Да се учи в училище това писмо! |
Защо газетата дава трибуна на този ретрограден, мухлясал и прост уманитар У.Еко (глей' му името само!) ... Къф' Мики маус, к'фи пет лева, трябва да се придобиват само и единствено знания относно теглене и връщане на кредити. Останалото го има в Интернет, пък и да го няма, не е и нужно. |
Защо ми се струва че зубренето наизус не е най-добрия начин за трениране на мисленето? (Когато бях малък демонстрираха един военноинвалид с уникална памет. Помнеше телефонната книга и доклада на др Димитров пред Петия конгрес - 5 часа! Не блестеше с интелект.) |
Защо ми се струва че зубренето наизус не е най-добрия начин за трениране на мисленето? Ако си напрегнеш тренираното мислене, ще разбереш, че никъде в текста не става дума за тренирането на мислене. А иначе заради отказа от учене, стремежа към "тренирането на мислене" и желанието за джой и фън в школото се докарахме дотам, че днес няма кой да свърши една работа за пет пари като хората. |
През 75-та като ученик в Бургас се запознах с един младеж, който като му кажехме номер на лека кола казваше марката и и на коя улица е паркирана. Пробвахме с коли под брезент и пак ги познаваше. Беше малко чалнат. |
рибарче 5 мили, Момчето отдавна си отиде и го забравихме дори... Красивото му иде с туй, че остава в главите ни... Благодаря, Ако имаш възможност, в сряда-петък мини през зелената барака до Търговската... |
В древността в Тибет подбирали деца с дарби, за да ги обучават за лечители. Обучението включвало изучаването на "Чжуд-ши" - трактат за здравето и лечението. Понеже книгите са били скъпи и недостъпни за всички, децата са били обучавани чрез наизустяване на стихотворния трактат по метода на визуализацията - нещо като Двореца на паметта на Шерлок. Ученикът е знаел на коя страница, в кой свитък, на коя лавица, в кой шкаф на библиотеката е нужния текст. Необходимият текст възстановявал в паметта си, представяйки си как седи в библиотеката и посяга към рафта за свитъка. След като наизустявали канона, чак тогава обучението продължавало вече с беседи с учителя по смисъла на всеки наизустен стих. На следващи етапи, отново с учител, "на терен", започвало изучаването на растенията, билките. После диагностиката - пулсова, по мирис, цвят, палпиране на органи и тъкани. Чак след това лечение - билки, мокса, игли, масажи и т.н. При устно предание на учението, способността да се наизустява е била есенциална. До степен, в случая, лечителят, оставен сам в планината, да е способен да си свърши работата и да излекува болния със знанията си. |
В "451 по Фаренхайт" книгите са ценност сами по себе си. Но във филма под същото заглавие Франсоа Трюфо ни побърка, признавам, че след финалните кадри цял един клас във Варна ходехме като треснати, даже великият Бредбъри не се беше сетил за това - щом те ще горят книги, ние ще ги наизустяваме и така ще общуваме. Мъка ми е, че сега просто няма с какво да комуникираме - това, с което ни захранва съвременната пропаганда, не става за общуване. А това, което става, е неартикулируемо от днешните медии. Те просто не стават за това. И за всичко това сме виновни ние. Не бива да бягаме от своята отговорност. А, и адмирации за СЕГА, че са пуснали в тираж този текст/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Don |
“Наизустяване“ винаги се е противопоставяло на “разбиране“ и поради това думата извиква негативизъм. Тук обаче става въпрос за друго. Просто мъдрецът е разбрал че онзи компонент на културата който предполага натрупване на емпирично знание, и без който по-висшите интелектуални функции са невъзможни, е на път да изчезне в епохата на интернета. И се мъчи да спаси внука си. |
Траките не са оставили книги а са били една от великите цивилизации ! Индианците от Северна Америка също ! Само вербални ! А Интернет е от Бога , както спомена Светият Отец - Папата ! Богатите вече наистина съжаляват за това ! |
Не беше военноинвалид , а контузен след удар на шрапнел по каската. Казваше се Асен Миланов. Силната памет не винаги е достатъчна. Тук става въпрос за трениране на мозъка към творческо мислене. Аз така го разбирам. Четенето на книжна художествена литература развива въображението и паметта. Казвам книжната, защото ми се струва, че четенето й от компютъра не е същото. |
Прав е за тренирането на мозъка. Редно е да се спомене, че само ученето наизуст не е достатъчно, но все пак е по-добре от нищо. Също както ходенето пеша не е достатъчно, но е по-добре от нищо. |
...в продължепие на столетия преподавателите са усещали , че детските мозъци трубва да бъдат изграждани с постоянно нарастваща трудност, които да укрепват мозъчните функции. През целия деветнайсти и началото на 20 век класическото обучение често включвало механично запаметяване на дълги стихотворения на чужди езици, което засилвало слуховата памет( оттам - мисленето на чужд език ). Освен това се обръщало фанатично внимание на краснописа, който вероятно помагал да се засилят двигателните възможности. Това помагало не само на писането , но ускорявало и правело по гладко четенето и говоренето. Често се обръщало голямо внимание на правилната дикция и усъвършенстване на произношението. През 60 год на 20 век преподавателите изхвърлили тези традиционни упражнения , защото били прекалено тежки, трудни и " неумесни". Но загубата им се оказала скъпо струваща ; те вероятно са били единствената възможност за много ученици систематично да упражняват мозъчната функция , която ни позволява охотно да боравим със символи. За всички нас останалите изчезването им може да е допринесло за общия упадък на красноречието, което изисква памет и високо ниво на слухови мозъчни възможности, които вече са ни непознати..."Невероятният мозък" Норман Дойджи |
...По време на дебатите м/у Линкълн и Дъглас през 1958 , двамата спокойно говорели в продължение на час и повече без бележки , като използвали цели наизустени откъси; днес повечето от най-образованите м/у нас учили в най-елитните училища след 60те години, предпочитат вездесъщата презентация на PowerPoint - последната конпенсация за слаба първична корова зона... |
Без любов към нашите близки, към родината, към човечеството и други подобни за какво му е на човек силната памет? И ще бъде ли тази силна памет добра памет? Човек може да запомня състава на политбюро на ЦК на КПСС и имената на лагерите в ГУЛАГ и техните началници. Или началниците на нацистките концлагери. Или да наизустява речите на Волен Сидеров. Според мен "други подобни" определят съдбата на Човечеството. Щеше ли да имаме Васил Левски, ако Васил Кунчов не обръщаше внимание на "други подобни", а се стараеше да запомни имената на валиите и мюдюрите в поробена България? |
Федаин 25 Яну 2014 09:49 Мнения: 1,124 От: Bulgaria ...По време на дебатите м/у Линкълн и Дъглас през 1958 1858, все пак. И макар че примерът е по принцип верен - боя се, че в България въпросните дебати (и тяхното значение за САЩ навремето) не говорят нищо на 99.9% от публиката. Получава се нещо като удар с юмрук по масата... при липса на маса. |