стъклените топчета - имаше нещо като конвенция. Пък и като счупиш някой хубав лагер, няма да му вземеш сачмите за ластиката или за тъпкалник, а ще ходиш да играеш на топчета, как не. |
| Айде и аз да додам за дисертацията. За каляска (онзи изтънен с триене в бордюра ашик, със захванато в долната част малко копче от дреха - някой горе писа с кабърче, обаче такова не съм виждал), най-ценни бяха млечките, после полумлечките, после кОняците. Кой ашик от какъв вид е и дали става за хубава каляска се познаваше, като го почукаш в зъбите си. Най-редките и ценни топчета си бяха сирийчетата. Имаше и содени (тука гугъла не е достатъчно схватлив, показва само погачи), веднъж роднина ми донесе цяла чанта, няколко кила. Залагаха се и капачки, при тях най-ценните бяха тия от кока-кола. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: майор Цепеняков |
| KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA 16 Септември 2013 21:41  Бях от малкото привилегировани (с баща пампурджия), които имаха повече пъстраци отколкото лимки. Татко ги купуваше от Италия...еех спомени... |
Риболовецо,ти май си от Ямбол , а?  А варненецът е забравил "александрийките"....така казвахме на "сирийките" по вашему...тия с листенцата... пампорджиите ги носеха от чужбина... И сега играят децата във Варна , на големите казват "куртаци" , а на най големите :"Бомби".Преди време видях едно хлапе с една голяма торба лимки...тежеше горе-доле четири-пет кила. |
Пенчо бре 17 Сеп 2013 11:39 Горе-долу и в нашта махала използвахме същите термини, само че при нас беше "танал", а не "танел". |
| Дааа, подчертието е недостъпно за дами, дори и връстници на споменатите игри. Обикновени стъклени топчета - от лимонадени шишета май, едни мнооого големи, но не шарени, май на тях викаха - гуди, и шарените малки, но ги знам като американчета. Нищо повече, никаква лирика, нито пък бримки за заплитане ....  |
| За любознателните: Натисни тук и Натисни тук От времената на Мохенджо Даро са лимките, бря!  |
| Абетата си си абета, сирийчетата бяха и са си сирийчета! Таналът е триъгълник, на чиито ъгли се лагат абета, льочки или стинки. Как пък никой не спомена, че след удар ако се окажеш вътре в триъгълника, си "кенц" т.е. изгаряш А калето си е кале отвсекъде, черта и който е най-близо - стреля пръв. ПП освен стъклени имаше и пластмасови гуди | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikola_tsanev |
| Играта на топчЕта разбира се беше интересна, но за нашата тайфа любимо забавление беше изстрелването на балистични обекти тогава наричано от нас "вдигане на кутии".Необходимите материали бяха:консервна кутия с добре изрязан капак и малък отвор на дъното,парче калциев карбид,вода,изкопана в земята дупка в която се наливаше малко от водата и се слагаше карбида.После се "залагаше" кутията с дъното нагоре и хлабината между нея и дупката се уплътняваше с кал замесена с останалата вода.С пръст се запушваше отворчето на дъното на кутията а през това време "палачът" запалваше парче вестник завързано за пръчка."Затискачът" си дърпаше пръста от кутията а "палачът" поднасяше запаления вестник...Кутиите летяха високо! Но за това беше необходимо добро сработване на "разчета" и разбира се учене по метода "проба-грешка" |
| В нашата махала се казваше 'айде да си садиме', шарените топчета бяха 'американчета', обирът на всичко по земята беше 'шашма', а какво беше 'тумба без мести, на доси - едно' вече не помня - роден съм 1943. |
| Хубаво, всички гледам се топят в спомени от годините когато абетата бяха инвестиция и "сирийчетата", "американчетата" и гудите се котираха на нашата борса със сериозността с която днешните пораснали лагачи на абета следят " Dow Jones". Това - хубаво. Всички сме го минали този период ( почти всички, все пак). Аз бях доста слаб в този "спорт" и все ме "брънзаха" ( друг един култов глагол от онези дни на социалистическо детство) комшийчетата...ама както и да е... Акцентът, все пак на това четиво е съдбата на истинските сирийчета - онези които са дишали отровния газ, онези които са убити от куршумите, онези които ще бъдат убити от куршумите и другите човекопоразяващи устройства, онези които ще загубят своя дом и родина и ще се лутат из света, онези които фанатично се борят за едната или другата кауза с цената на всичко. Както гледам и Бойко не е изневерил на тенденцията за всичко да се вини Америка. Хубаво, бе, другарки и другари...аз не съм кой знае какъв американофил, ама пък айде сега - за щяло и нещяло - американците виновни. *** Вулгарният език и псуването няма да се толерират във форума! При следващо нарушение ще последва бан! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| @ KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA Грешка би било да се смята, че толкова китайско-звучащо название като Тайван(в оригинал е Тайуан, защото на китайския няма "в". За любопитните ще кажа, че няма и "р", но пък си има други звукове, които не съществуват в българския език) идва от западно-европейски език. То си е древно название. Отначало се предполага, че е било название на езика на туземците(народности, подобни на хавайците, филипинците, малайците и др.), след което първите китайски заселници го променят на ДА-ЮЕН(което значи "ГОЛЯМ КРЪГ" .  Разбира се, не залагам 100% на етимологията с "тайвански вятър" и/или "голям вятър", но това, че "Тайван" си е сино-тибетска, а не индо-европейска дума, го гарантирам. Извинявам се, ако съм досадил на някои от другите с тези подробности, но от години живея в КНР и тези въпроси са ми интересни, вкл.и за Тайван, който сам по себе си е интересна тема от гледна точка на история, международно положение(някои го приемат за провинция на КНР, а други го приемат за независима държава и "Втори Китай"/"Другия Китай" дори.) |
KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA Грешка би било да се смята, че толкова китайско-звучащо название като Тайван(в оригинал е Тайуан, защото на китайския няма "в". За любопитните ще кажа, че няма и "р"... Значи крантата ще трябва да е КОУАУА УАЛНЕНСКА КЛАНТА? Ах, как чалоуно зуучи!  |