За българите извън България
Отиди на страница:
| КРИМСКИТЕ БЪЛГАРИ - ЗАБРАВЕНИ, НО СЪЩЕСТВУВАЩИ Кои са тези забравени българи, които живеят в този размирен регион?  На територията на Кримския полуостров, българи има още от времето на кан Кубрат, които след разпадането на старата Велика България, попадат в пределите на различни държави. Масовото преселение на българи на територията на днешна Украйна, започва от края на ХVIII и началото на ХIХ в. Бежанците от намиращата се под Османско иго България, намират убежище в степите на Киевска Рус. Царското правителство поощрява българите да се заселят в пустеещите земи на Бесарабия, чак до Кримския полуостров. Те получават земя и средства за построяване на свои къщи, купуват добитък и инвентар. Освободени са от данъци и служба във войската за години наред. Масовите преселения започват в началото на ХIХ в. поради продължителните войни между Османската и Руска империи, но вече с активното участие на българското население в подкрепа на руската армия. През 1856 г. по силата на Парижкия мирен договор, Бесарабия е разделена на две - югозападна с център Болград, включена в границите на Молдова и североизточна с център Комрат, включена в състава на Русия. През 1861 г. над 20 000 българи се преселват от вече румънската част на Молдова в Приазовието и образуват другата българска общност - в днешна Украйна - Таврия. Трета група българи се заселва на самия Кримски полуостров. Първите заселници в Крим са жители на странджанските села Граматиково и Малко Търново. При официалното преброяване от 1897 г. броят на Кримските българи възлиза на 7528 души. Гражданската война в Русия 1918-22 г. се отразява отрицателно на българските заселници. През периода 1929-30 г. се извършва насилствената колективизация и т.н. разкулачване, като по заможните и работливи българи са изпратени на заточение. Това поражда враждебно отношение на българите към съветската власт. По време на войната на Съветския съюз срещу Хитлеристка Германия, българските заселници не се мобилизират в армията, а изпращани в трудовите батальони. Само малка част българи и доброволци участват в тази война. След изтеглянето на немците от Крим, в Кремъл решават да накажат българите с недоказаното обвинение, че сътрудничели с окупатора и през 1944 г. започва масова депортация не само на българи, но и на останалите етнически общности. Те били разселени по всички краища на тогавашния Съветски съюз. Преди това, българите били вече 12 500 души. Обезлюденият Крим бил заселен с руснаци и украинци. След разпадането на Съветския съюз,, започва държавна програма за завръщането на разселените малцинства по родните им места. Много малка част от българите се върнали в Крим. Цели селища останали обезлюдени и престанали да съществуват. През 1954 г. при оформяне границите на бившите Съветски републики, Крим е присъединен към Украйна със статут на Автономна Република. Днес в Крим живеят около 2 милиона души. 57 % са етнически руснаци, 24 % украинци, 12 % татари и 7 % останалите етнически групи. Официалният език е украинският, но се говори предимно на руски.  Българската общност наброява около 2000 души. Те не са в компактни групи както преди и затова не могат да оформят български общности и да имат свои училища. Запазили са диалектния български език. През 1995 г. е учредена организация на българите в Крим „Паисий Хилендарски", която има за цел да подпомогне завръщането на изселените българи по родните им места, да ги обедини и подпомогне. Създадени са неделни училища. Културни центрове има в столицата Симферопол, Керч и Севастопол, където по радиото и телевизиите има програми на български език. На този размирен полуостров се намират забравените наши сънародници. Не е ли време, както има Министерство на екологията да има и Министерство на българите в чужбина, защото много станаха те! Натисни тук |
Не е ли време, както има Министерство на екологията да има и Министерство на българите в чужбина А нямаше ли ? Или само министър имаше ? |
Апел и предложения за конкретни мерки за развитие на българската общност в Украйна Болградската гимназия "Г.С.Раковски"Писмо на Дружеството на бесарабските българи "Кирил и Методий" – гр. Болград, Одеска област, Украйна, до българския външен министър Вигенин "Предложения за конкретни мерки за развитие и за възраждане на бесарабските българи, компактно проживяващи на юга на Одеска област Уважаеми господин Вигенин! Нееднократно сме поставяли въпросите за правата на бесарабските българи още от времето на СССР и пред Украйна, както и пред официални лица на България. Днес българската държава трябва да се обърне с лице към българската диаспора в Украйна. Трябва да има програма за възраждане на българите в чужбина, културна политика спрямо българските общности в чужбина. Най-големият проблем – асимилационният процес, той вече е много засилен. България трябва радикално да промени отношението си към украинските българи. Не трябва да се правят илюзии, че българите извън държавата ще оцеляват вечно. Никакви епизодични помощи, филмчета и букварчета няма да ги спасят. Те ще бъдат асимилирани, ще се преродят в други народности, ако България не промени коренно политиката си към тях. (Трябва в Бесарабия да се преродяват другите народности в българи, а не българите в руснаци, украинци). Ако България не промени коренно политиката си към бесарабските, украинските българи – в Украйна ще има още един паметник, като и в Малое Перещепино – на хан Кубрат. Законодателството на Украйна предоставя на националните малцинства най-широки права, закрепени в Конституцията на Украйна и др. Закони за националните малцинства. Обаче практиката е друга. Асимилацията на бесарабските българи днес върви на пълни обороти и само с хуманитарна помощ тези проблеми няма да са решат. България трябва радикално да си промени отношението към украинските българи. Гагаузите от Молдова имат подкрепа от Турция!! Днес и училището от с. Димитровка, Болградски р-н, има подкрепа от Турция. Гагаузите за България не са българи, а Турция ги признава като свои сънародници. В България трябва да разбират, че тази негативна тенденция трябва да бъде спряна. България трябва да си каже думата и по въпроса за румънския закон за опростяване на получаване на румънско гражданство на лица, които са румънски граждани преди 1940 г., и децата им до 3-то поколение. Нашите предложения: 1. Възраждане на ролята на гр. Болград като на културен център на бесарабския край, какъвто е бил през 18-ти - 19-ти век – установяване на културно-икономически връзки със София, Варна. Побратимяване на град Болград с град София или Варна (Болград в свойто време беше както столица на бесарабските българи). 2. Максимално използване на държавно-обществени системи на организациите на Украйна, България, а също така и на международни организации, да се създадат по-ефективни условия за възраждане и развитие на културата на компактно преживяващи в Одеска област българи и гагаузи. 3. Да се развива, разпространява и популяризира бесарабската, българската култура и изкуство в Украйна. 4. В училищата на местата с компактно живеещи българи и гагаузи трябва да се използва държавен и роден език. Има юридически основи за изучаванието на български език като роден език в общообразователните училища на Украйна. 5. Възстановяване на статута на Болградската гимназия. 5.1 Създаване на условия за възраждане на Болградската гимназия, като елитно учебно заведение, с цел випускниците му да могат да бъдат подготвени за кандидатстване не само в украински и български вузове, а и в други държави на Европа. Необходимо е наличие на класове и интензивно обучение на български и английски езици. 6. Постепенно преминаване на предучилищни заведения и училища на роден и държавен езици. 7. Откриване на съвместни интернет-клубове (Украйна и България). 8. Установяване на културно-икономическите връзки на бесарабските села с българските побратими (Турция – вече предложи на Болградската администрация за установяване на културно-икономическите връзки на бесарабските села с компактно живеещи гагаузи с турските градове). 9. Създаване на съвместни българо-украински предприятия, представителства в град Болград, Болградски район, за пласиране на български стоки в Болградски район, в Украйна, СНД. 10. Да бъде облегчен визовият режим за бесарабските българи, гагаузи. Опростяване на получаване на българско гражданство или зелена карта за бесарабските българи. Да се съдейства за развиване на регионите с компактното местоживеене на бесарабските малцинства (българите и гагаузите). 11. Да се разгледа въпроса за желаещи бесарабци и етнически българи от други държави да се преселят в прародината и да има реална програма за преселенците. 12. Осигуряване на жителите на Болградски район и извън него с достъпни съвременни средства за връзки – с пълен спектър на интерактивни мултимедийни услуги – телевизия, видео връзка, интернет, теле-, радио- студио. Забележка. Създаване на съвместни предприятия (България-Украйна) за интерактивни мултимедийни услуги. 13. Да се открие в Болград: 13.1 Филиал на Одеското българско консулство. 13.2 Представителство на Асоциацията на българите по света. 13.3 Интернет клуб (в областен център за българска култура в град Болград). Областен Център за българската култура няма своя сграда. 13.4 Да се създаде съвместно украинско-българска туристическа компания в Болград. 13.5 Да се създаде бизнес-информационен център за съдействие в създаването на съвместни предприятия, обществени организации с България, Румъния, Молдова (Тараклия, Комрат), представителства в град Болград. 13.6 Да се създаде компютърен-информационен център за осигуряване на оперативна връзка между обществени организации, училища на Бесарабия и България. 14 Да се създаде българо-украински училищни и студентски общества. 15. Да се създаде свободна икономическа зона съвместно с Тараклийски и Вулканешки райони на република Молдова, а е възможно и с българската диаспора от Румъния. 16. Необходимо е българско издателство в Болград, което да осигури издаването на вестници и списания, учебна и художествена литература на български език. Когато в Болград имаше българска гимназия със своя печатница, драматически театър, издавали са се български вестници, учебници, и т.н., да има при нас кореспондент от българските медии. 17. Необходимо е да се реши въпроса за връзка с България по Дунава, трябва да има маршрут по евтин и кратък път: Измаил-Силистра или Измаил-Русе. Инициатива трябва да бъде от страна на България. Това може да оживи и туризма и бизнеса. 18. Да бъде написана и издадена история на бесарабските българи. 19. Да бъде задействана една система на мониторинг за опазване правата на българите извън България, в която трябва да бъде използвана информацията от независими обществени организации на българите и гагаузите в Украйна. 20. Необходимо е да се постави въпрос пред Украйна защо тя не спазва договорите за спазване правата на българите, подписани още от началото на 90-те години на миналия век. С уважение, Д. Кружков, Д. Бочковар"  Паметникът на българските опълченци в БолградНатисни тук Натисни тук |
