Отиди на страница:
Ще си плащам глобата и ще търся начин да осъдя държавата. И няма да съм сам. За плащането на глобата съм с теб  . Щото съм недостатъчно мобилна да си осигуря по законния ред документ, че съм с ограничена мобилност за лично урнополагане. А в интернет - засега не, благодаря. За начините да бъде осъдена държавата - препоръчвам колегата Митев. |
wreckage 05 Февруари 2014 17:36 Самото съществуване на обществото изисква постигането на определен баланс между свободата на индивида и неговите задължения в обществото. Не мисля, че задължението да се отдели 2 часа на година за да се пусне бюлетина за избор на управляващите може да се категоризира като тирания и деспотизъм. Въпрос на гледна точка. Аз съм страна по обществения договор и със съгласието си да бъда такава, съм се отказал от редица свои индивидуални свободи. Плащам данъци и спазвам законите, проявявам умерен алтруизъм, потискам егоизма си и се старая моята свобода да свършва точно там, където почва твоята. Тези ми прояви са напълно достатъчни, за да легитимират съществуването на държавата като обществена организация, на която съм доброволен член. Да гласувам или не е въпрос на личен избор и израз на свободна воля, който не нарушава правата и свободите на ближния. Каква е тезата на пропонентите на задължителното гласуване? Шизоидна е - от една страна те констатират, че с гласуването си циганите едни български граждани вредят на страната, а от друга - че с негласуването си нециганите други български граждани вредят на страната. Не знам защо трябва да отговарям за позиция, каквато никога не съм изразявал. Циганите които са български граждани трябва да имат (и имат) същите права каквито имат и останалите ни граждани. Аз не виждам проблем тук, нито пък нещо шизоидно в позицията ми.Ако става дума за платеното гласуване, то както се видя и от скритата камера за платените протестъри, а и от репортажите за герберските машинации във Велинград от преди няколко години, платен/контролиран вот се среща и сред българите и сред малцинствата. |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Justinian2 |
— По-скоро се махни, защото влакът ще те прегази! Коя си ти? — Аз съм Раймонда Диен. — Защо си легнала тук, какичко? — Хвърлих се върху релсите, за да спра този влак, натоварен със смъртоносни оръжия. — Къде карат тия оръжия? — Карат ги в една далечна земя, за да избиват с тях невинни хора. А ти защо имаш кръв на крилцето си? — Ранено съм. Моля ти се, превържи удареното ми крилце. Казаха ми, че ти имаш огнено и добро сърце, и аз дойдох при тебе, да ме превържеш. — Ела, миличко гълъбче — протегна Раймонда и двете си ръце към ранената птичка, но тъкмо когато пръстите й докоснаха болното крилце, изневиделица изскочиха двамина въоръжен и хора, поставиха железни окови върху ръцете на девойката и я подкараха към тъмницата. А очите й продължаваха да блестят все така безстрашно. С клюмнала главичка гълъбчето полетя на Изток. Тогава по пътя го настигна един голям златен самолет с червени петолъчни звезди на крилете. — Позволяваш ли да кацна върху едно от твоите криле, за да си отдъхна — попита гълъбчето, — страшно съм изморено. — Кацни, гълъбче! — рече самолетът и слезе ниско, за да поеме птичката. Птичката се намести удобно върху позлатеното крило на самолета и той се понесе над една безконечна равна земя. Там димяха високи фабрични комини, златееха се узрели жита, като кораби плуваха огромни машини сред нивите и прибираха зърното, в слънчеви градини играеха щастливи деца с такива грейнали очи, каквито бяха очичките на Пи Лен Це. — Коя е тази земя? — попита гълъбчето. — Не я ли познаваш? Това е земята на свободните съветски народи. — А кой е оня човек, дето върви през узрелите ниви, гледа плодовете на народния труд и се усмихва? На гърдите му блещука златна петолъчка. — Той е един от ония работни хора, които се трудят и водят борба за мир и за щастие на земята. Гълъбчето гукна радостно, разпери криле и затрепка над главата на трудовия герой. Гълъбовото му сърце затупка развълнувано. — Позволи ми — помоли се то — да остана в твоята земя. — Остани, гълъбче! — отвърна човекът с петолъчката. — Бъди ни гостенче за вечни времена. — А ще гърмят ли подире ми с оръдия и ще ме гонят ли със самолети през океана? — Не бой се, гълъбче, хората на труда от целия свят решиха да провъзгласят за престъпник оня, който вдигне ръка против тебе, и ще оковат с вериги ръцете на подпалвачите. |
За плащането на глобата съм с теб . Щото съм недостатъчно мобилна да си осигуря по законния ред документ, че съм с ограничена мобилност за лично урнополагане. А в интернет - засега не, благодаря. Съжалявам да го чуя и докато все още гласуването е право, задължение на държавата е да намери начин, по който да осигури възможност за упражняването му. Ако обаче стане задължение, право на държавата ще бъде да поставя условията, при които гласоподавателят гласоподава. Найс, а? Anyways, готов съм да помогна, ако и когато ти трябва рамо за облягане. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |