Отиди на страница:
| Какъв циник трябва да си за да защитаваш богатите и да казваш, че 400 евро е огромна заплата и не трябва да се плаща на хората, нищо че изкарват на капиталиста 4000 чисти! Явно в тези институти подбират хора без елементарна съвест и морал, пишещи всичко срещу добро заплащане.Те например могат да "докажат", че и 100 лв. е огромна заплата и не трябва да се дава, а работниците трябва да станат новите роби и да работят безплатно за богопомазаните чорбаджии! Вероятно господарите на въпросните "изследователи" ги тревожи, че и в ЕС вече разбират, че е престъпление така жестоко да се експлоатират хората в бедните страни на съюза и са им дали задача да громят всяка идея за достоен живот. |
А сега за дежурните, които ще скочат, че на запад има и цени почти като в българия (напр. електрониката, новите коли, екскурзиите) ще им кажа: да вярно е, но има и цени, които са 10 пъти по високи (и то ежедневни неща), напр. такси  доста други, ежедневни неща, фризьор, ресторанти, всичко свързано с ръчен труд, майстори, монтьори, таксите за боклука, наеми, медицински услуги (пластични операции, зъби и др) Голям майтап тоя постинг. Ми естествено, че услугите са им скъпи. Не работят за стотинки хората (както тук). И естествено, че ежедневните стоки, като храна и дрехи, са както тук, защото толкова си струват. |
| след като е толкова лесно да се дават големи заплати, защо КНСБ като станаха собственици на 50-тина предприятия от масовата приватизация с фонда "Труд и капитал" на направиха минималната заплата в тези предприятия по 500 евро. Кой им пречеше.Хем щяха да подобрят стандарта на работещите в тях, хем щяха да са стимул за вдигане цената на труда в съответният отрасъл и сходните предприятия. |
| Да живееш на гърба на другите не е човешко право!!!!!!!!!!!!! Само ще допълня мое свещенно право е да убия всеки който живее по-добре от мене и да ограбя имуществото му ако мога! Умните държавници намират баланса между двете и то не е като забранят на бедните да убиват богатите щото това е доказано че не работи. |
| Аз също съм възмутен от неолибералните тези, които се защитават в статията, както и незаинтересуваността от положението на хората! Предлагам авторката да бъде пребита с черпаци |
причината е, че тези, които работят за "бизнесмените", доброволно са се съгласили да получават такива заплати. Сиреч да не търсим причината в тези, които не работят за бизнесмени и които самоволно са си определили каква заплата да получават? Като започнем от Илия Павлов, през Георгие Илиев и стигнем да депутатите в НС и съдиите във ВСС. Ако цените в европа са X a заплатите Y, то съотношението цени/заплати е X/Y. Как разбра, че това съотношения дава разликата в производителността, а не, да кажем, степента на покраднюване или степента на прахосване на средства или степента на управленска грамотност?В европа цените са грубо два три пъти по високи от в бг (да кажем средно 2,5 пъти). В България тогава съотношението цени/заплати е (X/2,5)/(Y/10) = грубо 4*X/Y, т.е. приблизително разликата в производителността....... останалото е пропаганда за хора които не могат да мислят самостоятелно Увеличаването на минималната заплата по принцип не е лошо нещо, това е социална мярка, която да ограничи бедността. Но прекаленото увеличение намалява конкурентноспособността в секторите с много ръчен труд . А увеличаването на директорските/управленските заплати не намалява ли в по-голяма степен конкурентноспособността? Еле пък назначаването на калинки-брат'чеди за бизнесмени?ВСЕКИ, който използва наемен труд, живее на гърба на другиго- на наемните МУ работници!!! А всеки наемник, който използва интелектуален труд, живее на гърба на другиго - на творците, създали средствата за производство и обучели наемника да ги ползва!!!  Какъв циник трябва да си за да защитаваш богатите и да казваш, че 400 евро е огромна заплата и не трябва да се плаща на хората 400 евро може да бъде огромна заплата, може да бъде и нищожна заплата. Въпрос на организация на икономиката и ... печатане на финикийски знаци. В случая, рязкото увеличаване на минималния доход в Европа има за цел да подпомогне ... банките , изчистване на лошите кредити и стартиране на ново кредитиране. Ефимистично девалвиране на еврото. Но авторката е на доларова хранилка, затуй и такава позиция.Дали българската икономика може да поеме 400 евро като минимално възнаграждение? Не може. Докато има директори/бизнесмени/политици/съдии/ДАНСаджии с по два лични шофЕра, две секлецарки и четирима тЯлохранители няма начин. Ефективна икономика (висока производителност на труда) се постига с добро управление, за което пък е нужно добро образование, а не "калинки" да оакват и разпиляват средства. Кога видиш Бойко Борисов и Лютви Местан, яхнали велосипеди в 7:00 ч. да отиват в Народното събрание, може да си мечтаеш за такъв доход. |
Всъщност държавата няма пари и за да даде нещо, трябва първо да го събере Мдаа.Да продължим с малко разсъждения по темата и да намерим решение на това затруднение. Кое пречи на държавата да има достатъчно пари, които очевидно са нужни за стопанския оборот? Правилно - валутния борд, който кой знае защо нашите западни приятели налагат на нас и категорично не щат да наложат на себе си.  Още нещо пречи - независимата от правителството ни "народна" централна банка. Все едно черният ви дроб да обяви независимост от мозъка и да му дава толкова кръв, колкото Пешо комшията реши, защото черният ви дроб бил подчинен на него и бил независим от вас. Пълен абсурд, който разни фондации, под гръмкото име "Институт" се опитват да ни преподават като висша ценност на цивилизацията.  |
| Тази идея ми прилича на един такъв , леко влажен сън: Събуждаме се един ден, и всички жени на света са красиви като моделки на Плейбой. Ама имам предвид всички до една .... И мъжете изведнъж губят всякакъв стимул да си перат гащите и да си купуват нови чорапи - все ще се намери за все ки по една моделка, така или иначе ... :о) Този начин на разкапване на обществото значително повече ми харесва  |
| Статията е доста глупава и показва голяма неразбиране на темата на статията. Да живееш на гърба на другите не е човешко право Съгласен, но в случая едни малко на брой хора в България вече 24 години живеят на гърба на другите. Цената на човешкият труд в България е силно занижена и от това идват огромната част от проблемите в България. Заради криворазбрания стремеж на едни към максимално забогатяване и то веднага, България не се развива нормално икономически, а беднотията доведе и до демографска катастрофа. В крайна сметка дебеловратите бизнесмени-демократи сега печелят в пъти по-малко, в сравнение с възможността сега да печелят, ако през тези 24 години бяха действали с перспектива, вкл. и да плащат нормални заплати. Някак си в статията се смесва базов доход с минимална работна заплата /МРЗ/, а те са много различни. МРЗ е основен инструмент на държавата в регулирането на икономиката и неясно защо държавата не я използва много по-активно. МРЗ през последните 24 години се движеше на нива между 2 пъти и 20 пъти под стойностите, на които можеше да бъде без да причини някакъв срив в икономиката. В момента според икономическото състояние, МРЗ изостава най-малко 2-3 пъти в сравнение с едно "нормално" ниво, каквото и да означава това нормално ниво, а по-вероятното е да изостава и повече. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: XYZxyz |
| Ето тука от немската уикипедия (че по ми върви немския), другите да си прочетат съответните статии на английски или български http://de.wikipedia.org/wiki/Arbeitsproduktivit%C3%A4t Nationale und internationale Vergleiche Die Arbeitsproduktivität bestimmt den realen Lebensstandard, den ein Land für seine Bürger erzielen kann. Der Wert, den eine Volkswirtschaft an Gütern und Dienstleistungen produziert, entspricht dem Wert, der an alle Produktionsfaktoren (z. B. Löhne und Unternehmergewinne) gezahlt wurde. Die Konsumenten können also ihren Konsum nur steigern, indem sie ihre produzierte Gesamtmenge erhöhen.[6] Сравнения на национално и интернационално ниво: Производителността на труда определя реалния стандарт на живот, който дадена страна може да осигури на жителите си. ........ Gesamtwirtschaftliche Arbeitsproduktivität In der volkswirtschaftlichen Gesamtrechnung ist die gesamtwirtschaftliche Arbeitsproduktivität der Quotient aus Bruttoinlandsprodukt und der Menge der eingesetzten Arbeitseinheiten. Diese kann die Anzahl der Erwerbstätigen oder der Arbeitnehmer sein, die Anzahl der geleisteten Stunden oder der bezahlten Stunden. Die gesamtwirtschaftliche Arbeitsproduktivität gibt an, welchen Beitrag ein Erwerbstätiger durchschnittlich zum Bruttoinlandsprodukt leistet. ..... приозводителността на труда може да се дефинира и като съотношението на БВП към броя работещи, броя на изработените или платените часовете. ....... |
| Минимален защитен доход и минимална работна заплата са съвсем различни неща. Според мен минимален защитен доход трябва да има, за да гарантира физическото оцеляване на индивида, защото под този праг той става социално опасен. Минималната работна заплата трябва да бъде поне два или три пъти по-висока от минималния защитен доход, защото в противен случай, никой няма да има стимул да работи. А дали минималния защитен доход за България ще бъде 800лв. или 80лв. е съвсем друг въпрос. Ако всички граждани на държавата получават на калпак минимален защитен доход, ще отпадне необходимостта от служби за социално подпомагане, агенции по заетостта, инвалидни пенсии, данъчни облекчения за работещи инвалиди и всякакви други плащания, които в момента се обслужват от нает огромен административен апарат. Не е ли все едно дали сегашните пенсии ще се дотират 60% от държавния бюджет, или всеки пенсионер да получава толкова, колкото е натрупал реално в пенсионната си партида и да получава допълнително минималния защитен доход. А ресурсът, който ще се освободи от заплатите на ненужния административен апарат... Далеч съм от мисълта, че тази система е съвършенна, но ми изглежда много по-логична от сега прилаганите системи за социална защита на уязвими групи. |
| aazz 10 Декември 2013 15:36, има логика в предлаганото от теб, но това става при условие, че нуждите на всички са приблизително еднакви, а това не е така. Има разлика според възрастта. Има разлика според мястото за живеене - извън България, в София, в няколко по-голями града, ...., в малки села, в махали. Има разлика според етноса - примерно едни са нуждите на циганите, други на българите. И т.н. Минимален защитен доход може да си позволи богата държава, а не бедна държава като България. Специално за България е вредно да има даже и социални помощи, поради спецификата на използването им от различните социални и етнически групи. Най-чистото за мен решение е вдигане на минималната работна заплата съчетано с обратно-пропорционалана скала за облагане с ДОД, т.е. най-ниските доходи да се облагат с най-голяма ставка. Идеята е да се намали това огромно укриване на доходи, което се компенсира сега с високи нива на облагане. |
Да живееш на гърба на другите не е човешко право Как вьрви с роботизацията, кризите и постояно нарастващата безработица соросчетата ще стигнат до девиза "Да живееш не е човешко право" Много ще сьм доволен ако новия Джугашвили почне този девиз от тях за да станат светьл пример за неолиберализма в далечното бьдеще. |
приозводителността на труда може да се дефинира и като съотношението на БВП към броя работещи Това как върви в Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Русия, Норвегия? Да оставим петрола настрана, ама ако се приложи и у нас, то се получава по 20 хил. евро на глава (БВП= 82 млрд. лв. и 2 млн. души работещи). Аха сме го докарали до банкерския Люксембург (с парите на емигрантите ни).Ако всички граждани на държавата получават на калпак минимален защитен доход, ще отпадне необходимостта от служби за социално подпомагане, агенции по заетостта, инвалидни пенсии, данъчни облекчения за работещи инвалиди и всякакви други плащания, които в момента се обслужват от нает огромен административен апарат. То така беше при социализЪма. Ха милицията видеше някой да се мотка безработен, отма биваше въдворяван на работа с "минимален защитен доход". Функцията на всички гореизброени държавни служби беше поета на "обществени начала" от партийните комитети, на издръжка от членския внос. Ама някои рИвяха, че били нарушен човешките права - не можели да избягат от системата. Сега пак рИвят, че пак били нарушени човешките права, що системата ги пъди, не ги обгрижвала ... като преди. Най-чистото за мен решение е вдигане на минималната работна заплата съчетано с обратно-пропорционалана скала за облагане с ДОД, т.е. най-ниските доходи да се облагат с най-голяма ставка. Какво те бърка ДОД!? Той е с най-нисък принос в приходите на хазната, 2.6 млрд. лв. за 2014 г. (по проект). При приходи от ДДС в размер на 8.3 млрд. лв. и от акциз в размер на 4.4 млрд. лв., хем възможността за "печалба" от спестен/източен данък е по-голяма, хем мотивацията (20% ДДС срещу 10% ДОД/Корпоративен данък) е по-голяма.Щях да напиша и "спестяване" на осигуровки, но като видях какво са приели "спешните мерки" в парламента, се отказах: - приходи от осигурителни вноски - 1.8 млрд. лв. (става дума за минимум 14% пенсионно осигуряване плюс 3.5% "общо заболяване и майчинство" плюс 3% други); ей тук - приходи от здравно-осигурителни вноски (8% по закона за бюджета на НЗОК) - 1.820 млрд. лв. - 1.2 Трансфери от държавния бюджет в размер на 12% върху сбора от осигурителни доходи на всички осигурени лица - 2.618 млрд. лв.; - Приходи от данъци върху доходите на физически лица (10%) - 2.632 млрд. лв. - Приходи от корпоративен данък (10%) - 1.575 млрд. лв. Нека някой да обясни как приходите при осигурителни вноски от 20% (към НОИ) са едни и същи при осигурителни вноски от 8% (към НЗОК) при едни и същи данъчно, опс осигурително задължени лица. |