| KРИЗАТА В УКРАЙНА И БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО ------------ Гонения, депортации, асимилация... Нелека съдба са имали българските преселници в Украйна през вековете. Но и днес включително близо 260-хилядното българско малцинство не разчита особено на помощ от България. Защо? Наследниците на бесарабските, таврическите и кримските българи приемат различно руската агресия срещу Украйна. Там, където българите живеят сред компактно руско население, вкл. в смесени бракове между двата етноса, настроенията са предимно в полза на Русия. В същото време жителите на съществувалите до 1939 г. български национални райони в Одеска и Запорожска област застават категорично зад независимостта и териториалната цялост на Украйна. Пенсионираният бивш съветски офицер Иван Ангелов от ръководството на Дружеството на българите от Запорожка област казва: „Ние сме за единна Украйна. Териториалната цялост на страната не може да бъде поставяна под въпрос. Руската армия трябва да се изтегли от Крим“. Бизнесменът Иван Абажер, който ръководи Дружеството на кримските българи „Паисий Хилендарски“, е на противоположното мнение - подкрепя руската окупация и присъединяването на полуострова към Русия. По този повод историкът Владимир Калоянов припомня, че преди събитията в Крим от името на кримските българи Абажер се е обявил за запазване на териториалната цялост на Украйна. Д-р Калоянов е роден в Запарожка област и е написал няколко студии за нерадостната съдба на българските заселници в Южна Украйна. Русификацията на украинските българи Първите заселници от България се появяват в южноукраинските степи преди 260 години. Руско-турските войни в началото на 19-ти век допринасят за непрекъснатото увеличаване на притока на бягащите от безчинствата на османските армии жители на Източна България, чиито кервани неизменно следват оттеглящите се руски войски след походите им към Балканите. Част от българските заселници в Бесарабия също се преселват в Украйна заради гоненията и грабежите във васалното на Османската империя Молдавско княжество, отбелязва д-р Калоянов. Постепенно започва отнемане на привилегиите на българските заселници, което, по думите на Калоянов, е естествено продължение на системната имперска асимилационна политика. В основите ѝ лежи убеждението, че българите подлежат на естествено претопяване в огромния „руски котел“. Влизането на България в Първата световна война на страната на Германия отприщва дива шовинистична кампания, довела до убийствата на много българи в гр. Ногайск през 1916 година. Русификацията се превръща в основен инструмент за асимилация на българските заселници. Болшевишката голгота Най-страшните времена за българите в Украйна идват след болшевишката революция през 1917 г., продължава д-р Владимир Калоянов. Три страшни периода на умишлено причинен от новите господари в Кремъл глад убиват десетки хиляди българи. В началото на 30-те години на миналия век Голодоморът докарва българските села в Таврия до човекоядство и убива поне 20 000 души. Хиляди „кулаци“ и семействата им са изпратени на сигурна смърт в Сибир. В същата посока по време на Втората световна война насилствено са депортирани близо 13 хиляди българи от Крим. Днес на полуострова живеят малко повече от 1 000 българи, твърди д-р Калоянов. Русификацията продължава и след като Украйна става независима държава. В южните и източните области на страната не само езиците на малцинствата, но дори и украинският език все още се преподават като чужди езици, а всички останали предмети се изучават изцяло на руски. Това е факт и в селските училища, в които над 90 процента от децата са българчета, пишат от Дружеството на бесарабските българи „Кирил и Методий“ в жалба до Президентството в София. При посещението си в Болград през 2002 година вицепрезидентът Ангел Марин се прегърнал с командира на местната дивизия и заявил, че отказва да разисква въпроса за възстановяване на смазаната културна автономия на българите, защото „това е приятелска страна“. Това споделя във Фейсбук очевидецът Данчо Радулов.  Владимир Калоянов: "Украинските българи не вярват, че са желани в прародината си"Единственият светъл лъч в годините на украинската независимост е фактът, че българското образователно министерство вече може директно да доставя на децата от Таврия и Бесарабия учебници на български език, уверява д-р Калоянов. Имат ли бъдеще украинските българи? Българите в Украйна не вярват, че страната може да се изправи от катастрофата с чужда помощ – независимо дали тя е от Запада или от Москва. „Моите сънародници в Таврия са убедени, че само Украйна може да помогне сама на себе си. Те не вярват, че българските правителства искрено ги канят да се завърнат в тяхната обезлюдяваща се прародина. Това са празни приказки на жадни за сензации около себе си политици“, смята д-р Владимир Калоянов след близо четвърт век лутане между България и Украйна. Той припомня за опитите на депортирани в Централна Азия украински българи в началото на 90-те години да се заселят отново в България. „Никой в България не им обърна внимание, нито пък беше направено нещо тези хора да бъдат мотивирани да останат в страната. Така напълно разочаровани, и дори отчаяни, на тези хора не им остана нищо друго освен да се върнат в Украйна“, разказва д-р Владимир Калоянов. Това, което сега вълнува украинските българи, е дали най-после ще се промени отношението на България и българите към прокудените преди столетия свои сънародници. Натисни тук |
Интервю с един от водачите на българите в Украйна – Юрий Граматик Няма страх от промените в Украйна. Но няма и вяра в тях След като цели три месеца в Украйна вреше и кипеше, България най-сетне се сети, че в тази страна живеят и над 200 000 българи, които са петият по големина народ в държавата. Когато написах за отменения Закон за езика и заплахата от репресии над нашите сънародници, доста медии поеха темата и започнаха да търсят лидерите на българите там. Така най-сетне започна да се чува и техният глас. Председателят на Конгреса на българите в Украйна, Юрий Граматик, беше първият, който отговори на моите въпроси и чрез него, макар и със закъснение, можем да разберем какво вълнува наистина българите в Северното Причерноморие — далеч от ежедневно изливаната по телевизиите ни пропаганда. - Какво е мнението на българите в Украйна за случващото се в страната през последните 3 месеца? - Българите в Украйна не са хомогенна маса, те са различни в своите политически възгледи, в местоживеене, икономическо състояние. Затова всеки си е възприел събитията, които ние наблюдаваме от ноември 2013 г., по свой начин. Някои поддържат опозицията, която взе властта, някои — президента Янукович, а някои вече не вярват нито на едните, нито на другите. Защото и първите, и вторите, вече са били във властта, но подобряване на живота хората не усетиха. Протестите започнаха през ноември срещу неподписването на договор за асоцииране със ЕС, а прераснаха в протести срещу корупцията, социалното неравенство и най-главното — отсъствие на перспективи за подобряване жизненото равнище на хората. - Чувствате ли се заплашени от промените? - Няма страх от промените. Но и няма вяра в тях. Днес постъпи информация, че на длъжностите на областните управители на Днепропетровска, Донецка и още редица области са назначени най-богатите хора в Украйна, т.е. олигарси. Как мислите, правейки избор между своята корпорация и държавния бюджет, какво той ще избере? Аз мисля, че своята корпорация. Затова аз не вярвам на позитивността на тези промени. Ще приведа един факт от недалечното минало. През 2005 г., след като в Украйна победи оранжевата (помаранчева) революция, аз се срещнах с един приятел, който се занимаваше с импортните операции през пристанището в Одеса. Попитах го дали са настъпили промени във взаимоотношенията с фискалните органи? Да, отговори ми той, всички рушвети се увеличиха двойно. Защото във властта са дошли «честни» хора и те за евтино не се продават… Бюджетът на Украйна е празен и единственият начин за неговото попълване днес е външния заем. Европейският съюз вече отговори, че морално поддържа новата власт на Украйна, но парите трябва да дойдат по линията на МВФ. А едно от условията на МВФ за получаване на финансиране е увеличаване на стойността на комуналните услуги. Газ, ток, парно, вода и т.н. Но аз много добре помня съдбата на Пламен Горанов… За това нямам вярата в добро на тези промени. - Имаше ли опити от страна на българските дипломатически служби за връзка с българските организации по време на кризата? - Да, имах няколко контакти с български дипломати в Украйна по въпроса на Закона на Украйна “За принципите на държавната езикова политика”, според който българският език в Украйна получаваше статут на регионален в местата с компактно местоживеене на българите. И който беше отменен на втория (!!!) ден след смяната на властта. Искам да попитам: нима нямаше по-важни въпроси за решаване в украинския парламент в този момент? - Потърсиха ли ви български медии, за да ви питат за ситуацията в страната? - Да, дадох няколко интервюта на редица български медии, в това число и на Българско национално радио. Фактът, че българските медии не остават настрана от събитията в Украйна, които могат да засегнат интересите и съдбата на българи, живеещи тук, дава на нас голяма подкрепа и увереност, че ние и след 200 години все оставаме един народ и една нация. - Каква според вас трябва да бъде реакцията на България към събитията в Украйна? - Реакцията и оценката на последните събития във Украйна трябва да бъде претеглена. Защото след думите трябва да дойдат делата на новата власт. За съжаление сега мога да констатирам, че говорейки за демокрация, новите власти притискат своите опоненти и то с «неконвенционални» методи. Ето линкове с конкретните факти: http://www.vesti.ru/doc.html?id=1319916&cid=9 http://www.rbc.ru/rbcfreenews/20140225152910.shtml http://korrespondent.net/ukraine/comunity/3311362-neyzvestnye-luidy-hrabiat-dom-eks-vytse-spykera-kaletnyka http://prosport-ru.tsn.ua/politika/aktivisty-poymali-shufricha-u-rady-i-tyanut-na-maydan-350730.html Не би трябвало да се поддават на еуфория за «победата на демокрацията», докато има такива факти. И досега няма реакция от страна на «старите демокрации» на Европа. - Вие сте един от водачите на българите в Украйна. Какво смятате, че трябва да предприеме България, за да защити българската общност пълноценно от всякакви предизвикателства? - От моя гледна точка, България би трябвало да създаде постоянно действаща комисия за мониторинг на ситуацията в диаспората, със седалище на тази комисия в Одеса или Болград — там, където се наброява най-голям брой българи. Само чрез общуване с тях, с местните власти, правейки мониторинг над изпълнението на местното законодателство по отношение на националните малцинства, може да бъде демонстрирана загриженост на българската държава за своите сънародници в това сложно и тревожно време. В състава на тази комисия би трябвало да бъдат включени представители на Държавната агенция за българите в чужбина, Външното министерство, българските медии и представители на български обществени организации от България и Украйна. Натисни тук |
| Върховната Рада отхвърли идеята явяването в армията да е доброволно --------  Антон Иванович Киссе - Президент на Асоциацията на българите в Украйна и депутат в украинския парламентСтотици военнослужещи от български произход ще бъдат мобилизирани в Украйна и ще чакат да ги изпратят на фронта при евентуален военен конфликт с Русия, предупреди пред вестник „РЕПОРТЕР” депутатът от Върховната Рада Антон Киссе. Той съобщи, че украинският парламент е одобрил указа на изпълняващия длъжността президент Александър Турчинов, с който е наредена частична мобилизация. „Аз гласувах против указа на държавния глава, защото бе отхвърлена много важна поправка. Тя гласеше, че явяването в армията на този етап трябва да става доброволно. Сега остава задължително и така ще бъдат засегнати много членове на българския етнос, който аз представлявам във Върховната Рада”, каза Киссе. Той обясни, че в армията на Украйна служат много хора от малцинствата с български произход. „Лично познавам десетки. От офицери до обикновени войници”, каза депутатът. Той разказа, че неговите колеги, които са подкрепили указа на Александър Турчинов, са се аргументирали с усложнената политическа ситуация в страната и намесата на Русия във вътрешните работи. Напрежението продължава да се покачва, след като на референдума в неделя над 95 процента от жителите на автономията Крим гласуваха „за” присъединяване към Руската федерация. Пред вестник „РЕПОРТЕР” евродепутатът и зам.-председател на външната комисия в ЕП Андрей Ковачев обясни, че мобилизацията на етнически българи няма как да се избегне. „Ситуацията в Брюксел е напрегната. Ще има санкции за Москва”, каза Ковачев. Натисни тук |
| КРИМСКИЯТ БЪЛГАРИН ПЕТЪР ПЕТКОВ: ИМАМЕ НУЖДА ОТ ПОДКРЕПАТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ----------  Петър Петков - Зам.-председател и член на Управителния съветна Кримското републиканско българско дружество "Паисий Хилендарски" Петър Петков е роден през 1968 г. в село Новоивановка, Одеска област. Завършил е Ташкентското висше танково училище, после Националната юридическа академия „Ярослав Премъдри” и Таврическия университет със специалност „финансово-икономическа сигурност”. Полковник от резерва, военен инвалид, носител на държавни награди. Има частна юридическа практика, член на Управителния съвет на Кримското републиканско българско дружество „Паисий Хилендарски”, активист на българския културен център „Извор” в Симферопол. Женен с три деца. Още на 12-ти Март лидерът на българската общност в Крим Иван Абажер каза за bTV, че подкрепя присъединяването на полуострова към Русия. Българската общност споделя ли това мнение и защо? Или има разнобой сред мненията? Голяма част от кримските българи споделят мнението за присъединяването на Крим към Руската Федерация , защото в продължение на 23 години се убедиха, че държавните ръководители от Киев правеха живота в Крим и цяла Украйна по-лош и по-лош. Те вече нямат вяра, че в състава на Украйна ще бъде по-добре! Имаме надежда, че руският народ ще се отнесе към нас наистина като към братски народ и животът ще стане по-добър! Много малко българи желаят да останат в Украйна. Как нашата общност приема пристигането на полуострова на доброволци от България да защитават сънародниците си? Пристигането на доброволци от България в Крим възприемаме с голяма благодарност, смятаме, че хората в България ги боли душата за нашата съдба! От кого трябва и въобще трябва ли да бъде защитавана българската общност? Изобщо няма нужда от български доброволци, защото няма от кого да ни защитават. Българската общност в Крим не е с ощетени права и свободи. Чувстваме се тук като пълноправни граждани, наравно с другите нации и етноси, от никого нямаме никакви притеснения. Обаче заедно с това има много недоволства на кримските българи, както и на българите от други региони на Украйна, за това, че срещат много затруднения от чиновническа бюрокрация по процедурите за получаване удостоверения за български произход и документи за придобиване българско гражданство! На кримските българи им е много далеч и трудно да ходят всеки път в държавните институции в България. Затова трябва да се уредят нещата, за да можем да получаваме всички необходими услуги в българското посолство в Киев или в консулството в Одеса! България продължава основно само да ни пита какви проблеми имаме, а фактически не чувстваме голяма подкрепа по тези въпроси! А виждаме как Турция се грижи за кримските татари… Очаква ли се вълна на емигранти от българската общност към България? Голяма вълна емигранти към България не очакваме. А към Русия, в случай, че Крим не се присъедини? Ако Крим не се присъедини ще има желаещи да напуснат Украйна, обаче няма да са многобройни! Мисля, че за Русия няма да има много желаещи. Може би в крайна сметка повече ще искат да отидат в България, Канада, Бразилия или Австралия. Можете ли да ни кажете колко българи участваха в референдума? От българите гласуваха около 90 %, а останалите основно стари хора не отидоха. Как се отнасят българите към присъствието на руски войски в Крим? Присътствието на руски войски ни дава спокойствие и сигурност в бъдещето. Натисни тук |
| В спомен за трагичната съдба на таврийските българи ----  На това място в Добрич, точно срещу сградата на общината с барелефа на Борис III (на снимката вдясно) ще се издига паметник на таврийските българиИнициативен комитет издига в Добрич паметник на сънародниците ни, избити от Червената армия със съдействието на българските комунисти Инициативен комитет за поставяне в Добрич на паметен знак в чест на таврийските българи бе сформиран в края на 2013 година. Задачата, която си поставят неколцина местни общественици и родолюбци, е не само да реализират в кратки срокове идеята си за паметника, но и да възкресят спомена за сънародниците ни от Таврия, завърнали се в Родината и избити зверски от Червената армия със съдействието на българските комунисти. Идеята възниква преди няколко години. За паметник на таврийските българи, който да напомня на поколенията за трагичната съдба на тези наши сънародници, пръв споменава покойният вече добруджански краевед Атанас Марков - автор на изследването, озаглавено “Българи в Таврия и таврийци в България”. Той я споделя с общественика Георги Чунчуков, но за съжаление не доживява да я види осъществена. Приех тези негови думи като завет към нашето поколение – да почетем паметта на таврийските българи, обясни Георги Чунчуков. Случилото се преди 70 години в продължение на десетилетия съзнателно е било предадено на забрава, за да не се руши митът за българо-съветската дружба. Точно седем десетилетия ще се навършат догодина от депортирането и избиването на около 2000 таврийски българи. Паметникът ще бъде издигнат в центъра на Добрич – пред сградата на Община Добричка, срещу барелефа на цар Борис ІІІ – Обединител. Паметният знак ще бъде в Добрич, защото това е градът, в който първо са пристигнали таврийските българи през 1942-43 г. и от тук са били разпределяни в различни добруджански и лудогорски селища. В сградата, където днес се помещава Община Добричка, тогава е била градската община и именно в нея таврийците са контактували с българските власти, за да уредят новото си битие. А с поставянето на паметния знак срещу барелефа на Борис ІІІ се търси символика, защото именно царят Обединител приема сънародниците ни в Отечеството. Малко се знае от днешните поколения за българите в Крим и Таврия, почти непозната е трагичната съдба на десетки хиляди наши сънародници, станали обект на жестоки репресии в бившия Съветски съюз. При настъплението на нацистките войски в Украйна, за да се спасят от ужасите на войната, таврийските българи, по инициатива на своя водач Мишо Хаджийски пишат писмо до Н.В. цар Борис ІІІ с молба да обърне поглед и към тях, сънародниците в далечна Таврия. „С една надежда живеем сега, че ти няма да ни оставиш, както не остави нашите братя в Добруджа, Тракия и Македония, а ги взе под закрила в царството си. Всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана”, пишат сънародниците ни. Естествено, отговорът на тяхната молба е положителен и през 1942 г. започва процесът по заселването на българите от Украйна в Добруджа и Лудогорието. Таврийците получават същия статут като преселилите се от Северна Добруджа българи. Главен двигател по организацията на преселението е Мишо Хаджийски. Процесът по настаняването и уреждането на сънародниците ни продължава две години. Българската държава се заема сериозно с преселническия въпрос. Отпускат се парични помощи, с постановление се разрешава безплатно пътуване на изселниците с багажа им по БДЖ, на административните и полицейски власти е наредено "да оказват пълно съдействие на преселниците до окончателното им настаняване на определените от съответните министерства места" – селища в Добричка, Балчишка, Генерал-Тошевска, Дуловска и Тутраканска околия. Дошлите семейства получават по около 40-50 декара земя, инвентар, жилища и т.н. Но те за кратко се радват на „родното си огнище”. След комунистическия преврат на 9.09.1944 г. започва и трагедията на сънародниците ни, потърсили нов живот в Родината на дедите си. Те, като съветски граждани, са обявени за изменници и по заповед на Сталин правителството на Отечествения фронт и БКП е задължено да ги предаде на окупиралата страната ни Червена армия. Българските комунисти послушно изпълняват нарежданията на “големия брат”. Започва жестоко преследване на българи от българи. Сънародниците ни, потърсили спасение в държавата, която те винаги са смятали за Родина-майка, биват гонени и репресирани от българското правителство в услуга на чужди интереси. Таврийските българи са преследвани като дивеч. Те правят опити да се спасят, защото са наясно какво ще им се случи, ако бъдат върнати в СССР. Укриват се в свои познати, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Все още има живи свидетели на репресиите. Йордан Боев от добричкото село Добрево разказва как една сутрин през пролетта на 1945 г. два камиона червеноармейци нахлуват в селото и арестуват всички таврийци. Възрастни жители на Добрич пък помнят как в продължение на няколко дни жп гарата в града е била блокирана от съветски войски и стотици наши сънародници са били натоварени в конски вагони, за да бъдат депортирани. Край вагоните се чуват викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си неизвестна съдба. Таврийците от Добруджа са отведени до пристанището в Констанца и там са натоварени на шлепове. Част от сънародниците ни са издавени в морето, други са депортирани в сибирските концлагери. Таврийците от Лудогорието пък са транспортирани до острови в Дунава, където са разстрелвани. Избити са около 2000 души, оцеляват единици. Жертва на репресиите става и самият Мишо Хаджийски. Той е арестуван веднага след 9 септември 1944 г. Освободен за кратко, при втория опит за ареста му, на 7 декември големият родолюбец слага край на живота си.  Главен двигател по организацията на преселението на таврийци е Мишо ХаджийскиПрез 2014 г. Регионалният исторически музей в Добрич заедно с Международния колеж в града ще реализира проект “Популяризиране историята за трагедията на таврийските българи”, финансиран от ЕС. В рамките на проекта ще бъде организирана научна конференция, ще се направи ново задълбочено изследване за съдбата на тези наши сънародници, ще бъде създаден сайт и заснет филм за тях. Българският народ спасява своите евреи от депортиране в лагерите на смъртта, но две години по-късно не успява да спаси еднокръвните си братя – таврийските българи. Национален и патриотичен дълг на днешните поколения е да спасят поне паметта за тях, като увековечат мечтата им за родина и родно огнище, сбъднала се за кратко, но последвана от жестоки репресии. Амбицията на инициативния комитет е паметникът в Добрич да бъде открит още през тази година. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| Проучват трагичната съдба на таврийските българи ------  Изследване на трагичната съдба на таврийските българи започват Международният колеж и Регионалният исторически музей в Добрич по съвместен проект. Той е озаглавен “Да помним сталинизма: Таврийските българи в Добруджа”. Проектът е финансиран с 48 000 лв. от Европейската комисия по програмата “Жива европейска памет”. Тя е насочена към съхраняване на историческата памет за престъпленията, извършени от нацизма и сталинизма. Живите свидетели на събитията постепенно си отиват и целта на програмата е да съхрани спомена за случилото се преди десетилетия. В България програмата на Еврокомисията не е популярна и реализираните проекти са малко. Темата за комунизма в нашата страна през последните две десетилетия бе по-скоро предмет на емоции, отколкото на задълбочен научен и обществен дебат. Едно от събитията, за които днес не се знае почти нищо, е именно трагичната съдба на таврийските българи, потърсили убежище в Родината на дедите си в разгара на Втората световна война, после депортирани насилствено обратно в Съветския съюз и накрая физически ликвидирани по заповед на Сталин. За тяхната одисея „Десант” разказа на своите читатели преди два месеца. Българите в Таврия са наследници на десетките хиляди наши сънародници, напуснали родния си край по време на Руско-турските войни и похода на Дибич Задбалкански от 1828-29 г. Те първоначално се заселват в Бесарабия, но след като тази област е включена в състава на Молдовското княжество, в средата на 19 век се преселват в Таврия. Българите като трудолюбиво селско население облагородяват пустеещите дотогава земи, разказа историкът Радослав Симеонов от РИМ - Добрич. Според него преселилите се в Русия българи са няколко десетки хиляди. И по време на руския царизъм е имало опити за тяхното асимилиране. След идването на власт на комунистите в Русия и създаването на СССР обаче българите стават обект на преследване и репресии. Хиляди от тях умират по време на Голодомора в началото на 20-те години на миналия век. Други няколко хиляди са разселени в различни части на Съветския съюз или изпратени в сибирските концлагери. През 1942 г. по идея на 15 души от интелигенцията на таврийската българска общност се изпраща писмо до цар Борис Трети с молба да ги приеме в Царство България. Отговорът е положителен и през 1942-43 г. е осъществено преселението на таврийски бежанци (около 1500 семейства), настанени основно в села в Добруджа и Лудогорието. През септември 1944 г. Червената армия окупира България и само месец по-късно по искане на съветските власти идва разпореждане на Съюзническата контролна комисия, председателствана от генерал-полковник Сергей Бирюзов, за депортиране на всички граждани на Съветския съюз. Именно с такъв статут са били таврийските българи, независимо че някои от тях са успели вече да се снабдят и с българско гражданство. На за сталинските главорези и българските им комунистически помагачи това няма никакво значение. Нашите сънародници са клеймосани като изменници и преследвани като животни от органите на НКВД и червеноармейците с активното съдействие на отечественофронтовските власти. Натоварени са в конски вагони и на шлепове през Дунав и Черно море са върнати обратно в Съветския съюз. Почти нищо не се знае за по-нататъшната им съдба. Има предположения, че част от тях са издавени в морето, а останалите са загинали в лагерите на архипелага Гулаг. Една от целите на проекта е да проучи данните, съхранени в документите – крити усърдно по времето на комунистическия режим. Предстои сериозна изследователска работа, посочи Радослав Симеонов. Ще издирваме документи, които все още не сме сигурни къде можем да открием – предполагаме, че част от тях са в архива на МВР. Идеята е да се докоснем и до чисто човешката страна на тази трагедия, да я пречупим през призмата на обикновените хора. Разполагаме с информация за неколцина таврийски българи, които по невероятно щастливо стечение на обстоятелствата са успели да се спасят и са останали в България – техните истории също ще бъдат включени в проучването, каза още Радослав Симеонов. Преди три месеца в Добрич бе сформиран инициативен комитет за поставяне на паметен знак за трагедията на таврийските българи. Проектът за паметника е готов. Внесени са документи с искане за разрешение в Общинския съвет. Паметният знак ще бъде поставен в градинката пред Община Добричка, срещу барелефа на цар Борис ІІІ. По проекта ще бъде издадена книга и заснет филм за таврийските българи. Книжното издание и документалната лента ще бъдат представени в София, за да стане историята на таврийските българи максимално популярна в цялата страна. Ще бъде създаден и интернет сайт, за да могат и потребителите на глобалната мрежа да се запознаят с трагедията. Предвижда се и пътуване до Таврия и установяване на контакт с българските организации там. Българската държава спаси евреите от депортиране в лагерите на смъртта, но не направи нищо за нашите еднокръвни братя от Таврия, коментира Радослав Симеонов. И добави, че идеята е да се съберат оцелелите късчета от историята, за да се съхрани за поколенията паметта за трагичната съдба на таврийските българи. Оцелели таврийци са намерили убежище в САЩ Имам информация от баща ми, че някои от таврийските българи са успели да избягат още преди Червената армия да нахлуе в България. Те са емигрирали в САЩ и са се установили на Източното крайбрежие, в град Пърт Амбой в щата Ню Джърси. Това сподели пред „Десант” потомственият дипломат Иван Станчов. Той се включи в инициативния комитет за издигане в Добрич на паметен знак, напомнящ трагичната съдба на таврийските българи. Неговият баща – Иван Д. Станчов е сред хората с решаваща заслуга за приемането и настаняването на таврийците в Родината. През 1942 г. той е бил генерален консул на България в Галац. Една от задачите му е да се грижи за бесарабските българи в разгара на войната. Синът му Иван е на 13 години по това време. И ясно си спомня посещенията из българските села в Бесарабия (на територията на днешна Молдова, която по онова време е в границите на Румъния). Бях впечатлен от тяхната обич към България, от това, че са съхранили езика, песните, обичаите си, споделя Иван И. Станчов. През пролетта на 1942 г. румънските власти уведомяват баща му, че на другия бряг на реката Днестър са се събрали хиляди хора, които казват, че са българи и искат да се върнат в България. Българският генерален консул се среща с тях и описва в спомените си как тези хора живеят на палатки, натоварили са покъщнината си на конски каруци с намерение да се върнат в България. Иван Д. Станчов разпорежда на шофьора си да се върне в Галац и да купи хляб за тези хора. След това се обръща към германските военни власти и румънската администрация с искане да съдействат на таврийските бежанци да стигнат до България. Първоначално румънските власти отказват разрешение за преминаването им през Румъния, но консулът успява да ги убеди. Така нашите сънародници от Таврия стигнаха до Дунав, преминаха в Родината и се установиха първоначално в Добрич. От тук бяха разпределени по добруджанските и лудогорските села. Държавата им оказа пълно съдействие – настаниха ги в изоставени къщи от немци, които се бяха преселили в Германия, разказва Иван Станчов. Тъкмо новодошлите българи започнаха да си уреждат живота наново и дойде краят на войната. България беше окупирана от съветски войски. По нареждане на Сталин червеноармейците започнаха преследване на всички българи от Таврия, които се водеха съветски граждани. Те бяха събирани насилствено и върнати в Съветския съюз, спомня си потомственият дипломат. Той добавя, че не разполага с точни данни колко таврийци са потърсили убежище в България, колко са били насилствено депортирани обратно, каква е съдбата им, репресиите, на които са били подложени, колко са загиналите и колцина – оцелелите. Това е една от задачите ми – доколкото мога да събера информация за съдбата на тези наши сънародници и така да добавя епилог към мемоарите на моя баща – да разкажа как е свършила тази трагедия, казва Иван Станчов. Той ще търси и наследници на избягалите зад Океана таврийски българи. Това е напълно неизвестна информация и тя може да помогне за разкриването на истинските мащаби на трагедията, убеден е Иван Станчов. Натисни тук |
| Младежите от ВМРО – София помогнаха на българка от Босилеградско ---  С милосърдно дарение младежката организация на ВМРО – София върна усмивката на лицето на възрастна жена от Босилеградско, изпаднала в беда и изоставена от децата си. В съвместна акция с КИЦ „Босилеград“ младежите от София успяха да дарят на баба Стания Серафимова от село Дукат дрехи, домакински уреди и хранителни продукти. Възрастната жена живее в голяма мизерия, откакто преди повече от година старата ѝ къща рухнала и тя по принуда заживяла във фургон. Известно време, преди кметът на Босилеград да осигури фургона за жената под натиска на КИЦ, баба Стания живяла сред развалините на родния си дом. Научавайки за трагедията на възрастната жена, от МО – София реагираха бързо и проведоха кампания в помощ на старицата. Младежите събраха пари и дрехи, които да ѝ дарят. Към благородната инициатива се включи и Националната женска организация на ВМРО. НЖО също дари пари и осигури домакински уреди за бедстващата вдовица, чиито деца не се сещат за нея в трудните ѝ дни. В края на 2013 г. младежите от софийската структура на ВМРО посетиха и семейство от района на Ямбол, което също бе в затруднено положение. Те направиха дарение, състоящо се в хранителни продукти от първа необходимост. Натисни тук |
| Тези българи вече не са българи, а славянски руснаци. Да си стоят там където са и да не се опитват да стават европейци, а да се присъединят към Русия. Там им е местото. |
От всички народи, от всички раси дойдохте при нас, като наши братя, храбри другари все интербригадисти  |
Wang_Hou 23 Мар 2014 20:45 Значи може по нареждане отвън Бг да приема бежанци от Сирия и нелегални емигранти от Близкия Изток, Африка и Азия, хора от други континенти, от други етноси, хора с различна религиозна принадлежност, с друг цивилизационен код, голяма част от които са съмнителни елементи и др., а същевременно с това някой да отрича българското самосъзнание на българите извън България от чист егоизъм или само защото живеят в държави от бившия СССР. Каквито и да са партийните убеждения или гражданството на българите извън България, те са наши сънародници. Мисля, че трябва да се създаде бърза процедура за издаване на български паспорти за нашите сънародници от Украйна, Бесарабия,Таврия,Западните покрайнини, Македония, Беломорието, Крим и др. |
| Българите в Украйна освен от обещания за повече учители по хореография, имат нужда преди всичко от учители по български език, за да могат хората там да четат и пишат на български книжовен език. http://www.novini.bg/video/6635-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0.html Иначе, българите в Украйна имат нужда не само от учители в тази напрегната ситуация, но и от сериозна реална помощ. България трябва да има бърза процедура за издаване на български паспорти и правителствена програма за български преселници от Украйна, Бесарабия,Таврия, Западните покрайнини, Македония, Беломорието, Крим и др. Българин от Украйна: Да спрат с идеите, че ще ни преселват, а да пратят учители http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1236556 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| Лошо. Все едно англичани, холандци, ирландци и шотландци да вземат да реват за връщане на европейска територия. Да си стоят там, в САЩ, и да умират от капитализъм. Тези архаични "българи", избягали през юрския период са предатели и нямат право на българска субективност и европейски документи, а те точно за това се борят, а свободата си заслужава борбата - спасение от оковите на съветските граници. Ако това стане, всички български турци, гръцки българи, разни макета и сърби ще се разреват за българска принадлежност. Забравете. |
EVIL_999 2014-03-24 17:01:26 Тези архаични "българи", избягали през юрския период са предатели и нямат право на българска субективност и европейски документи, а те точно за това се борят, а свободата си заслужава борбата - спасение от оковите на съветските граници. Аз не мога да разбера какво е това злобарстване. Тези хора не са предатели, не са предали, нито вярата, нито езика си и пазят своето българско самосъзнание. Четете "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите" от Г.С.Раковски. Иначе, аз не съм чул например, някой да нарича англичаните, които са мигрирали към Америка или Австралия, предатели! |
| Може и да не ги наричаме предатели, но не са и българи. Отдавна са се смесили с разни северни славяни, но драпат за свобода, а свободата за придвижване е най-голято човешко щастие, което те просто нямат, а нямат, защото нямат европейски документи. В това е загадката. Разни думички от рода на родолюбие, патриотизъм, роднинство са алабалистика с цел изброеното до тук. От тази гледна точка им съчувствам, но нито искам да ги виждам, нито да им помагам с думи дела или пък с европейска валута. Онези българи са наказани от Господ, а аз съм вярващ "човек" /EVIL_999/. |