Всичкото кино на соца! Цялото, без остатък!
Отиди на страница:
| Карагьозов, възможно ли е да ти напиша имейл? Има защо, по темата е, но държа да не е тук. Моля те, прати ми празно съобщение на моя имейл от профила, той е валиден. Благодаря! |
| ПОДТЕМА - АКТЬОРИ ОТ СОЦА /НАБЛЯГАМ НА НЕ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ/ актьорът Димитър Панов - роден във Велико Търново, свързан с Пловдивския държавен театър и социалистическото кино на Народна Република България  В сцена от филма "Кит" 1970 г. Репликата в сцената е: - Аз, Калчо Калчев имам цяла колекция въдици, бе? Аз и на тебе ще изпея някой ден "Вий жертва паднахте" - и е отправена към портрета на шефа.  В "Два диоптъра далекогледство" - ролята на баща на глания герой (Георги Парцалев) в момента отговаря на въпроса на Парцалев: - Ами ще кажем ли, че са подписали младите, или че се взимат "по комсомолски"? Отговаря с репликата: - Абе кой те пита, бе? Има ли за ядене и пиене, никой те за нищо не пита. български актьор Роден: 18 юли 1902 г. Велико Търново, България Починал: 15 ноември 1985 г. (83 г.) София, България Димитър Панов Иванов е български актьор. Роден е на 18 юли 1902 г. През 1959 г. го назначават в Пловдивския театър. Работи не само като актьор, а и като режисьор, където поставя пиесите "Сватбата на Кречински", "Службогонци". През 1983 г. издава автобиографична книга. Участия в киното: Васко да Гама от село Рупча - (1986) - Дядото на Фори Баш майсторът на море - (1975) (TV) - Дядо Вичо Нощните бдения на поп Вечерко (1980) - Бай Димитър Може би фрегата (1980) - Дядо Петко От нищо нещо - (1979) Ленко (1979) - Бащата на Паламудов Инструмент ли е гайдата? - (1978) 100 тона щастие – (1978) Два диоптра далекогледство (1976) - Дядо Пано На живот и смърт - (1974) (TV) Тихият беглец (1972) - Дядо Петко Глутницата (1972) - Коце овчарят Таралежите се раждат без бодли (1971) - Дядото, който живее сам Князът (1970) - Старият болярин Един миг свобода (1970) - Старецът Кит (1970) - Калчо Калчев Осмият (1969) - Старецът Иконостасът - (1969) Гибелта на Александър Велики (1968) - Нощният пазач В края на лятото - (1967) Горещо пладне - (1966) Паролата - (1965) До града е близо - (1965) Приключение в полунощ (1964) - Настев Инспекторът и нощта (1963) - Съдебният лекар Стръмната пътека (1961) - Бай Михал Краят на пътя - (1961) А бяхме млади - (1961) Пътят минава през Беловир (1960) - Бай Петко Играе и във "Войната на таралежите" - сериал за деца. Книги от него: "Животът е само един" Изд. Христо Г. Данов" 1983 г.  Книги за него: "Димитър Панов" от Атанас Бояджиев Изд. "Наука и изкуство" 1971 г.  | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| АКТЬОРИ ОТ СОЦИАЛИЗМА ИВАН ЯНЧЕВ   Роден: 14.9.1921, Трояново, Бургаско Починал: 30.12.1995, София Иван Петров Янчев е роден на 14 септември 1921 г. в Трояново, Бургаско. Играл е в театрите в Шумен, Плевен, Бургас, Военния театър и театър Народна сцена. От 1974 г. е заслужил артист, а от 1982 г. народен артист. Има орден Кирил и Методий I степен. Филмография - Като актьор: 1. Веществено доказателство (1991) ... Вакрил 2. Тони (1991) 3. Карнавалът (1990) 4. Под игото (1990) ... Селямсаза 5. Селцето (1990) 6. Пазачът на планетата (1989) 7. Разводи, разводи... (1989) ... Старецът 8. Време на насилие (1988) ... Шабан Шибил 9. Понеделник сутрин (1988) ... Отговорникът на отрядниците 10. Време за път (1987) ... Куманов 11. Ешелоните на смъртта (1986) ... Елин Пелин 12. Кучето и влюбените (1986) ... Фрати 13. Страстна неделя (1986) ... Дърводелецът 14. Борис I (1985) ... Старейшина на купците 15. Горски хора (1985) 16. Грехът на Малтица (1985) 17. Маневри на петия етаж (1985) ... Тъстът 18. Малкият Содом (1984) 19. Стената (1984) 20. Черните лебеди (1984) ... Директорът 21. Златната река (1983) ... Петко Сабята 22. Къде живееш? (1983) ... Директорът на печатницата 23. Мярка за неотклонение (1983) ... Следователят Пашалийски 24. Хотел Централ (1983) 25. Човек не съм убивал (1983) ... Ротев 26. Дяволското оръжие (1982) ... Пратеник на царя 27. Елегия (1982) 28. Комбина (1982) 29. Куче в чекмедже (1982) 30. Оркестър без име (1982) ... Фотографът 31. Бал на самотните (1981) ... Панов 32. Дишай, човече! (1981) ... Доктор Янев 33. Похищение в жълто (1981) 34. Ударът (1981) ... Генерал Михов 35. Хан Аспарух (1981) 36. Дами канят (1980) ... Досадник 37. Двойникът (1980) ... Сътрудник 38. Колкото синапено зърно (1980) ... Бай Станчо 39. Сляпо куче (1980) 40. Бумеранг (1979) 41. Бягай... обичам те (1979) ... Бащата на Ангел 42. Като белязани атоми (1979) 43. Къщата (1979) 44. По дирята на безследно изчезналите (1979) 45. Сами сред вълци (1979) 46. Черешова градина (1979) 47. 100 тона щастие (1978) 48. Бъди благословена (1978) ... Бащата на Елена 49. Всички и никой (1978) ... Кръчмарят 50. Чуй петела (1978) ... Сотир 51. Бой последен (1977) ... Асенов 52. Срещу вятъра (1977) ... Съученикът на Григоров 53. Да изядеш ябълката (1976) 54. Допълнение към закона за защита на държавата (1976) ... Наемният убиец 55. Записки по българските въстания (1976) 56. Буна (1975) 57. Вилна зона (1975) ... Недев 58. Последният ерген (1974) 59. Нона (1973) ... Федшерът 60. Очакване (1973) 61. Автостоп (1972) 62. Чертичката (1972) 63. На всеки километър (1969) 64. По тротоара (1967) ... Кирил 65. Началото на една ваканция (1966) 66. Вула (1965) 67. Инспекторът и нощта (1963) ... Началникът на милицията  В "Сами сред вълци" - сериал със сценарист Павел Вежинов, режисьор Зако Хеския - в ролята на агент на Никола Гешев БЛОГ ОТ РОДНИНИТЕ НА ИВАН ЯНЧЕВ ЗА НЕГО Натисни тук СПОМЕН ОТ САМИЯ ИВАН ЯНЧЕВ - ТУК Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| ГАНЧО ГАНЧЕВ Български актьор. 4 януари 1925 г. Пловдив - 30 април 1990 г. (65 г.) Актьор със специфично сериозно, строго излъчване. Подобен плътен и подчертано сух мъжествен глас. Играл е в редица театри в страната и в София.  В ролята на Павел в "Гераците" - 1958 г.  В ролята на жертвата в криминалния сериал "Произшествия на сляпата улица" в трета серия "Самопризнание" 1967 г. 1. Цитаделата отговори (1970) Инженер Русев 2. Цар Иван Шишман (1969) 3. Тревога (1951) Борис Лазаров 4. Тайната вечеря на седмаците (1957) ... Попа 5. Стубленските липи (1960) Костадин 6. Следите остават (1956) Шеф на диверсантите 7. Скорпион срещу дъга (1969) 8. Сиромашка радост (1958) 9. Свирачът (1967) 10. Самопризнание (1967) 11. С особено мнение (1970) 12. Призори (1961) Гено Костурков 13. Под игото (1952) Киряк Стефчов 14. По дирята на безследно изчезналите (1979) 15. Откраднатият влак (1971) Българският генерал 16. Нощта срещу 13-ти (1961) ... Подполковник Цонев 17. На живот и смърт (1974) Мажор Казански 18. Любовницата на Граминя (1969) Шефът на полицайте 19. Героите на Шипка (1955) Дукмасов 20. Гераците (1958) Павел 21. В тиха вечер (1960) Командирът на отряда 22. Бронзовият ключ (1984) Конакчиев 23. Боянският майстор (1981)  В ролята на Кирак Стефчов от "Под игото" | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
СТЕФАН ПЕЙЧЕВ Като бай Стамен Американеца в "Мъже без работа" 1973 Стефан Лазаров Пейчев е български актьор, роден в Кюстендил на 3 март 1905 г - починал 23 август 1979 г. в София (74 г.) Завършва актьорска школа при Народния театър през 1927 г. (Набор, съгражданин и приятел на единия ми дядо)  С Найчо Петров в "Иконостасът" 1969 г.  Филмография: Насрещно движение - (1978) (TV) Рали - (1978) (TV) Адиос, мучачос - (1978) - Старият Топалов Малката русалка - (1976) - Рибар Сватбите на Йоан Асен - (1975) Засада - (1974) Последният ерген - (1974) Нона - (1973) - Гърдю Мъже без работа - (1973) - Бай Стамен американеца Osceola - Die rechte Hand der Vergeltung - (1971) - вожд на племето на Оцеола Leoni di Petersburgo - (1971) Князът - (1970) - Болярин Признание - (1969) - Паралан Иконостасът - (1969) Тръгни на път - (1969) - Махонти Прокурорът - (1968) - Старият Войнов Шибил - (1968) - Мурад бей 13 дни - (1964) - Генерал Сербезов Между релсите - (1964) - Моряка Златният зъб - (1962) - Доктор Иван Делиев, Прилепа Тютюн - (1962) - Костов Стръмната пътека - (1961) - Бай Георги В навечерието - (1959) Звезди - (1959) - Бай Петко На малкия остров - (1958) - Коста Рика Гераците - (1958) - Божан Хайдушка клетва - (1958) - Горан Една българка - (1956) - Джамбалаза Това се случи на улицата - (1956) - Бай Стамен Героите на Шипка - (1955) - Панайот Септемврийци - (1954) - Пантата Под Игото - (1952) - Тосун бей Тревога - (1951) Сватба - (1943) - Варлината Грамада - (1936) Песента на Балкана - (1934) - Боров  Във филма "Оцеола - дясната ръка на въмездието", продукция на ГДР, България и Куба с Гойко Митич. Режисьор: Конрад Петцолд ЗАБЕЛЯЗВАМ ЧЕ СЛЕД ДВА ДЕНА СЕ НАВЪРШВАТ СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ПЕЙЧЕВ - ха да видим някое издание в България дали ще ги отбележи?! | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| Понеже в Мрежата липсват всякакви снимки, фотоси от роли и така нататък на характерните български актьори, изключвам най-известните, съм принуден да правя и използвам скрийншотове от достъпни за мен филми. Точно заради това не съм в състояние да обновявам статиите в Уикипедия, защото нямам права върху фотосите. Хората, родени след 1985 г. са съвсем слабо запознати с българските актьори от соца - особено характерните актьори и е хубаво да се представи творческото им развитие и с фотографии от техни роли. Напр. гореспоменатият филм "Оцеола - дясната ръка на възмездието" от ГДР, България и Куба у нас не би могъл да се гледа никъде. Но руснаците са го пуснали за свободно онлайн гледане. Плюс това в руски сайтове се споменава повече за българските актьори, отколкото в българските, което си е позор за официалната ни културна политика изцяло взета. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| МИХАИЛ МИХАЙЛОВ Опитайте се да намерите дори една единствена снимчица на този актьор от близкото минало със специфичен дрезгав интелигентен глас, с аристократичното излъчване, изпълняващ поради това главно роли на царедворци, царски офицери, чужденци, богаташи или буржоазни останки от буржоазното минало  Нито една роля на генерал от ДС, защото между него и Мирчо Спасов прилика никаква. И няма да намерите никаква снимка на Михаил Михайлов - актьора, но снимки на съименника му, доносникът на ДС и говорител на Иван Костов ще намерите. Също на разни други - свестни и несвестни хора. Ето го и Михаил Михайлов в някои роли: Страхотната роля на Полковника - съпругът-бастун на Невена Коканова в "Крадецът на праскови".  Ролята му във филма "Хирурзи" на Иванка Гръбчева. Има хубава сцена там. Васил Михайлов - як нерез и талантлив хирург е в кревата с жената на Михаил Михайлов, дежурен по това време в болницата. Пристига тежко ранен пациент. Михаил Михайлов се обажда на жена си в къщи и обяснява деликатно, че им е нужен всеки лекар в операционната. Жена му казва на Васил Михайлов - той си запаса панталоните и хукна... Роден на 6 септември 1921 г. в Кюстендил. Михаил Христов Михайлов е български актьор. Следвал История на изкуствата в Берлин (Германия) и Виена (Австрия) . Играл е на сцените на експерименталния театър на Стефан Сърчаджиев, Столичния общински театър, пернишкия театър, младежкия театър в София, Военния театър и в театър "Сълза и смях". Характерно участие в киното е през 1964 г. във филма "Крадецът на праскови". Следват участия във филмите "Живот на колела", "Софийска история", "На другия бряг е свободата", "Златната река", "Мълчаливите пътеки", "Снимки за спомен", "Хирурзи", "Един миг свобода", "Небето на Велека", "Свирачът", "Дрямка". Починал на 4 януари 1996 г. в София. Вампири, таласъми (1992) Живот на колела (1992) Софийска история (1990) Дядото на Бистра Златната река (1983) Вангел Човек не съм убивал (1983) Най-тежкият грях (1982) Щърбанов Ударът (1981) Богдан Филов Мигове в кибритена кутийка (1979) По дирята на безследно изчезналите (1979) Пътят към София (1979) Участва в първа серия Сами сред вълци (1979) Участва в първа серия Снимки за спомен (1979) Михаил Насрещно движение (1978) Темната кория (1977) Хирурзи (1977) Д-р Димитров Един наивник на средна възраст (1976) Над Сантяго вали (1976) Буна (1975) Глутницата (1972) Попът Демонът на империята (1971) Турски сановник На всеки километър II (1971) Странен двубой (1971) Врабецът Един миг свобода (1970) Бай Ангел Галилео Галилей (1969) Сарпи Господин Никой (1969) Дъглас На всеки километър (1969) Цар Иван Шишман (1969) Патриарх Евтимий Небето на Велека (1968) Бай Петко Белия Мълчаливите пътеки (1967) Режисьорът С пагоните на дявола (1967) Играе в епизода "Беглецът" Свирачът (1967) Мистър Скрег Човекът в сянка (1967) Каменов Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (1966) Мъже (1966) Професор Хаджикостов Вула (1965) Свещеникът Вълчицата (1965) Прокурорът Дрямка (1965) 13 дни (1964) Караделов Ивайло (1964) Константин Асен Крадецът на праскови (1964) Полковникът Незавършени игри (1964) Испанецът Легенда за Паисий (1963) Евгени Булгарис Големанов (1958) Др. Живков .............................. Из спомен на Динко Дулев, който намерих в Мрежата: Когато се снимаше „Крадецът на праскови” след няколко години в Търново, Невена Коканова вече беше „звезда” след „Тютюн“…. Целият материал тук: Натисни тукАз съм сред статистите - сръбски военопленник офицер. И като пръв идиот отивам в почивките на Самоводския пазар да се представя на Невена, в чийто скут спи Раде Маркович. По-цветисти сръбски псувни не съм чувал никога, даже и откакто дъщеря ми е сръбска снаха… Понеже нямам с какво да се гордея в своя живот, се гордея, че лично Раде Маркович ме е псувал и даже искаше да ме набие, но пък лично Невена Коканова го успокои и му рече, че съм нейно приятелче…. От Първа гимназия бяха българските войници, на които Михаил Михайлов /Полковника/ показва хватките за бой с пушка… Ние, от Икономическия техникум и Втора гимназия /военнопленниците/, толкова време чакахме петте си лева хонорар покрай тях, че аз даже бях учуден при срещата си с Михаил Михайлов в Разград, че той не ме познава!... Да оставим, че най-дългият в редицата пред файтона му към Царевец съм аз… На читателя вероятно му е писнало от моите спомени, но точно с тия мои приказки започна… приятелството, по-скоро краткото ми общуване с Михаил Михайлов в Разград... Вероятно съм му бил забавен. А още по-интересен ще трябва да съм му бил, когато се качих на сцената и като абсолютен самодеец трябваше да изиграя ролята на Атос, заедно с него - в ролята на Кардинал Ришельо, в спектакъла „Тримата мускетари“ на Марк Рехелс, постановка на гост-режисьора Чавдар Кръстев! Това си беше традиция в театъра, а вероятно тя и сега продължава - когато има нужда от повече дандания на сцената, целият сценичен и задсценичен персонал да се включва в спектакъла. Но ролята ми не беше на „Първи убит татарин” или „Втори говорещ храст от ляво”… Ставаше дума не само да си уча думичките, но и да се уча на фехтовка. И то с лявата ръка, защото по пиеса съм ранен в дясната… Бях Атос. Самодеец, разбира се. А на Михаил Михайлов нашите „велики“ артисти гледаха, примерно, както „великите“ млади художници от Разград гледаха стария си колега Бай Митьо Арнаудов. Демек, художник е, учил е това-онова, ама му е минало времето! Имахме си тогава и „гений“ на сцената - и той игра после в първата в страната „абсурдистка“ постановка на много известния сега режисьор и театрален директор Бойко Богданов - „Жертва на дълга” на Еужен Йонеско. Та, значи, великият Николай Чилов беше много обиден, че трябва да играе с един „превтасал“ /Мишо Михайлов/ и един „неподквасен“ артист като мене. Беше Портос. Правеше невероятни глупости, за да ме провали пред публиката, криеше ми шпагата, променяше или пропускаше реплики, дотолкова, че вече ми се искаше да го изпердаша пред публиката, но Бай Мишо, който седеше обикновено на столче зад кулисите и си чакаше „вихода“, усетил, че нещо ми накипява, ме привика при себе си и ми рече: - Мило момче, няма да станеш артист, щом досега не си станал! Но играеш по-добре поне от няколко души в тоя спектакъл. От твоя „приятел“ - далеч по-добре. Но на сцената вече си в роля и трябва да забравиш другото! Има спектакъл, в който не си ти най-важният, но трябва да играеш така, че не ти да се харесаш, и не хората в салона да те харесат, а да повярваш, че тоя герой, който си по пиеса, вече си ти!… Днес съжалявам, че малко общувах с тоя човек! Но поне още мога да кажа няколко думи за него. Роден е на 6 септември 1921 г. в Кюстендил. Завършил е История на изкуствата в Берлин, като междувременно завършва и театралната школа на проф.Акерман във Виена. Работи в много български театри, от които най-много във Военния театър и в „Сълза и смях“. Бил е в трупите на Габрово, Плевен, Русе, Перник и Кюстендил. При нас дойде от Силистра. И при нас слезе от сцената тъкмо с ролята на Кардинал Ришельо в „Тримата мускетари“ през 1987 г. Повечето от читателите, които го помнят от киното, от Телевизионния театър и от филмите му, сигурно ще бъдат много изненадани, че той все пак се оказва „провинциален” артист и никога не е имал някакво сериозно държавно признание. Днес имаме за подобните случаи една спасителна и всеопрощаваща формула: „Такива ни бяха тогаз времената!“. Почина в София на 4 януари 1998 година и май никой не чу за това... Дулинко ДУЛЕВ  В "Мигове в кибритена кутийка" - дядото на главната героиня. С Владко - главния герой в това филмче учехме в един клас в УПК. ТУКА СЕ ОПИТВАМ ДА ВИ ДАМ ЕДНА ЕМ-ПЕ-ТРОЙКА СЪС ЗАПИС НА ГЛАСА НА МИХАИЛ МИХАЙЛОВ И ЛЕО КОНФОРТИ - ДАНО СТАНЕ /ВЗИМАМ ГО ОТ ГРАМОФОНЧЕ, ДЕТО Е В ЧИТАНКАТА/. Натисни тук | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
СВЕТЛОЗАР НЕДЕЛЧЕВ В ролята на инж. Савчев от "Дом за нашите деца - Време за път" 1987 Светозар Василев Неделчев е български актьор. Роден е в град Бургас на 22 септември 1933 г. През 1956 г. завършва актьорско майсторство в класа на професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Актьорът е жив над 80 годишен. Играе и във филми след 1990 г., но понеже е извън темата перодът, фотоси от тези филми не помествам.  Зловещият Джани бей - "Пътят към София". Филмография: Стъклената река Изпепеляване (2004) Генералът Прости нам (2003) Човек от фирмата Бина (1991) Свекъра Разходки с ангела (1990) Мъжът на сестрата Време за път (1987) Инженер Савчев Пет жени на фона на морето (1987) Денят на владетелите (1986) Никифор Бронзовият ключ (1984) Стената (1984) Комбина (1982) Полковникът Най-тежкият грях (1982) Пришествие (1981) Илюзия (1980) Пътят към София (1979) Компарсита (1978) Щерев Правилата (1978) Умирай само в краен случай (1978) Барутен буквар (1977) Задача с много неизвестни (1977) Звезди в косите, сълзи в очите (1977) Петимата от РМС (1977) Хирурзи (1977) Да изядеш ябълката (1976) Полковник Ахрабов Допълнение към закона за защита на държавата (1976) Харалампи Стоянов Над Сантяго вали (1976) Зарево над Драва (1974) Изпити по никое време (1974) На живот и смърт (1974) Спомен (1974) Деца играят вън (1973) Като песен (1973) Глутницата (1972) Герасимов Обич (1972) Манасиев Трета след слънцето (1972) На всеки километър II (1971) Черните ангели (1970) Прокурорът На всеки километър (1969) Незавършени игри (1964) Лазо  В ролята на Манасиев от "Обич". Манасиев - научен работник от компанията на Николай Бинев в хотела. border=0 id=img> | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| Карагьозов, Винаги съм изпитвала симпатия към актьора, който играе ролята на хаджи Руси в "Записки по българските въстания", а не знам как се казва. Да подскажеш, а? Ей го тук, още в самото начало на филма. - Натисни тук По същия начин стои въпросът и с актьора, който играе ролята на дядо Корчан от "Ветрената мелница" - много ми е симпатичен, обаче идея нямам как се казва и в кои други филми участва. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
 Иван Братанов, е, да - и в руските сайтове има портрет. Тоя. И излвиза пръв в търсачките. За другия, дето питаш, за този ли:  За Иван Братанов и други актьори има някои статии със спомени: Натисни тук Натисни тук Натисни тук | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| Преди много години си мислех, че по-мрачни и депресиращи филми от испанските трудно могат да се намерят. В последно време, и аз като останалите носталгици ( за протокола не съм соцносталгик), започнах да гледам отново филми от моето детство. Вярно, от дистанцията на времето, но какво беше моето потресаващо откритие, че почувствах някакси почти всички филми от соцвремето ( с малки изключение на наивитета на 50-те години на миналия век) като супер мрачни и депресиращи. Дори и комедиите ни са тъжни (това не означава, че всички ние не се смеем на невероятния талант на прекрасните ни комици). |
GreenEyes 05 Мар 2015 19:49 Искаш да ми мърляш темичката ли? Колеги, ако поне малко цените усилията ми, много ви моля не отговаряйте на тази провокация! |
Искаш да ми мърляш темичката ли? Напротив, изразявам мнението си. И не само моето, след като съм в Америка десетки години и имам стотици приятели тук, мога честно да кажа, че това е мнението на мнозинството от тях. Само погледни най-добрите филми от 80-те години - Матриархат, Всичко е любов, Комбина, Маргарит и Маргарита, Адаптация, Равновесие, Опасен чар, Оркестър без име, да не ги изброявам всичките - тъжни филми. Това не означава, че те не са на супер ниво, най-вече комедиите. Не знам защо не приемаш други мнения, това не говори добре за автора на темата....Аз, обаче, си мисля че това е наистина супер тема и ти свалям шапка за нея. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: GreenEyes |
Баща ми ме заведе за първи път на кино, когато бях в трети клас. В един сливенски киносалон гледахме "Лимонаденият Джо". Преди 1-2 години го изтеглих от замундата, за да си го припомня. Голямо шоу! Чешки соц филм за каубойци.  С възпитателно послание Drink lemonade no alcohol! Божеееее...В какви морално санитарни условия сме раснали! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
Някой любител на киното и кинологията  е пуснал в блога си следната интересна тема: "Българските овчарски кучета в българските филми" - можете да я разгледате Натисни тук |