| Ако цената на вложения труд е компонент в крайната цена на даден продукт, защо цените на много продукти в България са равни или по-високи от цените на същите продукти в Европа? И колко е делът на труда в крайната цена на продукт, произведен тука? И ако допуснем, че даден продукт у нас се произвежда с достатъчно високо качество, а неговата цена е равна или по-висока от цената на същия продукт в Европа, как тогава ще бъде конкурентноспособен? Нали именно по-доброто качество при по-ниска цена на труда би трбявало да осигурява и по-ниска крайна цена, а оттам и конкурентноспособност? |
| Принадената стойност се създава само от живия труд вложен производството на стоката и той се компенсира от работната заплата. Разходите на предприемача се компенсират с амортизациите на постоянния капитал (сгради, машини и съоръжения) и стойността на материалите, вложени в произведената стока. И едните и другите влизат в стойността на стоката. От къде е тогава печалбата. Ако се калкулира в стойността, намалява конкурентоспособността, следователно е незаплатен вложен в производството труд. За повече - четете икономически четива, примерно "Капиталът". |
От къде е тогава печалбата. Ако се калкулира в стойността, намалява конкурентоспособността А ако печалбата идва от иновации - нови технологии, материали, технически решения, що трябва да се намаля конкурентноспособността? Апропо, какво казва "Капиталът" за "живия труд", когато не знае кое копче кога да натисне? Вложен ли е тогава "живият труд" или само е увредил "капитала" на собственика? Имахме доскоро един премиер, де само натискаше копчетата , повечето пъти грешно, ама влагал "жив труд" за създаването на "принадена стойност". Пък сега прогресариатът го обвинява, че бил съсипал "капитала"/икономиката на собственика/народа. Не че тезата "пазарната цена на труда" е читава. Увисва още с въпроса за заплата на оператор на термоядрен синтез или на плазмен електродинамичен двигател. Още няма такива системи, но когато възникнат нови технологии, как пазарът ще определи нещо си, когато не знае за какво иде реч. Сигур как изтряскалия балон "дот.ком" компании или "вятърничава" енергия или продажбата на "пръдлив газ" (въглеродни квоти). Да не говорим, че "живият труд" абсолютно не може да бъде вложен докато не се образова. Ей на, колко бежанци, опс "жив труд" имаме и не може да бъде "вложен". А в Холандия изобщо не щат "живия труд", made in Bulgaria. Oбразованието не пада от небето и не стои как египетска пирамида (всъщност и тя се руши) през вековете. |
| За живият труд Капиталът казва, че е прост и сложен - единя е на конвейра, другия на"копчето". А за печалбата казва, че се разпределя от умния предприемач . за реинвестиране в иновоции и за потребление (на предприемача). Някои някъде отделят и за повишаване на квалификацията. И още много полезни неща казва Капиталът - е не само той. |
Като ортодоксален маркс-сталинист, ще кажа, че заплатата не е възнаграждение, а част, именно част, от принадената стойност Хамел, очевидно отдавна не си чел Маркс, поради което си пооплел понятията. Според Маркс заплатата е част от новосъздадената стойност, която отива за заплащане стойността на закупената стока работна сила. Другата част на новосъздадената стойност е принадената стойност, придобиваща превърната форма на печалба. Ако заплатата е част от принадената стойност, това би означавало, че тя е част от печалбата на купувача на работната сила, което е безсмислица. Проблемът ти идва от това, че си заменил понятието новосъздадена стойност с понятието принадена стойност, тоест заменил си цялото с част от него. В марксистката политикономия ключово значение има изводът, че трудът, който създава новата стойност, се дели на необходим (за възстановяване на стойността на работната сила) и принаден (който създава принаден продукт, чиято стойност е принадена стойност и е материалната основа на печалбата). Ползвам се от случая да посоча, че днес съществува тотално мълчание по въпроса за съотношението между необходимия и принадения труд, тоест по въпроса за нормата на принадената стойност. Степента на експлоатация на работната сила става ясна когато се посочи каква част от работния ден е необходимо работно време и каква част е принадено работно време. Посочвам още, че в марксистката политикономия е безспорно положението, че работният ден още от самото си начало се дели на необходимо и принадено работно време. Тоест и един час да е продължителността на работния ден, то в него вече има необходима и принадена част. Инак не е възможно да се обясни наличието на печалба за купувача на работна сила например в кризисни периоди на свръхпроизводство, когато работния ден съзнателно се ограничава по продължителност от капиталиста. |