Отиди на страница:
Ползвам се от случая да посоча, че днес съществува тотално мълчание по въпроса за съотношението между необходимия и принадения труд, тоест по въпроса за нормата на принадената стойност Мълчанието е поради усилната работа по въпроса за "отнадения труд"  , тоест за нормата на отрицателната стойност. Или по-просто казано до какво скотско състояние може да бъде доведен един народ.Инак не е възможно да се обясни наличието на печалба за купувача на работна сила например в кризисни периоди на свръхпроизводство, когато работния ден съзнателно се ограничава по продължителност от капиталиста. Ти не си ли чувал за бейлаути, субсидия, преференциални цени, "публично-частно партньорство", разпределяне на порциите на държавната баница? Да си призная честно това "свръхпроизводство" не го разбирам? Да не би да се има предвид нещо като "свръхпроизводство" на суапове за кредитни неизпълнения (credit default swap) или свръхпроизводство на "въглеродни квоти"? Щото другото свръхпроизводство като екструдирани пенополистироли или автомобили се борят с програми за енергийна ефективност или стандарти Еуро Х. За тези програми требат хора - политици, пи-ярки, банкери-комисионери и др. мошенници, сите работещи на скъсен работен ден и за наличието на печелба за купувача на работната им сила. |
за вас да живеете на гърба на мириканския данъкоплатец си е свещено право.   Обратно, те живеят на гърба на целия свят, защото за реални продукти и активи му пробутват напечатани хартийки. |
| Свръх производството предизвиква кризи, фалити и междуотраслово преразпределение на капитали, например във военното производство, респективно във войни - локални и глобални, където живият труд излиза най-евтин. Ама това май беше в "Империализмът - висш и последен стадий на капитализма" - някой пророкуват, че и на цивилизацията. Книжката е от Ленин. |
Разбира се има дежурен отговор: производителността на труда била ниска, затова много българи били работещи бедняци. Производителността на труда е отговорност на мениджмънта, а не на изпълнителския състав. Ето го мнението на един от "Драгановците"... Само че е подвеждащо. В случая оперативният мениджмънт, който отговаря за производителността на труда, няма нищо общо. И проблемът изобщо не е в ниската производителност на труда, а в ниската принадена стойност, като едното не следва от другото. Все едно ли е да произвеждаш маратонки "Найки" и маратонки "Нанайки"(примерно)? На практика да. Пряката себестойност е около десет долара и не може да се промени особено с никаква организация. Но принадената стойност, благодарение на утвърдения бренд... А какво остава да се борим срещу "Сименс" или "Бош". Тоест, България е извън пазарите на високотехнологична продукция и скоро няма да бъде допусната там. Просто където се печели много, случайни играчи не се допускат. Пробивът е възможен само по турско-южнокорейско-китайския модел. Някой помни ли обект на какви подигравки за качеството си бяха "Самсунг" и "Хюндай" преди двадесет години? Статията е абсолютно вярна като изводи. |
| И още нещо по темата - групировката, за която работя, има заводи по целия свят. Понякога участвам в общи проекти. Та - има едно ниво на заплащане, което определя степента на автоматизация. Образно казано - ако трябва да купиш робот, за да замениш работник със заплата 300 евро, сметката не излиза. Ако обаче заплатата му е 2000 евро - излиза. А ако е 2000 паунда - няма нужда изобщо да смяташ. Тоест, мине ли се границата от 1000 евро (примерно), на собственика му е по-изгодно да инвестира в техника, отколкото в персонал. Резултатът - увеличена безработица. Следваща стъпка - изнасяне на производството в Третия свят. Резултат за нас - още по-голяма безработица. ...Извинявам се, че пиша елементарни неща, но като гледам колко глупости са написали някои преди мен.... |
Статията е абсолютно вярна като изводи. Един път казваш, че "Все едно ли е да произвеждаш маратонки "Найки" и маратонки "Нанайки"(примерно)? На практика да. Пряката себестойност е около десет долара и не може да се промени особено с никаква организация." имаме една минимална стойност (включително минимална работна заплата), под която не може да се пада. После статията била вярна като отрича минималния праг на заплащане. Някой помни ли обект на какви подигравки за качеството си бяха "Самсунг" и "Хюндай" преди двадесет години? Помним - Голдстар, сега LG и Хюндай. Помним и вица: американецът работел short and hard; японецът работел long and soft , а кореецът - long and hard. Значи има начин, не само по турско-южнокорейско-китайския модел. Всъщност това са три модела, коренно различни, общото е само, че "великите" инвеститори са игнорирани ... по различен начин.А какво остава да се борим срещу "Сименс" или "Бош". Японците и без да се борят, продължават да игнорират BMW. Нема нужда чак толкова от напъни, стига да се следва собствения път. Проблемът у нас е, че нямаме, нямаме път, само "магистралки" |