Любен Чаталов: Богат актьор в България няма
19.01.2015 08:07

Автор: Марина Чертова
Истинският артист не завижда и не се самосъжалява, а играе с достойнство, казва човекът с над 150 роли в киното и в театъра
Любен Чаталов: Богат актьор в България няма



Любен Чаталов е участвал в над 140 български и чуждестранни филма, както и в много театрални постановки. Роден е през 1950 г. в София. Първоначално учи в Лесотехническия университет за градски озеленител, но след това се влюбва в театъра и киното и завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. „Голямото нощно къпане", „Адаптация", „Лавина", „Опасен чар", „Ти, който си на небето", „Бащата на яйцето", „Кладенецът", „Асистентът", „Другият наш възможен живот", „Патриархат" са малка част от лентите с негово участие. Българското кино отпразнува своята 100-годишнина на 13 януари. Цялата 2015 година обаче у нас ще мине под знака на този юбилей, който ще бъде отбелязан с най-различни културни прояви. Каква е равносметката за родното кино и каква е равносметката за един актьор? С тези въпроси „Всеки ден" потърси един от най-популярните и обичани артисти - Любен Чаталов.

Г-н Чаталов, каква е вашата равносметка за вековния юбилей на българското кино като човек, който е свързан със седмото изкуство?

По време на честването на юбилея ме срещна един български политик, няма да споменавам името му, и ми каза: „Честит юбилей". Аз му отвърнах, че все пак съм на 64 години, не съм станал на 100. Аз съм само една частица от това лице, наречено 100 години. Там има много хора преди и след мен - актьори, режисьори, оператори, които са надграждали тази картина. Има и много други хора, които са в сянка - гримьори, асистент-оператори, музикални оформители и др.

Българското кино ми даде нещо, което не съм и подозирал, че може да ми даде - то ме заведе в Африка, то ме качи на Памир, то ме вкара на 1500 метра под земята, то ме заведе с кораб на Екватора, то ме зареди с много неща, като например познанството с хора, които не съм допускал, че мога да познавам като личности. Имах 25-годишно пълноценно съществуване в киното и покрай киното. Не съжалявам за нищо, изживял съм го по този начин.

Киното ми даде и малка популярност. Аз не съм много дисциплиниран шофьор и все нещо ми липсва. Катаджиите обаче като ме спират, и второто им изречение е: „Абе, кво стана с българското кино? Кога ще се появят онези хубави български филми, които гледахме навремето?". Това означава, че съм изживял нещо, което е било интересно за другите хора. За себе си съм сигурен, че ми е било интересно.

Всъщност политикът, който ви е поздравил с „Честит юбилей", донякъде е бил прав, защото само вие сте участвали в над 140 филма.

Българските филми, в които съм участвал наистина са около 100. Цифрата става по-голяма с италиански, руски, чешки, френски, канадски, белгийски филми. Имал съм малки или пък по-големи роли. Може би фактът, че няколко души, че работехме дълго време на щат в Киноцентъра, ми даде възможност да снимам малко повече.

Пред вас съществувала ли е дилемата кино или театър, или пък това е перфектното съчетание за един актьор?

Не може да се каже, че примерно Апостол Карамитев би бил по-добър в киното или пък в театъра, Калоянчев или пък Невена Коканова, или Наум Шопов. Добрият актьор е добър навсякъде. Спецификата в киното и в театъра е различна, но актьорът е като пластилин - той може да придобива всякакви форми както в театъра, така и в киното, и в телевизията. Той затова е актьор. Дилема не съществува. Дилемата беше, че може би театралите ме бяха позабравили и се наложи аз сам да търся пиеси и да играя театър, защото това е друг удоволствие - не по-малко от това да си в киното.

Разликата между киното и театъра е само в това, че екипът в киното по-бързо се разделя. По-рано се снимаше по-дълго време, сега е доста по-кратко. Тъй дойде време да се скараш заради ежедневните неуредици, които се случват в екипите и те се разделят и си остават приятели. Докато в театъра дългогодишното местопребиваване и месторабота на едни и същи хора довежда до конфликти, които големите актьори надали са ги приемали, но съществуват. Това е единствената разлика. Иначе атмосферата не може да бъде различна.

Ясно е, че изкуство се прави с пари. Парите били ли са пречка пред вас, за да снимате филм? Вече 25 години се говори за този прословут закон за меценатството, но така и Народното събрание не го приема.

На някой не му е удобно да го приеме, защото, ако има меценати, творците ще станат по-независими от едни институции, пред които хората кандидатстват за някакви пари. А това ги кара да бъдат леко послушнички. Докато един меценат може да си разреши да дава пари за неща, които той сам прецени, че ще му донесат морално и финансово удовлетворение.

Парите са си пари. Но през последната година се направиха 2-3 добри филма с по 30 000 лева. Хората, ако искат да правят кино, могат да го направят. А някои, които не могат, дори да получат милионите, пак няма да го направят. Битката е за едни пари и почват едни подмолни неща - аз на тебе, ти на мене, и тогава тези пари стават доста неприятни, защото някой иска да присвои нещо от тези средства. За мен най-важното е актьорът да достави удоволствие на хората, които го гледат отколкото да си блъска главата в земята къде и защо отидоха тези пари и имаше ли смисъл да бъдат дадени.

Богат актьор няма. Купувах дърва от един приятел - горски, за къщичката, която построих в село Мирково, и той ми отпусна дървен материал на смешна цена. Тогава аз му казах: „Чакай бе, човек, това струва пари". А той ми отговори: „Чакай бе, Чаталов, ти какъв си?" „Артист съм." „Видял ли си богат артист в България? А беден горски да си видял? Тогава взимай материала и се разкарай!". Все още има какво да ям, все още съм жив и здрав, не ходя гол по улиците, не тичам, не плача, не рева. Човек трябва да живее достойно и не бива парите да са първо място. Парите, парите... Парите са за милионерите в Холивуд.

В това отношение българският актьор чувства ли се смачкан заради това, че когато се снима в европейски или холивудски продукции, получава по-малко, отколкото чуждестранните си колеги?

И на мен ми се иска да взема 2 милиона долара, както Марлон Брандо взе за 10-минутна роля в „Апокалипсис сега". Но първо, в България не е направен „Апокалипсис" и второ, няма кой да ми даде толкова пари. Човек трябва да си върши работата не с мисълта искам като Марлон Брандо. Не! Във всичките западни продукции в началото чуждите ни колеги ни гледат малко като аборигени, но на третия ден всички ни гледат с по-друго око, знаейки, че получаваме много по-малко от тях. Но там има профсъюзи и в чуждия филм можещ да участваш от 40-та роля нататък, защото техните синдикати пазят хляба за своите членове. И ние щем, не щем играем трохите.

Но ние, българските актьори, играем с не по-малко достойнство и моите чуждестранни колеги винаги са ми изказвали комплименти. Когато си на снимачната площадка или пък на сцената няма нужда нито да завиждаш, нито да се самосъжаляваш. Отиваш и работиш равностойно. Ако някога държавата и българското кино успеят да печелят пари, ще бъде добре. Особено за младите хора, които сега започват да учат и ще се развиват като актьори. Дано го доживеят. За мен е малко късно, а и не е най-важното нещо в живота ми.

Анкета сред зрители показа, че един от най-любимите филми на българските зрители е „Лавина". Бихте ли споделили някои интересни моменти от снимачния период?

Снимахме в продължение на 4 години - тогава пари за кино имаше, всичко се изпипваше и нещата не се пришпорваха. Обикаляхме планините, чак до Памир стигнахме. Когато ни затрупа лавината във филма, аз бях един от тези, които оживяват за малко. Когато режисьорът Христо Писков, лека му пръст, каза на гримьора да ми насини краката, той каза: „А, няма нужда. Той си посинява от само себе си". По време на снимките не се изпотрепахме, а си останахме приятели с всички до ден днешен.

...

По Радио Варна водите предаване „Училище за вкусове". Какъв е вкусът на българската публика?

Има огромна разлика между моето поколение, което има добре изработен вкус към красивото и доброто, и т.нар. чалга поколение, което вече има деца - 18-20-годишни деца. Времето, когато чалгата беше на мода беше времето на тези родители, чиито деца сега са на по 20 години. 90-те години и началото на 2000 година се формира друг вкус, който е по-различен от нашия, то и времето беше различно. Това, което различава тези млади хора и нашето поколение е, че днешните млади са индивидуалисти. Всеки се спасява сам.

Колкото и смешно да звучи един кръжок навремето обединяваше хората по вкусове и по интереси. Хората се учеха да мислят заедно. Не става въпрос за комсомола или за разни политически науки. А сега всеки се бори индивидуално, а това обединява вкусовете, че на всяка цена трябва да се спечели нещо. Някак си художествените стойности остават на заден план. Когато парите изскочат напред романтичното и смешното някак си се забравят. От 2000 г. насам не съм гледал комедия, която да ме разсмее истински, защото на хората не им е смешно.

Киното има за цел да забавлява, но не само да покаже примерно как някой върви с една косачка и реже наляво и надясно глави и кокали и как американците се стрелят като луди. Киното трябва да забавлява и по друг начин. Не става въпрос да учи или да поучава. Няма такова нещо. Изкуството никога не е поучавало. Често цитирам една мисъл на папа Йоан Павел II, тъй като лично съм я чул от него: „Папата плюс един овчар е по-умен от папата". Когато и режисьорите, и продуцентите, и операторите, и актьорите имат един вкус да изведат нещата докрай, без на първо място да излязат срокове, пари, печалби, тогава може би ще се получи един хубав филм.

Няколко пъти сте се срещали с папа Йоан Павел II. Как влязохте във Ватикана?

Имаше един театър, който се казваше Античен театър и ние ходихме във Ватикана 6-7 години посред с една пиеса на Радко Радков „Похвално слово за словото". Папата покани актьорите на една среща. Когато е бил кардинал Войтила Йоан Павел II обещал на нашия патриарх Кирил да научи български, но не му останало време. Иначе той беше полиглот и говореше на полско-руско-българско-сръбски и беше много добър. Ходихме с него дори при неговото гостуване в Париж. Ето това също е част от професията ми. Ако бях гениален инженер самолетостроител нямаше да отида да видя папата, защото нямаше да има повод.

...
...
...

Г-н Чаталов, с какво се занимавате в момента?

Подготвям моноспектакъла „Муха-2", който моят добър приятел и колега Иван Иванов навремето написа за мен. Ходих на кастинг да озвучавам анимационен филм на „Уолт Дисни", очаквам едно предложение за филм. Всичко си е постарому.

Гео
20 Яну 2015 15:23

idproxima
2015-01-20 22:33:50
Карагьозов, почнах по малко да ти прощавам, дето бастиса добрия човек от Охрид. По мааалко. Обаче има надежда, макар, че няма значение.