А.Л. КОХОЛ
Отиди на страница:
| Наздраве на всинца ви и да сте винаги флюбени. Да си флюбен е повече, отколкоо да си влюбен. Както и да си убав е повече, отколкото да си хубав.  Накратко, Amor Vincit Omnia! |
Накратко, Amor Vincit Omnia! Ъъъъ, Кръстниче, обичаш да затваряш винце в буркани "Омния"? На мен трилитрови, моля, ако винциту е убаво!  Наздраве! |
Ъъъъ, Кръстниче, обичаш да затваряш винце в буркани "Омния"? ...Наздраве! Драго ми Kръщелниче, Тоя номер със затваряне на винце в буркани "Омния" го правят само тъпите гръцки копелета (dum Spiro spero). Иначе за наздраве - винаги готов!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Как беше, като се простудя, пия водка, като ме боли гърло, пия греяно вино, като се обезводнявам, пия бира, но такава болест, че да пия вода, още не съм хващала... Ами да, в нея има микроби! |
| Гледам, алкохолният моабет се пренесъл в дюгеня на Керпеденя. Нема лошо. Едно време старите дюкенджии винаги са държали в дюкените си я дамаджанка с ракийца, я бинлик с винце - за хубавата мющерия, а така също и за атракция. Като станА дума за облак (Ловкий,  за облачното есе), та се сетих да попитам по-старите табиетлии: а бе помните ли на кое питие му викаха "Зайо Байо"? Някъде в дълбините на паметта ми се е запазил откъслечно следният случай. Начи, средата на 70-те, ресторант "Лебеда" - Панчарево, вечерно време. С апапите празнуваме поредната кинонаграда. Освен разни грамоти, клонки, палми, маймуни или художествено стилизирани киноатрибути, често ни даваха по някой и друг лев - тамам за една колективна пиячка. В "Лебеда" ни обслужваше един келнер-немец (естествено, гедереец) - младо, русоляво и чевръсто момче, което беше на нещо като стаж или "обмяна на опит" в БГ и поназнайваше малко български. Та тогава татрторът на кинозадругата си поръча "Зайо Байо" и се обърна към немеца с думите: "А ти кво ше пиеш - аз черпа!". При което немецът рече: "И ac един Сайо Байо!". So jetzt kommt die Frage: какво беше това питие "Зайо Байо"? |
| Даскале, "Зайо Байо" като питие нямам никаква идея какво е, но аз съм по-малък, вероятно някой по-голям и с повече стаж по Софийските ресторанти ще го помни. Но за друго се замислих - тоя гедереец в Лебеда? По онова време със сигурност имаше гедерейци на работа в р-т Берлин, зад кино Сердика. Двама салонни управители, двама готвачи и една бригада сервитьори - мъж и две момичета. Имаше "обмяна на опит и кадри" с р-т София в Източен Берлин. Единият салонен управител, Хари Никш, загина при последната голяма самолетна катастрофа, водейки новия екип... |
| И аз не знам за това зайче, обаче вижте какво става с нeфритовите зайци: Китайският луноход „Нефритеният заек” е престанал да функционира, съобщава AFP. Първият китайски луноход не може да бъде възстановен до пълно функциониране, след като преустанови мисията си на повърхността на Луната поради проблеми с механиката. Той кацна на лунната повърхност на 15 декември миналата година. В края на януари „Нефритеният заек” се сблъска с „отклонения в контрола на механиката, вследствие на сложната обстановка на лунната околна среда”. Загубата трябва да се полее, мисля аз, както и ако зайчето беше успешно. Важно е да има повод. Наздрав.. Е!Дано следващото успее, пак да имаме повод! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: idproxima |
| Ловкий, келнерът със сигурност беше момче-гедерейче, и то на работа в "Лебеда" (освен да са го пратили съвсем временно там, само да помага за Вохенендето). Помня много добре и повода. Спомням си даже следното. Някъде късно вечерта, след като вече се бяхме напили като триста змея, взети заедно, тарторът без да иска бутна с лакът едно шише вино, то падна от масата на пода и се счупи. През това време покрай нас тъкмо минаваше един дрът келнер. Той се обърна към нас и рече с укор: "Ей, момчета, глейте кво работите!". Тогава тарторът го привика с пръст, бръкна се, извади неква голяма за онова време парА - десетара ли беше, двайсетара ли - мушна му я в джоба с думите "Това е за теб" и го изкомандва да донесе три бутилки вино. След малко келнерът дотърча с бутилките, наредени на табла. Тарторът стана от масата и пред изумения поглед на келнера взе, че строши и трите бутилки о пода с думите: "Пиши ги в сметката!" А относно "Зайо Байо" - имам подозрението, че това беше алтернативното име на облака. |
| Миии.. доколкото си спомням.. баща ми поръчваше на мама (Бог да ги прости) Заю Баю.. Опитвал съм го - нещо като мента, вермут и газирана вода.. Таквъзи спомен имам |
| Не споря, Даскале, вероятно наистина да е помагало германчето за уикенда. И Лебеда, и Берлин си беха към Балкантурист, моите впечатления са от 82-ра и нататък. Мой много близък бачкаше в р-т Берлин и бая киснех там, та затова ги познавам германците... ------------------------------------------------------- Барми, твойте спомени открехват завесата пред тайнствения Заю Баю... |
нещо като мента, вермут и газирана вода.. Евридика!!! Или май еврика беше? Бармалея е прав! С неговата ценна (или безценна?) помощ възстановихме интересен детайл от историята на българското алкохолопотребление. Начи, когато приятелят ми си поръча "Зайо Байо", това беше в края на вечерята. И "Зайо Байо" ще да е било тъкмо "десертно" питие. А и на немеца му светнаха очите, когато му беше предложена почерпка със "Зайо Байо" - зер немците си падат по сладките питиета. Някой път ше зема да ви разправя лакърдии за вермута, ама трябва да съм in the right mood, како е казал Шекспир. |
Звездице, това е специално за теб, в благодарност за ЦУ при избистрянето на разни домашни елексири. Мързи ме да го превеждам, пък и няма особена нужда, ми се струва!  Гадости – палка о двух концах. Дело не только в том, что делать их — плохо само по себе. Результат порой оказывается вовсе не тот, на который рассчитываешь. Как–то на рубеже 16 и 17 веков Японии один обедневший самурай решил начать варить сакэ. Дела шли ни шатко ни валко. Однажды он обругал за что–то своего слугу. Тот затаил злобу и решил испортить товар. Ночью он засыпал в бочку с напитком золы. Надо сказать, что в то время могли изготавливать лишь мутное сакэ. Хозяин же утром обнаружил, что жидкость в бочке, на дне которого лежала зола, стала прозрачной и приобрела особый аромат. Так была открыта технология производства прозрачного сакэ. Проделка слуги принесла начинающему торговцу процветание. Деньги от продажи сакэ вкладывались в торговлю и перевозки, затем в финансовые операции. Через сто с чем–то лет торговый дом Коноикэ был богатейшим в Японии. Вскоре и центральное правительство, и практически все князья были его должниками. В 19 веке один предприимчивый самурай «выбил» у семьи Коноикэ крупную сумму для нужд своего клана. Судя по всему, деньги были потрачены с толком. Торговая компания клана, через несколько названная Мицубиси («Три чилима»  , выросла в одну из крупнейших финансово–промышленных групп в истории. Среди продукции компаний этой группы — и пиво Кирин, и фотоаппараты Никон, и внедорожники Паджеро. Забавно, что опосредованно своим появлением они, похоже, обязаны пакостному слуге.http://dirty.ru/comments/343268 |
| Кръщелниче, много хубава и поучителна лакърдия си разказало! А тук има любопитни исторически сведения, показващи, че "вся история Российского государства замешана на производстве и потреблении спиртного". Натисни тук |
Гойко Горисов 23 Декември 2014 18:57 И тук беше към 38 градуса в Русе. Водката. Истински случай (от средата на 70-те) Имах един приятел-алкохолик, пропи се още в края на гимназията. В трети курс на университета отпадна от следване по понятни причини. Срещам го веднъж в началото на март в района на Централна гара в София, времето все още зимаво и клинчаресто, а той - нарамил торбичка и явно готов за път. Питам го: "За къде си се запътил, бе, апап?" А той ми вика: "Отивам във Варна на море". "Е как тъй на море", - чудя се аз, - "ми то морската вода е 1 градус!" А той ми отвръща: "Че какво ме интересува мен колко градуса е морската вода? Нали водката е 40 градуса!" | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |