А.Л. КОХОЛ
Отиди на страница:
| Докато се начудите станал £5.251,97. Да поръчвам файтона.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: petrucheli |
Даскале,хвалбата ти избива на ...садизъм.  Коняка е питието на боговете,с цялото ми уважение към любителите на останалите видове алкохол,разбира се. |
Коняка е питието на боговете Имах един съученик - умно и интелигентно момче, но за жалост се пропи още от юношески години, после стана дегенеративен алкохолик. Като повечето интелигентни алкохолици, беше словесен стилист. Докато все още се държеше в що-годе нромални граници и мезеше с пиенето, имаше навика да определя метеорологичното време според съответната най-подходяща напитка. Например, срещам го на улицата в късен, навъсен есенен ден, и той ми вика: "Времето е само за коняк с резенче лимон!" Или в мразовит, снежен ден: "Времето е само за греяна ракия с царска туршия!". Или в топла лятна вечер: "Времето е само за мастка с таратор, с много копър и чесън!" Веднъж се засякохме на изложбата на един художник. Гледам, приятелят застанал пред един акварел, изобразяващ селска къща в късен есенен ден - мъгливо, мокро, всичко потопено в синьо-сивкаво-охро, лъха на зиморничавост и неуют, художникът великолепно е предал с водната техника подгизналата селска атмосферата. Почвам аз да съзерцавам картината, а приятелят ме пита тихичко: "Какво си мислиш, като гледаш тази картина?" Викам му: "Ми нищо конкретно, само възприемам чисто емоционално акварела и настроението, което предава." А приятелят ми с укор: "Е как, като гледаш тия тежки дувари, тия решетести кафяви джамлъци, тая уютна стряха - не ти ли се иска да си вътре, до огнището, на софрата, с едно джезве греяна ракия, подсладена с мед и подправена с едро счукан чер пипер, карамфил и кора от червена сушена ябълка, и една паница с кехлибарено кисело зеле, полято обилно със зехтин и наръсено с червен пипер, а отстрани - чиния с тънко нарязана сланинка, с червена нишка по средата?" А бе поет-пияч и табиетлия! |
| бирата е алкохол замо за кат, гимназистки и тъщи, ракията е алиби за салатата, анасонлийките оправдават чируза, уискито и коняка са ракии с претенции зад които криеш мързела си да направиш салата, джина е оправдание за тоника докато жените се опитват да ти налеят чай, ромът е отговоеът когато и пробуташ чадърче и сламка докато го жулиш чист и остава единственият алкохол който не се оправдава-водката. а тя се пие не се обсъжда. наздраве. |
А, да бе, церц беше на китоф yека му пръс па сбрка чилето съ прездата  доторето си е зиф и сдрафф кат финска ножка па и муфтията у скребатно нее вил на умрело щеше се цуе |
 за "Бразди"! Натисни тук |
кифла 25 Фев 2018 01:53 Изпуснали сме го. Но пък можем да се включим в следващото издание на "ракийка-магийка" в Ганчовец. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Minderbinder |
| «Не упускайте случая делать добро – если это не грозит вам большим ущербом. Не упускайте случая выпить – ни при каких обстоятельствах!». Марк Твен |
Навремето в СССР думата "виски" (уиски; whisky/whiskey ) беше от среден род. Имаше даже и съветско уиски (изобщо не ставаше за пиене):  Сега вече "виски" е от мъжки род: Шотла́ндский ви́ски, или скотч (англ. Scotch whisky) — виски, произведённый на территории Шотландии, Великобритании. (от Уикипедията )  |
Навремето в СССР думата "виски" (уиски; whisky/whiskey ) беше от среден род. Имаше даже и съветско уиски (изобщо не ставаше за пиене): Щом е в среден род, значи - джендър, социална роля на питието. Русские догнали и перегнали конвенцию в Стамбуле. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Навремето пък "кофе" (кафе) беше в м.р. Даже и руска рок-банда имаше - "Черный кофе". Сега "кофе" стана в ср.р. Или по-точно - и так и этак. Кофе стал среднего рода http://www.mk.ru/social/article/2009/08/31/343231-kofe-stal-srednego-roda.html |
| Интересно и поучително четиво: Дроздов Иван Владимирович, "Унесенные водкой. О пьянстве русских писателей" Тук може да се чете онлайн или да се свали за четене: http://www.etextlib.ru/Book/Details/18000 |
| Александр Блок Я пригвожден к трактирной стойке... Я пригвожден к трактирной стойке. Я пьян давно. Мне всё — равно. Вон счастие мое — на тройке В сребристый дым унесено... Летит на тройке, потонуло В снегу времен, в дали веков... И только душу захлестнуло Сребристой мглой из-под подков... В глухую темень искры мечет, От искр всю ночь, всю ночь светло... Бубенчик под дугой лепечет О том, что счастие прошло... И только сбруя золотая Всю ночь видна... Всю ночь слышна... А ты, душа... душа глухая... Пьяным пьяна... пьяным пьяна... Друг мой, друг мой, Я очень и очень болен. Сам не знаю, откуда взялась эта боль. То ли ветер свистит Над пустым и безлюдным полем, То ль, как рощу в сентябрь, Осыпает мозги алкоголь. Голова моя машет ушами, Как крыльями птица. Ей на шее ноги Маячить больше невмочь. Черный человек, Черный, черный, Черный человек На кровать ко мне садится, Черный человек Спать не дает мне всю ночь. Черный человек Водит пальцем по мерзкой книге И, гнусавя надо мной, Как над усопшим монах, Читает мне жизнь Какого-то прохвоста и забулдыги, Нагоняя на душу тоску и страх. Черный человек Черный, черный... "Слушай, слушай,- Бормочет он мне,- В книге много прекраснейших Мыслей и планов. Этот человек Проживал в стране Самых отвратительных Громил и шарлатанов. В декабре в той стране Снег до дьявола чист, И метели заводят Веселые прялки. Был человек тот авантюрист, Но самой высокой И лучшей марки. Был он изящен, К тому ж поэт, Хоть с небольшой, Но ухватистой силою, И какую-то женщину, Сорока с лишним лет, Называл скверной девочкой И своею милою". "Счастье,- говорил он,- Есть ловкость ума и рук. Все неловкие души За несчастных всегда известны. Это ничего, Что много мук Приносят изломанные И лживые жесты. В грозы, в бури, В житейскую стынь, При тяжелых утратах И когда тебе грустно, Казаться улыбчивым и простым - Самое высшее в мире искусство". "Черный человек! Ты не смеешь этого! Ты ведь не на службе Живешь водолазовой. Что мне до жизни Скандального поэта. Пожалуйста, другим Читай и рассказывай". Черный человек Глядит на меня в упор. И глаза покрываются Голубой блевотой. Словно хочет сказать мне, Что я жулик и вор, Так бесстыдно и нагло Обокравший кого-то. |